Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 18.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 2489 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Г.Д.П. срещу решението от 25.11.2019г.
по гр. дело № 40362/2016г. на Софийския районен съд, ГО, 127 състав, с което е
уважен предявеният от „С.П.“ ЕООД иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 000 лева, предявен като
частичен от иск в пълен размер от 64 000 лева, представляваща стойност на
вложени от ищеца строителни материали и извършени строително-монтажни дейности
за построяване на недвижим имот – апартамент № 14 с площ от 93, 30 кв.м.,
находящ се във вх. А, на 3-ти жилищен етаж от сграда и мазе с площ от 4, 9
кв.м. с номер 14, построени в жилищна сграда върху УПИ VI – 63, 63б, кв. 43, по плана на гр. София,
местност „Овча купел“, с която ответникът се е обогатил, ведно със законната
лихва от 20.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
В
жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение
поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушения
на материалния закон. Конкретно се сочи, че съдът е допуснал ограничаване
правото на защита на ответника, тъй като призоваването му е извършено не лично,
а чрез М.П., без да се посочи в какво качество са получени призовките, както и
дали получателят е поел задължение да предаде книжата на адресата. Посочено е
още, че лицето М.П. е син на ответника, но е наркозависим, както и че не е
предал призовките и книжата по делото. За делото пред СРС ответникът узнал едва
след връчване на препис от постановеното съдебно решение. Счита, че неучастието
му в производството го е лишило от възможността да направи възражения и да
ангажира доказателства, че процесният апартамент, който е бил изграден от ищеца,
не е негова собственост от 24.07.2006г., когато той е продал правото на строеж
за същия на трето за спора лице. Изложени са и съображения, че искът не е
доказан по безспорен начин, тъй като ищцовото дружество не е представило
доказателства за това какъв принос има в строителството и какви материали и
труд е вложил. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Насрещната
страна – „С.П.“ ЕООД оспорва въззивната жалба по
подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно
и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства. Поддържа становище, че за ответника е настъпила преклузия за
въвеждане на нови факти, възражения и доказателства във въззивното
производство, тъй като призоваването му по делото пред СРС е било извършено при
спазване на установените в ГПК правила. С оглед изложеното се прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен
е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно
изложеното в исковата молба ищецът „С.П.“ ЕООД твърди, че в негова полза е
учредено от собствениците на земята /трети за спора лица/ право на строеж върху
подробно описани обекти от сграда, в която се намира и апартаментът на
ответника. Сочи, че ищецът е поел задължение да изгради със свои сили, средства
и труд, в напълно завършен вид, всички обекти от жилищната сграда, за която
учредителите си запазили правото на строеж. Излага, че ответникът не е
собственик на земята и не е участвал в учредяването право на строеж в полза на
ищеца. В исковата молба се навеждат твърдения, че „С.П.“ ЕООД е продало на Г.Д.П.
с нотариален акт от 29.12.2005г. правото на строеж за изграждането на процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. София, ул. „*****,
с площ от 93, 30 кв.м., находящ се във вх. А, на 3-ти жилищен етаж от сграда и
мазе с площ от 4, 9 кв.м. с номер 14, построени в жилищна сграда върху УПИ VI
– 63, кв. 43, по
плана на гр. София, местност „Овча купел“. Между страните по делото обаче не
бил сключен договор за строителство на този обект. Независимо от изложеното,
ищцовото дружество изградило със свои средства цялата жилищна сграда,
включително и жилището на ответника. След построяването на жилищната сграда в
груб строеж, правото на строеж, учредено в полза на ответника, се
трансформирало в право на собственост върху описания недвижим имот. Ищецът счита,
че Г.П. се е обогатил без основание за сметка на обедняването на ищеца със
сумата, вложена за строителни материали и труд за извършването на
строително-монтажни работи за построяването на описания обект, поради което
предявява претенция за заплащане на тази сума.
За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е
изградил със свои средства и труд процесната жилищна сграда, включително и
апартамента, притежаван от ответника. Сградата била изградена в груб строеж на
24.09.2009г., от която дата насрещната страна е станала собственик на обекта.
Тъй като между страните по делото не било налице договорно правоотношение, по
силата на което на ищеца да е възложено извършването на строително-монтажни
работи, техните отношения следвало да бъдат уредени по правилата на
неоснователното обогатяване. Прието е, че в качеството му на собственик на
апартамента ответникът се е обогатил със стойността на закупените, доставени и
вложени материали и на извършените строително-монтажни дейности, а ищецът се е
обеднил със същата стойност, като това разместване на блага е настъпило без
основание и произтича от един общ факт – извършването на посочените строителни
и ремонтни дейности. Прието е, че стойността на обогатяването/обедняването е в
размер на 70 536 лева с ДДС, представляща стойност на извършените
строително-монтажни работи и вложените материали към датата на изготвяне на
техническата експертиза, приета в първоинстанционното производство. По тези
съображения предявеният частичен иск за сумата от 25 000 лева е уважен.
Между
страните по делото не е спорно обстоятелството, че на 29.10.2004г. между ищеца,
от една страна, и Т.И.И. и И.Е.И., от друга страна,
бил сключен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за
построяване на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 55, том I,
рег. № 1229, дело № 55 от 2004г. По силата на договора, физическите лица, като
собственици на УПИ, находящ се в гр. София, ул. “*****, съставляващ парцел VI
– 63, 63 б, кв. 43, по
плана на гр. София, м. “Овча купел”, с площ по документи за собственост от 1 323
кв.м., а по скица с площ от 1 204 кв.м., учредили на “С.П.” ООД право на строеж
върху собствения им урегулиран поземлен имот за построяване на жилищна сграда с
два входа – вх. А и вх. Б, състояща се от подземен етаж с гаражи и мазета,
партерен етаж с гаражи и офиси, четири жилищни етажа и подпокривен етаж с
жилища, съгласно одобрен на 10.09.2004г. архитектурен проект. Учредителите си
запазили правото на строеж върху конкретно индивидуализирани в договора обекти.
Дружеството-приемател се задължило срещу учреденото в негова полза право на
строеж да изгради за учредителите на сградата подробно описаните обекти, изцяло
със свои сили, средства и труд в напълно завършен вид в срок от 28 месеца,
считано от определяне на строителната линия.
С
договор за продажба от 29.12.2005г., обективиран в нотариален акт № 72, том IV, рег. № 7235, дело № 467 от
2005г., “С.П.” ООД е продало на Г.Д. П.правото на строеж за изграждането на
следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. “*****, а именно: апартамент
№ 14, със застроена площ от 93, 30 кв.м., находящ се във вх. А, на 3-ти жилищен
етаж от сградата, заедно с мазе № 14, със застроена площ от 4, 9 кв.м., заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ VI
– 63, 63 б, кв. 43,
по плана на гр. София, местност „Овча купел“.
От
събраните по делото писмени доказателства /неоспорени от страните/,
представляващи строителна документация за жилищната сграда – протокол за
определяне на строителна линия и ниво от 02.11.2004г.; актове за приемане на
извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 21.04.2006г.,
от 15.05.2006г., от 30.05.2007г., от 03.06.2007г. и удостоверение от
24.09.2009г., издадено на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ от СО район “Овча
купел”, се установява, че процесната жилищна сграда била завършена в груб
строеж по смисъла на пар. 5, т. 46 от ЗУТ, в съответствие с одобрените на
10.09.2004г. проекти и издадено разрешение за строеж от 15.10.2004г., както и
че за обекта е издаден констативен протокол на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ
с изх. № от 18.01.2008г. От същите писмени доказателствени средства се налага
извод, че ищцовото дружество в качеството на строител е извършило строителната
дейност на жилищната сграда, в какъвто смисъл са и показанията на разпитания по
делото свидетел В.Ч.. Въз основа на приетото по делото заключение на
съдебно-техническата експертиза, което следва да се кредитира като обосновано и
компетентно, се установява, че сградата, описана в нотариалния акт от
29.10.2004г., е построена на място, общите й части били напълно завършени,
сградата била с монтирана дограма, отвън била топлоизолирана и измазана с
минерална замазка, асансьорът бил завършен, стълбищата – шпакловани и
боядисани, а настилката била изпълнена с гранитогрес. Били изпълнени и всички
общи инсталации и вертикалната планировка на околното пространство. Заедно със
сградата бил построен и процесният ап. № 14, в който бил извършен оглед и
експертът е констатирал, че в него имало монтирана дограма, изпълнена била
електроинсталацията, стените били измазани и шпакловани, а на пода била
поставена циментова замазка. Вещото лице е определило стойността на извършените
строително-монтажни работи и вложените материали за построяването на апартамент
№ 14 в размер на 42 147 лева, изчислено по средни пазарни цени в областта на
строителството, тъй като по делото не са представени конкретни разходооправдателни документи. Към датата на изготвяне на
експертизата стойността на извършените строително-монтажни дейности и вложените
материали в процесния апартамент възлизали на 70 536
лева с ДДС.
Пред
въззивната инстанция са ангажирани писмени доказателствени средства от страна
на въззивника, като същите са приобщени към доказателствения материал по делото
на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК. Както съдът вече е посочил в проведеното на
11.06.2020г. публично съдебно заседание, оплакването на въззивника, че в
първоинстанционното производство е изготвен непълен доклад е основателно,
поради което с оглед задължителните разяснения, дадени в т. 2 на Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е указал на страните възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
непълнота на доклада. Въззивникът е оспорил пасивната си материална легитимация
по предявения иск с твърдения, че не е титуляр на правото на собственост върху
процесния недвижим имот към датата на завършване на сградата в груб строеж. За
установяване на това обстоятелство е ангажирал писмено доказателствено
средство, прието във въззивното производство и
неоспорено от насрещната страна, а именно – нотариален акт № 050, том III, рег. № 6034, дело № 357 от
2006г. В същият нотариален акт е обективиран договор за продажба на право на
строеж на недвижим имот от 24.07.2006г., по силата на който Г.Д.П. е продал на В.П.правото
на строеж за изграждането на следния недвижим имот, находящ
се в гр. София, ул. “*****, а именно: апартамент № 14 с площ от 93, 30 кв.м.,
находящ се във вх. А, на 3-ти жилищен етаж от сграда, заедно с мазе № 14 със
застроена площ от 4, 9 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, съставляващо върху УПИ VI – 63, 63 б, кв. 43, по плана на
гр. София, местност „Овча купел“.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи –
1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи
факти, породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за
имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец.
Обогатяване е налице
не само при увеличаване имуществото на друго лице. Имуществените облаги имат
материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване
актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или
пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
понесе. При последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в
случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от
собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане.
Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид следва да е нормативно
или договорно обусловено.
Обедняването
на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази
в следните основни форми: 1/. намаляване на актива /изгубване или ограничаване
на права – както се твърди в случая/; 2/. увеличаване на пасива - възникване
или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в
труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно
облагодетелстване, като например: увеличаване на актива - придобиване или
запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи /както се твърди в случая/.
В конкретния случай ищецът твърди да е реализирал със свои
средства и труд учреденото в полза на ответника право на строеж за изграждането
на недвижимия имот в завършен вид, като със стойността на закупените, доставени
и вложени материали и на извършените строително-монтажни дейности, той е
обеднял за сметка на обогатяването на насрещната страна – суперфициар, поради
спестяване на разходите за изграждането на собствения на ответника обект.
Ответникът е оспорил пасивната си материална легитимация на длъжник по спорното
вземане с твърдението, че към датата на завършване на сградата в груб строеж,
титуляр на правото на собственост върху обекта е трето за спора лице. В случая
по делото се установи, че ответникът се е разпоредил с правото на строеж върху
процесния обект на 24.07.2006г., т.е. преди завършване на сградата, в която се
намира процесният апартамент, в груб строеж – 28.09.2009г. По тези съображения
се налага извод, че не са налице предпоставките за ангажиране на имуществената
отговорност на ответника, доколкото не е налице фактическият състав на
неоснователното обогатяване. Ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца чрез
спестяване на разходите за строителство на процесния имот, тъй като той не е
титуляр на ограниченото вещно право на строеж към датата на извършване на
строителните дейности /в случая към завършване на обекта в груб строеж/. Съгласно
трайно установената съдебна практика при извършени подобрения в чужд имот за
собственика възниква облигационно задължение към подобрителя, ако в резултат на
извършеното строителство е увеличена стойността на имота. Задължението на
собственика на имота да обезщети подобрителя възниква от момента на извършване
на строителните работи. Задълженията за заплащане на подобренията възникват в
тежест на лицето, което притежава собствеността върху имота по времето, когато
те са били извършени. С подобренията се обогатява лицето, което е имало
качеството на собственик към момента на извършване на подобренията и това лице,
а не неговите частни правоприемници, респективно праводатели, дължи заплащане
на подобренията. Ето защо задължен да плати обезщетението е субекта, чийто
патримониум се е увеличил в резултат на извършеното строителството. Евентуални
последващи частни приобритатели /придобили имота след изграждането на обекта в
груб строеж/ биха придобили вещта в състоянието, което е било към датата на
прехвърляне на собствеността върху обекта, т.е. евентуалното обедняване на
строителя няма да е поради тяхното обогатяване. Вещното право на строеж се
реализира с построяването на сградата/обекта, за която е учредено и се
трансформира в право на собственост върху нея, което право възниква в имуществената
сфера на носителя на ограниченото право на строеж към момента на изграждане на
обекта – в случая на имота на етап “груб строеж”. Именно поради тези
характеристики на ограниченото вещно право на строеж се налага извод, че то не
може да бъде обект на действия по неговото подобряване. По тези съображения
настоящият съдебен състав е приел за неотносимо към предмета на спора доказателственото
искане на въззиваемата страна за назначаване на техническа-оценителна
експертиза за установяване на стойността на вложените в обекта материали и на
стойността на извършените строително-монтажни работи към датата на продажбата
на правото на строеж в полза на трето за спора лице.
В обобщение се налага извод, че в случаите, когато един обект е
реализиран в резултат на отстъпено право на строеж, то негов собственик, а
съответно и обогатен от изграждането му, е лицето, което е титуляр на правото
на строеж към момента на изграждане на обекта в груб строеж. Доколкото по
делото се установи, че ответникът не е носител на правото на строеж върху
обекта към релевантния момент – м.09.2009г., то не са налице предпоставките за
ангажиране на имуществената му отговорност, тъй като не се е обогатил със
стойността на вложените от ищеца труд и материали при изграждането на имота.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изхода на спора право на разноски има
въззивникът, но предвид липсата на искане за тяхното присъждане, такива не се
дължат.
Ответникът не е представил доказателства за сторени
разноски в първоинстанционното производство, поради което такива не следва да
се присъждат независимо от изхода на спора.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 283979/25.11.2019г., постановено по
гр.д. № 40362/2016г., по описа на СРС, ГО, 127 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.П.“ ЕООД, с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** А срещу Г.Д.П., ЕГН **********,*** иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от
64 000 лева, представляваща стойност на вложени от ищеца строителни
материали и извършени строително-монтажни дейности за построяване на недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. “*****, а именно:
апартамент № 14, със застроена площ от 93, 30 кв.м., находящ
се във вх. А, на 3-ти жилищен етаж от сградата, заедно с мазе № 14, със
застроена площ от 4, 9 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, съставляващо УПИ VI – 63, 63
б, кв. 43, по плана на гр. София, местност „Овча купел“, ведно със законната
лихва от 20.07.2016г. до окончателното изплащане.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.