РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. С., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440100094 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „О.“ ЕООД гр.С.
против „Т.“ ЕООД гр.С., в която се твърди от ищеца, че е търговец,
специализиран в добив, преработка и продажба на инертни материали за
строителни цели - пясък, чакъл, трошен камък и др., като осъществява
дейността си чрез собствена производствена база и склад за продажба на едро
в с. К., общ. Б.. Между страните са установени регулярни търговски
отношения, в рамките на които ответникът на 03. и 04.10.2019г. е закупувал
от базата на ищеца различни инертни материали (пресят пясък и трошен
камък в различни фракци), като е вдигал стоката със собствен превоз. За
всяка доставка е съставяна Кантарна бележка е уникален номер, в която са
описани датата и точен час на доставката, per. № и водач на МПС, на което е
натоварена стоката, бруто тегло, тара и нето тегло на стоката, фирмите на
купувач и продавач, точния вид на закупените стоки, подписи на оператора,
извършил и документирал продажбата и на лицето, приело стоката. Въз
основа на кантарните бележки ищецът е издавал на ответника данъчни
фактури, в които са отразявани стопанските операции (доставки на стоки) по
една или повече кантарни бележки.
Твърди се от ищеца, че в началото ответникът бил коректен платец, но
1
в последствие започнал неритмични плащания, постепенно увеличавайки
общата си задлъжнялост към ищеца. Към момента ответникът не е погасил
задължението си по Фактура № *** от 21.10.2019г. на обща стойност 10
603.81 лева, с вкл. ДДС., която отразява доставките по следните кантарни
бележки: №9376/03.10.2019г., №9381/03.10.2019г., №9390/04.10.2019г.,
№9393/04.10.2019г., №9402/04.10.2019г. Въпреки, че е осчетоводил фактурата
и не я оспорва, ответникът е в неизпълнение и доставените стоки не са
платени.
Между ищеца и ответника са възникнали договорни търговски
отношения - търговска продажба на стоки, обективирани в приложените
кантарни бележки и данъчна фактура. Ищецът е предоставил на ответника
надлежно изпълнение на договорните си задължения — предал е закупените
стоки и те са приети от получателя без възражения. Ответникът обаче не е
предоставил на ищеца насрещно изпълнение на своите договорни задължения
по описаната фактура, с което е изпаднал в трайна забава. Следователно
ищецът има спрямо ответника изискуемо вземане в претендирания размер и
на посоченото по-горе основание.
Ответникът не оспорва нито наличието на валидни договорни
правоотношения по описаните продажби на движими родовоопределени
вещи, нито изпълнението на ищеца, нито факта, че задълженията му са
падежирали и се намира в забава от гледна точка на чл. 327, ал. 1 от ТЗ,
задължаващ купувача да плати цената при предаване на стоката. Фактурата е
осчетоводена от ответника, което допълнително потвърждава съществуването
на вземането на ищеца. Дори и при евентуално приложение на чл. 303а, ал. 3
от ТЗ, ответникът отново ще се намира в трайна забава. Цитираното
задължение на ответника е надлежно отразено в счетоводните книги на
ищеца, което е видно от Справка за задължения/вземания по партньори на
„О.” ЕООД по Сметка 411/50, към дата 25.01.2022г.
С писмо от 22.11.2020г. ищецът е поискал от ответника писмено
потвърждение за счетоводните разчети между двете дружества. В отговор на
26.11.2020г. ответникът писмено е признал факта, че по негови счетоводни
записвания, към 31.10.2020г. има непогасено задължение към ищеца в размер
на 10 603.81 лв.
Моли съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден
2
да заплати на ищеца сумата 10 603.81 лева, с вкл. ДДС, за доставени стоки и
услуги по Стокови разписки и данъчна фактура, описана в т. 5 от Раздел I на
настоящата искова молба, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от деня, следващ издаването на данъчната фактура -
22.10.2019г., до завеждане на исковата молба - в размер общо на 2 459.69 лева
и законната лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба-03.02.2022г., до окончателното погасяване на задължението.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е подал отговор на исковата
молба.
В с..з. ищецът р.пр. се представлява от пълномощника си адв.С.Х.,
който поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение, при наличието на предпоставките за това. Претендира и за
разноските по водене на делото.
Ответникът р.пр. не изпраща представител и не ангажира становище
по иска.
Съдът счита, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение, визирани в чл.238 и 239 от ГПК, поради следното:
Ответникът, съгласно чл.238 ГПК не е подал в срок отговор на
исковата молба, негов представител не се е явил в първото заседание по
делото и ответникът не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. В съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът, съгласно чл.239
ал.1 т.1 от ГПК е бил уведомен за правото си да подаде писмен отговор и за
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, налице е и условието на чл.239 т.2 ГПК-
искът се явява вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените към исковата молба писмени доказателства.
Представените от ищеца писмени доказателства по делото - Фактура № ***
от 21.10.2019г. на обща стойност 10 603.81 лева, с вкл. ДДС., която отразява
доставките по следните кантарни бележки: №9376/03.10.2019г.,
№9381/03.10.2019г., №9390/04.10.2019г., №9393/04.10.2019г.,
№9402/04.10.2019г. не са оспорени от ответника и доказват наличието на
всички предпоставки, обуславящи основателността на иска по чл. 286 във вр.
с чл.288 от ТЗ във вр. с чл. 258 и сл. от ЗЗД тъй като установяват
3
дължимостта на претендиранната сума и нейния размер.
Върху дължимата сума на осн.чл.86 от ЗЗД се следва да се присъди и
законната лихва в размер на 2 459,69лв. за периода 22.10.2019г./ деня
следващ издаването на фактурата/ до датата на предявяваане на иска-
03.02.2022г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-
03.02.2022г. до окончателното й изплащане.
Предвид посоченото, ще следва да бъде постановено неприсъствено
решение, с което предявеният иск бъде уважен, без да се излагат мотиви по
съществото на спора.
Ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 2
409,04лв., от които: 522,54лв.- ДТ, 1 308,00 лв.-адвокатско възнаграждение,
както и разноските по изп.д.№193/22г.,образувано по допуснатото в
настоящото производство обезпечение на иска- 480,00лв.-адв.
възнаграждение и 98,50лв. такси.
Водим от изложеното и на основание чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С.-2650, ул.***, представлявано от управителя С. К. да заплати на „О.“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“***,
представлявано от управителя Р. Б. Т. сумата 10 603.81 лева, с вкл. ДДС, за
доставени стоки и услуги по Фактура № *** от 21.10.2019г., сумата от 2
459.69 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата,
считано от деня, следващ издаването на данъчната фактура - 22.10.2019г., до
завеждане на исковата молба -03.02.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба-03.02.2022г., до
окончателното погасяване на задължението, както и разноски по водене на
делото в общ размер на 2 409,04 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4