Решение по дело №50/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 февруари 2024 г.
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20247180700050
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1988

Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXI Тричленен състав, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

МАРИАНА ШОТЕВА

Членове:

ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ

При секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора ЧАВДАР ПЕТРОВ ГРОШЕВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ кнахд № 20247180700050 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на А.Ц.И., с ЕГН ********** срещу Решение №169 от 23.11.2023 година, постановено по АНД № 604 от 2023 година по описа на Районен съд Асеновград, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0239-000747/14.06.2023г. издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на касатора на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5,пр.5 и чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания –„ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева, за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП; „ГЛОБА” в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца за нарушение по чл.123, ал.1,т.3, б.”В” от ЗДвП.

В жалбата се иска отмяна на решението и на НП. В съдебното заседаниe – А.Ц.И. не се явява, не се представлява.

Ответникът – Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, като намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна.

За да формира вътрешното си убеждение първостепенният съд е анализирал точно и обективно събраните доказателства, в това число и свидетелските показания на М.П.М.. Свидетелят М. като участник/потърпевш от процесното ПТП с участието на касатора А.Ц.И., е внесъл в максимална степен яснота върху елементите от фактическия състав на нарушението.

М.П.М. като шофьор на камион във фирма „Готмар“ЕООД и водач на влекач „Мерцедес Актрос“ с ДК№ ***и прикачено към него полуремарке с ДК№ ***, при движението си от фабриката на „Вода Бачково“ находяща се на главен път ІІ-86, при преминаване през ляв завой, намиращ се преди Асеновград, в зоната на км. 28.050 на път ІІ- 86, навлизайки в завоя се разминал с насрещно движещ се влекач с прикачено ремарке, като водачът на насрещно идващото превозно средство очевидно бил излязъл от траекторията на неговата лента за движение и пресякъл средната линия на платното, а в дъгата на завоя силно ограничил и възможността за безопасното разминаване на двете товарни превозни средства.

Тъй като имало риск от удар, М. се опитал да го избегне, като навивайки волана, приближил максимално своето превозно средство до десния край на пътя, след който следвало коритото на река Чая. Въпреки предприетите действия от страна на М., той не могъл да избегне удара с насрещно движещия се водач. Поради липса на достатъчно странично разстояние, при разминаването между тях, все пак последвал удар, като за двете превозни средства той бил в левите предни странични части на влекачите и на ремаркетата. В хода на производството е установено, че М. е ударен от камион на транспортна фирма „N&N“, с водач И., който не спрял, но заявил, че след натоварването щял да се върне по обратния маршрут и имал намерение да спре на мястото, за да изяснят нещата с чакащия М..

Около 16.30 часа, до камиона на М., спрял такъв на фирма „N&N“, който имал видими щети по предна лява част. От спрения камион слязъл А.И., който не отрекъл, че е управлявал МПС-то което е участвало в ПТП-то.

На мястото отново дошъл служителят Д.З., който междувременно бил уведомен и изпратен за довършване на проверката. Последният установил самоличността на нарушителя, с помощта на техническо средство - апарат „Алкотест-Дрегер 7510“ с фабр. №ARPM 0731, тествал водача И. за алкохол, като същия отчел наличие на алкохол от 0.43 % промила в издишания въздух.

Констатираните нарушенията са в съставения АУАН № 526316/22. 05.2023г.

Първото от тях било квалифицирано по чл. 44, ал.1 от ЗДвП затова, че при управление на установеното МПС, при движение в десен завой, не оставя достатъчно странично разстояние с разминаващото се с него МПС управлявано от М., като го блъска странично и реализира ПТП с материални щети.

Второто нарушение било квалифицирано по чл.123,ал.1,т.3, б.”в” от ЗДвП, затова, че е напуснал местопроизшествието и не е оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието, както и не е уведомил контролните органи за настъпилото ПТП.

Фактическата обстановка е точно и безспорно установена пред АРС, възоснова на събраните свидетелските показания и приложените по делото писмени доказателства. По фактите няма спор.

Настоящата инстанция споделя изложените мотиви на първостепенния съд относно определяне размера на наложеното административно наказание „Глоба” за нарушението по квалифицирано по чл. 44, ал.1 от ЗДвП. Съдът е отбелязъл, че при определяне му АНО се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и е отчел в достатъчна степен наличието на отегчаващи вината обстоятелства, като е отчел, че освен нарушенията предмет на процесното НП нарушителят И. е управлявал след употреба на алкохол, съдържанието на който в кръвта му било 0,43 промила. В тази част оспореното решение е правилно. По безспорен и категоричен начин са установени обстоятелствата по извършеното административно нарушение. Извършеното нарушение се потвърждава и от показанията на актосъставителя, който е бил разпитан като свидетел пред АРС. Презумптивната доказателствена сила на АУАН съгласно чл.189, ал.2 от Закона за движението по пътищата не е оборена. Видно от приложената по делото Справка за нарушител, приложението на чл.28 от ЗАНН не е обосновано за целите на наказанието. Като е възприел правилната правна квалификация и е потвърдил НП, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените мотиви настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е приложил правилно материалния закон и при липса на касационни основания за отмяна оспореното решение следва да бъде оставено в сила в тази част.

В останалата част относно визираното в пункт втори нарушение настоящият касационен състав счита, че решението е неправилно. Основателни са доводите в касационната жалба, че в хода на АНП по отношение на това нарушение са допуснати нарушения във формата на НП, довели до ограничаване правото на защита на касатора. С оглед конкретната фактическа обстановка нито в описателната част на НП, нито в правната квалификация на деянието АНО не е посочил кое от задълженията, визирани в чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ ЗДвП е приел, че не са изпълнени от нарушителя. В описателната част на НП е посочено че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол и не изпълнява указанията й, но настоящата инстанция намира, че при установения механизъм на ПТП подобни нарушения не биха могли да се вменят в отговорност на касатора..

Това нарушение е съществено и е ограничило правото на защита на санкционирания субект, тъй като същият не е могъл да разбере в какво конкретно е обвинен и да организира защитата си. Следователно същото е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази част. Обвинението следва да е конкретно, точно и ясно както в словесното му описание, така и в правната квалификация.

Съдът е намерил за безспорно установено, че в резултат на произшествието има причинени имуществени вреди, но е преценил, че за водачът е възникнало и задължението визирано в чл.123, ал.1,т.3 буква от „в“ от ЗДвП.

Съдът е посочил, че водачът без да напуска местопроизшествието, е следвало да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и изпълни дадените указания, но вместо да изпълни тези си задължения обаче, водачът е продължил движението си към крайната точка, която е била с.Хвойна.

Процесното деяние покрива белезите на нарушението по Чл. 123. (1), т.1 от ЗДв.П… Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Деянието осъществено чрез „не спиране“ именно покрива белезите на релевантното нарушение, за което няма наложена санкция.

Неправилно е приложен закона при тази фактическа обстановка като е наложена глоба за нарушение по чл.123, ал.3, т.в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Като е приел, че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението по пункт втори от НП е установено, АРС е постановил неправилно решение, което в тази му част следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразен акт в частта му по пункт втори и в тази част следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №169 от 23.11.2023 година, постановено по АНД № 604 от 2023 година по описа на Районен съд Асеновград, В ЧАСТТА С КОЯТО Е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление №23-0239-000747/14.06.2023г. издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на А.Ц.И., с ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания - „ГЛОБА” в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца за нарушение по чл.123, ал.1,т.3, б.”В” от ЗДвП, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0239-000747/14. 06.2023г. издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на А.Ц.И., с ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - „ГЛОБА” в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца за нарушение по чл.123, ал.1,т.3, б.”В” от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №169 от 23.11.2023 година, постановено по АНД № 604 от 2023 година по описа на Районен съд Асеновград, в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: