№ 5203
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100503116 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.12.2022 г. по гр.дело № 26193/22 г., СРС, ГО, 174 с-в е
признал за установено по реда на чл.422 ГПК по искове с правно основание
чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Н. К. К., ЕГН ********** дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 970,29 лв.,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „******* за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 07.01.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, 177,07 лв.-мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
29.12.2021 г., както и суми за дялово разпределение 31,48 лева-главница за
периода от м.12.2018 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
07.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като вземанията са
предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 662/22 г. по описа на СРС, 174 състав.
Отхвърлил е предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание
чл 153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Н. К. К., ЕГН ********** дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата над 970,29 лв. до пълния
1
предявен размер, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* за периода м.05.2018 г.
до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.01.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата над 177,07 лв. до пълния предявен размер,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
29.12.2021 г., както и сумата 7,25 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 31.01.2019 г. до 29.12.2021 г. върху главница за дялово
разпределение, като вземанията са предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
662/22 г. по описа на СРС, 174 състави. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК Н. К. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София ЕАД,
ЕИК ******* сумата в размер на 96,06 лв. - разноски за исковото
производство. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. К. К., ЕГН
********** да заплати на „Топлофикация София ЕАД, ЕИК ******* сумата в
размер на 59,82 лв. - разноски за заповедното производство. Осъдил е на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, ЗАдв. „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ******* да заплати на адвокат Д.Й. Ч., ЕГН ********** сумата в
размер на 110,08 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата Н. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* в частта, в която СРС, ГО, 174
с-в е признал за установено по реда на чл.422 ГПК по искове с правно
основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Н. К. К., ЕГН ********** дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 970,29 лв.,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „******* за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 07.01.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, 177,07 лв.-мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
29.12.2021 г., както и суми за дялово разпределение 31,48 лева-главница за
периода от м.12.2018 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
07.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, с мотиви, изложени в
нея. Твърди се, че съдът неправилно е признал за установени претендираните
суми за лихви, но ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин,
респективно не е установил изпадането в забава на ответницата за този
2
период, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна. Съдът
неправилно е присъдил и претендираните суми за дялово разпределение, тъй
като по делото няма никакви доказателства нито за основанието им, нито за
размера им, както и че ищецът е заплатил тези суми на ФДР.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част. Не претендира разноски.
Въззиваемото дружество „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано
от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Г. оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД срещу Н. К. К., ЕГН ********** за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1351,61 лв., представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
******* за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
07.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, 236,09 лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 29.12.2021г., както и суми за
дялово разпределение 31,48 лева - главница за периода от м. 12.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.01.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и 7,25 лева - лихва за периода от 31.01.2019 г. до
3
29.12.2021 г., като вземанията са предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
662/22 г. по описа на СРС, 174 състав.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата топлинна енергия/ТЕ/, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата
такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответницата е изпаднала в
забава.
Ответницата в срока по чл.131 ГПК е оспорила предявените искове по
основание и размер. Направено е възражение за давност.
От правна страна:
От представеното по делото ксерокопие от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 37, дело 215 от 2003 г. се установява, че ответницата е
придобила собствеността върху процесния имот през 2003 г. Същата е подала
и заявление-декларация до ищцовото дружество за откриване на партида в
процесния имот, входирано през 2003 г.
От изброените писмени доказателства може да се направи извод, че
ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, съгласно който (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е
облигационно отношение между страните по спора.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
4
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично
волеизяление в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от индивидуални
справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от сметки за
начислени прогнозни суми от ищеца и изравнителни сметки.
Относно развитите доводи, че претендираните суми за лихва не се
дължат, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не е
установил изпадането в забава на ответницата за този период, то тези доводи
са неотносими към процесния период. Следва да бъде отбелязано
5
обстоятелството, че за процесния период в сила са ОУ от 11.07.2016 г.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл.33, ал.2, „Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл.32, ал.2 и ал.3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1,
изр. I ЗЗД с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е
началната дата, от която се дължи лихва. При тази редакция на новите ОУ,
въобще не става въпрос за публикуване на сумите в сайта на дружеството,
поради което, съдът намира изложените доводи за неотносими към предмета
на спора. Съдът е взел предвид направеното възражение за давност и на
основание чл. 162 ГПК е определил, че дължимата лихва за забава е в размер
на 177,07 лева.
Относно дължимостта на сумите за дялово разпределение, които според
въззивницата/ответница не се дължат, настоящата инстанция излага следните
мотиви:
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда
- етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се
обявява по подходящ начин на потребителя. По силата на договорните
взаимоотношения между ищеца и ФДР цената на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение , а по силата на чл. 13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба
на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139
в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
6
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в
този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата
договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във
връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или
дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена, а в случая това
се установява от приетите по делото писмени доказателства, а и не е оспорено
от страните.
Ето защо, освен сума за топлинна енергия, ответницата дължи и сума за
дялово разпределение в размер на 31,48 лева.
На основание чл.271, ал.1, изр. I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната, същото е
влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.12.2022 г. по гр.дело № 26193/2022 г. на
СРС, ГО, 174 с-в в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице -помагач на страната
на ищеца „ПМУ Инженеринг“ ООД.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8