№ 871
гр. Бургас, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през *** хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501134 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следно:
Производството е по чл.17 от Закона за защита от домашното насилие.
Подадена е въззивна жалба от П. И. Д., ЕГН ********** от гр. П.,
обл.Бургас, кв.“С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * в качеството й на майка и законен
представител на малолетната М. К. Г., ЕГН ********** срещу решение №
121/16.05.2023 год. по гр.д.№ 183/2023 год. по описа на Поморийския
районен съд, с което е оставена без уважение молбата на П. И. Д., ЕГН
********** от гр. П., обл.Бургас, кв.“С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * в качеството
й на майка и законен представител на ненавършилата пълнолетие М. К. Г.,
ЕГН **********, чрез адв. Адриан Хаджиев. от АК-гр.Хасково със съдебен
адрес в гр.Бургас, ул.“Оборище“ №28, ет. *, против К. Х. Г., ЕГН **********
от гр. Б., ул.“М. Л.“ № **, ет. *, ап. **, с искане за издаване на заповед за
защита, с която да му бъдат наложени мерки по чл.5 от ЗЗДН за извършено
домашно насилие на 05.03.2023 год. спрямо детето М. К. Г., ЕГН**********.
Във въззивната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение.
1
Твърди се, че изводът на съда за неосъществено домашно насилие е в
противоречие с фактическото и правно положение установено по делото, с
правилата на формалната логика и житейските закономерности. Изложени са
подробни съображения относно неправилно кредитиране от страна на
районния съд на свидетелките показания на свидетелката К. – живееща на
семейни начала с ответника, поради неотчитане на заинтересоваността й в
негова полза, предварителната й подготовка за делото и използването на
заучени изрази. Сочи се, че районният съд се е позовал на социален доклад
без да уточни кой от двата такива приложени по делото има предвид, като са
изложени твърдения, че депозираният доклад относно проучването на
социалните служби за обстоятелствата в гр.Бургас не следва да се цени, тъй
като е в противоречие с нормативните изисквания за изготвянето му, а също-
бил е оспорен от страна на молителката. Твърди се неправилно кредитиране
от страна на съда на представена по делото частна тъжба срещу майката на
детето за деяние по чл.182, ал.2 от НК. Твърди се, че съдебното решение е
постановено при непълнота на доказателствата и при съществени
процесуални нарушения, с възможна предубеденост на съдебния състав и при
незачитане на равенството на страните. Твърди се, че в нарушение на закона
районният съд не е обсъдил възможността за изслушване на детето, като не е
преценил и това, че при риск за накърняване на детската психика при
изслушване в съдебна зала, по спорните въпроси следва да се назначи
експертиза. Твърди се, че съдът услужливо е пропуснал да обсъди част от
описанието на соченото в молбата насилие, като е неглижирал осъщественото
насилие над деца. Възразено е срещу незачитането от страна на съда на
депозираната от майката на малолетното дете декларация, в която тя е
посочила изложени от детето обстоятелства, макар да не е присъствала на
описаните в декларацията събития. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение и за уважаване на подадената молба за защита от
домашно насилие.
С въззивната жалба е направено искане за приемане на следните
приложени писмени документи: характеристика на детето М. Г. К., указания
на председателя на ДАЗД утвърдени със заповед №РД-09-16/07.08.2015 год.
за изготвяне на социален доклад, график на предоставените социални услуги
и решение №134 по гр.д.№ 143/2020 год. на РС-Поморие. Направено е искане
за допускане на съдебна експертиза за отговор на следните въпроси: Има ли
2
спрямо детето М. физическо, психическо, емоционално насилие от който и да
е от двамата родители или от трето лице и/или ставало ли е детето свидетел
на такова насилие спрямо друго дете/лице? Има ли данни детето да е
манипулирано или да му е оказван натиск от някой от родителите или от
партньорите им? Каква е средата в домовете на двамата родители и как се
чувства детето там? Направено е искане за допускане до разпит на един
свидетел – б. на детето по м. л., при довеждане. Направено е искане за
изискване на нов социален доклад.
В дадения срок е постъпил отговор от К. Х. Г., чрез процесуален
представител адв. Георги Стоянов, в който са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че събирането на
доказателствата от въззивния съд от една страна е преклудирано, а от друга -
не би внесло яснота по същество на спора. Сочи се, че с подадената молба
майката има за цел да разреши спорове относно разногласията й с бащата на
детето, които не следва да се разрешават в настоящото производство. Твърди
се, че между ответника и детето М. няма и не е имало проблеми и конфликти,
а с подадената молба се цели единствено срещите на детето с бащата да бъдат
преустановени, което е в разрез с постановено решение за режима на лични
контакти. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за
оставяне без уважение на искането за приемане и допускане на доказателства
от въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване акт и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Поморийският районен съд се е произнесъл по
молба за защита от домашно насилие по чл.3 и сл. от Закона за защита от
домашното насилие на малолетно дете, подадена от неговата майка, срещу
неговия баща.
С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд е приел като
доказателства по делото представените такива с въззивната жалба, като е
допуснал до разпит и свидетел при довеждане от въззивната страна.
Останалите доказателствени искания са оставени без уважеине като
неотносими към предмета на спора.
Въззивният съд е приел като доказателства по делото, такива
представени в открито съдебно заседание, разпитал е като свидетел б. на
3
детето М. по м. л. – доведена за разпит от въззивната страна.
Районният съд е сезиран с молба подадена от П. И. Д. в гр.Бургас, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. К. Г. –
на навършени осем години към момента на подаване на молбата, срещу
бащата на детето - К. Х. Г.. Сочи се, че детето М. е родено от брака на П. И. и
К. Г., който е прекратен чрез развод с влязло в сила решение по гр.д.
№143/2020 год. на РС-Поморие, като на бащата е определен режим на лични
контакти с детето – всяка нечетна седмица от 17 ч. в петъчния ден до 16 ч. в
неделния ден с преспиване при бащата.
В молбата наред с множество обстоятелства, които са неотносими към
настоящия спор, касаещи по същество твърдения на майката, че така
определения режим на лични контакти с бащата не е в интерес на детето, за
едномесечния срок по чл.10 от ЗЗДН - т.е в периода 05.03.2023 год. –
05.04.2023 год. - когато е подадена молбата, е посочено, че е осъществено
домашно насилие спрямо детето от страна на бащата. Твърди се, че на
05.03.2023 год. при посещението си в дома на бащата, където той
съжителства на семейни начала с Н. В. К., роденото от връзката им дете – на
около година и половина и сина на жената от предходен брак А. С. ЕГН
**********, в присъствието на детето М., нейният баща – ответникът по
делото е упражнил насилие върху детето А., което се изразявало в
„непремерен, повишен, заплашително-агресивен тон“, а също „буквално
крещене“ от страна на К. към доведеното му дете А., придружено с
„болезнено дърпане на уши и шамари“. Иска се издаване на заповед за
защита, с която на ответника да се наложат мерки за защита срещу домашно
насилие по чл.5 от ЗЗДН. С молбата е представена декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН с идентично съдържание. Молителката поддържа молбата и моли за
уважаването й.
Ответникът е оспорил твърденията на молителката за осъществено от
негова страна насилие, както спрямо детето А., така и спрямо дъщеря му М..
Посочил е, че молителката умишлено препятства възможността му за
осъществяване на режима на лични контакти с детето, а подадената молба е
опит да се заобиколи закона. Ангажирал е доказателства, направил е искане
за отхвърляне на молбата.
По делото е установено, че детето М. е родено на **.**.**** год. от
4
брака на П. И. и К. Г., който е прекратен чрез развод с влязло в сила решение
по гр.д.№143/2020 год. на РС-Поморие. Упражняването на родителските
права спрямо детето е предоставено на майката, а на бащата е определен
режим на лични контакти с детето - всяка нечетна седмица от 17 ч. в петъчния
ден до 16 ч. в неделния ден с преспиване при бащата. Към момента на
подаване на молбата в съда детето е на осем години и седем месеца.
От събраните по делото доказателства и неоспорените твърдения на
страните се установява, че след развода бащата на детето М. и ответник по
делото, живее в собствено на съжителката му Н. В. К. жилище,
представляващо тристаен апартамент в гр. Б.. Ответникът и Н. К. имат родено
дете – Д. на *** години, като от първия си брак Н. К. има син А. С., род. на
**.**.**** год. – на ***** години. На А. по ЕР на ТЕЛК е поставена диагноза
„Х. р. и д. на в.“. Децата Д. и А. също живеят в жилището, в което живее
ответника.
След развода майката П., заедно с детето М. живеят в жилище в
гр.Поморие представляващо двустаен апартамент, заедно с родителите на
майката.
Личните контакти на бащата с детето се осъществяват в жилището, в
което той живее в гр.Бургас, където детето М. общува освен с бащата си и с
неговата съжителка Н. К., също с децата Д. и А..
Ответникът по делото е неосъждан и спрямо него няма налагани мерки
по реда на ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН молбата се подава в
срок до един месец от акта на домашно насилие. Както вече беше
посочено, от всички обстоятелства изложени в процесната молба за защита,
релевантни по делото са само тези, които попадат в едномесечния период
преди подаването й – т.е в периода 05.03.2023 год. – 05.04.2023 год . По
настоящото дело съдът дължи произнасяне само по тях, поради което е
неоснователно възражението на въззивницата, че районният съд е следвало да
обсъди всички обстоятелства сочени от нея в молбата.
На твърдяната в молбата и сочената дата в декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, която е включена в едномесечния период по чл.10 от ЗЗДН - 05.03.2023
год. – неделя, детето М. е било в жилището в гр. Б., където живее бащата
с новото си семейство.
5
По смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Алинея 2 сочи, че за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
Молителката П. Д. сочи, тя е научила от детето за твърдяното в молбата,
осъщественото спрямо М. домашно насилие. Твърди, че на 05.03.2023 год. в
присъствието на М. е упражнето насилие от страна на баща й върху детето А.,
изразяващо се в използване на „непремерен, повишен, заплашително-
агресивен тон“, на „буквално крещене“ към детето А., придружено с
„болезнено дърпане на уши и шамари“.
Съществено обстоятелство по настоящото дело е това, че лицето, което
е подало молбата за защита от домашно насилие от името на друго малолетно
лице, не е присъствало на твърдените действия от страна на ответника,
описани като осъществено домашно насилие спрямо трето лице. В
подадената до съда декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не са описани собствени
възприятия на молителката П. Д. за случилото се на процесната дата, а е
извършено позоваване на разказ на малолетно дете М. – на * години и
половина. Предвид възрастта на детето М., при отчитане на липсата на
достатъчна познавателна способност и невъзможност за пълен обективен
анализ на случките и събитията в психиката на недееспособно лице, както и
предвид оспорването от страна на ответника на твърденията на молителката,
съдът намира, че доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, като единствено доказателство за установяване на твърдяното
домашно насилие, е съществено разколебана. Ето защо в случая заповед за
защита не би могла да се издаде само на базата на декларацията, а
възраженията за обратното по въззивната жалба са неоснователни.
Пред районния съд е разпитана свидетелката Н. В. К., която живее с
ответника на съпружески начала. Свидетелката сочи, че винаги присъства при
посещенията на детето М. в общия им с К. дом, в рамките на определените
със съдебното решение дни за лични отношения между тях. Впечатленията на
6
свидетелката са, че между бащата и детето е налице дълбока емоционална
привързаност и, че К. е „един много грижовен баща“. За отношенията между
М. и нейния син А. сочи, че са нормални. Случвало се децата да се
„спречкват“, в рамките на типично за тяхната възраст, но без ескалация. В
тези случаи свидетелката твърди, че родителите преустановяват
комуникацията между децата, като К. им обяснява, че са едно семейство и е
неприемливо между тях да има конфликти. Свидетелката изрично подчертава,
че начинът на общуване с децата от нейна страна и от страна на К. изключва
повишаване на тон, дърпане на уши или удряне на децата. Те внимават в
отношенията си с децата и поради диагнозата поставена на детето А..
Относно датата 05.03.2023 год. свидетелката сочи, че не е станало нещо
необичайно. Същевременно твърди, че е имало случаи, при които М. удря А.
и след това казва на баща си, че той я е ударил, като след забележка от баща й
М. остава обидена, че той взема страната на другото дете, а не нейната.
Пред въззивния съд е разпитана свидетелката Мими Д. – баба на детето
М. по м. л., която не излага конкретни обстоятелства по спорния въпрос
относно случилото се в дома на бащата на 05.03.2023 год., а споделя общото
си мнение за състоянието на детето с твърдение, че след прибиране от
свиждане с бащата детето е „затворено, неконтактно, притеснено, изпитва
паник атаки, плаче на сън“, а след последния контакт с бащата е започвало да
се напишква и да заеква. Свидетелката твърди, че при разговор с детето М., тя
й казала, че когато в началото на март била при баща си, детето А. било
затваряно в друга стая и било бито от К.. М. казала на свидетелката, че
молила баща си да не бие А., че могат да се разберат с говорене, а не с бой.
В настоящия случай съдът намира, че твърденията за извършено спрямо
детето М. домашно насилие от страна на нейния баща на дата 05.03.2023 год.
са опровергани от свидетелските показания на разпитаната от районния съд
свидетелка Н. К., като не споделя възраженията на въззивника, че тези
показания не следва да се кредитират. Съдът намира също така, че
свидетелските показания на свидетелката Д. не допринасят за изясняване на
релевантни по делото обстоятелства. И ***те разпитани по делото свидетелки
са заинтересовани от изхода на делото – първата в полза на ответника, а
втората в полза на молителката, но за случилото се на 05.03.2023 год. съдът
цени показанията на свидетелката К.. От една страна тя е майка на детето А.
по отношение на което се твърди пряко упражнено домашно насилие от
7
страна на ответника – т.е. има интерес да защити детето си А. в случай, че е
пострадало от домашно насилие, но категорично отрича както на 05.03.2023
год., така и по друго време К. да е проявявал твърдяната от молителката
аргесия, да е дърпал ушите или да е удрял шамар към детето А.. От друга
страна тази свидетелка е постоянен пряк и непосредствен наблюдател на
отношенията между К. и М., като соченото от нея относно привързаността и
доверието между бащата и дъщерята по време на присъствието на детето в
жилището на бащата е плод на трайно придобити лични възприятия, а не на
на преразказ. Ето защо и тъй като свидетелката К. лично е присътвала при
контакта на бащата с детето на 05.03.2023 год., съдът приема показанията й за
случилото се на тази дата за най-достоверни.
За разлика от свидетелката К., другата разпитана свидетелка- Д., през
последните години не е присъствала на контактите на бащата с детето, като тя
няма преки впечатления от случилото се между бащата и детето М. на
05.03.2023 год. По твърдение на свидетелката Д. представите й за
отношенията между М. и нейния баща, включително на 05.03.2023 год.,
почиват на казаното от детето, за достоверността на което в настоящото
произовдство липсва механизъм за проверка. Що се отнася до сочените
обстоятелства от свидетелката Д. относно родителския капацитет на бащата и
възможността му да се грижи пълноценно за детето М., то няма пряка връзка
с предмета на настоящия спор, тъй като в производството по ЗЗДН не биха
могли да се разрешават спорове за упражняване на родителски права между
родителите, поради което свидетелските показания за обстоятелства извън
релевантните, не следва да се обсъждат от съда.
На базата на изложеното по-горе настоящият съд намира, че
твърдението за извършено домашно наслие по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН
на 05.03.2023 год. от страна на ответника спрямо трето лице в присъствието
на детето М. е недоказано, поради което молбата по ЗЗДН се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователно е възражението по въззивната жалба, че съдът не е взел
предвид всички сочени от молителката обстоятелства по подадената молба и
не е ценил всички представени доказателства. Както вече стана ясно, съдът по
настоящото дело няма задължения и правомощия да изяснява други спорни
отношения между родителите. Ето защо всички останали сочени от страните
8
обстоятелства, касаещи споровете им във връзка отглеждането и
възпитанието на детето М., както и представените пред районния и окръжния
съд доказателства за такива обстоятелства, е недопустимо да бъдат
обсъждани в това производство. Тези спорове не могат да получат
разрешение по настоящото дело, а производството по ЗЗДН не следва да бъде
използвано за постигане на други цели извън очертаните в този специален
закон.
Предвид горното и като е стигнал до идентични правни изводи за
неоснователност на подадената молба по ЗЗДН, Бургаският районен съд е
постановил валидно, допустимо и правилно решение, което което на осн.
чл.17, ал.5 от ЗЗДН следва да бъде оставено в сила от въззивния съд.
Мотивиран от горното и на осн. чл.17, ал.5 от ЗЗДН, Бургаският
окръжен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121/16.05.2023 год. по гр.д.№ 183/2023
год. по описа на Поморийския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9