СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
12.12.16г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 10.11.16г. /с
участието на секретаря Е. В./ гражданско
дело № 5304/15г. и констатира
следното:
Предявени са искове от М. Г. против „И.П.Д.“ АДСИЦ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за
сумата 80 503, 84 евро и чл. 86 от ЗЗД за сумата 15 667, 2 евро.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
Страните /ищецът – купувач; ответникът – продавач/ са
били обвързани от правоотношение /възникнало на основание договори от
19.07.10г. и от 09.10.10г., съответно допълнено със споразумение
от 01.04.11г./ за предварителна покупко-продажба на 4 бр. недвижими имоти
/подробно индивидуализирани в договорите/. Страните не спорят /а такъв извод
налагат и представените по делото писмени доказателства/, че – към момента
учредената договорна връзка /правоотношение/ е прекратена /развалена от
ответника извън-съдебно поради неизправност на ищеца, изразяваща се в
несвоевременно изплащане на съответните части от уговорената цена на
недвижимите имоти/.
Изложеното налага извода, че в случая са налице
предпоставките на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД /след прекратяване,
разваляне на процесната договорна връзка в полза на купувача е възникнало
правото да претендира връщане на всички суми, платени в рамките на процесното
правоотношение – като получени от ответника на отпаднало основание/. Приетата
по делото счетоводна експертиза /направена след проверка на представените по
делото писмени доказателства и след проверка в счетоводството на ответника/ констатира
категорично, че – ответникът е получил от ищеца /в рамките на процесното
правоотношение/ сума в размер на общо 70 503, 84 евро. С оглед това –
искът следва да бъде уважен до размера на посочената сума. Горната констатация
на приетата експертиза се съобразява от председателят на състава в контекста на
съдържанието на писмения отговор на ответника и в контекста на съдържанието на
допълнителното споразумение между страните от 01.04.11г. – където /и в писмения
отговор и в посоченото споразумение/ пряко или косвено се съдържа потвърждение
от дружеството на факта, че в рамките на процесното правоотношение продавачът е
получавал от купувача суми /съответни части от уговорената продажна цена на
имотите/.
Възражението на ответника /обосновано с приложение на
правилото по чл. 92 от ЗЗД/ е неоснователно:
Действително – в разпоредбите на чл. 5.1 от предварителните
договори е уговорено право на продавача /в хипотеза на разваляне на договора
поради неизпълнение от страна на купувача/ да задържи /при условията на чл. 92
от ЗЗД/ платените в рамките на правоотношението суми /части от продажната цена
на процесните имоти/. Това право обаче е било дерогирано /пре-договорено в друг
смисъл/ с разпоредба на чл. 5 от допълнителното споразумение от 01.04.11г.
/която разпоредба не позволява задържане на получената цена по договорите дори
и при тяхното разваляне по вина, поради неизправност на купувача/. С оглед
изричната редакция на цитираният текст от допълнителното споразумение
/преценена и в контекста на принципното предназначение на последното, а именно
да пре-уреди учредените правоотношения между страните занапред/ в случая
бланкетната, общата разпоредба на чл. 5, ал. 2 от допълнителното споразумение
не може да бъде съобразена /тази разпоредба на практика не кореспондира нито с
цялостното съдържание на допълнителното споразумение, нито с конкретният текст
на чл. 5, ал. 1 от същото, който регламентира по нов начин отговорността на
купувача в рамките на договорната връзка, заради именно пре-уреждането й с допълнителното
споразумение/. В същата връзка /ако горните доводи не бъдат споделени/:
Председателят на състава намира, че процесната клауза
по чл. 5.1 от предварителните договори е нищожна /по смисъла на чл. 26 от ЗЗД
във връзка с Тълкувателно решение № 1/10г. на ВКС/ - тези клаузи на практика
позволяват отговорността на неизправната страна да бъде съизмерена изцяло с
дължимата престация по процесното правоотношение /а такъв вид санкция на
практика надхвърля присъщата на неустойката обезпечителна и обезщетителна
функция/.
Искът по чл. 86 от ЗЗД е неоснователен:
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД
мораторна лихва се дължи в при условията на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД /а по делото
липсват доказателства, съответно и твърдения – ответникът да е бил канен
изрично и конкретно извън-съдебно да върне процесната главница на ищеца/. С
оглед това на последният следва да се присъди само законната лихва върху
горната сума – за периода след завеждане на делото.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.П.Д.“ АДСИЦ да плати на М.В.Г.,***
пруды, д. 38, ап. 108, град Москва, с паспорт **, № ******, издаден на
07.12.07г. от УФМС-566 сумата 70 503, 84 евро – на основание чл. 55, ал.
1, предл. 3-то от ЗЗД; законната лихва върху посочената сума от 07.01.15г. до
цялостното й изплащане и 8 630 лева – съдебни разноски /съразмерно на
уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над 70 503, 84
евро, а акцесорният иск – изцяло.
ОСЪЖДА М.В.Г. да плати на „И.П.Д.“ АДСИЦ – 40 лева съдебни разноски /съразмерно на
отхвърлените искове/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: