О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№........
Гр. София, 05.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-B въззивен състав, в закрито заседание,
проведено на пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА -
ТОНЕВА
мл. с. МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като
разгледа в.ч.гр. № 3287 по описа на съда за 2021 година, докладвано от мл.
съдия Мария Малоселска, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е реда на чл. 274 и чл. 577 ГПК.
Постъпила
е частна жалба, вх. № 18-00-22/16.02.2021 г., приета в Служба по вписванията –
гр. София, подадена от Е.Б.М. и И.В. М., чрез адв. С.В., срещу определение на
съдия по вписванията при СРС, рег. № 89/25.01.2021 г., с което е отказано да
бъде заличена вписана в книгите по вписванията възбрана на недвижим имот,
поискано със заявление, вх. № 2790/25.01.2021 г. В жалбата се излагат
съображения за неправилност и необоснованост на постановения отказ.
Жалбоподателите поддържат, че към заявлението, с което поискали заличаване на
наложената възбрана, вписана в книгите по вписванията по пратидата н „К. – КМ“
ООД, са представили необходимите документи, въз основа на които съдията по
вписванията да направи извод за основателност на заявеното искане. Възбраната
следвало да се заличи въз основа на постановения акт на съда, като
несъобразяването с него от страна на органа по вписванията било
незаконосъобразно. Заявено е искане за отмяна на обжалваното определение и за постановяване
заличаването на възбраната да бъде вписано.
Съдията
по вписванията е изложил становище във връзка с обжалвания акт. Счита, че
съдията по вписванията не може да изисква допълнителни документи от заявителя,
а е длъжен да се произнесе в същия ден по подаденото заявление, с което е
сезиран. Извършването на справки в книгите по вписванията би отнело много
време, т.е. би била налице невъзможност да изпълни служебните си задължения в
рамките на работния ден. Нямало как да се провери коя точно възбрана се иска да
бъде заличена. Би могло да се стигне до ангажиране на имуществената отговорност
на съдията по вписванията. Счита, че не са представени необходимите документи,
от които да се направи извод за основателност на искането.
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II – B въззивен състав, като взе предвид данните по делото и
доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната
жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
като съображенията за това са следните:
Пред
Службата по вписванията - гр. София е депозирано заявление, вх. №
2790/25.01.2021 г., с която е поискано заличаване на наложената възбрана върху
недвижим имот съгласно определение № 1004/16.01.2018 г.
по гр.д. № 346/2011 г. по описа на СГС, VI-2 с-в, с което е отменено
допуснатото по делото обезпечение. Към
заявлението са приложени преписи от следните актове: влязло в сила на
22.03.2018 г. определение от 16.01.2018 г. по посоченото гражданско дело по
описа на СГС, с което е отменено обезпечението допуснато с определение на съда
от 12.01.2011 г. по молба на Е.Б.М. и И.В. Р.– М. срещу М.Д.Д.и „К. – КМ“ ООД в
частта, с която е допусната като обезпечителна мярка възбрана на следния
недвижим имот: апартамент № 1, находящ се на първи надпартерен етаж на жилищна
сграда със застроена площ от 96,80 кв.м., състоящ се от входно антре, кухненски
бокс с трапезария-дневна, спалня, спалня, баня с тоалетна и две тераси; обезпечителна
заповед от 17.02.2011 г.; уведомително писмо до ръководителя на Агенцията по
вписванията от СГС за заличаването на вписаната възбрана върху недвижимия имот
съгласно определението от 16.01.2018 г. по гр. д. № 346/2011 г. на СГС, ГО.
С
обжалваното определение съдията по вписванията при СРС, след като се е запознал
с постъпилото заявление и с приложените преписи на съдебни актове към него, е
изложил мотиви, че никъде в представените документи не е посочена „сигнатура на
вписването на възбраната“. От направената справка не се установило да има
вписана таква възбрана, което правело невъзможно заличаването й. При изложените
мотиви е постановил отказ, като молителят е уведомен за отказа на 09.02.2021 г.
видно от направеното отбелязване.
При
тези изводи за фактите настоящият съдебен състав при проверка
законосъобразността на обжалваното определение във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 31, ал. 1 от ПВ постановява, че вписването на възбраните се заличава по
писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило
възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението.
Вписването,
като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и
заличаване, е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е
допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се за постановяване на акт на
безспорна съдебна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно
развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които
се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за
вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи.
Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване
съгласно чл. 569, т. 5 от ГПК, но това е направено само с оглед субсидиарното
прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства и не
заличава спецификите на вписването.
Проверката,
която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ, е относно
това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона,
като е ограничена до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за
вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на
акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да
се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е
наредено от съда (в същия смисъл са задължителните указания по т. 6 от
Тълкувателно решение (ТР) № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК
на ВКС).
Вписването
на възбраните се заличава в следните случаи ( след представяне на влязло в сила
определение на съда за отмяна на обезпечението по чл. 402 от ГПК, както и
когато е прекратено принудителното изпълнение (основанията за прекратяване на
принудителното изпълнение са посочени в чл. 433 от ГПК). С настъпването на
някое от тези основания съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани
върху имота, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.
Вписването
на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното
лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или
обезпечението (чл. 31, ал. 1 от ПВ) или по искане на заинтересования със
заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че
вписването може да се заличи ( чл. 31, ал. 2 от ПВ (чл. 32 от ПВ). Независимо
от конкретната хипотеза следва да са налице в условията на кумулативност
следните условия ( 1) искането за заличаване на вписаната възбрана да изхожда
от легитимирани лица по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ПВ; 2) да е представен акт
на съда по чл. 402, ал. 3 от ГПК; 3) да е представено удостоверение от
надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.
В
конкретния случай, към сесиращото съдията по вписванията заявление е представено
определение от 03.12.2018 г. по гр. д. № 8828/2018 г. на СГС, ГО, І-8 състав,
поправено с определение № 1004/16.01.2018 г. по гр.д. № 346/2011 г. по описа на
СГС, VI-2 с-в, видно о т което е отменено допуснатото по делото с определение
на съда от 12.01.2011 г. по молба на Е.Б.М. и И.В. Р.– М. срещу М.Д.Д.и „К. –
КМ“ ООД обезпечение в частта, с която е допусната като обезпечителна мярка
възбрана на следния недвижим имот: апартамент № 1,
находящ се на първи надпартерен етаж на жилищна сграда със застроена площ от
96,80 кв.м., състоящ се от входно антре, кухненски бокс с трапезария-дневна,
спалня, спалня, баня с тоалетна и две тераси, при съседи: тревна площ, тревна
площ, коридор, стълбищна клетка, апартамент № 2 и тревна площ, заедно с 5,65 %
идеални части от общите части на сградата в размер на 14,35 кв.м. Видно е
още, че определението на съда е влязло в законна сила на 22.03.2018 г.
Настоящият
съдебен състав приема за установено, че съдията е подписал влизането в сила на
това определение. Положеният печат, с който е удостоверено влизането в сила на
определението, е подписан от окръжния съдия, който го е постановил. Поради
изложеното следва да се приеме, че е налице надлежно изявление върху печата на
съда, чрез който е удостоверена по достатъчно ясен и категоричен начин
самоличността на съответното длъжностно лице – съдия при СГС. С поставянето му
е настъпило удостоверително действие на изявлението, което е основание да се
счита, че лицето, поставило парафа си е направило съответното официално
удостоверително изявление – в случая - кога определението е влязло в сила. Това
изявление се ползва с материална доказателствена сила със задължително и
обвързващо всички правни субекти действие, тъй като подписът принадлежи на
съдия.
На
следващо място, от представената към частната жалба справка № 149061/09.02.2021
г. за впсивания, отбелязвания и заличавания от Служба по вписванията – гр.
София по партидата на „К. – КМ“ ООД за периода 01.01.1998 г. – 09.02.2021 г. се
установява, че под номер 90 по справката е вписано налагането на възбрана върху
недвижимия имот с № от вх. Регистър 5792/21.02.2011 г., като тази възбрана
видно от последващите впивания, заличавания и отбелязвания /под номера 49, 20,
15 и 8/ не е била заличена към момента на депозиране на заявлението с искане
това вписване да бъде заличено по силата на влязлото в сила определение на
съда.
Настоящият
състав на съда не намира за основателни изложените в становището на съдията по
вписванията съображения да откаже да удовлетвори искането, с което е сезиран,
възлагайки в тежест на молителите да представят информация относно
„сигнатурата“ на вписаната възбрана. От една страна, такова изискване не се
съдържа в действащите приложими разпоредби на ГПК и на ПВ. От друга страна, на
съдията по вписванията е представен влязъл в сила съдебен акт, по силата на
който се отменя допуснатото обезпечение, а данни за извършените вписания са на
разположение на Служба по вписванията и същите не следва да бъдат изисквани за
представяне от молителите.
По
изложените съображения, обжалваният отказ на съдията по вписванията съгласно определение
№ 89/25.01.2021 г. на съдия по вписванията към СРС следва да бъде отменен като неправилен и
вместо това бъде постановено заличаване на възбраната, отменена с влязло в сила
определение № 1004/16.01.2018 г. по гр.д. № 346/2011 г.
по описа на СГС, VI-2 с-в.
Съгласносно
нормата на чл. 577, ал. 3 от ГПК, когато съдът отмени отказа, вписването,
отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаване на
молбата за него.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение рег.№ 89/25.01.2021 г.
на съдията по вписванията при Софийски районен съд,
постановено по заявление, вх. № 2790/25.01.2021 г., с което е отказано
извършване на заличаване на вписана възбрана, наложена по силата на обезпечителна
заповед от 17.02.2011 г. по гр. д. № 346/2011 г. на СГС,
АО, върху следния недвижим имот: апартамент № 1,
находящ се на първи надпартерен етаж на жилищна сграда с адрес: гр. София,
район „Възраждане“, местност „Манастирски ливади – Запад“, кв. 3, УПИ У-1503,
със застроена площ от 96,80 кв.м., състоящ се от входно антре, кухненски бокс с
трапезария-дневна, спалня, спалня, баня с тоалетна и две тераси, при съседи:
тревна площ, тревна площ, коридор, стълбищна клетка, апартамент № 2 и тревна
площ, заедно с 5,65 % идеални части от общите части на сградата в размер на
14,35 кв.м.
ПОСТАНОВЯВА заличаване на възбрана, наложена
с обезпечителна заповед от 17.02.2011 г.
по гр. д. № 346/2011 г. на СГС, АО, вписана в Службата по вписвания при СРС с
вх.рег. 5792/21.02.2011 г. върху посочения недвижим имот: апартамент № 1,
находящ се на първи надпартерен етаж на жилищна сграда с адрес: гр. София,
район „Възраждане“, местност „Манастирски ливади – Запад“, кв. 3, УПИ У-1503,
със застроена площ от 96,80 кв.м., състоящ се от входно антре, кухненски бокс с
трапезария-дневна, спалня, спалня, баня с тоалетна и две тераси, при съседи:
тревна площ, тревна площ, коридор, стълбищна клетка, апартамент № 2 и тревна
площ, заедно с 5,65 % идеални части от общите части на сградата в размер на
14,35 кв.м., която обезпечителна мярка е отменена с влязло в сила определение
№ 1004/16.01.2018 г. по гр.д. № 346/2011 г. по описа на СГС, VI-2 с-в.
ВРЪЩА приписката
на съдията по вписванията при СРС за извършване на
заличаване на вписването по заявление, вх. № 2790/25.01.2021г.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.