РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. гр. Хасково, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640101737 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР към
ЗИДАПК, вр. §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба с рег.индекс № 94 В – 4712-1/23.07.2021г.
по регистъра на Община Хасково, подадена от В. Б. М. , ЕГН **********, от
гр.Хасково, и от К. Б. Б., ЕГН ********** от същия град , против Заповед №
1093/25.06.2021г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено
възстановяването на правото на собственост при условията на § 4б ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Р.Г.Д. върху недвижим имот,
представляващ, както следва: новообразуван имот в строителните граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на
Общински съвет – Хасково, с идентификатор 77195.746.420, ж.р. «Каменец»,
землище на гр. Хасково, с площ от 1356 кв.м., при граници и съседи:
77195.746.424; 77195.746.418; 77195.746.419; 77195.746.499; 77195.746.421;
77195.746.422; без ограничения на собствеността. Жалбоподателите
възразяват, че заповедта е нищожна, тъй като била издадена при липса на
компетентност, противоречие с материалния закон и съществени нарушения
1
на административно производствените правила. При условията на
евентуалност считат, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като неправилно
било прието от органа, издал същата и не било съобразено, че те са
собственици на имота на основание наследяване и давностно владение, което
свое право удостоверяват с Нотариален акт № 7, том III, дело № 662/1990г.
на РС-Хасково. Твърдят, че никога не са изоставяли имота. Напротив,
осъществявали са необезпокоявано владение върху същия и считайки го за
свой, са извършили и разпоредителни сделки с него. Предвид изложеното,
молят съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
Заповед № 1093/25.06.2021г. на Кмет на Община Хасково. При условията на
евентуалност правят искане бъде отменена атакуваната заповед като
незаконосъобразна. Претендират разноски. Жалбата се поддържа в съдебно
заседание.
Ответникът оспорва жалбата изцяло и иска отхвърлянето й.
Атакуваната заповед била законосъобразна и като такава следвало да се
потвърди. По делото се установило, че налице бил влязъл в сила план на
новообразуваните имоти, при което и според съдебната практика, в заповед
по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, кметът следвало единствено да отрази този
план на новообразуваните имоти, както било в случая. Ответникът също
претендира разноски.
Заинтересованите страни Г. М. О., В. Г. Я., Я. Р. С., Д. Я. М. не се
явяват. За заинтересованата страна В.Я. се явява адв. Д.Г., който оспорва
жалбата.
Заинтересованата страна Д. Я. М. е депозирала писмен отговор със
становище за нищожност на административния акт и при условията на
евентуалност за неговата незаконосъобразност, като намира жалбата за
основателна. В съдебно заседание, представлявана от адв. Е.Х., се поддържа
същото становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Атакуваната Заповед № 1093/25.06.2021г. на Кмета на Община Хасково
се сочи за издадена, на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, вр. §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възоснова на влязъл в сила
ПНИ за ж.р. «Каменец», землище на гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-
2
28-3/18.09.2019г. на областния управител на област Хасково, решение по
чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50300
по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4334/20.05.2021 г. С нея е наредено
възстановяването на правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на Р.Г.Д. върху недвижим имот,
представляващ, както следва: новообразуван имот в строителните граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на
Общински съвет – Хасково, с идентификатор 77195.746.420., ж.р. «Каменец»,
землище на гр. Хасково, с площ от 1356 кв.м., при граници и съседи:
77195.746.424, жил. територия; 77195.746.418, жил. територия; 77195.746.419,
жил. територия; 77195.746.499, улица; 77195.746.421, жил. територия;
77195.746.422, жил. Територия; без ограничения на собствеността. Заповедта
е била съобщена от ответника на жалбоподателката в настоящото
производство – В. М., със съобщение с рег. индекс 94 В-3313-
1#2/19.07.2021г., получено от жалбоподателката В. М. на 22.07.2021г. и от
жалбоподателя К. Б. - на 23.07.2021 год., видно от пощенски известия за
доставяне ИД PS 6300 017D6В S и ИД PS 6300 017D6A R.
По делото се представи цитираната в обжалваната заповед - Заповед
№ ДС-28-2/18.09.2019 г. на Областния управител на област Хасково. Същата
се сочи за издадена на основание §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.32 ал.1 от
Закона за администрацията и възоснова на представената документация,
съгласно т.3.8. на заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /заповед № РД-
02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и
условия за контрол към плановете по §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със същата е
одобрен ПНИ в М 1:1000 на жилищен район «Каменец» в землището на гр.
Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед е
била обнародвана в ДВ бр.77/01.10.2019г., като по отношение на процесния
ПИ не е била обжалвана и е влязла в сила на 13.10.2019г., според
предоставените за това данни на съда от Областния управител на област
Хасково.
Представи се и цитираната в обжалваната заповед - скица №
4334/20.05.2021г. на процесния новообразуван имот № 77195.746.420 по План
на новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец”, одобрен със заповед № ДС-28-
3/18.09.2019г. на областен управител на област Хасково. В нея се сочи, че
същият е собствен на наследници на Р.Г.Д.. Наследниците на същия са
3
заинтересованите страни в настоящото производство, видно от удостоверение
за наследници изх. № 1415/18.05.2021г., издадено от Община Хасково.
Жалбоподателите представят като доказателство по делото Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност от наследодателя им
№ 7/1990г. на РС-Хасково, както и Нотариален акт за покупко продажба и
Нотариален акт за дарение, с които двамата жалбоподатели са се разпоредили
с имота в полза на заинтересованата страна Д. ЯНЧ. М.. По делото се
представи още цитираното в атакуваната заповед - Решение № 67 от протокол
№ 6 от заседание на Общински съвет - Хасково, проведено на 29.02.2000г.
Със същото, на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ, е одобрен околовръстният
полигон на земите по ал.2 § 4 от ЗСПЗЗ, като селищно образувание
„Кекличево стопанство” /т.1/, както и е одобрен околовръстният полигон на
земите по ал.3 § 4 от ЗСПЗЗ, като в строителните граници на гр. Хасково се
включват зоните – „Кенана”, „Куба”, „Орфей”, „Изгрев” и „Каменец”.
По делото, въпреки дадената възможност на жалбоподателите да се
изготви заключение от вещо лице, същите не се възползваха от тази правна
възможност.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на
оспорвания административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от надлежно активно легитимирани лица, имащи правен интерес от
обжалването на акта, както и в рамките на законоустановения 14-дневен срок
по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
На първо място съдът счита, че следва да отговори на оплакванията за
нищожност на обжалвания акт. В тази насока намира следното: Нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от
степента на допуснатия от административния орган порок, актът може да се
прецени като нищожен или като незаконосъобразен, като в първия случай
следва да се прогласи неговата нищожност, а във втория - да се отмени като
незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в
АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, то съдебната практика и теория възприема
критерия, че такава нищожност е налице, когато са налице петте основния за
4
незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са
особено съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност.
Нищожен ще бъде само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на неговото издаване, не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност,
съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяването на тази
нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила съответните критерии, въз
основа на които да се извърши преценка кога един порок води до нищожност
и кога само до незаконосъобразност. В този смисъл основание за нищожност
би била некомпетентност на органа, издал съответния акт, какъвто порок в
случая не е налице. По отношение на формата като основание за нищожност
на административния акт порокът трябва да е дотолкова сериозен, че
практически да води до липса на форма и съответно в този случай ще липсва
волеизявление. Формата е самостоятелно основани еза валидното действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта,
чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в
настоящото проиводство заповед е в предписаната от закона форма, поради
което няма основание да се приеме на това основание за нищожна.
Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са също основание за нищожност в случай, че те водят до липса на
волеизявление. Приема се, че нарушението на административно
производствените правила е съществено,когато е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържането на акта и в случай, че без него би могло да се
стигне и до друго решение на поставения пред административния орган
въпрос. По делото липсват данни, от които да следва извод, че при издаването
на обжалваната заповед са допуснати толкова съществени нарушения на
правилата в административното производство.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би
бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова
5
опора. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото й да е основание
и изобщо възможност да се издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Навежданите в настоящото
производство доводи касаят изцяло законосъобразността на заповедта на
Кмета, а не нейната нищожност.
Като краен извод съдът намира наведените доводи за нищожност за
неоснователни.
Оплакванията за незаконосъобразност, визирани в жалбата и в отговора
на заинтересованата страна Д.М., съдът ги намира също за неоснователни.
Процесната заповед е издадена при спазване на процедурата по
одобряване на ПНИ. Заповедта е издадена от лице с установена материална
компетентност за това, като е и законосъобразна, т.к. съответства на приетия
план на новообразуваните имоти и регистъра към него. В случая е било
изпълнено изискването на разпоредбата на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ относно
точното съдържание на атакуваната заповед с всички изискуеми
индивидуализиращи имота характеристики, като към нея е била приложена и
скица на процесния имот. Процесната заповед е издадена на основание §4к
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според които разпоредби -
възстановяването, съответно придобиването, на правото на собственост върху
новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, възоснова на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.4 от ППЗСПЗЗ.
Така в настоящото производство предмет на контрол може да бъде само
съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия
в сила план на новообразуваните имоти. Съгласно § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител.
Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата
за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се
обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и
кметството. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат
да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването
на заповедта в "Държавен вестник". По делото не са ангажирани
доказателства, че жалбоподателите или друго заинтересовано лице са
оспорили плана на новообразуваните имоти, поради което по отношение на
6
предвиденото в него той е влязъл в сила. Заповедта, издадена по реда на §4
т.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да има друго съдържание, освен записванията в
плана на новообразуваните имоти. Съгласно посочените като основание за
издаване на процесната заповед разпоредби на § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, кметът действа при условията на обвързана
компетентност, като е длъжен да издаде заповед за възстановяването,
съответно придобиването, на правото на собственост върху новообразуваните
имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила план на новообразуваните
имоти. Такова пълно съответствие е налице и в случая. Всички възражения на
жалбоподателите по същество относно посочените в заповедта собственици
на имота, не могат да стоят на разглеждане в настоящото производство по
оспорване на тази заповед. При наличие на спор за материално право за
новообразувания имот същият не може да се разреши в административното
производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков
ред. Разрешаването на спора, съгласно § 4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да
бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
В гореизложения смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, в т.ч.
по решение № 17039/22.12.2012 г. по адм. д. № 11334/2010 г., решение №
3090/01.03.2012 г. по адм. д. № 7585/2011 г. и решение № 46/04.01.2008 г. по
адм. д. № 9333/2007 г.
Предвид изложените съображения, жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли. С оглед на това и на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.143
ал.4 и чл.144 от АПК, вр. Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т.д. №
5/2009 г. на ВАС, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, определен от съда по правилото на чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл.37 ал.1 от ЗПрП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 пр. посл, вр. ал.1
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с рег.индекс № 94 В- 4712-1/23.07.2021г. по регистъра
на Община Хасково, подадена от В. Б. М., ЕГН **********, от гр.Хасково,
****** и от К. Б. Б., ЕГН **********, от гр.Хасково, ********* против
7
Заповед № 1093/25.06.2021г. на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА В. Б. М., ЕГН **********, от гр.Хасково, ****** и К. Б. Б.,
ЕГН **********, от гр.Хасково, *********, да заплатят на Община Хасково,
пл. «Общински» № 1, Булстат *********, сумата от 100 лева деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- Хасково в 14 – дневен срок от съобщението и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!
8