№ 1533
гр. Велико Търново, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Ц. Г. Ц.
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело №
20244110102611 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закон за отговорността на държавата и общините за
вреди.
Ищецът твърди, че на 04.08.2023 г. била привлечена в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, във вр. с чл. 148а, ал.1, във вр. с чл. 188, ал.2, т.3
ЗОВСРБ. На 11.09.2023 г. било внесено постановление за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание за посоченото по-
горе престъпно деяние, сочи, че било образувано АНД № 96 по описа за 2023 г. на
Военен съд София. Ищецът твърди, че е оправдана с Решение № 3 от 10.10.2023 г.
постановено по АНД № 96/2023 г. по описа на Военен съд София, потвърдено с
Решение № 2 от 22.01.2024 г. по описа на Военно- апелативен съд. Твърди се в
исковата молба, че наказателната отговорност на ищеца е ангажирана с предявяването
й на постановление за привличане на обвиняем на 08.08.2023 г.- за потвърдена
неистина в писмена декларация, която на основание чл. 148а, ал. 1, във вр. с чл. 188,
ал. 2, т. 2 ЗОВСРБ се дава пред орган на властта - Началник на военно формирование
22060 - В. Търново подп. И. Х. за удостоверяване на истинността, че не е управител на
търговско дружество - престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. Сочи, че е попълнила
декларацията си под надзора на капитан С. и ц.сл. С., като същите са й обяснили, че
следва да посочи, че не е управител на търговско дружество, щом има ЕООД със
1
спряна дейност, което обстоятелство тя изрично е декларирала пред тях към момента
на попълване на декларация си. Твърди се в исковата молба, че ищеца е призната за
невинна и оправдава за обвинението в извършено престъпление по чл.313 ал.1 НК, във
вр. с чл. 148а, ал.1, във вр. с чл. 188, ал.2, т.2 ЗОВСРБ, тъй като деянието не
съставлявало престъпление, както и че след протест срещу посоченото решение от
прокурор във Военно-окръжна прокуратура София е образувано ВАНД № 47 по описа
на Военно-апелативен съд за 2023 г., по което е постановено Решение № 2 по описа на
Военноапелативен съд за 2024 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение.
Сочи, че предвиденото наказание за така повдигнатото й обвинение е лишаване от
свобода до три години или глоба от сто до триста лева, а при налагане на
административно наказание глоба- от хиляда до пет хиляди лева. В периода от
привличане на ищеца като обвиняема, който начален момент сочи да е 04.08.2023 г. до
постановяване на решение № 2/22.01.2024 г. по ВАНД № 47/2023 г., неподлежащ на
обжалване или протест, ищеца твърди да е имала качеството на обвиняема за период
от 5 месеца и 18 дни. В исковата молба са изложени твърдения, че против ищеца се е
водило незаконосъобразно наказателно производство, което рефлектирало отрицателно
върху психическото й състояние, тъй като поддържаното обвинение в извършване на
престъпление води до изживяване на негативни емоции и преживян стрес от нея.
Твърди, че никога преди това не е била обект на каквато и да било наказателна
репресия, срещу нея не е имало образувани други наказателни производства, като след
привличането й в качеството на обвиняема станала отчаяна и потисната, считайки, че
данните вписани в декларацията кореспондират с фактическото положение относно
истинност и вярност. Сочи на следващо място, че била уволнена поради така създалата
се ситуация- по време на бременност, като твърди, че тази професия е била детската й
мечта, а след неблагоприятното развитие на събитията, ищеца сочи, че е чувствала
унижение и дискомфорт, като още повече се е засилило чувството й на омерзеност и
обида от това, че несправедливо била обвинена за деяние, което не е извършила, а по
отношение на предвидения размер на глобата като наказание, изпитвала силно
притеснение как ще изплаща подобно вземане за нещо, за което няма каквато и да
било вина. Сочи, че се е чувствала обидена от предприетите спрямо нея действия,
доколкото същата никога не е била обект на наказателно преследване и изобщо по
никакъв начин не се е притеснявала, че може да бъде обект на разследване за
извършено от нея престъпно деяние, поради което още по-тежко преживяла
емоционално и психически привличането й към наказателна отговорност. Посочва, че
са й причинени неимуществени вреди, които оценява на 3 000.00 лева. Наред с това
навежда довод, че във връзка с проведеното наказателно производство е ангажирала
адвокат, на който заплатила сума в размер на 700.00 лева за процесуално
представителство пред въззивната инстанция. Смята, че съобразно принципа на
справедливостта търпените от нея вреди са в размер на 3 000 лева изразяващи се в
2
претърпени душевни страдания и дискомфорт, претендирани, ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 22.01.2024 г. - датата на влизане в сила на въззивния съдебен
акт до окончателното й изплащане, която сума моли съда да осъди ответника да й
заплати, както и сумата от 700.00 лева- претърпени имуществени вреди- заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство пред две съдебни инстанции,
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски. В съдебно заседание съдът е
допуснал изменение на предявения иск за обезщетение на имуществени вреди като
същият се счита за предявен в размер на 1 300.00 лева, представляващи заплатени
адвокатски хонорари за процесуално представителство в хода на наказателното
производство до неговото приключване, ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на решението до окончателното изплащане на задължението, както и
100.00 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за изготвяне и депозиране
на искане за снемане на полицейска регистрация.
В подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове
по основание и размер. Оспорва ищецът да е претърпяла вредите, които сочи и да е
налице причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на РБ /ПРБ/.Твърди,
че описаните в исковата молба неимуществени вреди на са в резултат на повдигнатото
обвинение, намира за голословни твърденията на ищеца за търпени негативни емоции
и преживян стрес по причина на обвинението, оспорва иска за претенирано
обезщетение на неимуществени вреди и по размер, тъй като го намира за
изключително завишен и в разрез с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна
практика, доколкото се твърди негативните изживявания да са за кратък период от
време, като по своя характер и интензитет се сочи да са сравнително неголеми, както и
че не са се отразили съществено и трайно на психическото, интелектуалното и
физическото състояние на ищеца. Сочи се в отговора на исковата молба, че въззивната
инстанция е потвърдила първоинстанционното решение, но поради различни
аргументи, а именно, че са налице предпоставките на чл. 9, ал.2 НК, като е прието, че
макар и формално ищеца е осъществила обективните и субективни признаци на
престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, като обаче извършеното от нея е с явно
незначителна обществената опасност, доколкото не са накърнени сериозно
обществените отношения предмет на наказателно- правна защита. Твърди, че
приложение следва да намери нормата на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ, тъй като ищеца е
извършила противоправното деяние, в което е обвинена, и това е единствената
причина за започване на наказателното производство срещу нея. Оспорват се
твърденията, че прекратяването на договора за военна служба на ищеца е последица от
повдигнатото й обвинение, т.к. го предхожда с месеци, като се сочи, че със Заповед №
ЛС- 14 от 27.04.2023 г. Началник на Военно формирование 22060 е прекратил
договора на ищеца Ц. на основание чл. 165, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 188, ал. 2, т. 2
3
ЗОВСРБ поради несъвместимост с изискванията за военната служба, като с
постановление от 04.08.2023 г., предявено на ищеца на 08.08.2023 г., тя е била
привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 НК,
повече от три месеца след прекратяването на договора й. Оспорва се размерът на
предявените неимуществени и предвид продължителността на наказателното
производство- само 5 месеца и 18 дни, както и предвид тежестта на престъплението, за
което е била привлечена ищеца, както и предвид това, че не са налице данни спрямо
нея да е вземана мярка за неотклонение или да са прилагани други мерки за
процесуална принуда. По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди,
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева, се твърди, че не са
представени доказателства удостоверяващи заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство пред две съдебни инстанции за общо 700.00 лева, а
само за заплатено такова за процесуално представителство пред Военно-апелативен
съд, като се твърди, че това адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева за
процесуално представителство само пред една инстанция, надвишава предвиденото
минимално такова в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет и се явява
прекомерно, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. При условията на евентуалност поддържа, че претендираният размер на
обезщетението е прекомерно завишен и несъответстващ на изискванията за
справедливост.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Ищеца К. С. Ц. на 07.09.2022 г. била приета на срочна служба в доброволен
резерв в Национален военен университет „Васил Левски“, като бил сключен договор
за срочна служба в доброволния резерв № 161/07.09.2022 г. със срок от 07.09.2022 г. до
02.03.2023 г. През месец март следвало ищеца да бъде назначена по разпределение във
военно формирование 22 060 В. Търново, поради което и видно от договор за военна
служба № 3.456-39/24.02.2023 г. Ц. била назначена на военна служба, за срок от три
години. Със заповед на началник на военно формирование 22 060 № ЛС-13 от
21.04.2023 г. на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 165, ал. 1, т.5 от Закон за
отбраната и въоръжените сили на РБ, при условията на несъвместимост с военната
служба, поради факта, че военнослужещият е управител и едноличен собственик на
капитала на *** ЕООД е прекратен договора за военна служба на ищеца, последната е
освободена от длъжност, от военна служба и е зачислена в запаса.
С постановление от 04.08.2023 г. по ДП № 56-РП/2023 г. по описа на ВОП-
София, № 11/2023 г. по описа на РС „Военна полиция“- Плевен, предявено на ищеца К.
С. Ц. на 08.08.2023 г. последната е била привлечена като обвиняема за това, че на
24.02.2023 г., в гр. Велико Търново редник К. Ц. потвърдила неистина в писмена
4
декларация, като декларирала: „Не съм едноличен търговец, съдружник в търговски
дружество, управител, търговски пълномощник, прокурист, търговски посредник,
ликвидатор, синдик, член на управителни или контролни органи на търговско
дружество или кооперация“, която по силата на закон- чл. 148а, ал.1, във вр. с чл. 188,
ал.2, т.2 от Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ, се дава пред орган на власт-
Началник на военно формирование 22 060- В. Търново подп. И. Х., за удостоверяване
на истинността на някои обстоятелства, че не е управител на търговско дружество-–
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. С постановлението от 04.08.2023 г., предявено на
ищеца на 08.08.2023 г., на същата не е била взета мярка за неотклонение, като по
отношение на същата не са налагани и други мерки за процесуална принуда в
досъдебното производство. На основание чл. 68, ал. 1 ЗМВР е извършена полицейска
регистрация по отношение на ищеца на 08.08.2023 г.
По ДП № 56-РП/2023 г. по описа на ВОП- София, № 11/2023 г. по описа на РС
„Военна полиция“- Плевен е било постигнато споразумение за решаване на делото по
реда на чл. 375а, ал.1, във вр. с чл. 381 и сл. НПК, съответно внесено в Софийски
военен съд, като с протоколно определение постановено по АНД № 78/2023 г. по описа
на съда не е одобрено споразумение № 55 от 23.08.2023 г., тъй като съдът е намерил,
че същото противоречи на закона, като досъдебното производство е върнато на ВОП-
София. Ищеца се е явила в съдебното заседание по делото, проведено на 23.08.2023 г.
по делото заедно с адвокат Лиляна Златкова Владова- И.ова ВТАК.
С решение № 3 от 10.10.2023 г., постановена по АНД № 96/2023 г. по описа на
Софийски военен съд, ищеца е била призната за невиновна за престъплението по чл.
313, ал. 1 НК, за извършването на което й е било повдигнато обвинение, поради което
и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, във вр. с чл. 304, предл. 4 НПК е оправдана по
повдигнатото й обвинение, тъй като деянието не съставлява престъпление. В
проведеното единствено по делото съдебно заседание, на 10.10.2023 г., ищеца не се е
явила, нито е била представлявана от защитник.
С решение № 2 от 22.01.2024 г., постановено по ВАНД № 47/2023 г. по описа на
Военно- апелативен съд, решение № 3 от 10.10.2023 г., постановена по АНД № 96/2023
г. по описа на Софийски военен съд, е потвърдено, с което ищеца е призната за
невинна и оправдана по обвинението с правна квалификация по чл. 313, ал.1 НК, но на
основание чл. 9, ал .2, предл. 2 НК, тъй като е прието, че обществената опасност на
извършеното от ищеца деяние е явно незначителна. В производството по делото
Цуцуманов е защитавана от адвокат И. Т. М.- ВТАК, като видно от договор за правна
защита и съдействие /л. 8 от ВАНД № 47/2023 г. по описа на Военно- апелативен съд/
за процесуалното представителство е договорено и съответно заплатено в брой на
04.11.2023 г. адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева на защитника.
Изложените до тук факти не са спорни по делото и същите се установяват от
5
приложените по делото ДП № 56-РП/2023 г. по описа на ВОП- София, № 11/2023 г. по
описа на РС „Военна полиция“- Плевен- том 1 и том 2, АНД № 96/2023 г. по описа на
Софийски военен съд и ВАНД № 47/2023 г. по описа на Военно- апелативен съд.
На 27.08.2024 г. ищеца Ц. упълномощил адвокат И. М.- ВТАК за подаване на
искане за снемане на полицейската регистрация, за което заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, видно от договор за правна защита и
съдействие № 18124/27.08.2024 г.и пълномощно от същата дата 27.08.2024 г. /л. 44 от
делото/, като видно от заповед № 3286з-3691/08.10.2024 г. /л. 41 от делото/ се
установява, че е разпоредено да бъде снета от всички полицейски информационни
фондове полицейска регистрация № 284/08.08.2023 г., извършена в РСВП- Плевен на
К. С. Ц..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Димитър
Георгиев Свирнаков, които съдът, прецени със засилена критичност, предвид близката
му връзка с ищеца- свидетелят е брат на фактическия съжител на ищеца. Въз основа на
показанията на свидетеля, съдът приема за установено по делото, че наказателното
производство не се е отразило добре на ищеца. Свидетелят е запознат подробно,
касателно предмета на воденото срещу ищеца наказателно производство, описва
достатъчно ясно и конкретно за същността на същото, както и че ищеца се е чувствала
омерзена, че й е направена полицейска регистрация, вземани са й отпечатъци в
полицията, след което е била толкова притеснена, че ударила автомобила, с който се
предвижвала. Свидетелят сочи, че наказателното производство се е отразило на ищеца
зле, тъй като през цялото време била притеснена какво ще се случи и откъде ще
намери парични средства, за да заплати глобите, които ще й бъдат наложени,
притеснявала се, че ще бъде осъдена, тъй като никога преди това не е била съдена.
Сочи, че освобождаването от работа на ищеца знае, че няма връзка с воденото срещу
нея досъдебно производство, което твърди да е започнало след този момент.
Свидетелят твърди, че след като срещу ищеца започнало досъдебно производство
същата станала разсеяна и притеснена, споделя за случка през лятото на 2024 г., в
която забравила детската количка на невръстното си дете в центъра на град Полски
Тръмбеш, като сочи, че това се дължи именно на притеснение от воденото срещу нея
наказателно производство. В заключение намира, че именно заради наказателното
производство ищеца се е променила- станала разсеяна и притеснена. Сочи, че колегите
й и приятелите й са й се подигравали, че по нелеп и скоростен начин е приключила
кариерата й на военнослужещ, което твърди да е детската й мечта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предмет на делото са обективно, кумулативно предявени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закон за отговорността на държавата и общините за
6
вреди.
Отговорността на ПРБ се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал.
1 НПК и чл. 52, ал. 3 НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпление от общ характер и осъществява ръководство и надзор
върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно
Прокуратурата на Република България- като централизирана и единна система е
пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като
осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 НПК), включително и върху действията по
повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Следователно, основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: спрямо ищеца да е
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; ищецът
да е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт по повдигнатото му обвинение; да е
претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди и между незаконното
действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е
налице причинно-следствена връзка. Посочените елементи от фактическият състав
трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. От така
цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и
страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е
гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица.
По делото е безспорно установено, че с постановление от 04.08.2023 г. по ДП №
56-РП/2023 г. по описа на ВОП- София, № 11/2023 г. по описа на РС „Военна
полиция“- Плевен, предявено на К. С. Ц. на 08.08.2023 г. е било повдигнато обвинение
за извършване на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. Безспорно се установи също така,
че с неподлежащо на обжалване решение № 2 от 22.01.2024 г., постановено по ВАНД
№ 47/2023 г. по описа на Военно- апелативен съд, ищеца е била призната за невиновна
и на основание чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК е била оправдана по повдигнатото й обвинение
7
за извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 313, ал. 1 НК.
По изложените аргументи този съдебен състав приема, че са налице първите две
от посочените по-горе предпоставки за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За
да бъде ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде установено
наличието на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, за което ищеца е била оправдан. За установяването на
твърдените неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства. Съдът
приема, че от събраните гласни доказателства се установява, че провежданото
наказателно производство ДП № 56-РП/2023 г. по описа на ВОП- София, № 11/2023 г.
по описа на РС „Военна полиция“- Плевен се е отразило неблагоприятно на ищеца.
Ищеца била притеснена, подтисната и разсеяна. Тук е място да бъде посочено, че
воденото срещу ищеца наказателно производство не е причината, поради която ищеца
е освободена от военна длъжност, доколкото първо прекратяването на договора-
21.04.2023 г., й предхожда образуването на досъдебното производство- 15.06.2023 г., а
и видно от заповед на началник на военно формирование 22 060 № ЛС-13 от
21.04.2023 г. същият е прекратен на основание чл. 146, т.3, чл. 161, т.3 и чл. 165, ал.1,
т.5 от Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ, при условия на несъвместимост с
военната служба, поради факта, че ищеца е управител и едноличен собственик на
капитала на *** ЕООД. Съдът намира, че негативните последици върху личността и
психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от
естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за
процесния период - от 08.08.2023 г. до 22.01.2024 г., т. е. от привличането на ищеца
към наказателна отговорност на 08.08.2023 г., когато е привлечена в качеството на
обвиняем, до постановяване на окончателното решение на Военно- апелативен съд на
22.01.2024 г. /когато е и влязъл в сила съдебния акт/, ищеца е имала неблагоприятни
психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на
репариране от държавата, за период от 5 месеца и 14 дни. В практиката си ВКС
приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и
когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са
търпени /Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/. С Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1506/2009 г., IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че доказването
на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и
страните, насочени към разкрИ.е на обективната истина. Предмет на доказване са
фактите от обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/.
Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на отделни
професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките
между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства,
посредством един логически извод се разкриват явления от действителността. Ето
8
защо, при наличие на едно решение въз основа, на което ищеца е призната за
невиновна по обвинението, за което е ангажирана наказателната й отговорност, без
съмнение за нея са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се
определи от съда по справедливост, такива са произтекли и от извършената й
полицейска регистрация на 08.08.2023 г. по реда на чл. 68, ал.1 ЗМВР. Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е извършил,
не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на
обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент, както е посочено в
Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., IIІ ГО. В този смисъл е
и Решение от 02.02.2006 г. на Европейския съд по правата на човека, първо отделение,
по делото Йовчев срещу България /Iovchev vs. Bulgaria/, образувано по жалба №
41211/98 г., в което е посочено, че имайки предвид предмета на иска, предявен от
жалбоподателя, този подход - да се изискват отделни доказателства за
неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя, изглежда необосновано
формалистичен и позволяващ голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя,
където фактите не могат да бъдат обективно, външно доказани да бъдат отхвърляни
като неоснователни. Предвид изложеното, този съдебен състав приема, че
провежданото наказателно производство се е отразило неблагоприятно на правната
сфера на ищеца, като неблагоприятните изменения са настъпили в пряка причинно-
следствена връзка с провежданото спрямо нея наказателно производство по обвинение
за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, поради което съдът приема, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т.
3, предл.1 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, приложим предвид § 1 ЗР към ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" като морално-етично понятие включва "съотношението
между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване,
правата и задълженията". Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване,
а като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Съгласно
ППВС № 4/68 г., т. 8, при преценка за справедливост на обезщетение съдът следва да
отчете и конкретните обстоятелства, включително характер на увреждането,
състоянието, причинителят и др. Критериите за определяне на този размер са видът и
обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността
на претърпените вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид
9
конкретните обстоятелства по делото, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на
обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по
отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви
други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на
обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение /Решение № 532/24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК,
Решение № 356/09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. IV ГО, ГК/. В решение №
480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано, че обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Размерът на обезщетението
не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. В Решение №
28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО /и в цитираните в него решения
на ВКС/ е прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, правнорелевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са:
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по
други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата
мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно
състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази, че процесното
наказателно производство с участието на ищеца е продължило 5 месеца и 14 дни-
относително кратък срок, че е образувано срещу ищеца за престъпление по чл. 313, ал.
1 НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, както и
обстоятелствата, че спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение или друга
мярка за процесуална принуда. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца към момента
на образуване на досъдебното производство – 31 г., в която възраст човек е
трудоспособен и социално активен. При отчитане на всички тези критерии съдът
приема, че справедливото обезщетение е в размер на 1 500.00 лева. Този размер на
10
обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва
освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. За горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 3 000.00 лева, искът като неоснователен и недоказан
подлежи на отхвърляне. Посочената сума следва да се заплати, ведно със законната
лихва, която е дължима от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на
фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на решение № 2 от
22.01.2024 г., постановено по ВАНД № 47/2023 г. по описа на Военно- апелативен съд
– 22.01.2024 г., до окончателното й погасяване, от този момент държавните органи
изпадат в забава /в този смисъл т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК /.
По делото е обективирано възражение за съпричиняване, което този съдебен
състав намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ и
разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, основание да се намали отговорността на правозащитния
орган е налице, само в случаите, в които пострадалото лице е допринесло виновно за
увреждането. Основание за приложение на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е пряката причина
връзка между поведението на пострадалия и настъпилата вреда, а не извършените от
пострадалото лице действия, по повод на които е повдигнато обвинение.
Съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е налице, когато настъпилият
вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведение на пострадалия -
когато с действията си по време на наказателното преследване той недобросъвестно е
създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение /напр. при
недобросъвестно направени неистински признания, при въвеждане на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се
забави или опорочи разследването на престъпление/. Подобни възражения не са
въведени с отговора на исковата молба, като ответникът единствено се позовава на чл.
5, ал. 2 ЗОДОВ поради това, че обществената опасност на деянието, което е прието за
осъществено, е незначителна. Съпричиняването на резултата не следва от факта, че
наказателното производство е прекратено, поради малозначителност на деянието - т. е.
поради липса на престъпление по арг. от чл. 9, ал. 2 НК. Преценката за
съставомерността на деянието, доказаността на обвинението или наличието на
предпоставки по чл. 9, ал. 2 НК, е в правомощията на разследващите органи, които
решават при установените факти и доказателства дали да повдигнат и поддържат
обвинение. Във всеки случай, обаче изхода на наказателното производство –
оправдателна присъда- решение, поради несъставомерност на деянието, недоказаност
или поради незначителност на обществената опасност по чл. 9, ал. 2 НК, няма пряка
връзка с поведението на пострадалото лице и не би могла да му се вмени като
11
отговорност по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
По отношение на предявената претенция за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди- за заплащане на сумата от 1 400. 00 лева, претърпяна
загуба, изразяваща се в разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство в размер на 1 300.00 лева и 100.00 лева разходи за адвокатско
възнаграждение за подаване на искане за снемане на полицейската регистрация, съдът
намира, че съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Между образуваното наказателно производство срещу ищеца и потърсената от нея
адвокатска защита безспорно е налице пряка и непосредствена връзка, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ищеца не би потърсила
адвокатска помощ, ако срещу нея не бе образувано наказателното производство, което
в последствие е приключило с признаването й за невиновна. От заверен препис на
договор за правна защита и съдействие от 04.11.2023 г. /л. 24 от делото и л. 8 от ВАНД
№ 47/2023 г. по описа на Военно-апелативен съд- в оригинал/ за процесуално
представителство пред Военно-апелативен съд се установява, че ищеца е заплатила в
брой сума в размер на 700.00 лева, а от заверен препис на договор за правна защита и
съдействие от 27.08.2024 г. /л. 42 от делото/ е видно, че за изготвяне и депозиране на
искане за снемане на полицейска регистрация ищеца е заплатил сумата от 100.00 лева,
отново в брой, за адвокатско възнаграждение. Така извършените деловодни разноски
са намират в пряка причинна връзка с неправомерните действия на прокуратурата по
повдигане на обвинение, за което в последствие ищеца е оправдана и следва да бъдат
репарирани от последната. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението заплатено за въззивното наказателно производство и е поискал
същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв., предвиждаща, че
размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по-
нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Предвид изложеното договореното възнаграждение в размер на 700.00 лева не
е прекомерно, доколкото предвиденият минимален размер в чл. 13, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е в размер на 1 000.00 лева, като процесното такова е под този размер. При този си
извод съдът съобрази също така и фактическата и правна сложност на спора,
проведеното открито съдебно заседание в град София, вида и обема на събраните
доказателства. Сумата за обезвреда на имуществените вреди е дължима ведно със
законната лихва, считано от 22.01.2024 г., до окончателното й изплащане. Недоказани
12
останаха твърденията за реализирани разноски в размер на още 600.00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, по делото липсват приложени доказателства в
тази насока, а и видно от материалите по досъдебното производство в същото ищеца
не се е представлявала от адвокат, а производството пред първата инстанция в
единственото проведено по делото съдебно заседание се е провело без участието на
ищеца или упълномощен от нея защитник. Ищеца К. Ц. е представлявана от адвокат
Лиляна Владова- И.ова от ВТАК по АНД № 78/2023 г. по описа на Военен съд София,
но по делото не са представени доказателства за договорено и съответно заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано,
поради което този иск за разликата над доказания размер от 800.00 лева следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото претенцията на ищеца за разноски се явява частично
основателна. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството,
както и внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. В настоящия случай на ищеца е оказана безплатна адвокатска
помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие /л. 25 от делото/
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38,
ал. 1 ЗАдв основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения
адвокат за осъщественото процесуално представителство в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. С оглед сложността на делото от
фактическа и правна страна, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
намира, че дължимото адвокатско възнаграждения възлиза на 740.00 лева, от които
ответникът дължи заплащане на сумата от 386.82 лева съразмерно на уважената част
от предявените искове, както и държавна такса в размер на 10.00 лева, която
ответникът следва да бъде осъден да заплати изцяло /арг. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ/.
Мотивиран от изложеното, Районен съд Велико Търново, XVIII-ти състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, град София,
бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на К. С. Ц., с ЕГН **********, с адрес село ***,
ул. ***, общ. ***, обл. *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, СУМАТА от
1 500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
13
неимуществени вреди, следствие от повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.
313, ал. 1 НК по ДП № 56-РП/2023 г. по описа на ВОП- София, № 11/2023 г. по описа
на РС „Военна полиция“- Плевен, за което е оправдана с Решение № 2 от 22.01.2024 г.,
постановено по ВАНД № 47/2023 г. по описа на Военно- апелативен съд, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2024 г. до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 1 500.00 лева до пълния предявен размер
от 3 000.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на К. С. Ц., с ЕГН **********, с адрес село ***, ул.
***, общ. ***, обл. *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, СУМАТА от 800.00
лева /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
следствие от повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК по ДП №
56-РП/2023 г. по описа на ВОП- София, № 11/2023 г. по описа на РС „Военна
полиция“- Плевен, за което е оправдана с Решение № 2 от 22.01.2024 г., постановено
по ВАНД № 47/2023 г. по описа на Военно- апелативен съд, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.01.2024 г. до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над
уважения размер от 800.00 лева до пълния предявен размер от 1 400.00 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на К. С. Ц., с ЕГН **********, с адрес село ***, ул.
***, общ. ***, обл. *** СУМАТА от 10.00 лева /десет лева/, представляваща
заплатена държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. Т. М.- ВТАК, с ЛНА: **********, с адрес
гр. ***, бул. "България" № 2 ет. 1, офис 3, в качеството му на процесуален
представител на ищеца К. С. Ц., с ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, СУМАТА от 386.82 лева. /триста осемдесет и шест лева и осемдесет и две
стотинки/, адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
14