Решение по дело №480/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 октомври 2022 г.
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20227260700480
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№649

гр. Хасково, 12.10.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 480 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по жалба от „БУЛАГРО-****“ ЕООД, гр.С., подадена чрез пълномощника адв.Д.А., с посочен съдебен адрес: ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-260-2600/2016 от 10.03.2022г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, в която по схема/мярка „Специално плащане за култура – памук (Памук)“ е извършено намаление в размер на 68 705.31 лева и е оторизирана сума в размер на 0.00 лева и в частта, в която е наложена санкция в размер на 37 706.87 лева, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания.

Уведомителното писмо се оспорва на всички основания по чл.146 АПК. Счита се, че същото е бланкетно и необосновано, издадено от некомпетентен орган, при неспазване на изискванията за форма и съдържание. Не били посочени правни и фактически основания за издаване на акта. Действителни мотиви липсвали. Оспорва се истинността на всички възприети от органа фактически констатации, касаещи намалението, оторизираната сума и наложените санкции. Изводите на органа противоречали на доказателствата, които от своя страна не били обсъдени.

По изложените съображения се иска отмяна на уведомителното писмо в оспорените му части, да се разпореди оторизиране на сумата в размер на 37 706. 87 лева ведно с лихвите, и да се присъдят разноски по делото. Допълнителни доводи в подкрепа изложеното в жалбата се развиват в писмена защита.

Ответната страна - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, гр.София, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. В писмени бележки навежда доводи за законосъобразност на обжалвания акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на уважаване на оспорването.

Административен съд – Хасково, след като взе предвид изложеното в жалбата и становището на ответника, и след като анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление за подпомагане 2020, форма за ЕТ/Юридически лица УИН 26/280520/00934 (л.75), подадено на 07.05.2020г. с вх.№19280957 (л.66), дружеството жалбоподател „БУЛАГРО – ****“, с УРН ******, е заявило подпомагане по схеми и мерки, сред които е и „Специално плащане за култура – памук (Памук)“. В табличен вид (л.79, редове 3 и 8) са посочени и заявените парцели в землището на гр.С. – 47278-88-2-1, 47278-484-3-1. В „Таблица на използваните парцели, върху които се отглежда култура памук 2020“ (л.83) са отделно посочени парцелите с култура памук и съответните площи.

Във връзка с подаденото заявление са били извършени автоматични проверки на въведените данни, обработени на 07.05.2020г., при които в документ - част от административната преписка, „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020“ (л.71) са отразени констатирани грешки относно 3 бр. парцели – 47278-3335-1-1, 47278-105-1-1, 47278-245-1-2.

Със Заповед №422891/31.08.2020г. (л.31) на началник отдел Регионален технически инспекторат при Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, е разпоредно извършване на проверка на място във връзка с кандидат УРН ****** относно Заявление с УИН 26/280520/00934, с местоположение на проверката: парцели 47278-484-3-1 и 47278-88-2-1, в периода 31.08. – 11.09.2020г.

В изпълнение на заповедта, от съответния служител на ОДЗ – Хасково е била извършена проверка на място на въпросните парцели, резултатите от която са обективирани в Доклад за проверка на площи, извършена в период 04.09.2020г. - 11.09.2020г. (л.33 и сл.). В графа „забележки“ за парцел 47278-484-3-1 е записано „Парцелът е силно затревен и няма нужната гъстота. Растенията са със спрял вегетативен растеж. Не са проведени навременни агротехнически мероприятия.“. За парцел 47278-88-2-1 забележка липсва.

Докладът за извършена проверка на място е получен от управителя на „БУЛАГРО-****“ ЕООД А. П. А. на 18.09.2020г., лично.

Попълнени са и работни листи за проверка на място, като в част от тях за парцел 47278-484-3-1 е посочено, че памукът е с недостатъчна гъстота – под 80 000 растения на хектар (л.43, 45, 49, 51), като видно от формата на документите тази забележка е установена само в отделни части от парцела. В контролните листове за парцел 47278-88-2-1 забележка не е отразена.

На 09.09.2020г. е бил съставен Констативен протокол №30 (л.39), подписн от инспектор ИАСАС и представител на Института по полски култури, в който е записано, че площта от 24.86 ха памук, находящо се в гр.С. и собственост на „БУЛАГРО-****“ ЕООД, е в добро агротехнологично състояние.

С Уведомително писмо изх.№01-262-2600/599 от 21.09.2020г. (л.63) „БУЛАГРО-****“ ЕООД е било уведомено за извършената проверка за допустимост на декларираните площи, описани в доклада, копие от който е било приложено към писмото. Указана е възможността за извършване на забележки и възражения в писмен вид в рамките на 14 дни. Писмото е било получено от майката на управителя на дружеството на 25.09.2020г. Не се установява срещу писмото да било възразено в указания срок.

По Заповед №426460/27.11.2020г. (л.26) на началник отдел РТИ при ОДЗ – Хасково, на 02.12.2020г. е била извършена втора проверка на място – на парцел 47278-88-2-1, резултатите от която са отразени в „Доклад за Проверка на място „ДПП-2020 памук““. От съдържанието на доклада не се установява да е била констатирана нередност.

С оспореното Уведомително писмо изх.№02-260-2600/2016 от 10.03.2020г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, заместник-изпълнителният директор на ДФЗ уведомил жалбоподателя за оторизирана и изплатена субсидия, по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 26/280520/00934 за кампания 2020, като посочил, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП. Изчисленият размер на оторизирани суми (колона 6) по процесното „Специално плащане за култура – памук (Памук)“ е 0 лева, съответно намалението е в размер на 68 705.31 лева.

По отношение съдържанието на колоните в таблица 1 от уведомителното писмо в същото се съдържат пояснения, като за колона 3 - „намаления“, е посочено, че се отчитат: „- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; - намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; - наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) №2020/881 на Комисията от 30.11.2020г.; - линейно намаление съгласно чл.51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията; - линейно намаление съгласно чл.65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията“. За колона 6 е посочено, че „Оторизирана сума“ е сумата, получена като разлика между исканата сума и приложимите намаления и редукции.

В таблица 2 от уведомителното писмо са посочени оторизираните суми и сумите на извършените плащания по заявените схеми и мерки, като такива за „Специално плащане за култура – памук (Памук)“, не са отразени.

Записано в уведомителното писмо е, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на „Специално плащане за култура – памук (Памук)“ – 37 706.87 лева.

Оспореният акт е бил изтеглен от СЕУ на 16.05.2022г., видно от известие за доставяне/връчване на уведомително писмо – л.20.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Оспорването е направено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на Уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/2016 от 10.03.2022г., чийто права са засегнати от този акт в оспорените му части. Жалбата е подадена на 23.05.2022г., при дата на съобщаване (изтегляне) на акта на 16.05.2022г., т. е. в законово установения срок по чл.149, ал.1 от АПК. С оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган.

Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В случая, видно от представената Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г. (л.109), на заместник-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ – П. Д. С., са делегирани правомощия (т.1) да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане във връзка с подадени заявления за подпомагане.

Уведомителното писмо е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на издателя си, но при издаването му не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, т.е. същото е немотивирано.

От съдържанието на административния акт не става ясно кои са фактическите и правните основания за намалението на Специалното плащане за култура – памук в размер на 68 705.31 лева, оторизиране на сума в размер на 0.00 лева и за налагането на санкция в размер на 37 706.87 лева, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания. От пояснението, дадено за съдържанието на колона 3 - „намаления“, от таблица 1 в уведомителното писмо е невъзможно да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Посочени са няколко хипотези за намаляване на субсидията, но не е изяснено коя от тях е относима за конкретния случай, като не е ясно и дали приложение следва да намерят всички изброени. По отношение на „Специално плащане за култура – памук“ (Памук) от оспорения акт става ясно единствено размерът на исканата сума, размера на намалението и на оторизираната сума, без да са изложени каквито и да било конкретни фактически и правни констатации. Пояснението, дадено за колона 3 „Намаления“ от таблица 1 е общо и бланкетно, и не дава ясна представа защо е отказано подпомагане.

Съдебната практика приема, че мотивите на уведомително писмо от вида на процесното се съдържат в таблиците и поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може да бъде проверено и потвърдено от представените по делото доказателства и административната преписка, което в случая е невъзможно, тъй като мотиви, обосноваващи волята на административния орган не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспорения акт. Едва в хода на настоящото съдебно производство с писмено становище и след обявяване на делото за решаване, чрез писмени бележки, беше направен опит за мотивиране на уведомителното писмо. Възприемането на такъв подход за мотивиране на административен акт е недопустимо, тъй като така се ограничава правото на защита на земеделския стопанин и се възпрепятства съдебната проверка, а и по този начин се създава възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа.

Действително в случая може да се приеме, че уведомителното писмо е мотивирано със съдържащите се в Доклада за проверка на място констатации. От съдържанието на този доклад се установява, че парцел 47278-484-3-1 е „ … е силно затревен и няма нужната гъстота. Растенията са със спрял вегетативен растеж. Не са проведени навременни агротехнически мероприятия.“. В част от работните листи за проверка на място, за парцел 47278-484-3-1 е посочено, че памукът е с недостатъчна гъстота – под 80 000 растения на хектар, като видно от формата на документа тази забележка е установена само в отделни части от парцела.

Така визираните констатации, които може да се тълкуват и като изводи, не са достатъчни за да се установи какви са конкретните причини за определянето на площите за недопустими за подпомагане. На първо място, от доказателствата по делото не се доказва, че растенията са със спрял вегетативен растеж. Не е посочено точно кои агротехнически мероприятия не са проведени навременно. Изводите в тази насока са направени без да са цитирани нормативни източници, от които да се направи извод, че визираната в доклада гъстота на растенията е недостатъчна за този вид земеделска култура. Също така, не е ясно кои точно агротехнически мероприятия по § 1, т.19 от ДР на Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за получаване на минималния изискуем добив не са били проведени навременно от земеделския производител.

Цитираните констатации и изводи в Доклада за проверка на площи и в работните листи за проверка на място не са обект на разглеждане в оспореното уведомително писмо, съответно не е налице както фактическо, така и правно обосноваване на същите. Не е посочено каква следва да е нормативно установената гъстотата на посева, не са визирани никакви изисквания или общо приети стандарти в тази насока. Не е посочено и кои агротехнически мероприятия не са били извършени навреме.

По същия начин стои въпросът и с наложената санкция за бъдещи периоди, по отношение на която също липсват посочени каквито и да е самостоятелни фактически установявания. Такива, по изложените по-горе мотиви, не могат да се черпят и от съображенията на административния орган относно намаленията на исканата субсидия по СПК-памук. Санкцията е определена по чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 г. (наричана още "санкция за бъдещи периоди" според терминологията на по-рано действащи нормативни актове на Съюза).

Съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 (озаглавен "Административни санкции при свръхдеклариране") ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика, ако тази разлика превишава 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената площ. Ако разликата превишава 20 % от установената площ, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане на площ (§ 1). Ако разликата превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18 (§ 2). Ако сумата, изчислена съгласно параграфи 1 и 2, не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията през следващите три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира (§ 3).

В настоящия случай административният орган се е позовал на цитираната норма на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. и е определил санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания по схема Специално плащане за култура - памук (Памук) в размер на 37 706.87 лв. В оспореното уведомително писмо липса посочване, освен както се изясни по-горе на фактическите основания за намаленията, респективно за налагането на санкция, така и на начина на изчисляване на посочената санкция, включително и на база каква площ е направено изчислението. В случая само може да се предполага, че административният орган е установил недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният размер и поради какви причини са приети като недопустими, не става ясно от УП.

Непосочването в акта на фактически основания и обвързването им с относими правни такива в конкретната хипотеза, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие да откаже финансиране и да наложи санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Допуснатото в случая нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му с материалния закон, така и възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК в оспорената му част.

В рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но не може да допълва мотивите в издадения административен акт. Такова допълване е недопустимо да се прави и от самия орган едва в хода на съдебното производството, в случая чрез представено в хода на съдебното производство становище и твърдения на процесуалния представител на издателя на уведомителното писмо, изложени в писмени бележки.

По изложените съображения процесното уведомително писмо в оспорените му части следва да бъде отменено, тъй като е издадено при неспазване на установената от закона форма. Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя в частта му на заявеното подпомагане, представляващо „Специално плащане за култура – памук (Памук)“ за кампания 2020г. при спазване на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта. Конкретни мотиви от фактическа и правна страна се дължат от административния орган и относно наличието на основания за прихващане на суми и налагането на санкции за бъдещ период.

С оглед изхода от спора и чл. 143, ал. 1 АПК, в съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/****г., ОСГТК на ВКС, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Представен е договор за правна защита и съдействие /л. 15 /, видно от който е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева. Доколкото делото е без определен материален интерес, не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, не са събирани допълнителни доказателства с цел изясняване на спора, вкл. и не е назначавана експертиза, то на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в минималния такъв съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-260-2600/2016 от 10.03.2022г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, в която по мярка „Специално плащане за култура – памук (Памук)“ е извършено намаление в размер на 68 705.31 лева и е оторизирана сума в размер на 0.00 лева, и в частта, в която са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 37 706.87 лева по Специално плащане за култура-памук.

ВРЪЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София за ново произнасяне по подаденото от „БУЛАГРО-****“ ЕООД заявление за подпомагане с УИН 26/280520/00934 за кампания 2020, в частта му на заявеното подпомагане по мярка „Специално плащане за култура – памук (Памук)“, както и в частта, в която са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“- София да заплати на „БУЛАГРО-****“ ЕООД, гр.С., ЕИК *********, разноски по делото в размер 550.00 (петстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: