№ 171
гр. Шумен, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Светлин Ем. С.
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. С. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20253600600178 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 5 / 10.02.2025 г. постановена по НЧХД № 7/2024г.
Шуменския районен съд:
-Признал подсъдимия Д. В. Х. ЕГН ********** за невиновен в това, че
на 05.07.2023г., 09.06.2023г., 04.04.2023г., 05.02.2023г., 29.05.2021г. и
30.05.2021г. на стената на публична група „Шумен Днес“ в социалната мрежа
„Фейсбук“ и на 29.05.2021г. на стената на публична група „Firefox“, браузър за
разглеждане на информационно съдържание в гр.Шумен, при условията на
продължавано престъпление нанесъл обида на публично място, като написал
по адрес на тъжителя: „ТО е главния треньор на Шумен по Плуване С. Е. инж.др.Профи
и т.н. по треньорска униформа! Чака децата за уроци, незнае по какво”; „Кога и в Шумен ще
има Модерен Петобой? Един инвалид С. Е. купил си диплома за треньор вече 10 год.НЯМА
нито медал нито състезатели!”; „От Български възход до Български АБОРТ това ялово
мекере Е. толкова си повярва че от крадец ще стане депутат!”; „Възход и падение,
преЛ.деяние шветска тойка и Шуменски възход! Крадеца Е. областен на Български възход!
Пълна пародия и шизофрения!“; „Пълен позор на корумпирания, бивш военен примат Е. -
зам.областен??? Този лизач и подлога на старата власт, а сега с новата , кога този мухлъо е
излизал на протести! Съсипал плуването в Шумен заради алчност, присвоил таксите на
децата, за това ли се борихме г-н Я.?” и „Ееееей Е. мъшо долна виж какво става в Бургас -
1
европейско плуване а ти съсипа плуването в Шумен от алчност и ограби децата, а сега
зам.областен на хранилка“, поради което и на основание чл.304 от НПК го
оправдал по обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от НК във връзка с чл.146, ал.1 НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК и за
-Признал подсъдимия Д. В. Х. ЕГН ********** за невиновен в това, че
на 11.03.2023г. в гр. Шумен, умишлено разгласил в печатно произведение –
вестник „Уикенд“ позорно обстоятелство, в което се твърди съществуването на
определени факти и обстоятелства против личността на тъжителя: „Е. каза, че от
таксата на всяко дете по 8 лева остават за треньора, а другите са за клуба, понеже и той
трябва от нещо да живее“, поради което и на основание чл.304 от НПК го
оправдал по обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2 от НК във
връзка с чл.148, ал.1, т.1 и т.2 НК във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
Отхвърлил изцяло предявеният от частния тъжител С. С.
Е., граждански иск срещу Д. В. Х. за сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на деянията по 148, ал.1, т.1 и т.2 НК във връзка с чл.146, ал.1 НК във връзка с
чл.26, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2 от НК във връзка с чл.148, ал.1, т.1 и т.2 НК
във връзка с чл.147, ал.1 от НК, като неоснователен.
На основание чл.190, ал.1 от НПК осъжда С. С. Е. да заплати на Д. В. Х.
направените деловодни разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 1
200 /хиляда и двеста/ лева и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
Така постановената присъда е обжалвана от частния тъжител С. Е.. С
жалбата се изразява недоволство от атакувания съдебен акт. Счита, че
нарушава правата и законните му интереси. Моли изцяло да бъде отменена,
като неправилна и незаконосъобразна и да бъде постановена нова, с която
подс. Д. Х. да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения, както и
да бъдат уважени предявените граждански искове.
В съдебно заседание, жалбоподателя –частен тъжител С. С. Е., редовно
призован, се явява лично и с адв. Ф. Л. от АК-Шумен, редовно упълномощен в
първоинстанционното производство. Процесуалния представител поддържа
жалбата. Счита, че по делото са събрани доказателства, от които се
установява, че спрямо С. Е. са били извършени престъпленията описани в
жалбата. Намира, че от така събраните доказателства може да се направи
извод относно авторството на деянията, но съдът неправилно ги е
2
интерпретирал. Изразява несъгласие с изводите на районният съд именно по
отношение на авторството. Прави собствен детайлизиран анализ на част
доказателствата. Въз основа на това прави извод, че макар и косвени, в своята
взаимовръзка доказателствата сочат, че извършител на процесните деяния е
подс.Х.. Моли за осъдителна присъда и уважаване на предявените искове.
Частният тъжител и граждански ищец С. Е. изразява съгласие с
изложеното от процесуалния си представител.
Подсъдимият Д. В. Х., редовно призован, се явява лично и с адвокат С. Т.
от АК-Шумен, редовно упълномощена в първоинстанционното производство.
Защита поддържа изложеното в пледоарията пред първоинстанционния съд.
Счита, че от доказателствата по делото, включително събрани и във
въззивното производство, че технологичните възможности, които дават
социалните мрежи покриват и изводите на районния съд, че възведените с
тъжбата обвинения не са доказани от субективна страна. Моли жалбата
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдена
присъдата на РС-Шумен като правилна и законосъобразна. Моли за
присъждане на разноските по делото.
Подсъдимият Д. Х. излазява съгласие с изложеното от защитата си.
Декларира, че не е членувал в групите „Шумен днес“ и „Дочуто и видяно“.
Сочи, че всичко което е написал и в докладни записки до Общината. В
обясненията си и последната дума не се признава за виновен, и моли да се
потвърди присъдата на първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените
доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314
от НПК установи следното:
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че :
Подсъдимият Д. В. Х. живеел в с. М. обл.Шумен.
Тъжителят С. С. Е. живеел в гр. Шумен. От 2014г. до 2018г. тъжителя Е.
бил декан на факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ – Шумен към НВУ „Васил
Левски“ гр. Велико Търново. От 2016г. притежавал високо академично звание
„професор“. От 25.09.2007г. до 27.01.2015г., тъжителя Е. изпълнявал
длъжността „Председател на управителния съвет“ на Военен спортен клуб –
3
Шумен. От 11.06.2020г., поради навършване на пределната възраст за
притежаваното военно звание „полковник“ и научно звание „професор“,
тъжителя Е. се пенсионирал.
Със Заповед № КВ-530/28.05.2021г. бил назначен за заместник областен
управител, а със Заповед № КВ-241/21.02.2022г. бил освободен от тази
длъжност.
С пълномощно от С. Д. Я. – председател и представляващ ПП
„Български възход“, тъжителят С. Е. бил упълномощен в качеството на
областен координатор на ПП „Български възход“ да представлява
политическата партия в област Шумен във връзка с участието й в изборите на
02.04.2023г. и на 29.10.2023г. за народни представители.
От 01.04.2023г. и към настоящия момент, въз основа на сключени
граждански договора, тъжителят Е. се занимавал с треньорска дейност, като
провеждал занимания на деца по плуване.
С Присъда № 4 по НОХД 33/2019г. по описа на Военен съд Сливен,
тъжителят С. Е. бил признат за невиновен и оправдан по обвинения за две
престъпления по чл.202, ал.1, т.1 НК вр. чл.201 НК, вр. чл.311, ал.1 НК,
вр.чл.26, ал.1 НК. Оправдателната присъда била потвърдена с Решение № 25
от 23.11.2020г. на Военно-апелативния съд на Република България, влязло в
законна сила на 31.12.2020г.
През месец юли 2023г., свидетелката М.С. Т. – пи ар на факултет
Артилерия, ПВО и КИС“ – Шумен към НВУ „Васил Левски“ гр. Велико
Търново попаднала на публикация във публична група „Шумен днес“ от
05.07.2023г.в социалната мрежа „Фейсбук“. От профил на Д. Х. на 05.07.2023г.
в групата била следната публикация „ТО е главния треньор на Шумен по
Плуване С. Е. инЖ.дР.Профи и т. н. по треньорска униформа ! Чака децата за
уроци, незнае по какво“. На снимката от 05.07.2023г., свид. Т. видяла един ром
с цигара, който според нея бил сравнен с тъжителя Е.. Свид. Т. продължила да
търси публикации и попаднала на следваща и следваща. Свидетелката Т.
намерила още пет-шест публикации, касаещи тъжителя, почти през месец. На
следващия ден, свид. М. Т. отишла при тъжителя Е. и го попитала дали е чел в
„Шумен днес“ какво публикуват. Свидетелката М. Т., попитала тъжителя знае
ли какво се случва, на което тъжителят отговорил, че не знае и я помолил да
разпечата това, което е видяла.
4
Свидетелката Т. разпечатала, намерени от нея, публикации и на
12.07.2023г. около 17ч в канцеларията на тъжителя му предала разпечатаното,
включително и статия във в. „Уикенд“ от 11.03.2023г. По това време, в
кабинета на тъжителя Е. била и свидетелката С. П.а Г. - майка на дете,
трениращо при тъжителя.
Свид. Т. и тъжителят не се притеснили да коментират пред свид. Г., тъй
като се познавали, а и подготвяли кампанията по местните избори.
Свидетелката С. Г. също разбрала за тези разпечатки, видяла ги на хартия,
както ги представила свид. Т.. Вечерта по ключова дума, свидетелката Г.
отново разгледала публикациите в „Шумен днес“, като публикациите били от
„Д.“ и снимка на личния му профил. Под публикациите имало и коментари -
положителни и отрицателни. Преди да прегледа публикациите, свид. С. Г. не
била чувала, че тъжителят Е. е осъждан. Станало й интересно и влязла в сайта
на Военно – окръжния съд в Сливен и се запознала с оправдателната присъда
по делото, която се цитира в тези 3 публикации и видяла, че е потвърдена от
Военно - апелативния съд в София.
Свидетелят П. М. П. преди време осъществявал контакти с подс. Д. Х. в
офиса му по случай минералната вода и басейна, а освен това в социалните
мрежи – вайбър, месинджър. На свид. П. му бил известен профила на подс. Х.
във Фейсбук - Д. Х. на кирилица написано и на снимката бил подсъдимия
застанал със скръстени ръце, с шапка на някакъв плавателен съд. Свид. П. П.
също бил виждал постове от профила на Д. Х. по повод тъжителя С. Е.. Преди
съдебното заседание, свид. П. П. разбрал, че профилът на подс. Д. Х. бил
изтрит. Като си получил призовката, свид. П. П. звъннал по телефона на подс.
Х. да питам за какво става въпрос и той му казал, че е във връзка с дело, по
което С. Е. го съди. Свид. П. П. попитал за какво го съдят, а подсъдимия
отговорил: „нещо съм говорил за него във Фейсбук“.
Свидетелят К. И. А. бил пи ар на предизборната кампания на тъжителя
Е. през пролетта на 2023г. Впечатление му направил един коментар, който бил
публикуван в началото на април под негов материал от 2023 г., който писал,
като пи ар. Свид. К. А. прочел във ФБ коментар от Д. Х., който му направил
впечатление с израза, който и до момента помнел - определението „ялово
мекере“. Преди време пътищата на свид. А. и бившия кмет на Шумен Л. Х. се
разделили и подс. Д. Х. искал от свидетеля да подава сигнали до ДАНС и
5
прокуратури. Тогава, преди време, подс. Д. Х. бил казал на свид. А. следните
думи: „този Л. е крадец, той е ялово мекере“ и употребил същия термин, който
свидетеля прочел и това му направило силно впечатление. На свид. А. му
станало ясно, че човека, който употребява тези думи изглежда пише
коментарите. Статията, писана от свид. А. била озаглавена „Жителите на
Велики Преслав към кандидатите…“, публикувана в shum.bg и после
публикувана в групата „Шумен днес“.
В хода на съдебното следствие e назначена и изготвена съдебно-
техническа експертиза, заключението, на която не бе оспорено от страните и
прието от съда. Видно от писменото заключение /л.129/ Отговор на въпроса
какъв е IP адреса на Фейсбук профила на лицето Д. В. Х. не може да бъде
даден, поради липсата на данни, позволяващи еднозначно идентифициране.
Така поставен въпроса не индивидуализира и не идентифицира конкретен
профил. Дадено физическо лице в различни периоди от време може да
регистрира и използва множество различни профили в социалната мрежа
Фейсбук.
Даден профил може да бъде използван от различни IP адреси,
информация за което се съхранява за определен период от време от
администратора на социалната мрежа Фейсбук и до част, от която има достъп
потребителят, използващ съответния профил. Отговор на въпроса дали
публикациите, отразени в тъжбата и публикувани на стената на група „Шумен
днес“ в социалната мрежа Фейсбук и на стената на публична група „Firefox“
са публикувани от Д. В. Х. също не може да бъде даден поради
обстоятелството, че нито извършените търсения по ключови думи, нито
активирането на предоставените линкове не са осигурили достъп до
публикации с посоченото в тъжбата, съдържание. Налице е техническа
невъзможност за извеждане на заключение относно тяхното авторство.
От назначеното вещо лице за съдебно – техническа експертиза бе
изискана от платформа Фейсбук, информация за конкретните публикации с
посочени идентификатори, както и да бъдат посочени налични при тях данни
на потребителя с идентификатор 100000080713872, но такава не била
предоставена. В случая съдът е лишен от възможността да изисква такава
информация, с оглед характера на делото, тъй като не попада в обхвата на
чл.93, т.7 от НК.
6
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза от
платформа Фейсбук не е предоставена никаква информация, а от
предоставения от подс. Х. за изследване мобилен телефон „Xiaomi“ не са
установени данни за профили, асоциирани с Фейсбук. Освен това ирелевантен
за предмета на делото е създателят на евентуалния фейсбук профил, а
единствено авторът на публикациите, което, както се посочи вече – не се
установява.
В хода на съдебното следствие бе назначена и изготвена лицево
идентификационна експертиза с един въпрос: На предоставените четири броя
цветни копия от снимки, лицето на графичното изображения с кръгла форма,
насложено върху графичното изображение на групата „Шумен днес“ същото
ли е с фотографското изображение на Д. В. Х. при подаване на документи в
ОД МВР Шумен. Заключението на експерта, прието от съда е, че качеството
на изображенията на четири броя цветни копия от снимки не позволява
извършването на лицева идентификация.
Тъжителят Е. е предоставил флаш памет, съдържаща една директория с
единадесет снимкови файла за назначената нова лицево-идентфикационна
експертиза. Видно от заключението, изготвено от експерт в НИК – МВР е, че
качеството не позволява извличане на никакви различими лицеви елементи, в
следствие на което изображенията не отговарят на изискванията за
провеждане на лицево-идентификационно изследване.
В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена комплексна
съдебно криминалистична експертиза на писмена реч, чието заключение
неоспорено от страните бе прието от съда като пълно, обосновано и
компетентно дадено. Видно от заключението на тази експертиза в
представените десет кратки по обем текстове се срещат напълно еднотипни,
едни и същи и много често повтарящи се правописни, пунктоационни,
граматични, синтактични и др. грешки, противоречащи на нормите и
правилата на съвременния български език. Въз основа на всичко следва
изводът, че авторът на тези текстове е едно и също лице, което е с много ниска
писмена култура. Лицето не познава и не владее нормите и правилата на
съвременния български книжовен език и изпитва затруднения да си служи с
него. Лицето прави впечатление на езиково полуграмотен човек, който
вероятно има образование, но не може да конструира писмен текст.
7
Експертите смятат, че лицето е от мъжки пол, пълнолетен със значителен
житейски опит. Интересите му са свързани с развитието на плувния спорт в
Шумен, вероятно и професията му също. Само и единствено на базата на
предоставения снимков материал не може да се установи географския район,
от който е автора. С оглед на съдържанието и темите, които се обсъждат става
ясно, че това лице е много тясно свързано с град Шумен и може би работи или
е работило там.
Изложената фактическа обстановка, съдът приел за установена въз
основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – С. П.а
Г., М.С. Т., П. М. П., И. С. К.в, К. И. А., П. З. Д., С. К. К., М.Р. З. и Д. Д. З.
обясненията на подсъдимия Д. В. Х., назначените и изготвени в хода на
съдебното следствие горепосочени експертизи, както и от събраните в хода на
съдебното производство доказателства, които са приобщени по реда на чл.283
от НПК.
Така установената фактическа обстановка се приема изцяло от
настоящият съдебен състав. Същата почива на вярна преценка на
доказателствения материал. Въз основа на нея, районният съд е направил и
своите законосъобразни правни изводи. Като обсъдил подробно събраните по
делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е преценил всяко
едно от тях, а и в тяхната съвкупност. Поради това настоящата инстанция
приема за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд по
отношение установената фактическа обстановка.
Правилни са изводите и по отношение на деянията по чл.148, ал.1, т.1,
т.2, пр. второ и т.3 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК във връзка с чл.26,
ал.1 от НК - за нанасяне на обида на длъжностно лице, при и по повод
изпълнение на длъжността или функциите му /за част от деянията/, чрез
писане на неща унизителни за честта и достойнството, публично във
социалните мрежи и по чл.148, ал.2 от НК във връзка с ал.1, т.1, т.2, пр.първо
и т.3 от НК във връзка с чл.147, ал.1 от НК - за нанасяне на клевета -
разгласяване на позорно обстоятелство в печатно произведение.
Настоящата инстанция не намира пороци в оценката на доказателствата
маса. Правилно съдът е подходил към гласните доказателства и след преценка
и обсъждане на всяко едно от тях, обосновано е дал отговор на въпроса дали и
защо е кредитирал едни и не дал вяра на други.
8
Верен е извода, че по безспорен начин следва да се приеме, че първото
от процесните деяния, а именно това по чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр. второ и т.3 от
НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК е доказано от обективна страна. Основният
момент в това наказателно производство е доказаността на престъплението от
частен характер от неговата субективна страна. На съд е предадено подс. Д. В.
Х.. При преценка на доказателствата и извън посоченото при анализа на
районния съд следва да се отбележи следното: Коментарите по адрес на
тъжителя обусловили това производство са публикувани в социалната мрежа
„Фейсбук“ от профил с име „Д. Х.“, което съвпада с името на подсъдимият.
Последният и тъжителя се познават и са имали отношения във връзка с общи
интереси в спорт по плуване. Налице са данни, че и двамата са били активно
ангажирани с местни и национални избори. Налице са и гласни доказателства
за обтегнати, влошени взаимоотношения между подсъдимия и тъжителя по
повод плуването в гр.Шумен и участието на подсъдимия в сдружението “Ние
Гражданите“. Следвайки текстовете на процесните коментари и предвид
гореизложеното може да се направи извод за наличие на мотив за извършване
на деянието от страна на подсъдимия, а освен това всичко изложено дотук
може да се характеризира и като наличие на достатъчно индиции за да се
обоснове предположение, че именно подс. Х. е извършител на
престъплението, за което е предаден на съд.
Тази изводи са резултат от анализ на едната група доказателствени
източници и са твърде еднопосочни. И това е така, тъй като същите са в
абсолютен противовес на изводите, които е следвало и правилно районният
съд е извел при цялостната си аналитична дейност. Правилно съдът е посочил,
че липсват доказателства, че именно подсъдимият е написал
инкриминираните изрази и установяването на факта, че подсъдимият има
профил в социалната мрежа, то доколкото с оглед начина на функциониране на
социалната мрежа „Фейсбук“, липсва по принцип възможност да се направи
категоричен извод именно подсъдимият да е разпространил в социалните
мрежи тези публикации. По правило разпространението на информацията в
социалните мрежи от профил, който съдържа словесно име на потребител,
както е в разглеждания случай, не винаги отразява реално физическото лице,
чието име е изписано в профила, както и това, че интернет-мрежата позволява
дори при идентичност на ползвателя на профила и самия профил, отделни
данни да бъдат генерирани и споделяни без знанието на този ползвател.
9
Заключенията на останалите експертизи по делото и намерили място в
обсъждането на доказателствената маса също не са допринесли за доказване
на вина от страна подс. Х..
Събраните във въззивното производство доказателства не променят
установената фактическа обстановка и възведените правни изводи. Същите
затвърждават вече направените констатации за влошените отношения между
тъжителя и подсъдимия на тема „плуването в гр.Шумен и състоянието на този
спорт, активността на подсъдимия в общественото пространство и
комуникацията му на различни нива по повод спорта /в частност плуването/ и
последните във времето местни избори.
В заключение въззивната инстанция намира, че така събраните
доказателства не са достатъчни да обосноват категоричен извод, че подс. Х. е
извършител на това деяние, поради и което правилно районния съд го
оправдал.
Подсъдимият Х. е оправдан и по второто обвинение за престъпление по
чл.148, ал.2 от НК, вр. с ал.1, т.1, т.2, пр.първо и т. 3 НК във вр. с чл.147, ал.1
от НК. Изводът за липса на доказателства, че подс. Х. е извършител на това
деяние е правилен.
Изпълнителното деяние на престъплението „Клевета“, визирано в
нормата на чл.147 от НК се изразява в това, деецът да е разгласил позорно
обстоятелство за другиго или да му е преписал престъпление. Законът изисква
той да е сторил това, с ясното съзнание, че тези позорни обстоятелства не
отговарят на истината и съответно, че тъжителят в действителност не е
извършил престъплението, което му се приписва. Непосредствен обект на
престъплението по чл.147, ал.1 от НК са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеност на доброто име на човека в обществото.
В рамката на обвинението на разглеждания случай това позорно
обстоятелство според тъжителя е, че на 11.03.2023г. в гр. Шумен умишлено да
е разгласил в печатно произведение – вестник „Уикенд“, позорно
обстоятелство, в което се твърди съществуването на определени факти и
обстоятелства против личността на тъжителя:
“Е. каза, че от таксата на всяко дете по 8 лева остават за треньора, а
другите са за клуба, понеже и той трябва от нещо да живее.“, припомня си Д.
10
Х..
Такива изказвания от страна на подсъдимия не са били чути от нито
един от разпитаните свидетели. Правилно при в процеса на анализ районния
съд е посочил, че от събраните по делото доказателства, включително и от
показанията на свидетелите М.Р. З. – главен редактор и собственик на в.
„Уикенд“ и Д. Д. З. - отговорен редактор във вестника, не се установява, че
процесната статия с автор Васил Захариев /към момента покойник/ излага
цитати, които подсъдимият е изрекъл. Верен е извода, че подсъдимия е казал
точно тези думи, които са поместени в статията.
Горното е мотивирало съдът да приеме, че подс. Х. не е осъществил от
обективна и субективна страна основния състав на престъплението "клевета"
и респективно е било безпредметно да се изследва и въпроса относно
наличието на квалифициращите признаци на повдигнатото му с частната
тъжба престъпление.
Правилни са съжденията на районният съд и по отношение на
предявения иск. След като не е установено по един безспорен и доказан
начин, каквито са изискванията на закона, че подс. Х. е извършил
престъпленията, за които е предаден на съд и е правилно признат за
невиновен, то следва да се приеме и гражданският иск за неоснователен. В
този смисъл правилно същият е отхвърлен като неоснователен.
Правилно в тежест на тъжителя са присъдени направените от
подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение.
Такова искане е направено и пред въззивната инстанция. В съдебно
заседание на 17.07.2025г. по настоящото дело защитата е представила
договор за правна защита и съдействие № 11 от 28.05.2025г., серия „б“, кочан
№ **********, от който е видно, че за оказване на правна защита във
въззивното производство е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1200.00 лева. Настоящата инстанция искането за основателно.
Като съобрази, че във въззивното производство не се събраха
доказателства, променящи приетата от районният съд фактическа обстановка
и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушения на материалния закон, въззивният съд намира, че
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
11
Водим от горното и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК,
Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/10.02.2025г. на Шуменския районен съд
постановена по НЧХД № 7/2024г.
На основание чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА С. С. Е. ЕГН **********
да заплати на Д. В. Х. направените разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство в размер на 1200.00/хиляда и двеста/ лева и 5/пет/
лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено
съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12