№ 2635
гр. Варна, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20203110109702 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „И.888“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, с която против „УРАКС“,
данъчен идентификационен код ***, с адрес: ***, е предявен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на л.а. „Форд Куга“, с дата на първа
регистрация 16.03.2018 г., рег. № 0523 KJP, рама *** Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
Ищецът се легитимира като собственик на л.а. „Форд Куга“, с дата на
първа регистрация - 16.03.2018 г., рег. №*** рама № *** като твърди, че е
придобил същия през м.12.2018 г., за сумата от 18500 евро. Продавачът на
превозното средство се представил на купувача само със собственото име - К..
Ищецът твърди, че е заплатил продажната цена изцяло и в брой, като
продавачът му предал автомобила, ключ за превозното средство, талон и
застраховка. Сделката била осъществена на паркинга на магазин „Mr.
Bricolage“ в гр. Варна. Управителят на ищцовото дружество сочи, че до
сделката се стигнало, тъй като бил виждал автомобила да се движи в града и
проявявал интерес към него.
Сочи, че на 30.01.2019 г. били предприети действия по регистрация на
автомобила в КАТ – Русе, но било установено, че по номера на рамата е било
осъществено въздействие. Лице, което било наето да регистрира автомобила
в КАТ – Русе предал автомобила на органите на полицията, след като било
установено, че превозното средство е било обект на противозаконно
1
отнемане. Образувана била прокурорска преписка по описа на ВРП -
№6766/2019 г. и ДП № 360/2019 г. по описа на ОДМВР – Варна.
Ищецът сочи, че на 03.06.2010 /вероятно 2020 г./ подал молба до
наблюдаващия прокурор за връщане на автомобила, който с постановление от
същата дата отказал връщането му, тъй като ответникът „УРАКС“, данъчен
идентификационен код ***, с адрес: *** също се легитимирал като
собственик на автомобила.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не представя писмен отговор на
исковата молба.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Ищецът е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, на 28.01.2019 г., с ЕИК
***. Негов едноличен собственик на капитала и управител е Д.С.Г.. При
вписване на дружеството в Търговския регистър е внесен капитал в размер на
10 лева. По партидата на търговеца не е обявен нито един годишен финансов
отчет.
От представено по делото постановление от 03.06.2020 г. по пр.пр.
№6766/2019 г. по описа на ВРП, наблюдаващият прокурор по досъдебно
производство /ДП/ №360/2019 г. по описа на ОДМВР – Варна, е оставил без
уважение молба на Деян Симеонов Георгиев – управител на „И.888“ ЕООД,
за връщане на л.а. „Форд Куга“, с дата на първа регистрация - 16.03.2018 г.,
рег. № 0523 KJP, рама № *** иззет като веществено доказателство по
досъдебното производство. Връщане на автомобила е отказано, тъй като
ответното търговско дружество - „УРАКС“ е заявило собственически
претенции по отношение на вещта. В документа се сочи, че ищецът в
настоящото производство се е легитимирал като собственик на превозното
средство, като е представил договор за покупко-продажба /този документ не
се представя по делото/.
От представен по делото протокол за доброволно предаване №УРИ
336р-2542/30.01.2019 г., се установява, че на 30.01.2019 г., лицето П.Г.Д., за
което ищецът твърди, че е направило опит да регистрира процесния
автомобил в КАТ – Русе, е предало на полицейски служител при ОДМВР –
Русе, превозното средство, както и договори на български и немски език. В
протокола е записано изявлението на П.Д. – „На 30.01.2019 г., в 08.00 ч. ми
беше оставена колата с документи и ключ от лице, което не познавам.
Предполагам, че това беше Деян Симеонов Георгиев“.
По делото е представен препис от обвинителен акт по пр. №6766/2019 г.
по описа на ВРП, по ДП №174/2020 г. по описа на ОСлО – ВОП, с който
лицето Атанас Константинов Цветков е обвинен в извършването на
престъпления по: чл.326, ал.1 НК; чл.308, ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20, ал.3 и ал.4
НК; чл. 345а, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 НК и чл.212, ал.4 вр. ал.2 НК.
2
Всички престъпления касаят процесния автомобил, като обвинението в
извършване на престъплението по чл.212, ал.4 вр. ал.2 НК е за това, че на
04.01.2019 г., в гр. Варна, чрез съставянето на неистински документ – договор
за покупко-продажба, обвиняемото лице съзнателно е дало възможност на
„И.888“ ЕООД, ЕИК ***, да получи без правно основание чуждо движимо
имущество – процесния л.а., за който се сочи, че е с подправен
идентификационен номер и е на стойност 57900 лева, като от 31.08.2019 г. и
към датата на внасяне на обвинителния акт в съда, превозното средство е
собственост на Wiber Rent a Car Spain S.L., NIF B12995866. Горните
обстоятелства се установяват от писмо на ВРП по пр. пр. №6766/2019 г. от
01.02.2022 г., към което е приложен препис от обвинителния акт.
Въз основа на горепосочения обвинителен акт, пред ВРС е образувано
НОХД №4307/2021 г., по описа на съда – обстоятелство, което се установява
от писмо на ВРС, 1 с-в изх. №2826/07.02.2022 г. Към датата на постановяване
на настоящото решение, производството по НОХД №4307/2021 г., по описа на
ВРС не е приключило с окончателен съдебен акт.
По делото не се представят доказателства, а и не се твърди да е съставен
какъвто и да е писмен документ по отношение на сочената от ищеца сделка
по придобиване на процесния автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК. Същият е допустим,
с оглед твърденията на ищеца, че правото му на собственост върху
превозното средство, което твърди, че е придобил въз основа на сключен
договор за продажба, се оспорва от ответника – испанско търговско
дружество, което в хода на наблюдавано от ВРП досъдебно производство,
също заявява собственически права върху лекия автомобил. С оглед
установената допустимост на предявения иск, съдът дължи произнасяне по
основателността му. За успешното провеждане на положителния
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е придобил правото
на собственост върху превозното средство, на соченото от него правно
основание, както и че ответникът оспорва същото.
Разпоредбата на чл.144, ал.1 ЗДвП поставя императивното изискване,
договорите за продажба на МПС да се сключват в писмена форма. Тъй като
процесният автомобил не е регистриран на територията на страната, за него е
неприложимо изискването за квалифицирана форма за действителност по
чл.144, ал.2 ЗДвП – писмен договор с нотариално удостоверяване на
подписите. Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.2 ТЗ, едноличният
собственик на капитала на търговското дружество, решава въпросите от
компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в
съответната за решенията на общото събрание форма. По делото не се
представят доказателства, а и не се твърди, че едноличният собственик на
капитала е взел решение за придобиване на процесния автомобил и за
3
заплащане на продажната цена от 18000 евро. Тук следва да се посочи, че
ищецът сочи дата, на която е придобил правото на собственост върху
превозното средство през м.12.2018 г. – преди вписване на търговското
дружество в ТР. От представените писмени доказателства се установява, че с
протокол за доброволно предаване, автомобилът е предаден на полицейски
орган при ОДМВР – Русе, на дата 30.01.2019 г.
Съдът намира, че ищецът не проведе успешно доказване на твърденията
изложени в исковата молба. Той не представя и не ангажира каквито и да е
доказателства, чрез които да се установи, че е придобил правото на
собственост върху превозното средство. В исковата молба се твърди, че през
м.12.2018 г., управителят на дружеството ищец е закупил превозното
средство, от лице, което му се представило само с името К.. Срещата била
случайна – на паркинг, на магазин в гр. Варна, като за придобиване на
автомобила, ищецът заплатил сумата от 18500 евро. Твърди се, че между
продавач и купувач имало осъществени общо две срещи – първата /също
случайна/, при която продавачът отказал да продаде превозното средство, и
втора – при която сделката вече била осъществена, като независимо, че
срещата била случайна, купувачът разполагал със сумата от 18500 евро, в
брой, която заплатил на продавача, но не получил разходооправдателен
документ тъй като последният бързал да заминава в чужбина.
За продажбата не е съставен писмен договор, не е изготвена фактура, а
за заплащането в брой на продажната цена, като не се излагат каквито и да е
твърдения по хода на евентуални преговори; защо не е сключен писмен
договор; защо купувачът се е съгласил да заплати сравнително висока цена за
автомобила, без да изиска доказателство за извършеното плащане в брой.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че е налице твърдение за
заплащане на сума в сравнително висок размер от търговско дружество,
учредено с капитал в размер на 10 лева, без да са налице твърдения или да са
представени доказателства за източника на тези средства. Освен липсата на
писмен документ, удостоверяващ постигане на съглашение, както и
доказателство за заплащане на продажната цена, не са представени каквито и
да е данни за продавача, както и че към датата на сключване на сочения от
ищеца договор, праводателят е бил собственик на вещта. Неспазването на
предвидената от закона форма за действителност на договора, води до извод,
че сочената от ищеца облигационна връзка изобщо не е възникнала.
При горните доводи, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца,
че е сключил сочения в исковата молба договор за продажба. Същият не е
придобил правото на собственост върху лекия автомобил, поради което
предявеният иск се явява неоснователен и като такъв, той подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има
право на разноски, но такива не се претендират, поради което съдът не следва
да присъжда разноски в негова полза.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.888“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, против „УРАКС“, данъчен идентификационен код
***, с адрес: ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответника „УРАКС“, данъчен идентификационен
код ***, с адрес: ***, че ищецът „И.888“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** е собственик на л.а. „Форд Куга“, с дата на първа
регистрация 16.03.2018 г., рег. № 0523 KJP, рама ***
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5