ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 146
Х.,
04.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският Окръжен съд............................................................ колегия в открито
заседание на четвърти април............................................................................
През две хиляди и седемнадесета................................................... година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милена Петева ЧЛЕНОВЕ:Боряна Бончева
Красимир Д.
при секретаря.... В.К............................................................................... и
в присъствието на прокурор Ел. И.................................. като разгледа докладваното
от....... чл.с.Бончева.................................. НЧД № 217 ................... по
описа
за 2017г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.457 ал.2-5 вр. чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по предложение на прокурора от Окръжна прокуратура-Х., с което се прави искане съдът да разреши въпросите във връзка с изпълнението на наказание „лишаване от свобода“, наложено с влязла в сила на 18.04.2016год. Присъда от 05.07.2012год., постановена по дело № 6/2012год. на Едночленния апелативен съд за криминални престъпления- ***, потвърдена с Решение № 82/2016год. на Тричленен апелативен съд за криминални престъпления- ***, Република ***, което наказание българският съд приел да приведе в изпълнение в хипотезата на чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА и реда по чл.44 ал.8 от същия закон с влязло в сила Решение по НЧД № 109/2017 година по описа на Окръжен съд-Х..
Осъденият Р.Д.Д. намира предложението за основателно.
Защитникът взема становище за частична основателност на направеното предложение, като намира ,че чуждата присъда следва д асе приспособи след замяна на наказанието „ лишаване от свобода „ с наказание ,, глоба „ в минималния размер и при приложение на правилото на чл.2ал.2 НК .
Съдът, като взе предвид изложените в предложението на прокурора факти и приложенията към него, както материалите по
приключилото с влязло в сила решение НЧД № 109/2017 година по описа на Окръжен съд-Х., прие за установено следното:
С Решение № 37/07.03.2017год. по НЧД № 109/2017 година, влязло в сила на 13.03.2017 година, Окръжен съд-Х. е отказал изпълнение на Европейската заповед за арест, издадена на 14.11.2016го. година от прокурора на Апелативен съд- ***, Република *** по дело № 15/2012 г. по описа на същата прокуратура, с която се иска предаване на лицето Р.Д.Д., гражданин на Република ***, роден на *** ***, ЕГН на съдебните власти на Република *** за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода за срок от пет години шест месеца“, наложено с влязла в сила на 18.04.2016 година Присъда от 05.07.2012год. по дело №6/2012год. на едночленен апелативен съд-***, постановена по горепосоченото дело. Със същото решение Окръжен съд-Х. е приел да се приведе в изпълнение в Република *** посоченото наказанието „лишаване от свобода“ и е изменил взетата спрямо Д. мярка за неотклонение „домашен арест“ в „подписка“ до приключване на процедурата, разрешаваща въпросите във връзка с изпълнението. Решението на изпълняващия издадената ЕЗА съд е влязло в сила на 13.03.2017 година, след което препис от него е бил изпратен на прокурора от ОП-Х.. Именно по повод решаването на въпросите, свързани с изпълнението на наказанието, последният е депозирал настоящото предложение. В този смисъл последното се явява допустимо и съответстващо на приложимия процесуален ред.
Първият въпрос, който сезиращият акт поставя е въпроса за приложимия закон съгласно българското материално право. Според съдържанието на представената от прокурора Присъда /Съдебно решение/ от 05.07.2012год. Р.Д. е бил признат от Едночленния апелативен съд - ***, Република *** за виновен в това, че на 28.08.2011 год. в района на гр. А. и по- конкретно по пътя Енгатил- Синорон -А. в съучастие с други лица и с цел набавяне на имотна облага, както и по занятие, приел на граничен пункт с цел транспортИ.е и превоз на гръцка територия граждани на трета страна, които нямат разрешение за влизане в тази страна и не са били подложени на предвидения в закона контрол“. Посочено е още в решението, че касае транспортИ.е и превоз на четирима граждани от И. и И., както и че превозът на същите е извършен с лек автомобил, който Д. управлявал. Така установената от чуждия съд фактология е квалифицИ.а като престъпление по чл. 8 пар.1 в от Закон № 3386/2005 г., както и т.1 на чл.48 от Закон 3772/2009 г. във връзка с общите разпоредби на член 1, 5 пар.1, 121 13, 14, 16, 17, 18, 26 пар.1а, 27 пар.1а, 45, 51, 52, 53, 57, 76, 80 пар.1, 83, 84 пар.2б, 94 пар.1 и 96 пар.1 от Наказателния закон на Република *** от НК. Тези факти сочат, че деянието, за което Д. е бил признат за виновен, е престъпление и по българския Наказателен кодекс, а именно престъпление по чл.281 ал.2 т.1 от същия, за което към момента на извършване на деянието се предвижда наказание „глоба“ от 1000 до 8000 лева“. Съгласно разпоредбата на изр. второ на чл.457ал.4 НПК, когато по Закона на Р*** за извършеното престъпление не се предвижда наказание „лишаване от свобода“, съдът определя наказание, което най- пълно съответства на наложеното с присъдата. Въпросът за преценката за най-благоприятен закон в случая не стои, тъй като наказанието подлежи на приспособяване към закона, който е действал в приемащата държава към момента на приспособяване на решението / присъдата / на чуждестранния съд. В случая следва да се адаптира наказанието към актуалната понастоящем редакция на нормата на чл. 281 ал. 2 т.1 НК, която предвижда наказание „ лишаване от свобода“ от една до шест години и „глоба“ от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Следва наказанието да бъде адаптИ.о към националния ни закон, действащ към настоящия момент и в този смисъл необходимост от редуцИ.е на неговия размер при хипотезата на чл.457 ал. 4 от НПК не е налице.
Вторият, подлежащ на решаване в настоящото производство, въпрос е първоначалният режим, при който наказанието „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи. Този режим следва да бъде „строг“.
Предвид разпоредбата на чл.457 ал.5 от НПК от наложеното на осъдения Д. наказание следва да се приспадне времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 02.11.2011год. до 06.07.2012год., от 07.02.2017 год. до 16.02.2017год. както и времето, през което на осъдения Р.Д.Д. е била взета мярка за неотклонение „ домашен арест“, считано от 16.02.2017год. до 07.03.2017год.
МотивИ. от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
Приетото за изпълнение с
Решение № 37/07.03.2017 г. по НЧД № 109/2017
г. по описа на Окръжен съд-Х. наказание „лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца“, наложено
на Р.Д.Д., ЕГН ********** с с влязла в сила на 18.04.2016 година
Присъда /решение/ от 05.07.2012
година, постановена по дело № 6/2012 година на
Едночленен апелативен
съд-***, Република *** за престъпление по
чл.281 ал.2 т.1 от
Наказателния кодекс на Република ***, да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим.
ПРИСПАДА от наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години и шест месеца времето, през което по отношение на осъдения Р.Д.Д. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 02.11.2011год. до 06.07.2012год., от
07.02.2017 година
до 16.02.2017год., както и времето, през
което на осъдения Р.Д.Д. е била взета мярка за
неотклонение „домашен арест“, считано от 16.02.2017год. до
07.03.2017год.
Определението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в 15-дневен срок от днес.
Председател: Членове:1. 2.