ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в закрито заседание на четвърти юни, две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ Соня Дженкова
Като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 752/2019г. по описа на ДРС, за да се произвесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на искова молба от "***,представлявано от ** със седалище и адрес на управление
***, подадена чрез адвокат, с която срещу ЗД
***, със седалище и адрес на
управление *** е предявявен частичен иск за сумата от 5000лева, част от цялото
вземане от 22 000лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на товарен автомобил
"*** в резултат на настъпило застрахователно събитие по застраховка „**”.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЕВРОИНС” АД
прави възражение за местна неподсъдност на основание чл.108 ГПК, по съображения
за неприложимост на чл.113 ГПК .
В отговор на наведените
възражения срещу местната подсъдност на спора и с оглед на дадената от съда
възможност да изрази становище ищецът с молба от 16.05.2019г. обосновава
избраната от него подсъдност с обстоятелството, че са налице предпоставките,
както на чл. 113 от ГПК, доколкото от една страна се явява ползвател на
застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал.2 от КЗ, а от друга седалището
му се намира в района на действие на РС Добрич.
СЪДЪТ намира възражението относно
местната подсъдност за основателно, като съображенията за този извод са
следните:
Съгласно легалната дефиниция дадена в § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Следователно, качество „потребител“ по смисъла на ЗЗП може да има само
физическо лице. Заключение, че понятията потребител по ЗЗП и по смисъла на чл.
113 от ГПК са тъждествени следва и от граматическото тълкуване на чл. 113 от ГПК, която допуска предявяване на иск от потребител по неговия постоянен или
настоящ адрес, какъвто индивидуализиращ признак притежават само на физическите
лица, но не и юридическите търговци, чиято териториална привръзка се определя
като седалище и адрес на управление. Предвид изложеното, ищецът-юридическо лице
не е сред адресатите на нормата на чл. 113 от ГПК, респективно не може да се
ползва от предвидената в нея изборна подсъдност.
На следващо място относно избраната подсъдност, в
уточняваща-молба ищцовото дружество изрично се позовава на качеството си на ползвател на
застрахователни услуги. При това, следва да се извърши преценка дали разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК намира приложение не
само по искове, произтичащи от договор за застраховка „**“, но и по застраховки
„**“. ***» е особен вид имуществена застраховка.
Предназначена е за покритие на специфични рискове, свързани с моторни превозни
средства, включително и такива, които не са последица от ПТП, например пожар,
кражба, бедствие и пр.С кС клаузСъгласно разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател се
предявяват пред съда,в чийто район към момента на настъпване на
застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище или по
местонастъпване на застрахователното събитие.
В
чл.478 ал.1 и ал.2 КЗ е дадено легално определение на понятията „пострадало лице“ и „увредено лице“.
Пострадало е лицето,на което е причинена смърт или е претърпяло телесно
увреждане от МПС, а увредено е лицето, включително и пострадалото, което има
право на обезщетение за вреди, причинени
от МПС. Анализът на разпоредбата сочи,че пострадало лице може да бъде само
физическо лице, а увредено лице може да бъде както физическо, така и юридическо
лице, ако то има право на обезщетение за вреди,причинени от МПС, но не и такива
следствие на други събития. Въвеждайки
новата изборна подсъдност в чл.115 ал.2 ГПК законодателят е използвал по-общото
понятие „увредено лице“/т.е. физическо или юридическо/, включвайки и
възможността исковете срещу застраховател да се предявят и по седалището на
увреденото юридическо лице. В чл.432 КЗ
е правно уредена възможността увреденото лице –т.е.,лицето,което има право на
обезщетение за вреди, причинени от МПС, да предяви пряк иск за обезщетение
срещу застрахователя по застраховка „***“ .
Прецизният
анализ на горната правна уредба налага извод,че претенцията на застрахования по
договор за застраховка „***“ срещу неговия застраховател, не може да се приравни на пряк иск на увредено лице по смисъла на
чл.478 ал.1 и ал.2 КЗ и чл.115 ал.2 ГПК. Като допълнителен аргумент в тази
насока следва да се отбележи, че в мотивите към законопроекта за ЗИД ГПК е посочено, че изменението на чл.115 ал.2 ГПК
има за цел „по-равномерно разпределение между съдилищата на делата,имащи за
предмет прекия иск на пострадалото лице
срещу застрахователя на деликвента.
Мотивиран от гореизложеното Районен съд Добрич
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 752/2019 г. на Районен съд
– дОБРИЧ, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен
съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок пред Окръжен съд Добрич.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................