РЕШЕНИЕ
№ 833
гр. П., 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100266 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от М. ЮМ. АЛ., ЕГН
**********, ДЖ. ИС. АЛ., ЕГН **********, Х. С. АЛ., ЕГН **********, лично и като
законен представител на М. И. АЛ., ЕГН ********** и на ДЖ. Х. АЛ., ЕГН **********,
всички с адрес: обл. П., общ. В., с. А.а, ул. „Д." 2, чрез адвокат Я.Я. от САК, с адрес за
призоваване: гр. С., ул. „П. Ф. Н." № 5, ет. 1, ап. 3, против „К. Б. А. ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. П., п.к. 4400, ул. „С." № 4, представлявано от Й. Г..
В исковата молба се твърди, че на 18.08.2020 г. на пътя между селата Ветрен дол и
Братаница (път II- 84км.6+700) в резултат на тежко пътно-транспортно произшествие загива
И. С. А., ЕГН **********, син на М. ЮМ. АЛ. и ДЖ. ИС. АЛ., баща на М. И. АЛ. и ДЖ. Х.
АЛ. и живеещ във фактическо съпружеско съжителство с Х. С. АЛ.. В момента на
произшествието той е управлявал собствения си лек автомобил „Форд Фокус", рег. №
****** и е пътувал за работа по маршрут с. А.а - гр. В. - гр. П., за да изпълнява
задълженията си по трудов договор с „К. Б. А. ЕООД. Трудовото правоотношение между
тях датирало от 2019 г., когато той е назначен на длъжност „монтажник електронни
елементи" с трудов договор № 302190 от 03.04 2019 г.. Посочено е, че около 13:50 ч. на
злополучната дата, И. А. е пътувал заедно с Х. С. АЛ.. На правата след с. Ветрен дол, след
като се уверил, че платното за насрещно движение е свободно, предприел изпреварване на
намиращите се пред него в същото платно лек автомобил и товарен автомобил (ТИР).
Когато предницата на управлявания от него автомобил се изравнила с движещия се пред
1
него лек автомобил, водачът на последния внезапно тръгнал също да предприема
изпреварване на товарния автомобил пред него, без да забележи опасността от
изпреварващия го автомобил управляван от загиналия. За да избегне удара със засичащата
го кола, И. А. завил наляво, при което лявата предна гума се ударила в дърво, стоящо
наблизо до пътя и автомобила се преобърнал, ударил се в друго дърво, превъртял се още
два-три пъти и застанал по таван. И. А. е изваден от колата и транспортиран в МБАЛ-П. от
пристигналият на място екип на „Бърза помощ", но по пътя към болницата той починал.
Твърди се, че в деня на злополуката, 18.08.2020 г., И. А. е отивал на работа, тъй като е бил
втора смяна според графика на предприятието и съобразно трудовия му договор
местоработата на И. А. е била в гр. П.. Поради това инцидентът бил признат за трудова
злополука по чл.55, ал.2 от КСО с Разпореждане № 35/29.09.2020 г. на НОИ - Териториално
поделение - гр. П..
Излагат се твърдения, че смъртта на И. А. е съкрушителен удар за неговото
семейство. До преди злополуката, той живеел заедно с двамата си родители, съпругата си и
двете си деца в едно домакинство, в семейната къща в с. А.а. Посочено е, че родителите на
И., М. и Д., преживяват изключително тежко загубата на сина си, с когото винаги са били в
изключително близки и сърдечни отношения, тъй като винаги са живели заедно със сина си
в едно домакинство, в семейната къща, като помежду им е съществувала силна семейна
връзка, особено подсилена с характерните за етноса и религиозната им принадлежност
традиции. Починалият се е отнасял с безкрайна любов и уважение към родителите си,
полагал е постоянни грижи за тях и всячески им е оказвал материална подкрепа. Сочи се, че
след смъртта на сина им, М. и Д. вече не са същите хора, тъй като болката от загубата им е
непреодолима. Никога не са си представяли, че ще им се наложи да погребват детето си.
След инцидента те се затворили в себе си и силно ограничили контактите си с външни хора.
Почерненото им битие е допълнително затруднено и от силно влошеното им материално
състояние, тъй като с труда си, синът им И. е осигурявал и съществената част от прихода на
домакинството и незаменима помощ в ежедневието и селскостопанската работа. От друга
страна, той е бил млад и енергичен мъж, който естествено е бил и основен стълб в
семейството, източник на морална подкрепа, грижа и защита на всички в него. Двамата са
неутешими и от черното събитие насам живота им изпълнен със скръб.
По отношение на съвместната съжителница на починалия - Х. С. АЛ. се твърди, че
шокът и болката са неизмерими. Независимо, че не са имали сключен брак със загиналия И.,
двамата са живели заедно във фактическо съпружеско съжителство от повече от 15 г., като
липсата на граждански брак за тях е била само формална. Отношенията помежду им са били
изпълнени с обич, доверие и взаимни грижа и уважение. Смъртта му е нанесла тежка
душевна травма. След катастрофата, тя изпитва огромна празнота и тъга, от които не може
да се възстанови и до момента. Това се отразило и на отношенията й с околните, на работата
й, на плановете й за бъдещето и на гледната й точка към живота въобще. Вследствие на
злополучния инцидент, тя останала вдовица едва на 35 г., с две деца, които са в такава
възраст, в която имат нужда от духовна и материална подкрепа, което е трудна и отговорна
2
задача дори и за двама родители.
За синът и дъщерята на И. А., М. и Д. се сочи, че травмата е най-тежка, тъй като са
загубили баща си по най- жесток начин, което почернява живота им още от най-млада
възраст. Твърди се, че между тях винаги е имало трайна и дълбока емоционална връзка. За
загиналия И., двете му деца са били неговата най-голямата радост, както и че тежкият
инцидент им е нанесъл сериозен стрес и неизлечими рани в още крехките им съзнания. Сочи
се, че известно време след инцидента отказват да приемат факта, че баща им го няма, което
помрачава разсъдъка им.
Във връзка с наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищците, на основание чл.200 от Кодекса на труда,
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие на настъпилата при
трудова злополука смърт на И. С. А., в размер на по 150 000 лева за всеки един от тях, ведно
със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука, 18.08.2020 г,. до
окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В проведеното последно съдебно заседание при редовност на призоваване ищците не
се явяват. Представляват се от адвокат Я.Я. от САК, който моли съда да уважи исковата
претенция като основателна и доказана.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „К. Б. А. ЕООД депозира отговор на ИМ, чрез
адвокат П.М. Б. лично и като представляващ управител и съдружник в Адвокатско
дружество „Б. и партньори”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1606.
бул. „Г. Т.” 53-55.
Ответникът оспорва, че смъртта е в резултата на трудова злополука, тъй като
съгласно съдържанието на представения с исковата молба констативен протокол за ПТП, в
момента на това ПТП, работникът А. /като водач на МПС/ е имал концентрация на алкохол
в кръвта в стойност 0,35 промила и тъй като съгласно КТ и изискванията на правилника за
вътрешния ред и безопасните условия за труд на работодателя, с които работникът е бил
изрично запознат, същият несъмнено е знаел, че няма право да се явява и съответно, че
въобще няма да бъде допуснат на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява
трудовите си задължения. А явяването на работа в нетрезво състояние е именно такова.
Сочи, че съгласно чл.201, ал.1 КТ, работодателят не може да носи отговорност за нея,
защото същата явно се дължи на умишлени действия на самия работник, поради наличието
на следните обективни факти:
- работникът А. /като водач на МПС/ е имал концентрация на алкохол в кръвта в
стойност 0,35 промила, при което той е нарушил умишлено съответните императивни
разпоредби на ЗДвП, с оглед на които той въобще не е трябвало да управлява МПС, а още
по-малко пък да предприема маневра за едновременно изпреварване на лек автомобил и
товарен автомобил, което в исковата молба се сочи като причина за катастрофата;
- извършил маневра за изпреварване на движещо се пред него МПС „без да се увери,
че пътят срещу него е свободен”, с което е нарушил съответните императивни разпоредби
на ЗДвП, регламентиращи осъществяването на маневрата за изпреварване на МПС;
3
- А. е управлявал МПС-то без да е поставил обезопасителен колан, тъй като се е
намирал на задната седалка на катастрофиралия автомобил, което е в нарушение на
законовите изисквания;
- вместо да предприеме намаляване на скоростта на движение и престрояване в
първоначалната му лента за движение/, и произтеклото от това поведение неконтролирано
напускане на пътното платно, последвано от удар в едно, а след това и в друго дърво, и
няколко на брой преобръщания, а предприетите от него действия /подаване на звуков сигнал
и опит за отбиване на управлявания от него лек автомобил в ляво/, категорично сочили на
осъществено от работника неправилно маневриране, както и явно управление на МПС с
несъобразена е пътната обстановка скорост над допустимата.
Излага твърдения, че в условията на евентуалност, в случа че се установи, че смъртта
на работника А. има характер на трудова злополука и тя не е била причинена в резултат на
негови умишлени действия, то тогава евентуално допуснатите до разглеждане исковете се
явявали частично неоснователни по размер и съответно същите трябва да бъдат уважени в
значително занижен спрямо първоначално предявения от ищците размер при императивно
съобразяване със следните два релевантни за определяне на размера на обезщетението
фактора: размерът на обезщетението трябвало да се съобрази/намали е оглед наличния
фактор на съпричиняване под формата на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ,
обосноваваща намаляването на отговорността на работодателя с 95 % /толкова определя
съпричиняването от страна на починалия/ и изложените аргументи отнасящи се до
умишлените действия на работника и посочени по-горе. На второ място счита, че размерът
на обезщетението трябва да се съобрази с фактора справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и
наличието на законова/родствена връзка между пострадалия работник и ищците М. ЮМ.
АЛ. и Д. Ю. А., липсата на взаимно създадена законна брачна връзка с ищцата Х. С. АЛ. и
липсата на доказана законна родствена връзка между пострадалия работник и детето ДЖ. Х.
АЛ..
В проведеното съдебно заседание за ответника се явява адвокат АТ. УЗ. от АК, който
моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказа. Представя
писмени бележки, като съдът не му е предоставил срок за това и същите не са съобразени от
съда.
Третото лице помагач на страната на ответника „Застрахователно дружество „Е. Р.“
ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. С., район „И.“, бул. „Х. К.“ № 43 взема становище по
депозираната искова молба. Оспорва исковете по основание и размер, като излагаме
следните доводи и прави доказателствени искания. Присъединява се към изложените в
отговора на исковата молба оспорвания, като твърди, че на първо място за лицата М. ЮМ.
АЛ.ов, ДЖ. ИС. АЛ. и ДЖ. Х. АЛ. не са представени доказателства за твърдяната родствена
връзка. В случай че такава връзка се докаже, оспорва нейната дълбочина и интензивност,
която да обоснове присъждане на обезщетение в поисканите размери. Оспорва и
основателността на претенцията на Х. С. АЛ.. Оспорва, че тя и И. А. са живеели в едно
домакинство, както и че връзката им по естеството си е била такава, че да изпълни
съдържанието на емоционална връзка на обич и уважение, такава каквато традиционно се
приема, че е налице когато между мъжа и жената има сключен граждански брак. Оспорва, че
между ищците и починалия е имало такава изключителна връзка, във основа на която да
претендират обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва, че са налице основанията на
чл. 200 от КТ. Оспорва, че описаният инцидент е трудова злополука по смисъла на чл. 55,
ал. 2 КСО. Сочи, че не е било страна в производството по издаване на индивидуалния
административен акт и поради това за него не се е преклудирало правото да оспорва
верността на обявените в разпореждането на НОИ обстоятелства. В случай, че по делото
4
бъде безспорно установено, че инцидентът следва да се оценява като трудова злополука, то
сочи, че са налице редица основания за намаляване на размера на обезщетението. В този
смисъл, на първо място посочва, че е налице основанието на чл. 201, ал. 2 от КТ и
отговорността на работодателя следва да се намали, тъй като починалият е допринесъл в
голяма степен за настъпването на пътния инцидент и злополучният му край. На следващо
място сочи, че следващо основание за намаляване на претендираното обезщетение е
прилагане на разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ, според която присъдените в полза на
наследниците на И. А. обезщетения следва да се намалят с получените суми по договори за
застраховане на работниците и служителите. Във връзка с горното счита, че е налице
основание въпросът за това дали ищците или някой от тях е получил застрахователна сума
по Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
"трудова злополука" да бъде изследван в настоящото дело. За изясняването на този въпрос,
прави доказателствено искане. Прави възражение по отношение на основателността на
привличането му като трето лице - помагач на страната на ответника „К. Б. А.“ ЕООД, тъй
като твърди, че от една страна, към датата на инцидента не са носили твърдения в исковата
молба риск, а от друга страна, въпросното събитие въобще не е покрит риск съобразно
застрахователна полица №240519035110000063 и Специални условия „Отговорност на
работодателя“, неразделна част от нея (прилагам към настоящото становище). В подкрепа на
горното излага доводи.
В проведеното съдебно заседание за третото лице помагач не се явява представител.
Постъпила е молба, с която моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие и да му бъде
предоставен срок за писмени бележки. Депозира писмени бележки, с които моли съда да
отхвърли предявените искове, в условията на евентуално да намали определеното
обезщетение в границата от 50 % до 80 %..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно между страните, че на 18.08.2020 г. на
пътя между селата Ветрен дол и Братаница (път II- 84км.6+700) в резултат на тежко пътно-
транспортно произшествие загива И. С. А., ЕГН **********, че последният е работил при
ответника по силата на трудов договор № 302190 от 03.04 2019 г., на длъжност „монтажник
електронни елементи".
По делото е представен Констативен протокол № 340р-12712/18.08.2020 г., съгласно
който на 18.08.2020 г., около 13:50 час по път II- 84км.6+700 е настъпило ПТП с участник –
лек автомобил марка и модел „Форд Фокус“ с рег. № ****, управляван от И. С. А., с
наличие на алкохол в кръвта – 0,35 промила.
Представена е декларация за трудова злополука № 3, подписана от ответното
дружество, чрез Атанас Апостолов, с входящ номер в ТП на НОИ - Ц51011224 от
24.08.2020 г., в която са посочени данни за пострадалото лице, датата на постъпване на
работа и длъжността, която е заемал, данни за злополуката, в частност мястото където е
станала – „при движение по обичайния път до работното място – ПТП, както и че същата е
злополука по чл.55, ал.2 КСО.
По делото е прието като доказателство Разпореждане № 35 от 29.09.2020 г., от ТП на
НОИ гр. П., в което е посочено, че на основание чл.60, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), декларираната злополука вх. № Ц51011224 от 24.08.2020 г. на ТП на
НОИ гр. П. от осигурителя „К. Б. А.“ ЕИК ***** станала с И. С. А., ЕГН ********** на
5
18.08.2020 г. се приема за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО. Отбелязано е, че г-н А. е
назначен в осигурителя „К. Б. А.“ на длъжност „монтажник ел. елементи“. На 18.08.2020 г.
пътувал с г-жа А. с личен автомобил за работа, втора смяна. Пътуват по маршрут с. А.а - гр.
В. - гр. П.. След с. Ветрен дол претърпяват ПТП. В следствие на което г-н А. е с множество
тежки наранявания, довели до неговата смърт.
От приложения препис-извлечение от акт за смърт на лицето И. С. А. се установява,
че е починал на 18.08.2020 г. в с. Ветрен дол, общ. Септември. Видно от удостоверение за
наследници с изх. № 01666/14.09.2020 г., починалият е оставил за свои законни наследници
– М. И. АЛ. – син. Установява се от удостоверение за съпруг и родствени връзки с изх. №
3/26.01.2021 г., че И. С. А. е неженен, негови родители са М. ЮМ. АЛ. – баща и ДЖ. ИС.
АЛ. – майка, М.И. А. – син, Юри Соколов А. – брат и Фатима М. Хатаб – сестра.
От удостоверение за раждане от 15.01.2021 на общ. В. се установява, че родители на
М. И. АЛ., ЕГН ********** са починалият И. А. - баща и Х. С. АЛ. – майка.
От приложеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане от
02.06.2009 г. на общ. В. се установява, че като родител на ДЖ. Х. АЛ., ЕГН ********** е
вписана само нейната майка Х. С. АЛ., а графата „баща“ е празна.
Установява се, че постоянният адрес на ищците по делото е с. А.а, ул. „Д.“ № 2. За
ищците Х. С. АЛ., М. И. АЛ. и ДЖ. Х. АЛ. от 01.03.2013 г., а за ищците М. ЮМ. АЛ. и ДЖ.
ИС. АЛ. от 12.12.2011 г..
По делото са представени заверени копия на трудовото досие на И. А., от което се
установяват, че починалото лице е имало трудово правоотношение с ответното дружество,
по силата на което е заемал длъжността „Монтажист, електронни елементи“ с месторабота
„К. Б. А.“ ЕООД, гр. П., ул. „С.“ № 4.
Със заповед № 62/18.08.2020 г., ответното дружество е определило комисия, която да
извърши разследване на инцидента станал с И. А. на 18.08.2020 г.. В резултат на същата е
изготвен протокол № 3 от 19.08.2020 г. в което е отразено, че мястото и времето на
злополуката е „На път за работа, втора смяна, между селата Ветрен дол и Братаница – срещу
разсадника, около 13:50 часа.
В представения и приет като доказателство по делото социален доклад, изготвен от Д
„СП”- В., са отразени релевантни за предмета на делото факти, които макар и по вторичен
път установяват, че двете деца – М.А. и Д.А. преживяват трудно загубата на И. А..
От молба с вх. № 13947/27.07.2021 г. подадена от третото за делото лице – „Д. з.” АД
се установява, че по повод смъртта на лицето И. С. А. в „Д. з.“ АД не е предявявана
застрахователна претенция за изплащане на застрахователна сума и няма данни
застрахователното дружество да е конституирано като страна във висящо съдебно
производство по повод неговата смърт, настъпила на 18.08.2020 г..
По делото са представени резултати от консултативен преглед на децата М.А. и Д.А.,
както и съдебно-психологично становище касаещо децата. От тях се установява тяхното
психично състояние в резултат на настъпилата смърт на И. А..
За установяване търпяните от ищците вреди по делото са ангажирани гласни
доказателства.
6
От показанията на свидетелката Айше А.а се изяснява, че е съпруга на брата на
починалото лице И. А., както и че живеят в едно домакинство с ищците. Споделя, че
родители на децата М.А. и Д.А. са ищцата Х. и починалият И., които живеели като едно
семейство. Посочва, че всички живеели и се хранили при свекървата – ищцата Д.А.. Твърди,
че И. не е делял децата и не е правил разлика между тях, като те го наричали „татко“. Сочи,
че И., Х. и децата били щастливи, сплотени с нормални отношения преди инцидента.
Изяснява, че след инцидента ищцата Х. била в шок, „дори не можела да заплаче“ . По
отношение на децата споделя, че не искали да ходят на училище, били много привързани
към баща си, започнали да плачат, а М. изглеждал, сякаш „не можеше да плаче, не можеше
и да говори.“, изпитвали страх. Сочи, че детето М. постоянно звънял на майка си, защото се
притеснявал и на нея да не й се случи подобно нещо, като това с баща му, както и че
споделя, че баща му много му липсвал и ще се хвърли пред кола като него. По отношение на
детето Д. заявява, че на ней също и било много тежко – плаче, мълчи не споделяла нищо.
Изяснява, че Х. заедно с децата ходили на психиатър и че пиела антидепресанти. За
родители на починалия И. А. споделя, че на ищцата Д. /майката/ се е преобърнал живота, не
искала да се смее, всеки ден плачела, а бащата М.Ю. получил инсулт и той бил на хапчета за
„сърце, мозък, за кръвно“, станал много изнервен. И двамата свалили много килограми и
отслабнали. Свидетелката посочва причините, поради които И. А. не е припознал детето
Д.А. – „Той все казваше, че името няма значение“.
От показанията на свидетелката Салиха Юмер А. се изяснява, че познава семейството
на починали И. А., тъй като са били съседи и си ходили често на гости. Сочи, че всички
живеят в една къща, като преди инцидента били много сплотено семейство. Децата на И.
били много привързани към него, не ги е лишавал и били много щастливи и не е имал
различно отношения към тях, като ги е обичал еднакво. Споделя, че И. не е имал
разногласия със съпругата си и навсякъде били заедно. Не се карал с майка си и баща си.
Изяснява, че преди инцидента семейството било много шумно и весело. Имало
разбирателство, смях. Сочи, че след инцидента се променили – постоянно се плачело, били
тъжни, а децата уплашени. Майката Д. вече рухнала, не била същия човек, тъжно й било
много, вече нямала усмивка на лицето, както била преди, а очите й били пълни със сълзи.
Посочва, че майката е споделила, че И. й липсва, че й е тежко и трудно. По отношение на
бащата М. сочи, че много тежко приел инцидента, не спирал да плаче. Било му много
трудно, както и към настоящия момент. Споделя, че инцидентът се отразил здравословно на
Х., поради което била на хапчета - антидепресанти, успокоителни. Сочи, че и детето М.
също пиел хапчета, защото много трудно приел инцидента и му било много тежко.
Постоянно звънял на майка си, дори я е будил. По отношение на детето Д. споделя, че и тя
го приема тежко. За бащата М. изяснява, че и той е болен, с високо кръвно постоянно, като
преди инцидента е имал оплаквания, но не толкова сериозни както след инцидента.
Показанията на свидетелите се кредитират от настоящия съдебен състав като
обективни, вътрешно непротиворечиви и изградени въз основа на лични впечатления, с
изключение в частта, в която заявяват, че детето Д. е дъщеря на починалото лице И. А., че
ищецът М.Ю. /баща на починалия/ получил инсулт и пиел хапчета за „сърце, мозък, за
кръвно“, и ищцата Х. посещавала психиатър и приемала антидепресанти. В тази си част
същите не са подкрепени от писмени доказателства, който да установят твърдяната
роднинска връзка между двамата, заболяването на ищеца М.Ю., приема на лекарства във
връзка с това заболяване, както и че ищцата Х. е посещала психиатър и е приемала
антидепресанти. При анализа на показанията на свидетеля Айше А.а, съдът съобрази, че
същата е съпруга на брата на починалия.
За изясняване на фактическата страна на спора по делото са разпитани и свидетелите
Ф. П. АНГ. и Г. АС. М..
7
Свидетелят Ф. П. АНГ. изяснява, че на въпросната дата била втора смяна при
ответното дружество и пътувала с автобуса към работното си място. Споделя, че след като
спрял автобусът всички видели колата, в която загинал И. А.. Сочи, че тя не е ходила в
близост до нея, а останала „отстрани, отдалече“. Не знаела къде е бил в колата починалият
И., както и Х.. В останалата част показанията са неотносими към предмета на делото,
поради което съдът не следва да ги обсъжда.
От показанията на свидетеля Г. АС. М. се установява, че мястото на инцидента, както
и че е пътувал за работа – втора смяна в ответното дружество, където работил и към
момента на провеждане на разпита. Споделя, че помогнал на Х. да излезе от лекия
автомобил, като я изкарали през преден десен прозорец. Сочи, че не е видял, къде се е
намирал починалият И. А. в лекия автомобил. Изяснява, че е бил колега на И., като работят
в един и съща завод, в една и съща смяна, заедно влизали през портала. Споделя, че при
съмнение на портала за употреба на алкохол, можело да се извърши проверка. В останалата
част показанията са неотносими към предмета на делото, поради което съдът не следва да ги
обсъжда.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични, последователни и
непротиворечащи на събраните по делото доказателства.
В хода на проведеното съдебно заседание ищцата Х.А. дава обяснения, в които
заявява, че на 18.08.2020 г. пътували за работа – втора смяна. Изяснява какво се е случило на
въпросната дата и как е настъпило ПТП – то. Споделя, че тя и починалия И. А. били с
поставени обезопасителни колани, като И. бил легнал с глава на волана. Споделя, че след
като колата била обърната от техни колеги, двамата се озовали на задната седалка.
По делото е назначена комплексна съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза. От нейното заключение, което съдът кредитира като компетентно изготвено,
обосновано, неоспорено от страните и даващо отговор на поставените задачи се установява,
че непосредствено преди произшествието автомобилът е бил технически изправен. С оглед
на деформацията на автомобила и обстоятелството, че пътувалата с него Х.А. не е получила
сериозни травми и че деформацията на предната част на автомобила при удар със скорост 95
км/ч в неподвижна преграда достига до 70 см., приемат, че скоростта на автомобила е била
около 90- 100 км/ч.. В съдебното заседание заявяват, че точната скорост не може да се
определи. По отношение на извършената маневра се сочи, че от техническа гледна точка,
при така описаното изпълнение на маневрата /съобразили са обясненията дадени от ищцата
Х.А./ нямало нарушение на правилата за изпреварване. Шофьорът И. А. не е бил с поставен
обезопасителен колан - в ключалката (в дясно от шофьорската седалка) е намерена
имитация на закопчалка. ВЛ считат, че действията на шофьора И. А. в описваната пътна
ситуация, макар и неуспешна, е била адекватна именно поради малкото време, за реакция.
Посочват, че при възникване на опасност шофьорите следва да предприемат снижение на
скоростта или дори да спрат, но в случая, пред опасността за челен сблъсък във внезапно
навлезлият в лентата, по която вече се движел А. (в процес предприето вече изпреварване),
последният е преценил, че няма да може да избегне сблъсъка и се отклонил в ляво и излязъл
косо от пътното платно, но след това не успял да овладее автомобила си и последвали удар в
крайпътно дърво, ограда от мрежа и обръщане по таван. ВЛ посочва, че при извършената
аутопсия на И. А., взетата кръв за изследване за алкохолно съдържание е показала
концентрация 0,35 промила, т.е. той е бил в долната граница на субклиничната степен на
алкохолно опиване. При нея се наблюдавало отслабване на фините координационни
движения, съобразителността, възприятието. Изясняват механизма на настъпилото ПТП,
както и че пътят между с. Ветрен дол и с. Братаница е прав (по протежение на 2.75 км), със
8
сухо асфалтово покритие, в добро състояние и по средата на пътното платно има
хоризонтална маркировка: прекъсвана единична линия „M3“ - осева линия. Като причина за
настъпване на ПТП –то сочат загуба на контрол при възникване на критично опасна пътна
ситуация: А. е бил в процес на изпреварване движещият се пред него автомобил внезапно
предприел от своя страна изпреварване без да се убеди, че не го изпреварва друго пътно
превозно средство. Подробно са посочени претърпените от починалия И. А. телесни
увреждания, като причината за смъртта му е тежката съчетана, открита черепно-мозъчна и
гръд- на травма, като превес има черепно-мозъчната травма, довела до нарушаване на
функциите на жизненоважните мозъчни центрове, причинили спиране сърдечната дейност и
дишането. Налице била причинно-следствена връзка между претърпените телесни
увреждания и настъпилата смърт. Изясняват че преди инцидента И. А. е бил клинично
здрав. Посочват, че по тялото на И. А. не са налице типичните следи и наранявания, както и
травматични увреждания, които са характерни и се получават при поставен предпазен колан
по време на ПТП, както и че при настъпването на въпросното ПТП, ако починалият И. А. е
бил с поставен предпазен колан, той не би получил горните травматични увреждания, а те
биха били по-леки и най- вероятно не би настъпил смъртен изход.
В проведеното съдебно заседание ВЛ при изслушването си поддържат така
депозираното заключение и изясняват отговорите на част от поставените задачи.
Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите доказателства по делото, тъй като
същите са неотносими към предмета на делото.
Въз основа на приетите факти по делото, от правна страна, съдът намира за
обосновани следните изводи:
Районен съд П. е сезиран с искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Разпоредбата на чл.200 КТ урежда гражданската отговорност на работодателя за
вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на
работника или служителя. За да се ангажира отговорността на работодателя по чл.200 КТ е
необходимо при условията на главно и пълно доказване да се установи, че ищците са от
кръга лица, посочени в ТР № 1 ОТ 21.06.2018 Г. по тълк. Д. № 1/2016 Г., ОСНГТК на ВКС,
които имат право да претендират обезщетение, че починалото лице е работило по трудово
правоотношение с ответника, че по време на пътуването му към работното си място по
обичайния маршрут е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по
съответния ред, че злополуката е довела до смърт на наследодателя на ищците, както и че
същите са претърпели неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на своя
наследодател, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с
претърпяната злополука. Ищците носят доказателствената тежест да установят не само
настъпването на вредите, но и вида им и съответно, размера им.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в периода на
трудовото правоотношение с ответното дружество И. С. А. е претърпял злополука - на
18.08.2020 г., по обичайния си път при отиване от дома си към работното място, по маршрут
с. А.а - гр. В. - гр. П. и на път II- 84км.6+700 е настъпило ПТП, в резултата на което е
получил следните телесни увреждания: цепковидна разкъсно-контузна рана (8,5 х 2 см) в
лявата част на челото; охлузване (3 х 1 см) по лявата скула; охлузване (1,5 х 1,5 см) по
дясната част на челото; „травматични очила’’; охлузване (1,5 х 1 см) под дясното око;
кръвонасядане и оток на носната пирамида; кръвонасядане и оток (10x9 см) по лявата тилна
9
област; две дълбоки охлузвания по предната повърхност на гръдния кош, в лявата горна
зона, разположени едно над друго на разстояние около 11 см, е размери по 2 х 2,5 см;
контузии на мозъка в лявата голямомозъчна хемисфера; субарахноидални кръвоизливи в
челна и тилна област на лявата голямомозъчна хемисфера; тежък мозъчен оток е
малкомозъчно вклиняване; счупване на черепа; счупване носните кости; контузия на левия
бял дроб; аспирация на кръв в белите дробове; счупване на левите от 2 до 6 ребра по предна
мишнична линия; кръвоизлив в лявата гръдна кухина (250 мл). Причината за смъртта му на
18.08.2020 г. в 14:10 часа, била тежката съчетана, открита черепно-мозъчна и гръд- на
травма, като превес има черепно-мозъчната травма, довела до нарушаване на функциите на
жизненоважните мозъчни центрове, причинили спиране сърдечната дейност и дишането.
Така настъпилото произшествие, довело до смъртта на И. А. е прието за трудова
злополука с Разпореждане № 35 от 29.09.2020 г., от ТП на НОИ гр. П.. Доколкото
ответникът не твърди да е обжалвал разпореждането, следва да се приеме, че същото е
влязло в сила.
Неоснователни са възраженията на работодателя относно трудовия характер на
злополуката.
На първо място, характерът на злополуката като "трудова" следва да бъде установен
по предвидения в чл.57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки, само с влязло в сила разпореждане на органа по чл.60,
ал.1 КСО, което представлява индивидуален административен акт. Този специален
административен ред за установяване на трудова злополука е задължителен, за да се приеме,
че такава е налице и че е недопустимо злополуката да се установява от съда в процеса по
чл.200, ал.1 КТ. Не само установяването на трудовата злополука не може да стане в рамките
на гражданския съдебен спор, но влезлия в сила индивидуален административен акт за
наличието на трудова злополука обвързва работодателя и пострадалия (респективно
неговите наследници) относно осъществяването на факта на трудовата злополука. За
трудовия характер на злополуката, установена в своите елементи съгласно състава на чл.55,
ал.1 КСО, съдът правораздава при условията на обвързана компетентност, при влязъл в сила
индивидуален административен акт по чл.60, ал.1 КСО, постановен в административно
производство при участие на работодателя, което е пречка за последния да оспорва
законосъобразността на акта в съдебния спор за ангажиране на обективната му отговорност.
След влизането в сила на този индивидуален административен акт, той може да бъде
атакуван инцидентно пред гражданския съд само относно неговата валидност, както
разпорежда чл.17, ал.2 ГПК, но съдът не е компетентен да се произнася по неговата
законосъобразност, ако бъде противопоставен на страна, която е била участник в
административното производство, където е следвало да бъдат изложени всички нейни
възражения. В този смисъл е константната практика на ВКС в постановени по реда на чл.
290 ГПК решения - Решение № 319 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о.,
ГК; Решение № 374 от 23.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3766/2013 г., IV г. о., ГК и други,
посочени в Определение № 11 от 05.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5343/2014 г., IV г. о., ГК..
В настоящият случай по делото не са наведени възражения от работодателя-ответник
и от подпомагащата го страна относно валидността на разпореждането на ТП на НОИ – П., с
което злополуката с И. А. е приета за трудова. Що се касае до възраженията на ответника за
отричане на характера на злополуката с починалия като трудова, развити в отговора на
исковата молба, същите са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани, доколкото
работодателят е бил участник в административното производство по разследване и
установяване трудовата злополука, поради което е обвързан от съдържанието на
разпореждането.
10
Неоснователно е и оспорването от третото лице помагач „Застрахователно дружество
Е. Р.“ ЕАД на характера на злополуката като трудова. Като лице, което не е било страна в
административното производство по издаване на разпореждането за приемане на
злополуката за трудова, и на което този административен акт се противопоставя, то има
правото да го оспори и съдът по гражданския спор може да проверява законосъобразността
му /по арг. от чл.17, ал.2 ГПК/. В случая „Застрахователно дружество Е. Р.“ ЕАД е оспорило
Разпореждане № 35 от 29.09.2020 г., от ТП на НОИ гр. П., по съдържание с твърдения, че
злополуката не е трудова, в предвидения за това срок, поради което съдът следва да
извърши проверка за законосъобразността на този административен акт.
За да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице
всички конститутивни основания, съдържащи се в разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО и да е
изпълнен фактическият състав на чл.55, ал.2, т.1 КСО, съгласно който трудова е и
злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а по време на обичайния път при отиване
или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго
допълнително място на живеене с постоянен характер. Ето защо, за да е налице трудова
злополука е необходимо да бъде установено следното: 1. осигурено за трудова злополука
лице; 2. внезапно увреждане на здравето на това лице; 3. това внезапно увреждане на
здравето да е причинило неработоспособност или смърт на осигуреното лице; 4.
увреждането да е станало по време на обичайния път при отиване или връщане от работното
място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с
постоянен характер.
Доказателствата по делото сочат кумулативна наличност на тези материалноправни
предпоставки за квалифицирането на произшествието като трудова злополука – И. А. е било
осигурено за трудова злополука лице; на 18.08.2020 г. същият е получил внезапно
увреждане на здравето, изразяващо се в тежка съчетана, открита черепно-мозъчна и гръдна
травма, като превес има черепно-мозъчната травма, довела до нарушаване на функциите на
жизненоважните мозъчни центрове, причинили спиране сърдечната дейност и дишането и
увреждането е станало по време на обичайния му път при отиване към работното му място.
Наведените от ответника и подпомагащата страна твърдения за настъпване на
злополуката вследствие на умишлени действия от страна на пострадалото лице, изразяващи
се в нарушение на правилата за движение по пътищата, не са основание за прилагане на
разпоредбата на чл.55, ал.3 КСО, която дисквалифицира злополуката като трудова в
случаите на умишлено увреждане на здравето. Необходимо е да се разграничава
умишленото неизпълнение на съответното трудово задължение, свързано със спазването на
правилата за безопасност на труда /в случая спазването и на правилата за движение по
пътищата/, от умисъла при причиняването на травматичните или функционални увреждания
на работника или служителя. За да се приеме, че злополуката не е трудова, следва
оспорващият да установи, чрез пълно и главно доказване, че пострадалият е действал при
пряк умисъл за увреждане на своето здраве и телесна цялост, т.е., че той е действал с
определена противоправна цел - настъпването на вредоносния резултат, като неговото
противоправно намерение следва да обхваща и противоправните последици, респ.
съзнателно той да е целял тяхното настъпване. В случая тези правнорелевантни факти,
обуславящи умисъла като форма на вината, субективното отношение на пострадалия И. А.
към неговото противоправно поведение и противоправните последици, не са установени в
процеса на доказване по делото.
С оглед изложеното, по реда на чл.17, ал.2 ГПК съдът приема, че Разпореждане № 35
от 29.09.2020 г., от ТП на НОИ гр. П., с което злополуката, станала с И. С. А. на 18.08.2020
г., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.2 КСО, е законосъобразно.
11
Предвид горното, за съда следва безспорният извод, че смъртта на И. А. е настъпила
в резултат на трудова злополука, което е следващото условие за реализиране отговорността
на работодателя по реда на чл. 200 КТ..
Установи се безспорно, че М. ЮМ. АЛ., ДЖ. ИС. АЛ. и М. И. АЛ.и са законни
наследници на починалия И. А. – М.А. е бил негов баща, Д.А. е била негова майка, а М.А.
негов син и в това си качество, са от кръга на лицата, които имат право да претендират
обезщетение от работодателя за причинените им, вследствие на смъртта на наследодателя
им неимуществени вреди.
По отношение на Х. С. АЛ. и ДЖ. Х. АЛ. съдът намира следното. Макар с ищцата
Хава А. да не са имали сключен граждански брак с починалия И. А., връзката им следва да
се приравни на брачна такава, поради дълготрайността на съжителството им, фактът, че
имат общо дете, както и фактът, че починалият се е грижил и за другото дете на ищцата –
Д.А. като за свое. По отношение на детето ДЖ. Х. АЛ. съдът счита, че въз основа на
установената фактическа обстановка се налага извод, че ищцата ДЖ. Х. АЛ., действащата
чрез своята майка Х.А., макар и да не е биологична дъщеря на починалия /по делото не бяха
представени официални документи от ищцовата страна за доказването на биологичната
връзка „баща-дъщеря“ и същите признават, че починалият не я е припознал/, е от кръга на
легитимираните да претендират обезвреда за неимуществени вреди лица. Между починалия
И. А. и детето Д.А. е създадена близка връзка, идентична на връзка между баща и дъщеря,
като създадените между тях отношения съответстват на трайно установени отношения
осиновен – осиновител. Независимо, че тези отношения не са били юридически оформени
детето действащо чрез своята майка е активно легитимирана по предявения иск. Във връзка
с горното са неоснователни и възраженията на ответника и третото лице-помагач. /в този
смисъл Решение № 9 от 22.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1380/2017 г., II т. о., ТК/.
Относно размера на предявените искове за обезщетяване на неимуществените вреди.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
починалият работник е бил на 45 години, жизнен, работоспособен човек. В семейството
отношенията са били нормални - имало е разбирателство, хармония, обич, взаимопомощ.
Починалият е бил грижовен съпруг, баща и син. Макар с ищцата Х.А. да не са имали
сключен граждански брак, връзката им следва да се приравни на брачна такава, поради
дълготрайността на съжителството им и фактът, че имат общо дете. Макар и детето Д. да не
се доказа в хода на процеса, че е негово биологично дете, както съдът посочи, по-горе е
създадена близка връзка, идентична на връзка между баща и дъщеря. От събраните по
делото доказателства се налага изводът, че ищците са претърпели и търпят негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за
тях човек. Това е нормалното, житейски оправдано състояние на близките на починалия.
Като се има предвид възрастта на загиналия, възрастта на близките му, страданията и
негативните психически преживявания, икономическата обстановка, както и съдебната
практика и с оглед на житейски оправданото, настоящият състав намира, че в случая сумата
от по 150000 лева за ищците М. И. АЛ. и ДЖ. Х. АЛ., 130000 лева за ищцата Х. С. АЛ. и от
по 80000 лева за ищците М. ЮМ. АЛ. и ДЖ. ИС. АЛ., биха били реално необходими за
12
обезщетяване на неимуществените вреди, които всеки един от ищците е претърпял, търпи и
ще търпи и в бъдеще. Съдът намира, че обезщетението за ищците М.И. А. и ДЖ. Х. АЛ.,
следва да бъде в най-голям размер, тъй като и двамата са малолетни и поради тяхната
незрялост за тях е най-трудно да преживеят загубата, която има и финансово изражение.
Този размер на дължимото обезщетение на всеки един от ищците, според съда се явява най-
справедлив в оглед естеството на настъпилото увреждане /смърт на лицето/, изключително
близките взаимоотношения на пострадалия с всеки един от ищците.
Съдът намира възражението на ответника и третото лице-помагач, че с действията си
починалия И. А. е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ за основателно.
За разлика от компенсацията по чл.51, ал.2 ЗЗД, която не предпоставя вина на
пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на
компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на
увреждането. При това, правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата
небрежност. Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на
дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка.
Безспорно починалият И. А. е съпричинил вредоносния резултат, като е нарушил
императивната разпоредба на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, задължаващ го за използва
обезопасителен колан, когато се намира в МПС в движение. Категорично от заключението
на експертизата се установи, че И. А. не е бил с поставен обезопасителен колан. Именно
непоставянето на обезопасителен колан при движение на МПС, в случая представлява груба
небрежност – неполагане на дължимата грижа от починалия. Поради това, съдът приема, че
И. А. със своето поведение – неизползване на обезопасителния колан, е допринесъл за
увреждането. Поради изложеното съдът приема, че е налице съпричиняване по смисъла на
чл.201, ал.2 от КТ, като дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди следва да се намали със 75%, т.е. съпричиняването на починалия И. А. е поне 50 %. По
отношение на процента съпричиняване съдът съобрази и посоченото от вещото лице, че при
настъпването на въпросното ПТП, ако починалият И. А. е бил с поставен предпазен колан,
той не би получил горните травматични увреждания, а те биха били по-леки и най- вероятно
не би настъпил смъртен изход.
По отношение на другите възражения от ответника и третото лице-помагач, касаещи
извършени от починали И. А. нарушения на ЗДвП, както и че е управлявал МПС –то с
концентрация на алкохол – 0,35 промила, съдът намира, че са неоснователни. Не бяха
ангажирани никакви доказателства от ответника, респективно от третото лице-помагач, че
някое от твърдените от тях нарушения на ЗДвП или наличието на алкохол в кръвта на
починалия за довели до ПТП-то, респективно фаталния изход от него – смъртта на И. А.в
С оглед всичко изложеното, настоящият състав намира, че с оглед разпоредбата на
чл.52 ЗЗД сумите от по 150000 лева за ищците М. И. АЛ. и ДЖ. Х. АЛ., 130000 лева за
ищцата Х. С. АЛ. и от по 80000 лева за ищците М. ЮМ. АЛ. и ДЖ. ИС. АЛ. представляващи
справедливо обезщетяване на неимуществените вреди и предвид на приетия размер на
намаление на вредите – 50%, предявените искове, следва де бъде уважен в размер на сумата
от по 75 000 лева за ищците М. И. АЛ. и ДЖ. Х. АЛ., 65 000 лева за ищцата Х. С. АЛ. и от
по 40 000 лева за ищците М. ЮМ. АЛ. и ДЖ. ИС. АЛ.. В останалата част до претендираните
150000 лева за ищците Х. С. АЛ., М. ЮМ. АЛ. и ДЖ. ИС. АЛ. исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед основателността на главните искове, предявените акцесорни претенции по
13
чл.86 ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху определения размер на обезщетенията за
неимуществени вреди от датата на увреждането – 18.08.2020 г. до окончателното им
изплащане.
Относно претенциите за разноски.
В настоящия случай ищците се представляван от адвокат Я.Я. от САК, като е налице
и своевременно заявено искане за присъждане на разноски - присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Във връзка с
горното в полза на процесуалния представител следва да бъде определено възнаграждение
на основание чл.7, ал.2, т.5, от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на общо за всички ищци от 22 650 лева. Съразмерно
уважената част от исковата претенция, в тежест на ответника следва да бъде възложена
сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 8894,20 лева - чл. 78, ал. 1 ГПК, от които
за децата М. и Д. от по 2265 лева, за Х. – 1947,9 лева, и за родителите на починалия от по
1208,15 лева.
Ответникът претендира да му се присъдят направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съдът намира възражението на ответника за
неоснователно с оглед разпоредбата на с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. От приложеното по делото
пълномощно е видно, че уговорената сума е заплатена ответното дружество, т.е. има
доказателство за сторени разноски. Ответникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 16 530 лева без ДДС, като съдът следва да осъди ищците да
заплатят на ответника разноски за адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената
част от исковете в размер на 10 027,10 лева без ДДС или 12 032,52 с ДДС и 181,98 лева
разноски за възнаграждение за вещите лица. При този изход на делото, ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса съразмерно на уважената част от исковете – в
размер на 11 800 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
На основание чл.78, ал.10 ГПК, на третото лице - помагач „Е. Р.“ ЕАД, ЕИК ****, с
адрес: гр. С., район „И.“, бул. „Х. К.“ № 43 не се дължат разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъждани..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К. Б. А. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
п.к. 4400, ул. „С." № 4, представлявано от Й. Г., ДА ЗАПЛАТИ на М. ЮМ. АЛ., ЕГН
**********, с адрес: обл. П., общ. В., с. А.а, ул. „Д." 2, сумата в размер на 40 000 лева
/четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение на основание чл.200, ал.1 Кодекса
на труда за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на И. С. А., починал на 18.08.2020 г., вследствие на трудова злополука, претърпяна
на 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на смъртта -
18.08.2020 г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.200, ал.1 Кодекса на труда над присъдения размер от 40 000 лева /четиридесет хиляди
лева/ до претендирания размер от 150000 /сто и петдесет хиляди лева/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
14
ОСЪЖДА „К. Б. А. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
п.к. 4400, ул. „С." № 4, представлявано от Й. Г., ДА ЗАПЛАТИ на ДЖ. ИС. АЛ., ЕГН
**********, с адрес: обл. П., общ. В., с. А.а, ул. „Д." 2, сумата в размер на 40 000 лева
/четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение на основание чл.200, ал.1 Кодекса
на труда за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на И. С. А., починал на 18.08.2020 г., вследствие на трудова злополука, претърпяна
на 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на смъртта -
18.08.2020 г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.200, ал.1 Кодекса на труда над присъдения размер от 40 000 лева /четиридесет хиляди
лева/ до претендирания размер от 150000 /сто и петдесет хиляди лева/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „К. Б. А. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
п.к. 4400, ул. „С." № 4, представлявано от Й. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. АЛ., ЕГН
**********, с адрес: обл. П., общ. В., с. А.а, ул. „Д." 2, сумата в размер на 65 000 лева
/шестдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение на основание чл.200, ал.1
Кодекса на труда за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от смъртта на И. С. А., починал на 18.08.2020 г., вследствие на трудова злополука,
претърпяна на 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
смъртта - 18.08.2020 г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.200, ал.1 Кодекса на труда над присъдения размер от 65 000 лева /шестдесет и
пет хиляди лева/ до претендирания размер от 150000 /сто и петдесет хиляди лева/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „К. Б. А. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
п.к. 4400, ул. „С." № 4, представлявано от Й. Г., ДА ЗАПЛАТИ на М. И. АЛ., ЕГН
**********, действащ чрез неговата майка и законен представител Х. С. АЛ., ЕГН
**********, с адрес: обл. П., общ. В., с. А.а, ул. „Д." 2, сумата в размер на 75 000 лева
/седемдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение на основание чл.200, ал.1
Кодекса на труда за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от смъртта на И. С. А., починал на 18.08.2020 г., вследствие на трудова злополука,
претърпяна на 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
смъртта - 18.08.2020 г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.200, ал.1 Кодекса на труда над присъдения размер от 75 000 лева /седемдесет и
пет хиляди лева/ до претендирания размер от 150000 /сто и петдесет хиляди лева/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „К. Б. А. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
п.к. 4400, ул. „С." № 4, представлявано от Й. Г., ДА ЗАПЛАТИ на ДЖ. Х. АЛ., ЕГН
**********, действаща чрез нейната майка и законен представител Х. С. АЛ., ЕГН
**********, с адрес: обл. П., общ. В., с. А.а, ул. „Д." 2, сумата в размер на 75 000 лева
/седемдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение на основание чл.200, ал.1
Кодекса на труда за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от смъртта на И. С. А., починал на 18.08.2020 г., вследствие на трудова злополука,
претърпяна на 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
смъртта - 18.08.2020 г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.200, ал.1 Кодекса на труда над присъдения размер от 75 000 лева /седемдесет и
пет хиляди лева/ до претендирания размер от 150000 /сто и петдесет хиляди лева/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
15
ОСЪЖДА „К. Б. А. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
п.к. 4400, ул. „С." № 4, представлявано от Й. Г., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я.Я. от САК, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „П. Ф. Н.“ № 5, ет.1, ап.3, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38,
ал.2, във вр. с чл.36, ал.2 Закон за адвокатурата, сумата в размер на 8894,20 лева
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищцовата страна, съразмерно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА М. ЮМ. АЛ., ЕГН **********, ДЖ. ИС. АЛ., ЕГН **********, Х. С. АЛ.,
ЕГН **********, лично и като законен представител на М. И. АЛ., ЕГН ********** и на
ДЖ. Х. АЛ., ЕГН **********, всички с адрес: обл. П., общ. В., с. А.а, ул. „Д." 2, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „К. Б. А. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
п.к. 4400, ул. „С." № 4, представлявано от Й. Г., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в
размер на 10 027,10 лева без ДДС /12 032,52 с ДДС/ и 181,98 лева разноски за
възнаграждение за вещите лица..
ОСЪЖДА „К. Б. А. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
п.к. 4400, ул. „С." № 4, представлявано от Й. Г., на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по
сметка на РС П. сумата в размер на 11 800 лева, представляваща дължимата държавна такса
върху уважените искове.
Присъдените суми в полза на ищците могат да бъдат заплатени по следните сметки –
за ищеца М. ЮМ. АЛ., ЕГН **********, IBAN ****** в „Банка ДСК“ АД, за ищеца ДЖ. ИС.
АЛ., ЕГН ********** - IBAN ********** в „Банка ДСК“ АД, за ищеца Х. С. АЛ., ЕГН
********** - IBAN ********** в „Банка ДСК“ АД и за ищеца М. И. АЛ., ЕГН **********,
IBAN ********** в „Банка ДСК“ АД.
Решението е постановено при участието на „Е. Р.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. С.,
район „И.“, бул. „Х. К.“ № 43, като трето лице - помагач на страната ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
16