Р Е Ш Е Н И Е
№ 105 /22.02.2017 гoдина,
град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд, Девети граждански състав
На двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
Секретар: Павлина Николова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело № 1649 по описа на съда за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК - "Съдебна делба" и е във фазата по допускането на делбата.
Образувано е иск от Д.И.Н., чрез адвокат Кристиан Влахов от АК - Хасково, с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС срещу И.Д.Й..
Ищецът твърди, че заедно с ответника били съсобственици на следния имот: *******- за КОО в кв. 14 по одобрения регулационен план на с. Минерални бани, Хасковска област, със Заповеди № 51/1990 г., № 121/2002 г. и № 148/28.05.2009 г., с площ 780 кв.м, при граници на имота: ********************. Ищецът притежавал 1/2 ид.ч. върху описания имот въз основа на договор за дарение, сключен с А.И.Ч.на 20.05.2011 г., оформен с нотариален акт /НА/ № ***, том **, peг. № ****, дело № ******г. на нотариус Христина Колева. Дарителката А.И.Ч.от своя страна я придобила с договор за покупко - продажба, сключен с Д. Й. М.с НА № ** от ****** г., том **, peг. № ****, дело № ******г. Със същия НА Д. Й. М.продал другата 1/2 ид.ч. от имота на ответника И.Д.Й.. Въз основа на Разрешение за строеж № 21/16.07.2009 г. на Главен архитект на Община Минерални бани и одобрен инвестиционен проект с протокол № 19/16.07.2009 г. А.И.Ч.и И.Д.Й. построили в *******строеж „Магазин за хранителни стоки". С НА № ** от ****** г., том **, peг. № ****, дело № ******г. А.И.Ч.продала на И.Д.Й. своята 1/2 ид.ч. oт магазина за хранителни стоки и понастоящем той бил индивидуална собственост на ответника. Сочи се и че страните не могли доброволно да поделят съсобствеността върху имота, което обосновавало правният интерес от предявяването на настоящия иск за съдебна делба. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се допусне делба между страните на описания недвижим имот при равни квоти /по 1/2 ид.ч. за всеки от тях/.
Ответникът счита, че било недопустимо искането на ищеца за подялба на идеални части, респ. исковата молба била нередовна и следвало да се даде възможност да се уточни петитума й. Признава се, че към настоящия момент страните били съсобственици на процесния имот при равни квоти. Предвид изложеното се иска да се прекрати производството по делото или да се отхвърли предявения иск, като се присъдят на ответника направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от събраните писмени доказателства – Договор за продажба на общинска земя от 15.10.2002 г., Заповед № 189/08.10.2002 г., НА № ** от ****** г., том **, peг. № ****, дело № ******г., НА № ** от ****** г., том **, peг. № ****, дело № ******г. и НА № ** от ****** г., том **, peг. № ****, дело № ******г., се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и обстоятелства. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни факти относно спорното право за доказани. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
При това положение съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС и е процесуално допустим.
Не може да бъде споделено възражението на ответника в обратния смисъл, тъй като в случая се иска делба не на идеални части, а на целия имот при равни квоти с оглед притежаваните от страните по 1/2 ид.ч. от него. В тази връзка ищецът е формулирал ясен и точен петитум, поради което исковата молба не е нередовна. Доводите за неподеляемост на имота не касаят допустимостта на иска, а са свързани със съществото на спора.
Разгледан по същество, искът се явяват основателен, като съображенията за това са следните:
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства по категоричен начин се установява, че те са съсобственици на процесния недвижим имот. Установява се, че всеки един от тях е придобил по 1/2 ид.ч. от него по силата на валидни правни сделки - договор за дарение от 20.05.2011 г., обективиран в приетия и неоспорен НА № ***, том **, peг. № ****, дело № ******г. на нотариус Христина Колева и договор за покупко-продажба от 11.08.2006 г., обективиран в приетия и неоспорен НА № ** от ****** г., том **, peг. № ****, дело № ******г. на нотариус Капка Войнска. Тук е уместно да се отбележи, че делбата на съсобствен УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена. Ако обаче някой от тях няма самостоятелен обект, делбата на терена е допустима, независимо от застрояването му. В този смисъл са Решение № 380/15.10.2010 г. по гр. д. № 104/2010 г. на ВКС, на ІІ г. о. и Решение № 87/07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на ВКС, на ІІ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тях е прието, че при сега действащата регламентация на чл. 183 ЗУТ даденото в т. 1, б. ”в” от ППВС № 2/1982 г. тълкуването, касаещо недопустимост на делбата на парцел, застроен със сграда или за който е дадено разрешение на един от съсобствениците за застрояване, е изгубило сила и не намира приложение. По делото няма спор, а и от ангажираните писмени доказателства е видно, че *******е застроен, но не се твърди и няма данни ищецът да притежава самостоятелен обект в него. При това положение дворното място не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Следователно, в случая не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на застроения урегулиран недвижим имот. Ето защо искът за делбата му е основателен и доказан, поради което тя следва да се допусне между страните при посочените в исковата молба квоти, а именно по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се
извърши съдебна делба между Д.И.Н.,
ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 1 - адв. Кристиан Влахов, и И.Д.Й., ЕГН ********** ***, на следния им съсобствен недвижим имот, а именно: *******- за КОО
в кв. ** по регулационния план на с. Минерални бани, обл. Хасково, одобрен със
Заповеди № 51/1990 г., № 121/2002 г. и № 148/28.05.2009 г., с площ 780 кв.м.,
при граници на имота: ***************, при
следните квоти: 1/2 ид.ч. за Д.И.Н. и 1/2 ид.ч. за И.Д.Й..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.
СЪДИЯ:
/п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.А.