№ 624
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110129772 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1-3 от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1, във вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК от „Юробанк България“ АД срещу С. Б. К. за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 5505,35 лева по
изпълнителен лист от 02.04.2021 г. по гр. дело № 21479/2016 г. по описа на СРС. Ищецът
твърди, че паричното вземане по изпълнителния лист е цедирано в полза на ответника с
договор за цесия от 24.07.2020 г. и образувано изп.дело №132/2021 г. по описа на ЧСИ с
рег. №780 на КЧСИ. Пояснява, че цедент на вземането е В И К Я, които са в кредитно
правоотношение с банката. Паричните вземания на „Юробанк България“ АД по договора за
банков кредит са спорни и предмет на т.д.№1480/2017 г. по описа на ОС-Варна. Посочва, че
с влязло в сила решение по гр. дело №21479/2016 г. по описа на СРС В И К Я осъждат
банката да заплати суми, получени по договора за кредит при условията на чл.55 от ЗЗД и в
тяхна полза е издаден изпълнителен лист от 02.04.2021 г. за сумата 5505,35 лева –съдебни
разноски. Вземането е прехвърлено на отв. К. с договор за цесия от 24.07.2020 г. Твърди, че
на 14.04.2021 г. банката е направила спрямо цесионера възражение за прихващане със свое
вземане, което има към цедента по договор за кредит и противопоставимо на цесионера.
Счита, че последното е обстоятелство настъпило след края на съдебно дирене във въззивната
инстанция по гр.дело №21479/2016 г. по описа на СРС /8395/2019 г. на СГС/ и същото е
факт, който погасява правото на принудително изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по допустимост и основателност.
Счита, че не се касае за факт настъпил след съдебно дирене по смисъла на чл. 439, ал.1 от
ГПК и същият е преклудиран. Поддържа, че не са осъществени предпоставките на чл.103 от
ЗЗД, тъй като не се касае за насрещно и ликвидно вземане. Спорното вземане е предмет на
договор за цесия от 24.07.2020 г. и от 18.03.2021 г. Счита за недоказано твърдението, че
изявлението за прихващане е достигнало до цесионера.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и на осн. чл. 146, ал.1,т.3 и т.4 от
ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че паричното вземане за сумата
общо 5505,35 лева по изпълнителен лист от 02.04.2021 г. по гр. дело № 21479/2016 г. по
описа на СРС, издаден срещу „Юробанк България“ АД, в полза на В И К Я е прехвърлено на
ответника с договор за цесия от 24.07.2020 г. и от 18.03.2021 г., и образувано изп.дело
№132/2021 г. по описа на ЧСИ с рег. №780 на КЧСИ. В И К Я са в кредитно
1
правоотношение с банката, съгласно договор за кредит от 03.06.2008г. Паричните вземания
на „Юробанк България“ АД по договора за банков кредит са спорни и предмет на т.д.
№1480/2017 г. по описа на ОС-Варна, подробно посочени в искова молба. С влязло в сила
решение по гр. дело №21479/2016 г. по описа на СРС В И К Я осъждат банката да заплати
суми, получени по договор за кредит от 03.06.2008г. при условията на чл.55 от ЗЗД и в
тяхна полза е издаден изпълнителния лист.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици, а именно: че кредитор на вземанията, относно които е
издаден изп. лист и са предмет на принудително изпълнение, е ответникът; погасяване на
вземането поради извършено прихващане за насрещни, ликвидни и изискуеми задължения
между страните. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че разполага с
правото на парично вземане за сумите в претендирания размер, което подлежи на
принудително изпълнение.
Представените документи по делото са допустими и относими.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-
късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените по делото документи като писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
2
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2022 г. от
11,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис на
отговор на искова молба, с приложения – чрез пълномощник!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3