Решение по дело №2130/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260351
Дата: 20 май 2021 г.
Съдия: Андрей Николов Радев
Дело: 20201520102130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260351

гр.Кюстендил,20.05.2021 год.

В   И М Е Т О    НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в ОТКРИТО  съдебно заседание на ДВАНАДЕСЕТИ МАЙ  две хиляди и двадесет и първа година  в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ

 

при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№  2130/2020 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

ВОК "ПОПУЛЯРНА КАСА -КЮСТЕНДИЛ",ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Кюстен­дил, ул. "Гороцветна" N 54, е предявила против И.А.П.,ЕГН **********,А.Х.П.,ЕГН ********** и А.А.П.,ЕГН **********,***,искове да бъдат осъдени ответниците да й заплатят солидарно сумата от 5 573.14 /пет хиляди петстотин седемдесет и три и четиринадесет/лв.,дължима по Договор за заем № 2/06.01.2020 год.,сключен между ищеца и И. А. П.,от която главница в размер на 4 821.57 /четири хиляди и осемстотин и двадесет и един и петдесет и седем/лв.,договорна лихва  в размер на 565.03 / петстотин и шестдесет и пет нула три/лв. за периода от 01.04.2020 год.до 20.11.2020 год.,сумата от 186.54 / сто и осемдесет и шест и петдесет и четири/лв. представляваща лихва за просрочие за периода от 21.04.2020 год.до 20.11.2020 го.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дълга,както и на сторените по делото разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК  ответниците А.П. и А.П. оспорват иска и част от обстоятелствата на които се основават,правят възраение за нищожност на процесния договор.Ответникът И.П. не е взел становище по исковете и обстоятелствата,на които се основават.

 

КРС, след  като провери повторно редовността на предявените искове счете, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 ГПК, исковете са родово и местно подсъдни на КРС, не се навеждат основания за отвод на съдията-докладчик, а последният и служебно не констатира такива.Съдът счита,че всички представени с ИМ писмени доказателства са допустими,относими и необходими за решаването на спора, поради което ще допусне събирането им,като уважи и искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

 

 

 

 

 

 

 

 

Кюстендилският районен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 235, ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

 

 

 

 

ИЩЦОВАТА КООПЕРАЦИЯ,видно от справката от ТРЮЛНЦ /л.21/ е регистрирана като кооперация по фирмено дело № 1218/1994 год.и в предмета и на дейност е включен „взаимноосигурителна дейност във всичките и разновидности и заемноспестовна дейност на член-кооператориге,..“.С решение от 30.05.1998 г. на Общото събрание на ВОК "Популярна каса"-гр.Кюстендил /л.60-61/ същата за нуждите на членовете си  създала Взаимоспомагателната каса (ВСК), която да осъществява взаимоспомагателна кредитна дейност за членовете си.

 

В Правилника за работата на Касата /л.62-63/е предвидено, че същата се управлява от органите за управление на Кооперацията, имуществото й не е отделно от имуществото на кооперацията, както и, че при неизпълнение на задълженията на заемателите, председателят на Кооперацията има право да пристъпи към принудителното им събиране.Правилника е изменен,видно от препис от Протокол от ОС на кооператорите от 17.04.2004 год./л.64/,като в измененият /л.65-66/като горното право е възпроизведено в чл.33 от същият.

 

 

 

 

На 02.01.2020 год. ответникът И.П. подал молба до УС на ВОК "Популярна каса"/л.51/, с искане да стане член-коопертор. На следващият ден УС,видно от протокола от проведеното на тази дата заседание /л.52/ взел решение за приемането му за член-кооператор,като на същата дата с ордер № 60 /л.54/ новоприетият член-кооператор внел сумите за встъпване в членство.Решението на УС било одобрено с решение на ОС,взето на 20.06.2020 год./срвн. протокола на л.55-57 и списъка на л.58 от делото/

 

 

 

 

На 03.01.2020 г. отв.И.П. подал до ВОК "Популярна каса-Кюстендил" молба/л.8/ за отпускане на заем в размер на 5000 лева за задоволяване на текущи нужди.

 

 

 

 

На 06.01.2000г. между горният като заемател, и ВОК "Популярна каса-Кюстендил", като заемодател, е сключен договор за заем № 2 /л.5-6/, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 5 000 лева за срок от 36 месеца, ведно с проста лихва за периода, в размер на 19 % годишно, а заемателят се е задължил да върне сумата на месечни вноски по погасителен план, неразделна част от договора /л.7/, с краен срок – 06.01.2023 г. Договорено е, че при неизпълнение на която и да било погасителна вноска /чл.7/, заемателят ще следва да заплати и лихва за просрочие в размер на 0.2% върху дължимата главница за всеки ден просрочие. При неплащане в срок на една погасителна вноска, е договорено правото заемодателят /чл.20/да прекрати договора и да пристъпи към събиране на целия дълг.

 

 

 

 

Вземането на заемодателя е обезпечено с поръчителството на другите двама ответника,които са се подписали като поръчители в договора за заем. След поставянето на подписите им, в договора е поставена датата 06.01.2020 г.Договорът съдържа декларативна част от заемателят –чл.21,че е получил заемната сума на деня на подписването му.Това обстоятелство,както и за това че отв.И.П. е сторил плащания по лихвата на 31.03.2020 год. в размер на 191.57 лв.,по главницата в размер на 178.43 лв. и за наказателна лихва в размер на 3.40 лв.,се установява от експ.з-ние вх.№ 263124/09.02.2021 год./л.40-43/,изп.от в.л.С.Т..Според това заключение горните суми са единствено платените по заема,а към 10.11.2020 год. размерът на непогасената главница възлиза на сумата от 4821.57 лв.,който е същият и на 20.11.2020 год.,на която дата е била дължима и сумата от 186.54 лв. за наказателна лихва.

 

На 10.11.2020  г. кооперацията е изпратила писма/л.10-12/ до длъжника и до тримата поръчители, с които ги е уведомила, че поради неизпълнение на задълженията на заемателя, същата едностранно прекратява договора с изтичане на седмодневен срок от получаване на уведомлението, след което следва да бъдат изплатени всички дължими суми, включващи главница, договорна лихва и лихви за просрочие. Уведомленията, изпратени с известия за доставяне (обратни разписки) са получени от всички адресати на 20.11.2020 год.

 

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото и описани по-горе писмени доказателства.

 

 

 

 

Установената по делото фактическа обстановка налага извод за основателност на предявените искове,по изложените по-долу съображения:

 

 

 

 

Претендира се присъждане на суми, дължими на основание сключен договор за заем за потребление и договори за поръчителство. За да бъдат уважени исковите претенции, следва да се установи: 1) наличието на такива договорености; 2) изпълнение на задължението от страна на заемодателя да предостави на заемателя договорената парична сума; 3) размерът на незаплатената част и 4) размерът на дължимите лихви за забава.

 

 

 

 

Съдът като съобрази представеният в писмена форма договор за заем № 2/06.01.2020 год.счита,че са налице сключени валидни договори за паричен заем и за поръчителство. Страна по тези договори е ищцовата кооперация, поради което и именно тя е надлежната активно легитимирана в материално отношение страна да предяви разглежданите искове. Независимо, че в договора от 06.01.2020 г., като заемодател е посочена ВСК към ВОК "Популярна каса", всъщност заемодател е самата Взаимоосигурителна кооперация, а не Касата, която макар и структурно обособена в рамките на кооперацията, няма икономическа самостоятелност и юридическа правосубектност. Последното е видно от Правилника за работата й, приет от ОС на ВОК. Освен горното, договорът е подписан именно от законния представител на ищцовата кооперация, в това му качество.

 

 

 

 

Договорите за поръчителство са сключени в писмена форма, съгласно императивното предписание на чл. 138, ал.1 изр.2 от ЗЗД и съставляват част от договора за заем, бидейки инкорпорирани в същия, за което няма въведено законово ограничение.Процесният договор е подписан от всички страни по него и няма доказателтва,че положеният подпис от която и да е от тях не е нейният.

 

 

 

 

Оспорванията на ответниците-поръчители,че договорът не е бил подписан от председателят на кооперацията,когато те са го подписали,от ответникът ,че последният не е бил член-кооператор и че не е получил реално в заем сумата      ,не се установяват от събраните по делото доказателства.Налице са такива,че по предвиденият в чл.8,ал.1 и 2 от Закон за кооперациите отв.И.П. е станал член-кооператор в ищцовата.Освен,че ответниците не ангажираха доказателства за поредността на подписване на договорът,това обстоятелсво е и правноирелевантно,още повече че самите те не отричат да са го подписали.Воден от изложеното  съдът приема, че волята на ответниците А.П. и А.П. да поръчителстват за дълга на ответникът И.П. е породила типичните за този вид договори правни последици.

 

Експертното заключение на в.л.С.Т., обсъдено в съвкупност с декларативната част по чл.21 от договора обуславят извода на съда,че заемодателят е изпълнил основното си задължение да предаде реално в заем уговорената сума на заемателят,поради което възражението на ответниците поръчители за неполучаването й е неоснователно.Възраженията на поръчителите за вписан в предмета на дейност на ищеца „лизингова дейност“ са неотносими към спора,поради което съдът не ги обсъжда.

 

Неоснователно е възражението на ответниците-поръчители, че ищецът нямал правото да сключва договори за паричен заем (което следва да се приеме, като възражение за нищожност на процесния договор, поради противоречие със закон), тъй като не съществува подобен законов запрет. В чл. 4, т.3 от Закона за кредитните институции, се сочи, че разпоредбите му не се прилагат за взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове ,включително и изискванията за издаване на лиценз за банкова дейност от БНБ.Съдът отбелязва изрично  това,че от събраните по делото доказателства се установи, че към момента на сключване на договора за заем от 06.01.2020 год. към ищцовата кооперация е имало учредена с решение на общото събрание от преди тази дата  Взаимоспомагателна каса по реда на  чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗК, ответникът И.П. е имал качеството на член на кооперацията и на учредената към нея ВСК,като е внел и встъпителни вноски и дялов капитал в нея, поради което предоставянето на заем от ищцовата кооперация на нейн член -кооператор за сметка на направените от член-кооператорите на техен риск вноски съставлява разрешена от закона дейност –  чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗК и от чл. 4, т. 3 от ЗКИ. За неоснователно съдът намира и възражението за нищожност на договора,поради противоречието му с норми на Закон за потребителският кредит.

На първо място ответниците не представиха доказателства,че нормата на чл.4,т.13 ЗПК не е приложима по отношение на процесният договор.Дори и да се приеме извод,че Закон за потребитилският кредит е приложим,то възраженията на ответниците са неоснователни.Твърди се,че процесният договор и в противоречие със ЗПК конкретно поради непосочване на БУЛСТАТ на кредитора и на общо дължима сума.Нормата на чл.22  ЗПК сочи,че при неизпълнение на изисквания на посочените там норми на закона договорът за потребителски кредит е  недействителен.Цитираният закон в нормата на чл.11,ал.1 предписва изисквания за съдържание на договорите за потребителски кредити, като това по чл.11,ал.1,т.4 за БУЛСТАТ или ЕИК на кредитор не е измежду посочените в чл.22,ал.1 ЗПК.Изискването за посочване на общият размер на кредита е такова по чл.11,ал.1,т.7 ЗПК,неспазването му води до недействителност на договора, но то е спазено-в погасителният план,неразделна част от договора е посочена дадената в заем сума,дължащата се възнаградителна лихва и общо дължимата сума.

 Договорът е бил прекратен едностранно и надлежно от заемодателя, поради неизпълнение, считано от 20.11.2020 г. и в полза на същия е възникнало правото да търси цялото вземане предсрочно.Задължение на отв.И.П. е да докаже изпълнението на собствените си задължения по договора,като същият поради процесуална пасивност не ангажира никакви доказателства.Обратно-ищцовата кооперация чрез ангажирането на неоспорената от страните съдембно-счетоводна експертиза установи и доказа,че длъжникът е в бил в неизпълнение на договорните си задължения и същите са в размера,претендиран с ИМ.

 

 

 

 

За неизпълнените задължения по договора за заем, съгласно чл. 141 от ЗЗД и предвид конкретните договорки, заемателят и поръчителите отговарят солидарно и договорната им отговорност следва да бъде ангажирана с настоящото решение.

 

 

 

 

По изложените съображения исковите претенции ще бъдат уважени изцяло.

 

 

 

 

Ищецът е сторил разноски по делото, както следва: за държавна такса – 292.86 лева, за вещо лице - 150.00 лева. Тези разноски следва да бъдат възстановени на ищеца, като всички ответници следва да заплатят солидарно на същия сумата от 442.86 лева.Направените разноски от ответниците остават за тяхна сметка.

 

 

 

 

 

Водим от горното и на осн.чл.240,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА И.А.П.,ЕГН **********, А.Х.П.,ЕГН ********** и А.А.П.,ЕГН **********,***,ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ВОК "ПОПУЛЯРНА КАСА -КЮСТЕНДИЛ",ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Кюстен­дил, ул. "Гороцветна" N 54, сумата от 5 573.14 /пет хиляди петстотин седемдесет и три и четиринадесет/лв.,дължима по Договор за заем № 2/06.01.2020 год.,сключен между ВСК към ВОК“Популярна каса-Кюстендил“ и И. А. П.,с посочени данни,от която главница в размер на 4 821.57 /четири хиляди и осемстотин и двадесет и един и петдесет и седем/лв.,договорна лихва  в размер на 565.03 / петстотин и шестдесет и пет нула три/лв. за периода от 01.04.2020 год.до 20.11.2020 год.,сумата от 186.54 / сто и осемдесет и шест и петдесет и четири/лв. представляваща лихва за просрочие за периода от 21.04.2020 год.до 20.11.2020 го.,ведно със законната лихва върху главницата от 4821.57 лв.,считано от 23.11.2020 год. до окончателното изплащане на дълга.

 

ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, А.Х.П., ЕГН ********** и А.А.П.,ЕГН **********,***,ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ВОК "ПОПУЛЯРНА КАСА -КЮСТЕНДИЛ",ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Кюстен­дил, ул. "Гороцветна" N 54, сумата от 442.86 /четиристоин и четиредесет и два и осемдесет и шест/лева,представляваща сторените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: