№ 175
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001001054 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по въззивна жалба вх.№ 347099/07.09.2021год. ,
подадена от „Професионален футболен клуб Левски“ АД “ срещу Решение №
261220/06.08.2021год., постановено по т.д.№ 105/2020год. по описа на СГС, с което
„Професионален футболен клуб Левски“ АД гр.София е осъден да заплати на „ Ривиера „ ЕООД
сумата от 35 204.94 лева на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД- възнаграждение по Комисионен договор
от 20.05.2018год., както и сумата от 6825.77лева лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от
16.02.2018год. до 14.01.2020год. ,ведно със законната лихва от 17.01.2020год. до изплащане на
главницата ,както и 2 651.23 лева разноски на основание чл. 78,ал.1 от ГПК.
В жалбата се поддържа ,че решението е неправилно. Счита се ,че неправилно
първоинстанционният съд бил приел , че процесния договор не попада в приложното поле на
Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ и Наредбата за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа. Поддържа се , че посочените нормативни актове
регулират процесните отношения като ЗФВС, на който се е позовал първоинстанционния съд,
създават само допълнителни задължения и изисквания с оглед на обстоятелството , че се касае за
посредническа дейност в спорта. С оглед приложението на ЗНЗ и НУРИПДНР към процесното
правоотношение се счита ,че след като „ Ривиера „ ООД не е преминало регистрационна
процедура към Агенцията по заетостта, то дружеството няма право да осъществява
посреднически услуги и което опорочава процесния договор и води до неговата нищожност
поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Наред с това се
поддържа,че сделката е недействителна и съгласно разпоредбата на чл.295, ал.1 от ТЗ. На „
Ривиера „ ООД не било издадено разрешение за извършване на посредническа дейност от
Министъра на труда и социалната политика,поради което сделката не била породила правно
действие.Противоречието на процесния договор със закона лишавало „Ривиера“ ООД от
възможност да претендира възнаграждение по същия , което не било съобразено от
първоинстанционния съд в постановения от него съдебен акт. Счита се също така, че процесният
договор бил нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и като противоречащ на
1
императивните разпоредби на ЗФВС, както и поради липса на съгласие, като доводите и
съображенията за това в исковата молба не били обсъдени от първоинстанционния съд , а
изводите му за противното освен необосновани, били и незаконосъобразни.
Във въззивната жалба, при условията на евентуалност- ако се приеме процесния договор
за действителност , се излагат съображения за неправилно определен от първоинстанционния съд
размер на дължащото комисионно възнаграждение. Счита се ,че съгласно договореното размера на
комисионното възнаграждение зависи от продължителността на трудовото правоотношение на
футболиста,което не било съобразено от първоинстанционния съд. Трудовият договор между
футболиста и „ Професионален футболен клуб Левски“ АД бил действал между страните не две
години , а 7 месеца, поради което комисионно възнаграждение било дължимо в по -нисък размер
от присъдения от първоинстанционния съд.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново за отхвърляне на предявения иск,ведно с произтичащите от това последици.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество- „
Ривиера „ ООД ,в който се оспорва жалбата и се прави искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Определя се като неправилно
разбирането на жалбоподателя,че сключеният между страните договор се регулира от Закона за
насърчаване на заетостта, както и се сочат като неоснователни доводите му ,че ищецът е следвало
да бъде регистриран като лице извършващо посредническа дейност и тези за нищожност на
процесния договор. Сочат се като несъстоятелни доводите на жалбоподателя за неправилно
тълкуване на договора от първоинстанционния съд, както и възражението му относно размера на
уговореното възнаграждение и обвързаността му с продължителността на трудовото
правоотношение с футболиста. По изложените съображения се прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно и за присъждане на направените във
въззивното производство разноски.
Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от „
Ривиера „ ООД против „ Професионален футболен клуб Левски“ АД с искане ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 35 204.94 лева, представляваща незаплатено възнаграждение
по сключен на 20.05.2017год. между тях комисионен договор ,сумата от 6 825.77 лева ,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2018 год. до 14.01.2020 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 17.01.2020год. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с посредничеството му в „ ПФК Левски“ АД /Клуба/
е привлечен процесионален футболист –J. M. M.- гражданин на Конго, който е подписал договор с
клуба.Сочи , че за привличането на футболиста и съгласно подписан комисионен договор от
20.05.2017год.с футболния клуб, последният е следвало да му заплати комисионно възнаграждение
в размер на 18 000 евро или 35 204.94 лева, платима по банков път до 15.02.2018год.Твърди ,че
уговореното комисионно възнаграждение не му било заплатено, въпреки настъпилия падеж и е
останало дължимо. Счита, че след като възнаграждението не му е заплатено на падежа, то му си
дължи от футболния клуб и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата-
16.02.2018год.,който размер до датата на предявяване на иска възлиза на сумата от 6 825.77лева .
Ответното дружество оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за
нищожност на процесния договор поради противоречието му с императивните разпоредби на
Закона за насърчаване на заетостта. Счита , че процесния договор има характер на посреднически
договор за наемане на работа по смисъла на закона за насърчаване на заетостта / ЗНЗ/ и Наредбата
за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа / НУРИПДНР/
и че за извършване на такава дейност „ Ривиера „ ООД следва да бъде регистрирано в Агенцията
по заетостта и да притежава удостоверение за регистрация, издадено от министъра на труда и
социалната политика или от упълномощено лице, а то не отговаря на тези условия , поради което
и изводимо от разпоредбата на чл. 295,ал.1 от ТЗ сключения с футболния клуб посреднически
договор не е породил правно действие,респ.претенцията за плащане по такъв договор е лишено
от основание.
Ответникът твърди, че процесният договор е нищожен и като противоречащ на
2
императивните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта. Според него в
чл.35,б.“ Г“, ал.1 от Закона за физическото възпитание и спорта във вр. с чл. 15, ал.1 от
Правилника за дейността на футболните агенти на БФС били въведени и допълнителни изисквания
към посредническата дейност на футболните агенти, на които изисквания „ Ривиера „ ООД не
отговаряла. След като не отговаряло на тези изисквания , но осъществявало регламентираната в
ЗФВС и цитирания правилник посредническа дейност, то това било извършвано в нарушение на
законовите изисквания, поради което сключения посреднически договор се явявал нищожен, а
претенциите по нищожния договор- напълно неоснователни.
Счита исковата претенция за неоснователна с аргумент, че ищеца , в качеството си на
посредник по процесния договор , не бил извършил договореното свързване между футболиста и
футболния клуб, поради което не му се дължи заплащане на уговореното възнаграждение.Така ,
липсвала престация на ищеца по процесния договор и претенцията му за заплащане на
комисионно възнаграждение била неоснователна.
Ответникът оспорва иска и по размер. Счита ,че размера на комисионното
възнаграждение е обвързан с продължителността на трудовото правоотношение между футболиста
и футболния клуб и не се дължи за посочения срок на договора от 2 години.Трудовият договор
между футболиста и футболния клуб бил продължил 8 месеца / през периода 01.06.2017год.-
30.06.2019год./ , поради което на посредника се дължало възнаграждение съответно на този
период от време .
Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва поради липса на главен
дълг.
В депозирана допълнителна искова молба ищецът изразява становище по възраженията
на ответника за нищожност на процесния договор като излага доводи за тяхната несъстоятелност.
Сочи ,че в основата на посредническата дейност по смисъла на ЗНЗ стоят дейности, описани в
чл.26 от ЗНЗ и че процесния случай не попада в тях,съответно по отношение на процесния договор
не са приложими ЗНЗ и Наредбата към него. В случая се касаело за посредническа дейност в
областта на спорта, регламентирана в ЗФВС и че липсата на регистрация в БФС на посредника не
представлявало разрешение или одобрение на държавен орган, липсата на което да води до
нищожност на сключения от него посреднически договор. В договора изрично било записано ,че
футболният клуб е подписал договор с футболиста М. именно с посредничеството на „ Ривиера“
ООД, което опровергавало твърденията на футболния клуб за липса на осъществена от посредника
престация по договора. Ищецът поддържа също така, че дължимото възнаграждение по
комисионния договор е уговорено в размер на 18000 евро и че не зависи от продължителността на
трудовото правоотношение на футболиста с футболния клуб, респ. възраженията за недължимост
на пълния претендиран размер на възнаграждението били несъстоятелни.
В депозиран допълнителен писмен отговор ответникът излага доводи в подкрепа
направената от него квалификация на процесния договор и оспорва дадената такава от ищеца.
Според него процесният договор не бил комисионен , а представлявал посредническа сделка по
смисъла на чл.49-51 от ТЗ. Оттук извежда приложението по отношение на него на разпоредбите на
ЗНЗ и НУРИПДНР и цитираните вече от него такива на ЗФВС и Правилника за дейността на
футболните агенти на БФС.
Поддържа и останалите си доводи за неоснователност на исковата претенция и за завишен
размер на претендираното възнаграждение по процесния договор.
По така предявения иск СГС се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство
решение, с което го е уважил изцяло. За да уважи иска е приел ,че страните са обвързани с договор
за посредничество , а не с комисионен договор по чл.348, ал.1 от ТЗ .Приел е също така ,че в чл.
35г, ал.1 от ЗФВС / отм./ са предвидени изисквания за третото лице , което може да посредничи
при договаряне или трансфер на състезателни права , на които ищецът отговаря, в частност има
доказано в процеса качеството на „ регистриран посредник“ , поради което сключения от него
посреднически договор е валиден и договореното в него възнаграждение е дължимо, тъй като
съдържа и признание на клуба за изпълнение на задълженията на посредника по него. Изложил е
доводи за неприложимост към процесния договор на ЗНЗ и Наредбата към него и такива за липса
на основание за произнасяне по преклудираното от ответника възражение за нищожност на
процесния договор поради липса на съгласие. По отношение на размера на възнаграждението е
приел ,че същият не е обвързан с продължителността на трудовото правоотношение между
3
футболиста и футболния клуб и го е присъдил в пълния му уговорен размер.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в
настоящият си състав, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.
Относно законосъобразността му по същество на спора, следва да се извърши преценка в рамките
на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна
страна:
От фактическа страна:
На 20.05.2017год. между страните по делото е сключен договор, наименован от тях „
комисионен договор“ . Вземайки предвид ,че „ Професионален клуб Левски“ АД придобива
икономическите и спортни права върху професионалния футболист, роден на 07.01.1990год.
гражданин на Конго с посредничеството на „ Ривиера „ АД като Агент, както и че клубът
подписва трудов договор с футболиста за 2 години-спортно състезателен сезон 2017/2018г и
спортно- състезателен сезон 2018/2019 год. страните са се споразумели клубът да заплати на
агента комисионна в общ размер от 18 000евро за периода от време,в който горепосоченият
футболист има действащ трудов договор с клуба, платими най-късно до 15.02.2018год. в
равностойността им в лева по фиксинга на БНБ. В чл.2 от договора е посочено плащане на
възнаграждението по банков път, а в чл.3- че в случай на продължаване на договора на футболиста
или по време на трудовите му отношения с клуба същият бъде преостъпен или трансфериран в
друг клуб, ПФК Левски АД не е длъжен да ползва услугите на агента и няма да му дължи
допълнителни компенсации или комисионни.
На 20.05.2017год. между Професионален футболен клуб Левски“ АД и Д. М. М. е сключен
договор, по силата на който клубът предлага , а футболиста като „ свободен агент“ е приел да
упражнява състезателни права в полза на клуба за срок от две години, а именно спортно-
състезателни сезони: 2017/2018 г и 2018/2019г срещу заплащане на уговорено в договора
възнаграждение. В договора е посочено ,че влиза в действие след подписването му на
01.06.2017год. и се прекратява след изтичането му на 30.06.2019год.
От приложена справка от Националната агенция по приходите е видно , че в НАП е
подадено уведомление от Професионален футболен клуб Левски по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№
22388183066067/09.02.2018год. за прекратено трудово правоотношение с Ж. М. М..
От представено по делото Удостоверение изх.№ БФС-ОСТ-15/08.04.2021год., неоспорено от
страните е видно , че сключеният между Ж. М. М. договор с ПФК Левски АД е влязъл в сила на
01.06.2017год. и че на 06.02.2018год. състезателят е трансфериран във футболен клуб в Китай,
както и че е бил картотекиран в ПФК Левски София през периода 01.06.2017год.-06.02.2018год.
Видно от приложеното по делото писмо изх.№ 06-53-03-213 1 от 06.01.2021год. сключеният
между Ж. М. М. трудов договор с ПФК Левски е прекратен на 06.02.2018год.
По делото е представен регистър на физическите и юридическите лица изпълняващи
дейности като посредници / агенти/ на играчи към БФС за периода 01.07.2017год.-30.06.2018год. и
01.02.2018год.-31.01.2019год. В първия регистър и за периода 01.07.2017год.-30.06.2018год. под №
20 фигурира Управителя на „ Ривиера „ ООД- М. А. М..
В първонстанционното производство е представено Удостоверение от 11.04.2020год.,
издадено от Български футболен съюз, в което се съдържат данни , че „Ривиера „ ООД е
регистрирано като посредник в съответствие с правилата за дейността на футболните агенти към
БФС от 2016год.,както и че подаденото от дружеството заявление за регистрация е одобрено за
периода от 31.01.2020год. до 31.01.2021год.
Във въззивното производство е представено и прието като доказателства по делото
Удостоверение изх.№ 1-5-300 от 21.10.2021год., в което се съдържат данни , че „Ривиера „ ООД
не е регистрирано като посредник / агент на играчи/ в Българския футболен съюз по смисъла на
Правилника на дейността на футболните агенти към БФС към периода 2014год. до момента.
Удостоверението е оспорено от въззиваемото дружество „ Ривиера „ ООД, като не са събрани
доказателства във връзка с оспорването му.
При така установената релевантна за спора фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира предявения от „ Ривиера „ ООД иск за заплащане на възнаграждение за осъществено
посредничество по сключен на 20.05.2017год. с „ Професионален футболен клуб Левски“ АД
договор за основателен и доказан в пълния му предявен размер , до който краен извод е достигнал
4
и първоинстанциония съд в обжалваното в настоящото производство решение. Установено е по
делото по безспорен начин наличието на облигационна обвързаност между ищеца и ответника,
породена от договор за посредничество . Договорът за посредничество е уреден в чл. 49 - чл. 51 от
ТЗ като търговска сделка, по силата на която търговският посредник по занятие посредничи за
сключване на сделки, имайки право да иска възнаграждение било само от едната, било и от двете
страни според уговорката им. Предмет на договора за посредничество е постигането на определен
резултат – свързване на страните и подпомагането им да сключват определен договор.
Сключването на последните е и целената при посредничеството последица , а и условие за
дължимост на уговореното възнаграждение.
От съдържанието на договора се налага категоричния извод ,че още към датата на
подписването му „ Ривиера „ ООД е осъществило фактическите действия по свързване на
футболиста Ж. М. и „ Професионален футболен клуб Левски с оглед придобиване от последния на
икономически и спортни права върху футболиста и подписване на трудов договор с него за
спортно –състезателен сезон 2017/2018год. и 2018гог/2019год..Това обстоятелство не е и спорно
по делото , а и се доказва чрез представеното Удостоверение от 08.04.2021год., удостоверяващо
картотекирането на футболиста в ПФК Левски считано от 01.06.2017год. и чрез представения
трудов договор от 20.05.2017год.,от което и следва ,че целената бъдеща сделка е сключена. В
договора се съдържа изрично признание на ПФК Левски ,че целеният резултат е постигнат с
посредничеството на агента- „ Ривиера “ ООД, поради което за посредника се поражда правото да
получи уговореното в договора за посредничество възнаграждение.
Неоснователно се поддържа и във въззивната жалба ,че уговореното възнаграждение е
недължимо, тъй като сключеният между страните договор за посредничество е нищожен като
противоречащ на императивните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта. Настоящият
състав на въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за
неприложимост към процесния договор на разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта и
Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа
,респ. за несъстоятелност на доводите на футболния клуб за нищожността му като противоречащ
на тези разпоредби - чл.26, ал.1 , предл.1 от ЗЗД.
В чл.26 от ЗНЗ изчерпателно са посочени дейностите, съставляващи посреднически услуги
по смисъла на закона. В чл.27 от същия закон са изброени лицата , имащи право да предоставят
посреднически услуги , като в чл. 27а от закона е предвиден регистрационен режим за извършване
на посредническата дейност по наемане на работа. Съгласно чл. 3 от НУРИПДНР посредническа
дейност могат да осъществяват лица , наречени „ посредник“, които имат право да предоставят
посреднически услуги по заетостта съгласно :1 /. българското законодателство или
законодателството на чужда държава-членка на ЕС или на друга държава-страна по
Споразумението за Европейско икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария,
когато са установени в Р България и са регистрирани по реда на наредбата и 2/. законодателството
на друга държава-членка ЕС или на друга държава-Страна по Споразумението за Европейски
икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, без да подлежат на регистрация,
когато извършват тези услуги временно или еднократно в Р България. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
НУРИПДНР лицата по чл.3, т.1 от НУРИПДНР могат да извършват посредническа дейност по
наемане на работа само ако са регистрирани в Агенцията по заетостта / АЗ/ и притежават
удостоверение за регистрация, издадено от Министъра на труда и социалната политика или от
упълномощено от него длъжностно лице.
Безспорно е в случая ,че „ Ривиера „ ООД не отговаря на изискванията на чл.5, ал. 1 от
НУРИПДНР- не притежава регистрация в Агенцията по заетостта и не притежава удостоверение за
регистрация, издадено от министъра на труда и социалната политика или от упълномощено от
него длъжностно лице, от което не следва извод за опорочаване на сключения между дружеството
и ПФК Левски посреднически договор. Това е така , тъй като последният няма за предмет
осъществяване на посредническите услуги по смисъла на чл. 26 от ЗНЗ и чл. 2 от Наредбата за
условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, а осъществяване
на посредническа дейност за придобиване на състезателните права на футболист и свързаните с
тях икономически права. Съгласно чл. 35б, ал.1 от Закона за физическото възпитание и спорта , в
редакцията му към 2017год. състезателни права представляват съвкупност от правото на спортиста
да участва в тренировъчната и състезателна дейност на футболния клуб. Последният ,
придобивайки състезателните права на футболиста след картотекирането му има право да го
5
трансферира към друг клуб или да преотстъпи временно състезателните му права за упражнява в
друг клуб -/ чл.35 в, ал.2 от ЗФВС / отм./ срещу заплащане на трансферна цена за това. При
съобразяване на горното се налага извод, че при осъществяване на посредническа дейност при
придобиване на състезателни права на футболист и свързаните с тях икономически права не се
осъществява посредничество по наемане на работа между работник и работодател , поради което
правилата за това, предвидени в Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа са неприложими по отношение на процесния договор.
В действащата към момента на сключване на договора за посредничество разпоредба на
чл. 35г от ЗФВС/ отм./ е предвидено ,че трето лице може да посредничи при договаряне за
придобиване или трансфер на състезателни права, ако отговаря на следните условия :1.да е
регистрирано като търговец, 2 .да има сключен договор със спортен клуб или физическо
лице,което желае да придобие статут на спортист или да промени клубната си принадлежност, 3.да
е вписано в регистъра на лицата, които осъществяват посредничество при съответната
лицензионна федерация.
В настоящия случай са представени две противоречи по съдържание удостоверения от
Българския футболен съюз , поради което е невъзможно да се приеме за доказано по категоричен
и несъмнен начин, че „ Ривиера „ ООД е вписано в регистъра , воден при БФС, на лицата, които
осъществяват посредническа дейност по реда на ЗФВС. Дори и да се приеме за установена по
делото липсата на регистрация съгласно чл. 35г, ал.1,т.3 от ЗФВС / отм./ , то тя не опорочава
процесния договор до степен на нищожност съгласно чл. 26, ал.1 , предл. 1 от ЗЗД, тъй като
нормата на чл.35г, т.3 от ЗФВС / отм./ не е императивна /така Решение № 102/25.11.2022год.,
постановено по т.д.№ 2173/2021год. на ВКС./.
Неоснователно се поддържа във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не бил
разгледал релевираното от ответника възражение за нищожност на процесния договор поради
липса на съгласие – чл. 26, ал.2 , предл. 2 от ЗЗД, тъй като го е счел за преклудирано. От мотивите
на обжалвания съдебен акт е видно от една страна ,че първоинстанционният съд действително е
счел, че направеното от ответника правоизключващо възражение , основано на нищожност на
процесния договор поради липса на съгласие е направено след изтичане на преклузивния срок за
това по чл. 367, ал.1 от ГПК и че не дължи служебно произнасяне по нищожността и от друга- го
е разгледал по същество като го е приел за неоснователно.
Настоящият състав на въззивната инстанция счита ,че релевираното от ответника възражение
за нищожност на процесния договор на основание чл. 26, ал.2 ,предл.2 от ГПК е преклудирано ,
поради което не се дължи произнасяне по него и доводите на въззивника за противното са
несъстоятелни. С оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства за ответника е било
ясно ,че ищецът основава претенцията си на сключения с него на 20.05.2017год. комисионен
договор . Копие от последния е бил представен с исковата молба и от копието е било видно
съдържанието на договора , както и имената на лицата подписали договора като представители
на страните по него. С оглед на това и получавайки препис от исковата молба ,ведно с копие от
договора ответникът е следвало в писмения отговор ,подаден в срока по чл.367, ал.1 от ГПК да
изчерпа възраженията си по иска, в това число и правоизключващото си възражение, основано на
нищожност на процесния договор поради липса на съгласие –чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, което не е
сторил . В случая съдът не дължи и служебно произнасяне по нищожността на процесния договор
на посоченото по-горе основание . Според Тълкувателно решение № 1/2020г от 27.04.2022год. по
т.д.№ 1/2020год. на ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства . От мотивите на
тълкувателния акт е видно че такова задължение за съда не съществува при нищожност поради
липса на воля и съгласие и при привидните сделки.Прието е ,че при нищожност поради липса на
воля и съгласие и при привидните сделки е налице външно обективирана воля, но зад нея липсва
вътрешно волево решение или същинската воля остава скрита само във вътрешните отношения на
договарящите, поради което в тези хипотези съдът не би могъл да открие нищожността, като на
нея трябва да се позове заинтересованата страна.
Тук следва да се отбележи ,че макар и да е разгледал по същество преклудираното
възражение на ответника за нищожност на процесния договор по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД , то
това не се отразило на крайния извод на първоинстанционния съд за валидността на сключения
6
между страните договор. При наличие на валидно сключен между страните договор, същият е
породил целените с него правни последици и обвързал правната сфера на договарящите се,
съобразно отразените в съдържанието му права и задължения. Както се посочи по-горе , „ Ривиера
„ ООД в качеството си на „ агент“ по така сключения договор е изпълнило задълженията си по
него, за което е налице признание от страна на ПФК Левски , обективирано в самия договор, като
не се твърди и не се установява по делото ПФК Левски да е изпълнил своето задължение по
договора, а именно да е заплатил уговореното възнаграждение за осъщественото от „ Ривиера „
ООД представителство.
Спорен по делото е въпроса относно размера на дължимото се възнаграждение по договора
и дали неговия размер е обвързан с периода , в който футболиста Ж. М. е имал действащ трудов
договор с ПФК Левски. Първоинстанционният съд е отрекъл такава обвързаност и е изложил
доводи за това , които настоящия състав на въззивната инстанция споделя и към които препраща
на основание чл.272 от ГПК. На посредника , като изправна страна по договора , се дължи
уговореното възнаграждение в пълния му размер, тъй като правно нелогично и в противоречие с
принципа на добросъвестността в търговските отношения би било формулировката на клаузата на
чл.1 от договора да се тълкува като съгласие на посредника да получи възнаграждение за
възнаграждение в нисък-размер от уговореното- обвързано с периода от време,в който футболиста
има действащ договор с ПФК Левски ,въпреки че е изпълнил точно и пълно задълженията си по
договора. Дори и да се приеме ,че в клаузата на чл.1 от договора е обективирано съгласие в горния
смисъл, то съставлява отказ от право , който е недействителен. /така Решение №
102/25.11.2022год., постановено по т.д.№ 2173/2021год. на ВКС/.
В сключения между страните договор е определена датата 15.02.2018год. като краен срок за
плащане на уговореното възнаграждение за осъществено посредничество. Предвид на това ,
констатираната липса на плащане и съгласно правилото на чл. 84, ал.1 от ЗЗД , с изтичането на
посочения срок ПФК Левски е изпаднал в забава от 16.02.2018год. и от този момент до датата на
предявяване на иска- 14.01.2020год. и дължи обезщетение за забавено изпълнение, което е в
претендирания от ищеца размер. Върху неплатеното възнаграждение и съгласно чл.86 от ЗЗД
дължи и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
По изложените съображения , предявените от „ Ривиера „ ООД срещу Професионален
футболен клуб Левски АД искове по чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явяват основателни и
доказани, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд , поради което обжалваното
решение следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора и направеното в този смисъл искане в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски за въззивното производство , които се доказват в размер на
2 400лева.
Мотивиран от горното, Апелативен съд- София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261220/06.08.2021год., постановено по т.д.№ 105/2020год. по
описа на СГС, ТО, VI-12 състав.
ОСЪЖДА „ Професионален футболен клуб Левски „ АД с ЕИК *********, ул.“ Тодорини
кули“ № 47 да заплати на „ Ривиера „ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, с. Мировляне, пл.“ В.Левски“- магазин за хранителни стоки-център сумата от 2 400
лева разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280,ал.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8