Решение по дело №110/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

С решение № 357/19.12.2023 г., постановено по АНД № 562/2023 г., Районен съд Монтана е потвърдил наказателно постановление № 12-2300003/07.03.2023 г. на директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана, с което на И.С.И. ***, земеделски производител - работодател, за нарушение по чл. 11, ал.1, т.6 от Наредба № РД-07- 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 КТ, е наложена глоба в размер на 1500 лева.

Недоволен от така постановеното решение, касаторът, чрез пълномощника адв. Е., го обжалва като неправилно и противоречащо на множество институти на материалното и процесуалното право. Излага доводи изложени и пред въззивния съд, твърди нарушения на разпоредби на ЗАНН – липса на задължителни о реквизити на НП, неправилно приложение на материалния закон. По същество на жалбата касаторът излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си и моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски в производствата пред въззивната и пред касационната инстанции.

Ответникът, представляван от юрк.К*** оспорва жалбата, в писмен отговор и в с.з. твърди неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноски в производството.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи:

За да потвърди наказателно постановление, Районен съд Монтана е приел, че касаторът е извършил установеното с АУАН № 12-2300003/11.01.2023 г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление № 12-2300003/07.03.2023 г. на директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана нарушение на разпоредбата на чл. 11,ал.1, т.6 от Наредба№ РД-07- 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. При което на основание чл. 413, ал.2 КТ е санкционирал земеделския производител, в чиито обект“животновъдно стопанство“ на 16.11.2022 г. са установени работещи лица, които имали задача да почистят кравефермата, като е установено на място, че „едното лице мелеше с месомелачка, другото излезе от кравефермата/. ЗП И. заявил впоследствие, че няма наети лица, поради което и не може да представи исканите от проверяващите документи, вкл.и книги за инструктаж. Въззивният съд е приел нарушението и съпътстващата фактическа обстановка за безспорно установени, което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление, като е изложил и мотиви, които са обосновали извода и за размера на наложената имуществена санкция на минимума, предвиден в правната норма.

Настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна при следните доводи:

Не могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е незаконосъобразно, т.к. съдът не е обсъдил и възприел правилно наведените доводи и събраните в производството доказателства. Настоящият съдебен състав не споделя, че неправилно и необосновано въззивният съд е приел, че е безспорно установено нарушение, след като в НП липсват задължителни реквизити. Неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЗП И., т.к. нямал качеството на работодател, нямало трудови договори, не са посочени ясно лицата , а и не може за едно и също нарушение да бъде наказан два пъти“ non bis in idem“. Така изложените доводи очевидно са защитна теза, но същите не кореспондират със събраните в производството доказателства. Обосновано и правилно при кредитиране на събраните писмени и гласни доказателства, в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение от ЗП - работодател в животновъден обект. Конкретно установяване на обстоятелствата свързани с извършената проверка са установени от въззивния съд, въз основа на свидетелските показания на свидетелите Р*** и И*** , чиито свидетелски показания съпоставени със събраните по делото писмени доказателства установяват безспорно извършеното административно нарушение, както обосновано е приел в мотивите си въззивния съд. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на сина на оспорващия, т.к. същият очевидно е заинтересована страна. Съдът правилно е установил всички относими към спора обстоятелства, които кореспондират със събраните писмени доказателства.

При наличието на безспорни доказателства, установяващи извършено нарушение, касаещо безопасните условия на труд, т.е. живота и здравето на работниците, обосновано въззивния съд е приел, че в случая законосъобразно административнонаказващия орган е наложил глоба за установеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1 КТ ” Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.” В хода на производството пред въззивния съд, от събраните писмени и гласни доказателства, не е доказано противното и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е постановил своето мотивирано решение.

Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви на въззивния съд, свързани с точната индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на нарушението, като не счита за необходимо отново да ги повтаря, като отбелязва, че размера на наложената глоба е на минимума предвиден в материалния закон и изцяло с тежестта на извършеното административно нарушение. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита. По разбиране на настоящият съдебен състав съществени нарушения на процесуалните правила не са допуснати и правилно е приложен материалният закон. Изложените доводи относно фактическата обстановка подробно са обсъдени от въззивния съд.

Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и следва да остане в сила.

С оглед изхода на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение, като предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и изложението на юрисконсулта, съдът намира, че следва да е в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правна помощ/НЗПП/.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221 АПК във вр. чл. 63в и 63 д ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила решение № 357/19.12.2023 г., постановено по АНД № 20231630200562/2023 г. по описа на Районен съд Монтана.

ОСЪЖДА И.С.И. ***, земеделски производител, да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“, дирекция “Инспекция по труда“ Монтана, сумата от 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.