Решение по дело №299/2010 на Районен съд - Несебър

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№379                                                      22.07.2010 година                                           гр. Несебър

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                                 наказателен състав

На двадесет и втори юни                                                                  две хиляди и десета година

в публично заседание в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : Таня Спасова

при секретаря Д.С. като разгледа докладваното от съдия Спасова н.а.х.дело № 299 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

              С Наказателно постановление №03-149/06.04.2010 г. на Директора на РИОКОЗ гр.Бургас на А.М.С., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 45 от Закона за храните за адм. нарушение по чл. 23, ал. 1 от Закона за храните /ЗХ/.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал А.М.С., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи за допуснати процесуални нарушения. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание се явява лично и поддържа изложените в жалбата доводи. Представя лична карта, въз основа на която съдът констатира, че имената на жалбоподателя са А.М.С., а не А.М. Исмаил, както е посочено в съставения АУАН и издаденото НП.

АНО чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП-законосъобразно.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

            Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за обжалване.

            С наказателно постановление №03-149/06.04.2010 г. на Директора на РИОКОЗ гр.Бургас на А.М.С., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 45 от Закона за храните, за това, че при извършена на 16.02.2010 год. проверка в обект–смесен магазин за търговия с храни в Св. Влас, к-с „Русалка” №203, се констатирало, че жалбоподателят в качеството на продавач влиза в контакт с храни – пакетирани захарни, млечни и местни храни, без да е преминало през предварителни и периодични медицински прегледи по установения за това ред. При поискване не е представило лична здравна книжка с отразените в нея медицински прегледи за 2010г. За така констатираните на място нарушения, проверяващата Н. е съставила на същата дата, в присъствието на жалбоподателката и на свидетеля П. /свидетел по съставянето на актовете и по констатиране на нарушенията/ акт за установяване на административно нарушение №09104/16.02.2010 г. против А.М. Исмаил, с ЕГН **********,***, подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителят без възражения. Препис от акта е връчен на нарушителя на същата дата – 16.02.2010г., което е удостоверено с подписа му. Въз основа на този акт е издадено атакуваното наказателно постановление.

            Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

            Съгласно чл.23, ал. 1 от ЗХ „Всяко лице, заето в производството и търговията с храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по установения за това ред., респ. такаво лице подлежи на адм. санкция по чл.45 от ЗХ, съгласно който „Който работи или допуска да работи лице, заето в производството и търговията с храни в нарушение на чл. 23, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 1000 до 2500 лв.”

            Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление фактически обстоятелства да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото гласни доказателства. Видно от показанията на актосъставителя Н., при установяване на нарушението, същата е наблюдавала жалбоподателя, който нареждал, предлагал и продавал стоки на клиентите в магазина. При поискване от страна на проверяващите, същият не представил лична здравна книжка, удостоверяваща, че е преминал предварителни или периодични медицински прегледи. Такава не представя и по време на съдебното производство, въпреки че се явява лично пред съда. Досежно допуснатата грешка във фамилното име на жалбоподателя, за което същият представя лична карта, разпитаната актосъставителка сочи, че е написала името така, както го е чула. Видно от посочените в депозираната жалба и акт за установяване на административно нарушение, няма разминаване досежно ЕГН-то, с което е индивидуализиран жалбоподателят. Изводът, който се налага е, че на процесната дата, жалбоподателят С. безспорно е извършил установеното от органите по държавен санитарен контрол административно нарушение на чл.23, ал.1 от ЗХ, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения от административно-наказващия орган. Соченото от жалбоподателя несъответствие на фамилното име на последния, не съставлява съществено нарушение още повече, че пред съда жалбоподателят не отрича, че именно на него е съставен акт за установяване на административно нарушение като извършител на установеното нарушението от актосъставителя. Това обстоятелство, ведно с правилно изписване на ЕГН-то, посочено от самия жалбоподател в жалбата, не обосновават извод за допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила. Посочването на разпоредбите на чл.54, ал.1 и чл. 54, ал.2, т.1 от Наредбата по никакъв начин не накърнява правата на жалбоподателя. Това е така, тъй като нарушението е изписано словесно по един и същи начин в АУАН и в НП, същевременно е посочена вярната правна квалификация по чл.23, ал.1 от ЗХ, като за описаното нарушение, осъществяващо визирания състав по чл.23, ал.1 от ЗХ, е наложена правилната административна санкция по чл.45 от ЗХ, визираща в текста си именно административно нарушение по чл.23, ал.1 от ЗХ, което доказва, че административно-наказаното лице е могло напълно да разбере какво нарушение му е вменено, за да организира правната си защита. Не се възприема за основателно възражението за допуснато нарушение по чл.40, ал.1 от ЗАНН. Тълкуването на разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН прави разлика между момента на установяване/извършване на нарушението и момента на съставяне на акта. Установяването/извършването следва да стане най – малко в присъствието на две лица, както е в настоящия случай /Д.Н. и Р.П./, като няма забрана при съставянето на АУАН едното от тези лица да бъде актосъставител /Д.Н./, а другото свидетел /Р.П./, по смисъла на чл.43, ал.1 от ЗАНН.

Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, настоящата инстанция намира, че същото съвпада с минимума на предвидения от закона размер, съответства на характера и степента на извършеното нарушение и в максимална степен би способствало за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК. Възражението за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН съдът намира за неоснователно, предвид че конкретните обстоятелства сочат висока степен на обществена опасност на осъщественото административно нарушение – същото е извършено в обект, представляващ смесен магазин, в който се работи с различни стоки /пакетирани захарни, млечни и местни храни/, което предполага предлагането, продажбата и консумирането им от значителен брой клиенти.

            С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

                                                                      Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №03-149/06.04.2010 г. на Директора на РИОКОЗ гр.Бургас на А.М.С., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 45 от Закона за храните за административно нарушение по чл. 23, ал. 1 от Закона за храните /ЗХ/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно чл.23, ал. 1 от ЗХ „Всяко лице, заето в производството и търговията с храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по установения за това ред.”

Съгласно чл. 54, ал.1 от Наредбата „Лицата, които работят с храни или при изпълнение на служебните си задължения влизат в контакт с храни, или боравят с технологичното оборудване, подлежат на предварителни и периодични медицински прегледи съгласно изискванията на Наредба № 53 за медицинските прегледи на постъпващите и работещите в хранителните, комуналните обекти и здравните заведения”.

Съгласно чл. 54, ал. 2, т. 1 от Наредбата „Лицата по ал. 1 са длъжни да съхраняват в обекта личните си здравни книжки по чл. 9 на Наредба № 53 с нанесените резултати от извършените медицински прегледи и да ги представят за проверка при поискване от контролните органи;

В разпоредбите на чл.23, ал.1 от ЗХ и чл.54 ал.1 от Наредба №5/25.05.2006г. за хигиената на храните изрично са указани задълженията на лицата, които работят с храни, да преминават през предварителни и периодични медицински прегледи, а в чл. 54, ал.2, т.1 от Наредбата изрично са указани задълженията на същите да съхраняват в обекта личните си здравни книжки по чл. 9 на Наредба № 53 с нанесените резултати от извършените медицински прегледи и да ги представят за проверка при поискване от контролните органи.

Съгласно материалноправната норма на чл.18 от ЗАНН „когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях”.

В процесният случай в АУАН и в НП се съдържат описание на две административни нарушения. За броя на нарушенията се съди от броя на деянията (арг. от чл. 6 от ЗАНН). В случая с АУАН и с НП са констатирани и вменени на жалбоподателката както словесно, така и по правната си квалификация две отделни административни нарушения – по чл. 23, ал.1от ЗХ във вр. с чл. 54, ал.1 от Наредба №5 – работи и влиза в контакт с храни без да е преминал предварителни и периодични медицински прегледи и по чл. 54, ал.2, т.1 от Наредба №5 – при поискване не представя заверена с необходимите медицински прегледи за 2010г. здравна книжка. В същото време на жалбоподателя е наложена само една административна санкция по чл.45 от ЗХ, като от визираното в НП не става ясно за кое от двете нарушения е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя. 

Нарушенията са две и в контекста на принципа за разделност на наказанията по чл.18 от ЗАНН се следват две административни наказания и налагането на едно е в отклонение от материалния закон и прави правомерна отмяната на НП. Наложеното с диспозитива на НП едно наказание и липсата на конкретизация за кое от нарушенията е наложено препятства съдът да осъществи съдебния контрол Нещо повече, така допуснатото при издаването на НП нарушение на нормата на чл.18 от ЗАНН е съществено и не би могло да бъде санирано в хода на настоящото съдебно производство с изменение на наказателното постановление, тъй като това би довело до недопустима подмяна на волята на наказващия орган чрез избор от страна на съда за кое от двете словесно описани и поотделно квалифицарани със съответната правна норма административни нарушения да наложи административното наказание. В тази насока е и съдебната практика /вж. Решение от 01.10.2007г. по НАХД №136/2007г. на АС-Кюстендил, Решение от 04.05.2007г. по КНАХД №136/2007г. на АС-София и др./.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП №2900.1/27.08.2008г. на Директора на РИОКОЗ-гр.Ямбол е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. 

Водим от изложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд

 

Р    Е     Ш    И :

 

 На първо място, с атакуваното НП е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.45 от 3Х.Разпоредбата на чл.45 гласи- “Който работи или допуска да работи лице ,заето в производството и търговията с храни в нарушение на чл.23,ал.1 ,се наказва с глоба от 500 до 1000лв.,а при повторно нарушение-с глоба от 1000 до 2500лв.” Видно от първоначален прочит на тази норма е ,че минималният размер на наказанието, което следва да бъде наложено на виновния е 500лв. Съгласно чл.27 ал.3 от ЗАНН не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба.

Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения /какъвто е настоящият/, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. В тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

На второ място,както в АУАН така и в НП е посочено ,че лицето на съхранява в обекта личната си здравна книжка.Тази констатация не дава основание да се направи безпротиворечив извод какво именно нарушение е извършила жалбоподателката, а именно че лицето е преминало през периодични медицински прегледи,но не представя здравната си книжка ,която удостоверява това или че не е преминало през тези прегледи.Разбира се ,непредставянето и не съхраняването  на здравната книжка в обекта може да означава и непреминаване през задължителни прегледи.цитираният в НП като нарушен подзаконов нормативен акт /чл.54 ал.2 от Наредба №5 за хигиената на храните / предвижда  задължение за този конкретен нарушител да преминава през предварителни периодични прегледи,задължение тези прегледи да бъдат регистрирани в лична здравна книжка и тази здравна книжка да бъде съхранявана в обекта,в който лицата работят.

Чл.23 от Закона за храните също предвижда ,че всяко лице,което е заето в производството и търговия с храни,подлежи на предварителни периодични медицински прегледи по установения за това ред.За неизпълнение именно на това задължение чл.45 от ЗХ ,на основание на който текст е санкционирана и Т.,предвижда наказание на лице,което работи в нарушение на нормата на чл.23,ал.1 от ЗХ.

От изложеното се налага извода,че на основание разпоредбата на чл.45 може да бъде санкционирано само лице,което е допуснало нарушение на чл.23,ал.1 от Закона за храните,а именно не е преминало през предварителни и периодични прегледи.Само фактът на несъхраняване на здравната книжка в обекта все още не означава пълна липса на извършени прегледи така,както се изисква по закон.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна и като такава следва да се уважеи, а атакуваното НП да се отмени, като незаконосъобразно. ,

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица