Решение по дело №1365/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Варна, чрез юрисконсулт Л.-А., против Решение № 520/29.04.2025 г. по АНД № 20253110201025/2025 г. по описа на ВРС, с което е отменен ЕФ серия К № 8723176, издаден от ОД на МВР - Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на П. И. И. е наложена глоба, в размер на 100 лв.

Касаторът поддържа, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Въззивния съд е отменил ЕФ, като е приел, че не е имало основание да бъде издаден на И., доколкото липсва подписана от надлежно лице декларация. От събраните по делото доказателства е установено, че МПС е собственост на „Виваком България“ ЕАД, на чиито законен представител е издаден първоначално ЕФ. От упълномощен представител на дружеството - ползвател на МПС е подадена декларация, че на посочената дата, място и час МПС е било управлявано от П. И., като е предоставено и СУМПС. Съгласно приложено пълномощно А. е овластен с правомощията да представлява ЮЛ пред всички държавни и общински органи, във връзка с притежаваните от дружеството МПС, включително и за извършените с тях нарушения. В случая е депозирана декларация от редовно упълномощен да представлява дружеството-ползвател МПС, с което е извършено нарушението. Правилно фиша е издаден на И., а и същата не е оспорила авторството на деянието. По изложените доводи моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се потвърди ЕФ. В депозирани писмени бележки се поддържа жалбата на посочените в нея основания и се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – П. И., чрез адв. Н. в депозиран отговор и молба от 9.07.2025 г. поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Счита, че неправилно отговорността е насочена към жалбоподателката. В процесния случай декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП не е подписана от изпълнителния директор на „Виваком България“ ЕАД, подаването на декларация от лице, което не е законен представител на юридическото лице собственик на автомобила и което не разполага с необходимата представителна власт да подпише декларация от името на последния, е без правно значение и не може да породи предвидените в чл. 189, ал.5 от ЗДвП правни последици. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата. ЕФ е издаден след подадена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП от лице, което изрично е упълномощено за това. Моли да се отмени решението и да се потвърди ЕФ.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на П. И. И., чрез адв. Н., против ЕФ серия К № 8723176, издаден от ОД на МВР - Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на П. И. И., е наложена глоба, в размер на 100 лв.

От фактическа страна районният съд е установил, че на 28.01.2024г. в 16,22 часа, л.а. „Ситроен Ц4“ с рег.№ [рег. номер] се движел по [улица]във гр. Варна, в посока центъра на града. Разрешената скорост на движение в населено място била до 50 км/ч., а в близост до спирка „Акациите“ процесният автомобил се движел със скорост от 68 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – ARН САM S1 -120 c511. След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на „АЛД Аутомотив“ ООД, но в свидетелството за регистрация като ползвател е вписано „БТК“ ЕАД, с правоприемник- „Виваком България“ ЕАД. На законния представител на дружеството бил издаден ЕФ серия К №8643807. На 21.02.2024г. била представена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, удостоверяваща, че на 28.01.2024г. автомобилът е бил предоставен за ползване на И., както и по време на заснемане на нарушението същият е бил управляван от нея. Било приложено копие от свидетелството за правоуправление на И.. Поради това фишът бил анулиран, като по реда на чл.186, ал.5 от ЗДвП административнонаказателната отговорност била насочена към И.. Било установено, че водачката е наказана с ЕФ серия К №5644287 на ОД на МВР Варна за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 28.01.2024г., нарушението било квалифицирано като извършено повторно и на И. бил издаден ЕФ серия К №8723176 за налагане на глоба в размер на 100.00 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Въззивният съд приел, че от приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство –мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARН САM S1 е безспорно установено, че на посочените дата и час, процесният автомобил се е движел по [улица]в гр. Варна, в рамките на населеното място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. Съдът изложил мотиви, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARН САM S1 с фабричен номер 120c511 е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания, преминало е успешно последваща проверка и е в изправност. При издаването на електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 68км/ч. ВРС изложил мотиви, че с описаното деяние е нарушена нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. За да отмени НП съдът приел, че липсва подписана от надлежно лице декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, което обуславя незаконосъобразност на издадения ЕФ и е основание за неговата отмяна.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Правилно ВРС е приел, че от събраните по делото доказателства е установено извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Нормата вменява забрана на водачите на МПС от кат.В да управляват МПС в населено място със скорост над 50км/ч. В случая от доказателствата по преписката се установява, че към посочените в ел.фиш дата, час посочената забрана не е била спазена от водача на МПС с рег. № [рег. номер] – автомобилът е бил управляван в населено място със скорост над 50км/час. Правилно въззивния съд е установил, че МПС-то е било управлявано в населено място със скорост от 68км/час, като скоростта е била засечена и нарушението е било заснето с годно техническо средство.

Съдът споделя доводите на ВРС, че авторството на описаното в ЕФ нарушение не е доказано. Съгласно ЗДвП, ЕФ се издава срещу собственика на автомобила с който е извършено нарушението, а в случай когато той е собственост на ЮЛ на неговия управител /представляващ/. От приложената към преписката справка от АИС КАТ - данни за регистрация, МПС-то с което е било извършено нарушението, се установява, че е собственост на „Алд аутомотив“ ЕООД, а като ползвател е вписано „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. След справка в ТР съдът установи, че И. не е представляващ на което и да е от двете посочени по-горе дружества. В случая П. И. е посочена като водач на автомобила на посочената дата в декларация попълнена от лицето Е. А.. Лицето подало декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП не е бил законен представител нито на собственика на автомобила, нито на ползвателя на същия вписан в регистрите на МВР, това се установява по категоричен начин от вписванията в публичния търговски регистър. Към датата на нарушението законен представител на дружеството ползвател „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, към момента с наименование „Виваком България“ ЕАД е бил Н. А., на който е бил съставен и първоначално ЕФ за нарушението извършено на 28.01.2024 г. На 21.02.2024 г. А. е попълнил декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която посочил, че водач на автомобила е била И.. Към този момент представляващ дружеството е бил Н. А., който и единствено е могъл да подаде декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. В преписката е приложено пълномощно издадено от „Виваком България“ ЕАД, представлявано от законния си представител А. с което А. е бил упълномощен да представлява дружеството, а не неговия законен представител.

Депозирането на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП е строго личен акт и тя не може да бъде дадена от друго лице освен от законния представител, ако и такъв да се яви. Закона изрично сочи кои са лицата които могат да подават такава декларация. Гореизложеното налага извод, че липсва подадена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДП от законния представител на дружеството А..

Поради изложеното правилно ВРС е отменил ЕФ като неправилен и незаконосъобразен, тъй като с него е ангажирана отговорността на И. посредством издаване на ЕФ за нарушение извършено с МПС на което тя не е нито собственик, нито законен представител на ЮЛ, нито пък е била посочен от законен представител на ЮЛ като водач на МПС-то към посочената дата.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., удостоверено с подписите на страните по договора, с характер на разписка в тази му част. Предвид изложеното в полза на И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 520/29.04.2025 г. по АНД № 20253110201025/2025 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА ОДМВР Варна да заплати на П. И. И. от гр. Варна с [ЕГН], сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.