Присъда по дело №974/2020 на Окръжен съд - Варна
| Номер на акта: | 59 |
| Дата: | 4 ноември 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.) |
| Съдия: | Марин Цвятков Атанасов |
| Дело: | 20203100200974 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 8 септември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
подсъдимия С. С. М. от гр. П. обл. Варненска e повдигнато обвинение по чл.255 ал.1 т.2 и
т.6 от НК от НК
До началото на разпоредителното заседание по делото бе предявен и
съдът прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск от
Държавата чрез процесуалния представител на Министъра на финансите за
нанесени имуществени вреди в резултат от престъплението в размер на
4376,59 лева, ведно със законната лихва от момента на довършване на същото
до окончателното изплащане на сумата.
По искане на подсъдимия и защитата, съдът с определение обяви
провеждането на съдебното следствие по реда на чл.373,ал.2 във вр. с
чл.372,ал.4 от НПК.
В пледоарията си в хода на съдебните прения представителят на ВОП поддържа така
възведеното обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен. Мотивира наказание
“лишаване от свобода” определено по реда на чл.58а, ал.1 вр с чл.** НК ориентиран към
минимума, с последваща законова редукция. Предлага се същото да не бъде изтърпяно
ефективно с оглед на това че подсъдимия е имал критично отношение към деянието, като
бъде определен подходящ изпитателен срок. По отношение на наказанието „глоба“ предлага
същата да бъде определена към средния размер.
Представителя на гражданския ищец – Държавата в лицето на Министъра на
Финансите, моли да бъде уважен в пълен размер предявения граждански иск за
имуществени вреди в размер от 4376,59 лева, ведно със законната лихва от дена на
довършване на престъплението, до окончателното изплащане на сумата.
В пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия в лицето на
адв. Георгиева обосновава налагане на наказание към минималния предвиден в закона по
определено по реда на чл.55 от НК, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. Като
смекчаващи вината обстоятелства се сочат: доброто процесуално поведение в хода на
цялото наказателно производство, изразеното критично отношение и чистото съдебно
минало. Моли, предвиденото наказание глоба да бъде определена също в минимален
размер предвиден в закона.
В последната си дума подсъдимия М. изказва съжаление за извършеното.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, което се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, преценени по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти изложени в обвинителния акт:
Подс.С. С. М. е роден на 12.02.1979г. в гр.П. като има постоянен адрес
- гр.П. ул . „„К.е" №17. Същият е български гражданин, с основно
образование и е женен. Не е осъждан, притежава ЕГН **********
Дружество „Елвис 2014" ЕООД с ЕИК 2030889** било вписано в
Търговския регистър на 03.06.2014г. със собственик и управител З.М.А..
Уставният капитал на дружеството бил 2 /два/ лева, а седалището било в гр.П.
ул. „К.е" № 34А. Като основната дейност на дружеството била вписана
1
търговия на едро с кафе, чай, какао и подправки. Фирмата не била
регистрирана по ЗДДС. Дружеството нямало нает персонал. Счетоводството
на „Елвис 2014" ЕООД било водено от К.Н.К., която била упълномощена от
собственика и управителя З.М. да подава в ТД НАП необходимите
документи.
Като собственик и управител на „Елвис 2014" ЕООД с ЕИК 2030889**,
само формално и привидно, документално фигурирала З.М.А.. Всъщност,
фактическата търговска дейност и управлението на търговското дружество
били извършвани от С. С. М. , който бил упълномощен от З.М.А. да
осъществява тази дейност, с пълномощно рег.№ 762/02.06.2017г., нотариално
заверено от Нотариус С.Ж.а с район на действие Районен съд гр.П. .
Докато извършвал тази дейност, подсъдимия решил да избегне
плащането на данъчни задължения. За целта, той използвал неистински
документи при водене на счетоводство при представяне на информация пред
органите по приходите, както и потвърдил неистина в подадена годишна
данъчна декларация. Така подсъдимият избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в големи размери, което извършил по следния начин:
През 2016г. фирма „Елвис 2014" ЕООД продала билки - цвят липа, цвят
глог и връх коприва на обща стойност ****3,20 лв.на фирми „Софи С Трейд"
ЕООД и „Херба комерс" АД. Сделките с посочените търговски дружества
били декларирани в Годишна данъчна декларация на търговско дружество
„Елвис 2014" ЕООД с ЕИК 2030889** за 2016г., по чл.92 от ЗКПО, с вх.
№034351700381033/28.03.2017г.
Посочената годишна данъчна декларация била подадена от подсъдимия
посредствено, чрез К.Н.К., пред ТД на НАП Варна. В тази декларация били
посочени приходи на „Елвис 2014" ЕООД за 2016г. в размер на ****3,20 лева
и разходи на дружеството за 2016г. на обща стойност от 43765,94 лева.
Разходите на дружеството били формирани от неистински документи -
фактура №**********/29.04.2016г. на стойност ****.**лв.; фактура
№**********/20.09.2016г.. на стойност ****,**лв.; фактура
№**********/20.09.2016г, на стойност ****.**лв.; №**********/22.09.2016г.
на стойност 93**.00лв.; и фактура №**********/29.09.2016г. на стойност
7**0.00лв. с издател „Вивамел" ЕООД. Доставките на билки, отразени в
посочените фактури и включени в годишната данъчна декларация
/респективно разходите за тия доставки / били привидни и не били реално
извършени, а само документално оформени, като фактурите не били
съставени от посоченото като издател търговско дружество „Вивамел" ЕООД
и в този смисъл, фактурите представлявали неистински документи. Като
МОЛ във фактурите бил вписан И.И.Н., който към датите на издаване на
фактурите вече не бил собственик и управител на дружеството. По това време
собственик и управител бил В.И.Г.. Фактура № **********/29.04.2016г. не
2
била вписана в дневника за продажби на „Вивамел" ЕООД за м.април.2016г.,
а за м. 09.2016г. търговското дружество „Вивамел" ЕООД подало нулева
справка-декларация по ЗДДС. За периода, за който бил отразени доставки във
фактурите, в дружество „Вивамел" ЕООД е нямало назначен персонал.
Фирмата се е занимавала единствено с дърводобив, но не и със събиране и
доставки на билки и собственикът й В.И.Г. не бил издавал фактури за
доставка на билки.
По делото са назначени следните експертизи:
Съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която е видно, че
ръкописните текстове в инкриминираните фактури са изготвени от едно и
също лице, но същите не са изпълнени от подсъдимия М. или от управителя
на дружеството З.М.А.. Поради лошото изображение на подписите във
посочените фактури не може да бъде установено авторството им.
Съдебно счетоводна експертиза, от заключението на която е видно, че
за инкриминирания данъчен период 2016г дължимия корпоративен данък по
ЗКОП е в размер ****, ** лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал: самопризнанията на подсъдимите; показанията на свидетелите К.Н.К.; В.И.Г.;
С.Е.Р. и М.А.Р, К.С. Радева; М.Р.Я.в; заключенията на посочените по горе експертизи,
писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се
и незаинтересовани показанията на свидетелите; К.Н.К.; В.И.Г.; С.Е.Р.; М.А.Р; К.С. Радева;
М.Р.Я.в. Съдът изключи показанията на св.З.М.А. от доказателствената съвкупност, тъй като
същата е съпруга на подсъдимия, управител на данъчно задължено дружество и няма
убедителни доказателства за това, че същата е разбрала правата си по чл.12 НПК Съдът
кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените по горе
експертизи.
Подсъдимият се признава за виновен, като признава фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителния акт.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Инкриминираната дейност на подсъдимия не се свежда до изолиран
случаи на избягване на установяване и неплащане на данъчни задължения
чрез потвърждаване на неистина и използване на неистински документи при
воденето на счетоводството и представянето им на органите по приходите по
неосъществени сделки. Установено е, че той е осъществявал фактическата
дейност на дружествата „Елвис 2014" ЕООД и ЕТ „Билка – Сашко Сашев“,
последното с идентичен предмет на дейност като инкриминираната. САШКО
М. е взел решение да се снабди с неистински счетоводни документи и за
двете дружества с ясното съзнание, че изкупува билки от лица, които не могат
3
да му издадат фактури за направените разходи. От свидетелските показания и
писмените документи са установени нереални сделки, както и че
подсъдимия е бил активна страна в намирането на неистинските фактури и то
за две дружества, независимо, че обвинението е предявено само за едно от
тях. Налага се безспорния извод за наличие на обективирано в поведението на
подсъдимия намиране и използване на неистински документи, с последващо
потвърждаване на неистина при съставянето въз основа на тях декларация по
чл.92 от ЗКПО Налице е изискуемият от закона резултат да се избегне
плащането на данъчни задължения в действителния им размер. Това деяние
от субективна страна той е извършил умишлено, като е целял настъпването
на престъпния резултат - получаване на облаги от действия си по
посредствено подаване в ТДД декларация, в която са включени неистински
фактури по които няма реално извършени сделки, като със сумите по тях е
намалено е данъчното задължение. От решаващо значение е дали във
фактически план деецът обективно е осъществявал присъщите функции на
данъчно задължено лице и реализирайки съзнателно някоя от формите на
изпълнително деяние по чл. 255 от НК е допринесъл за настъпване на
съставомерния резултат - избягване на установяването и/или плащането на
данъчни задължения Отнесено към настоящия случай М. обективно е
имитирал осъществяването на търговска дейност и е извършвал функции по
данъчното й отразяване и отчитане, като съпруг на управителя на
дружеството за което му е било издадено и пълномощно в посочения аспект.
Съгласно чл.93,т.14 от НК "данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три
хиляди лева, което налага извода, че в посочения по горе период е налице този обективен
признак на деянието по чл.255,ал.1 НК.
По изложените съображения съдът намери, че от обективна и
субективна страна подсъдимия е осъществил състава на 255, ал. 1, т. 2 и т. 6
НК и го призна за виновен за това, че на 28.03.2017 г. в гр. Варна като
пълномощник на търговското дружество „Елвис 2014“ ЕООД с ЕИК
2030889** и като осъществявал фактическата търговска дейност и
управлението на същото, избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения в големи размери - 4376.59 / четири хиляди триста седемдесет и
шест лева и петдесет и девет стотинки/, като потвърдил неистина в годишна
данъчна декларация за 2016 г. по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 034351700381033 от
28.03.2017 г., подадена чрез К.Н.К. пред ТД на НАП – Варна и използвал
неистински документи при водене на счетоводство и при представяне на
информация пред органите по приходите, а именно: фактура № 99/29.04.2016
г. на стойност ****.** лева, фактура № 100/20.09.2016 г. на стойност ****.**
лева, фактура № 101/20.09.2016 г. на стойност ****.** лева, фактура №
103/22.09.2016 г. на стойност 93** лева, фактура № 104/29.09.2016 г. на
стойност 7**0 лева, всички посочени с издател „Вивамел“ ЕООД.
4
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението -
незачитане на правовия ред в страната и на правилата за събиране на данъци.
ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО съдът взе предвид:
Защитата не оспорва деянието както от фактическа, така и от правна страна. Желае се
определянето на наказанието при условията на чл.55 от НК. Както и ще стане реч по долу
съдът не намери основания да приложи посочения текст от закона, тъй като от една страна
не са налице множество или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, а от друга и
най-лекото предвидено наказание в закона не се явява несъразмерно тежко за целите
визирани в чл.36 от НК. По тази причина съдът определи наказанието по реда предвиден в
чл.**, съобразявайки ползваната диференцирана процедура.
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА - чисто съдебно минало, трудова
ангажираност; съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното
производство.
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – дейност като инкриминираната
по отношение и на друго дружество невлияща на квалификацията на деянието.
Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на
деянието, невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия и
неговото имуществено състояние при превес на смекчаващите вината
обстоятелства над отегчаващите , и условията на чл.** от НК на основание
чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 6 НК му определи наказание „лишаване от свобода”
за срок от една година / 12 месеца/ и ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. ** от НК императивно
приложима в случаите на чл.373,ал.2 от НПК по който ред протече делото,
съдът намали така определеното наказание с 1/3 и му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което по реда на чл.66,
ал. 1НК следва да се отложи с изпитателен срок от ТРИ години, тъй като по
този начин ще се постигнат целите на чл.36 от НК. Съгласно разпоредбата на
чл.58а, ал.5 НК, правилото на ал.1 на посочената норма не е относима към
наказанията по чл.37,ал. т.2-11 НК, сред които е и глобата. При нейното
определяне съдът взе предвид имущественото и семейното състояние на
подсъдимия, както и размера на укритите данъчни задължения, които са
ситуирани към долната граница предвидена в закона.
Мотивиращи налагането на посочените наказания са и фактите,
свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на
престъплението, в които като акт на поведение се проявяват неговите
обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията
на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и
поправително - възпитателна функция, наказателна санкция.
Характеристиките на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние,
подведено към престъпния състав на чл. 255 чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 6 НК
5
сочат на завишена степен на обществена опасност на същото и широка
разпространеност на този вид противоправни посегателства. Фактическите
данни за личността на подсъдимото лице, не очертаващи формирани
престъпни навици към момента на извършване на деянието въпреки
игнорирането на установения правопорядък, наред с отсъствието на изрично
установени лоши характеристични данни не обосновават нуждата от
изолирането на подсъдимия от обществото за да бъде превъзпитаван и
поправян в условията на затвор. Социалния статус на лицето и трудовата му
ангажираност след деянието, обосновават приложимост на института на
условното осъждане. Ето защо съдът отложи изпълнението на така
определеното наказание, съгласно разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК, като за
целите на чл.36 от НК, намери, че следва да бъде определен непродължителен
изпитателен срок от три години, а по отношение на наказанието глоба към
определи под средния размер ориентирано към минимума предвиден в
закона/чл.47,ал.1 НК/
Единствено по този начин ще се предизвикат съответни положителни
промени в съзнанието на дееца, с което ще се постигне не само
индивидулната превенция, но и генералната такава. Наказание в по-малък
размер, както желае защитата чрез прилагането на чл.55 от НК при
демонстрираните грубо нарушение на правилата на данъчното облагане, с
оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви, и
предвид облика на визираната инкриминирана дейност в контекста на общата
престъпност, индициращ на сериозна социална нетърпимост, сочи на
съществуваща реална опасност, същият да бъде възприет като безнаказаност.
Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите
предвидени в чл.36 от НК да поправи и превъзпита осъдения към спазване законите и
добрите нрави, да му се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления както и да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По делото са направени разноски, поради което съдът осъди подсъдимия на
основание чл. 189, ал.3 от НПК да ги заплати в размер на 512 .90 лв./пет стотин и
дванадесет лева и деветдесет стотинки/ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР –
Варна
ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Съдът прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от
Държавата в лицето на Министъра на Финансите за нанесени имуществени
вреди в резултат от деянието на подсъдимия. Не е имало спор в доктрината и
практиката, че обявените за престъпни деяния в съответните състави от
Особената част на НК са и деликти, по смисъла на облигационното право.
Затова, поначало когато инкриминираната дейност се изразява от обективна
страна в неплащане на данъчни задължения в големи размери, каквото е
изпълнителното деяние на състава на престъплението по чл. 255,ал.1 НК, то
6
от нарушение по ЗКПО придобива и качествата на престъпление. В този
случай за извършителя възниква и деликтна отговорност, наред с
наказателната. Затова неплатените данъчни задължения чрез престъпно
укриване на данъци, могат да се търсят от държавата по реда на чл. 45 ЗЗД,
освен ако не са събрани по реда на ДОПК, чрез данъчно ревизионното
производство, каквото в случая не предприето.
Освен престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, това деяние е и
деликт и гражданската отговорност за него възниква едновременно с
наказателната отговорност. Причинените от деянието съставомерни вреди са
не само елемент от обективната страна на съответния престъпен състав по чл.
255 НК, но и основание за търсене на облигационна - деликтна отговорност
от дееца, тъй като то произтича и от нарушаването на забраната да се вреди
другиму и съответстващото задължение за причинителя на вредата за
поправянето и, при виновното и причиняване другиму.
На тези принципи се подчинява и отговорността за престъпленията
против финансовата и данъчната система, които са и резултатни
престъпления. А за настъпилите от тях съставомерни вреди, които в случая
са особено големи размери, ангажирането на наказателната отговорност на
дееца, несъмнено ще е на физическото лице, тъй като съгласно чл. 35 НК
наказателната отговорност е лична. В случая, това е данъчно задълженото
лице, предоставящо информацията за попълване на данъчните декларации,
удостоверяващи, по силата на закона данъчни задължения, независимо и вън
от това, дали дейността е на юридическото или на физическото лице,
извършващи независима икономическа дейност. За качествата на субекта на
тези престъпления е релевантно то да е данъчно задължено лице по
специалните данъчни закони. Установеното, че престъплението е извършено
от подсъдимия като фактически управляващ дружеството, по обикновено
пълномощие. Релевантни за отговорността за престъпно избягване на
данъчни задължения е това му качество. Съответно в същата степен то ще е
релевантно и за деликтната му отговорност, когато е осъществен престъпен
състав на избягване на установяването и плащането на данъчни задължения.
Водим от изложеното съдът намери, макар и неплатените данъчни задължения да са
от дейността на юридическото лице „Елвис 2014“ ЕООД с ЕИК 2030889** те са причинени
от виновното поведение на подсъдимия, който следователно е отговорен за
възстановяването им, съгласно чл. 45 ЗЗД. По делото няма данни подсъдимия доброволно да
е внесъл исковата сума в държавния бюджет, нито принудително, по реда на производство
по ДОПК, следователно, исковата сума е не само ликвидна, но и изискуема, поради което и
съдът го осъди да заплати на Министерството на финансите сумата от 4376.59 / четири хиляди
триста седемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/ представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на
довършване на деянието - 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 175.00 /сто седемдесет и пет/
лева по сметка на ВОС в полза на Бюджета на съдебната власт.
7