Решение по дело №178/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.Д. М. С. от АК – Благоевград като пълномощник на Л. А. Д., [ЕГН] от гр.Благоевград, [улица], ет.2 и съдебен адрес: гр.Благоевград, [улица], ет.2 обжалва решение № 26/ 05.02.2024 г. по а.н.д. № 40/ 2024г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липсата на реквизити в съдържанието на оспорения електронен фиш /място на деянието, неговото описание и обстоятелства за предходното деяние досежно повторността/ и недопустимо наказване с издаване на фиш при квалифициращ признак за повторност, т.к. повторността не се установява без участие на контролен орган. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспорения фиш. Претендира деловодни разноски.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

В писмена молба пълномощникът на ответната ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касатора.

Представителят на КОП дава заключение за правилно и обосновано решение на районния съд и моли същото да се остави в сила. Счита, че не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което жалбата е неоснователна.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8241934, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на Л. А. Д. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв.

Обвинението срещу жалбоподателя в оспорения електронен фиш е за това, че на 15.10.2023 г. в 12:44 часа в с.Багренци при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място и приспаднат толеранс от 3% в полза на водача с АТСС – стационарно техническо средство при условията на повторност /в 1-годишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 6996816, в сила на 10.05.2023 г./ е установено движение на лек автомобил Р. Л. с рег. № [рег. номер] от 67км/ч. Превишаването на разрешената скорост е със 17км/ч. Нарушителят е собственик на заснетия автомобил. Приложена е снимка на автомобила с превишаване на скоростта, протокол за проверка на АТСС и справка от АИС-АНД за предходното наказание за скорост.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна наличие на реквизитите по чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП и доказано движение на МПС при превишаване на посочената във фиша скорост. Според съда, установяването на скоростта е посредством годно техническо средство, като отговорността на дееца е ангажирана на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП. Съдът е установил повторността от предходния фиш, влязъл в сила на 10.05.2023 г. за нарушение по чл.21 ,ал.1 от ЗДвП, санкционирано по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съдът е констатирал законосъобразно определено и наложено административно наказание по приложимия санкционен състав за повторност. По посочените правни доводи съдът е потвърдил фиша и на основание чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е осъдил жалбоподателя да заплати на ОДМВР 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Неоснователно касаторът възразява за допуснати процесуални нарушения в оспорения фиш, твърдейки за липса на място на деянието, описание на същото и на обстоятелства за предходното нарушение. Мястото на деянието е посочено с вида пътя, неговия номер, пътни километри и населено място. Този начин на описание е достатъчен за пълна индивидуализация на мястото на нарушението. Деянието е описано с всички съставомерни за отговорността фактически обстоятелства – посочени са нормативно установеното ограничение на скоростта за населено място, заснетата скорост на движение на автомобила, неговият вид, модел и регистрационен номер, установеното превишаване на скоростта и вида и модела на АТСС, включително посоката на заснемане. Повторността е описана посредством номера на предходния електронен фиш и датата на влизането му в сила, което е достатъчно за да се определи дали деянието изпълнява изискванията за повторност по легалната дефиниция на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Конкретните обстоятелства по електронния фиш, обуславящ повторността, са предмет на последващо установяване и доказване в рамките на съдебното производство по делото.

Неоснователно е и възражението на касатора за недопустимо наказване посредством електронен фиш при квалифициращия признак за повторност. Нарушението за скорост е установено със стационарно АТСС. Техническото средство е заснело нарушението автоматизирано в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Квалифициращият признак за повторността е обстоятелство, което се установява след заснемане на нарушението - при последващата преценка за вида на деянието и предвиденото за него наказание. Отделно от това, повторността не се изключва от обхвата на наказването по чл.189, ал.4 от ЗДвП, т.к. единственото нормативно ограничение е за вида на наказанието. В случая по делото, предвиденото за деянието наказание при условията на повторност е глоба в двоен размер на глобата по основния състав, поради което издаването на електронен фиш е дължимо правно действие.

Правилен е решаващия извод на районния съд за доказано съставомерно деяние. Превишаването на скоростта е установено и заснето с техническо средство от одобрен тип и преминало проверка за съответствие с изискванията за точност и достоверност. Изготвената с техническото средство снимка съдържа релевантните данни относно регистрационния номер на МПС, часа на нарушението, населеното място на измерената скорост с неговите координати, стойността на скоростта, въведеното ограничение и наказуемата такава. Снимката е годно веществено доказателствено средство като носител на съставомерните за отговорността факти от обективна страна. Отговорността на нарушителя е ангажирана при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Доказателствата установяват превишаване на скоростта на движение в населеното място. Повторността е доказана от справката от АИС-АНД и предходния електронен фиш. Предходният фиш обективира наложено на жалбоподателя наказание за същото по вид нарушение. Процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от предходното такова - предходният фиш е влязъл в сила на 10.05.2023 г., а процесното деяние е извършено на 15.10.2023 г. С оглед превишаването на скоростта по процесния фиш, приложима е повторността по санкционния състав на чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, което води до налагане на посоченото във фиша административно наказание в размер от 100лв. Присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение в полза на ОДМВР е законосъобразен по посочените от съда нормативни правила. Възнаграждението е надлежно поискано и касае реално осъществено представителство от юрисконсулт в съдебното производство по делото.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ касаторът дължи заплащане на ОДМВР – Кюстендил на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 80лв.

Поради изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26/ 05.02.2024 г. по а.н.д. № 40/ 2024 г. на РС – Кюстендил.

ОСЪЖДА Л. А. Д. да заплати на ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. /осемдесет лева/.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.