Р Е Ш Е Н И Е №

 

          гр. София, 02.07.2021г.

                                     

                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                  Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 211 по описа за 2021г. и за да се произнесе,   взе предвид следното:

 

 Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ,  и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от  ЗОП.

 

Ищецът „К.“ АД твърди, че на 14.01.2019г. страните са сключили Рамково споразумение № 80-09-4/14.01.2019г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника за нуждите на СУ“С.К.О.““ за срок от две години по Обособена позиция № 1 „Настолни компютри“, Обособена позиция № 2 „Сървъри“, Обособена позиция № 4 „Таблети“, Обособена позиция“ № 5“Монитори и дисплеи“, Обособена позиция № 9 „Мрежови устройства и мрежови компоненти: защита на електрозахранването“. 

Въз основа на рамковото споразумение са били подписани еднотипни договори за доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника – Договор № 80-09-66/14.05.2019г. за доставка на стоките по Обособена позиция № 1 „Настолни компютри“ и Договор № 80-09-67/14.05.2019г. за доставка на стоките по Обособена позиция № 2 „Сървъри“.

Съгласно клаузите на договорите ищецът, в качеството изпълнител, е поел задължение да достави стоките франко сградите на ответника и в срока по чл. 5, а ответникът възложител  е трябвало да заплати цената на стоките, посочени единично в Приложение № 2 „Ценово предложение на изпълнителя“ към двата договора. По силата на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от договорите ответникът се е задължил да заплати цената на всяка доставка в срок от 60 календарни дни, считано от датата на представяне на придружително писмо с приложена фактура и приемо-предавателен протокол, удостоверяващ надлежното предаване на оборудването.

В изпълнение на поетите задължения ищецът е извършил надлежни доставки на заявеното от ответника оборудване, за което страните са подписали приемо-предавателни протоколи, и ищецът е издал данъчни фактури.

Ответникът не е платил дължимата цена и е останал задължен за сума от 61 957. 20 лева, от която 25 104 лева по    Договор № 80-09-66/14.05.2019г. по 15 данъчни фактури (фактура № **********/19.03.2020г., фактура № **********/19.03.2020г., фактура № **********/19.03.2020г., фактура № **********/19.03.2020г., фактура № **********/08.06.2020г., фактура № **********/19.06.2020г., фактура № **********/19.06.2020г., фактура № № **********/24.06.2020г., фактура № **********/07.08.2020г., фактура № **********/07.08.2020г., фактура № **********/15.09.2020г., фактура № **********/18.09.2020г., фактура № **********/12.10.2020г., фактура № **********/16.10.2020г. и фактура № **********/30.10.2020г.), както и 36 853. 20 лева по  Договор № 80-09-67/14.05.2019г. по 2 данъчни фактури (фактура № **********/13.04.2020г. и фактура № **********/13.04.2020г.).

Ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 61 957. 20 лева останала неплатена цена на доставките, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (04.02.2021г.). 

Претендира още сумата от 3 024. 47 лева изтекла лихва за забава от датата на входиране на  всяка от фактурите до 01.02.2021г., включително, при конкретно посочване на отделните изтекли лихви и размера на главницата по всяка от фактурите, както и иска присъждането на  направените по делото разноски.  

 

Още с  първоначалния си отговор ответникът С.У.„С.К.О.“ оспорва исковете като неоснователни и също иска присъждане на направените разноски.

Конкретно възразява, че издадените фактури не са достатъчно основание за възникване на задължение за заплащане на цената при извършване на доставката, а представените по делото приемо-предавателни протоколи не са подписани или приети по надлежния ред от лице, представляващо висшето учебно заведение. Не е изпълнено уговореното по чл. 11, ал. 1 от  Договор № 80-09-66/14.05.2019г. От положения подпис в поле „приел“ не може да се извади обосновано заключение, че принадлежи на упълномощен представител на възложителя.  Страната оспорва и издаването на уговорените по чл. 3, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 от договорите документи, удостоверяващи приемането на всички количества от доставката по места, подписани от страните или упълномощени техни представители. Конкретно се излага, че уговорката е била продиктувана от структурата и мащаба на административния апарат и вътрешните разпоредби, касаещи администрацията на ответника. Датата на депозиране на придружително писмо, ведно с фактура и приемо-предавателен протокол за доставени стоки, подписан без забележка, е моментът, от който започва да тече уговореният срок в договора – 60 дни за заплащане на доставените стоки. Неоснователен е и искът за обезщетение за мораторна лихва за забава, тъй като не са изпълнени изискванията, за да настъпи падежът на плащане.

 

В допълнителната си искова молба ищецът подробно отговаря на възраженията на ответника, като изцяло поддържа исковете си. По отношение на лицата, подписали приемо-предавателните протоколи е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, както и те са същите, които са подписали фактурите, а по отношение на фактурите  липсва възражение относно представителната власт на лицата. Изпълнени са били изискванията на чл. 4, ал. 1 от договорите и ответникът е изпаднал в забава. В представено от ответника  писмено доказателство се съдържа изявление (на счетоводител), че сумите по фактурите са дължими.

 

В допълнителния си отговор ответникът поддържа възраженията, оспорванията и правните си доводи във връзка с изискуемостта на цената по доставките и забавата си. Отговоря подробно на допълнителната искова молба – по отношение на чл. 301 от ТЗ, чл. 6, ал. 1 от ЗСч относно реквизитите на съставените фактури, организацията на деловодната дейност при ответника.

 

По предявените искове:

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

Ищецът е търговско дружество с предмет на дейност, освен другото, производство, монтаж, сервизно обслужване и вътрешна и външна търговия с  оптическа, комуникационна и изчислителна техника, канцеларско обзавеждане и принадлежности, съответно основна дейност по НКИД – дейности в областта на информационните технологии.  

На основание чл. 81, ал. 3 от ЗОП и в изпълнение на решения за определяне на потенциални изпълнители за сключване на рамково споразумение за възлагане на обществени поръчки с предмет  „Доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника за нуждите на СУ“С.К.О.“ по 10 обособени позиции, на 14.01.2019г. между страните  е било сключено Рамково споразумение № 80-09-4/14.01.2019г., с което ответникът като възложител е възложил, а ищецът, като потенциален изпълнител, е приел да изпълни обществена поръчка с посочения предмет, включително по Обособена позиция № 1 „Настолни компютри“ и Обособена позиция № 2 „Сървъри“.

Видът и броят на конкретните техники, оборудване и принадлежности, цената и конкретното място на доставка и другите специфични условия  е трябвало да бъдат определени в договори, сключени по реда на чл. 82, ал. 3 от ЗОП, въз основа на споразумението. Рамковото споразумение е било сключено за срок от 24 месеца.

Съгласно Раздел V „Плащания и неустойки“ по споразумението, възложителят е заплащал стойността на доставката на техниката, оборудването и принадлежностите в размера, уговорен в договора, сключен на основание рамковото споразумение, в срок до 60 календарни дни след извършване на доставката, подписване на приемо-предавателния протокол и издаване на фактура. Финансирането е било от бюджета на факултетите/звената/проектите/програмите/дейностите – заявители (чл. 16). 

Съгласно клаузата на чл. 17, ал. 1 от споразумението, в случай на забавяне при изпълнението на работата по договора изпълнителят е дължал на възложителя неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, но не повече от 25% от стойността на забавената дейност. Изплащането на неустойката не е лишавало изправната страна от правото да търси реално изпълнение и обезщетение за претърпените вреди (чл. 17, ал. 2).  

С оглед  на рамковото споразумение, въз основа на Решение № РД 40-59/15.04.2020г. за определяне на изпълнител, конкретно  са били сключени Договор № 80-09-66/14.05.2019г. за доставка на стоките по Обособена позиция № 1 „Настолни компютри“ и Договор № 80-09-67/14.05.2019г. за доставка на стоките по Обособена позиция № 2 „Сървъри“.

В Договора № 80-09-66/14.05.2019г. е било предвидено, че цената по договора ще бъде платена в срок до 60 календарни дни след представяне на документите, удостоверяващи изпълнението на цялата доставка – придружително писмо заедно с фактура и приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи приемане на всички количества на доставката по места, подписани от представители на изпълнителя и възложителя (чл. 3, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 от договора).

Идентични относно срока на плащане на цената са били и клаузите на  Договор № 80-09-67/14.05.2019г.  

Сключването на договорите между страните и тяхното съдържание не е спорно по делото.

На 19.03.2020г., 08.06.2020г., 19.06.2020г., 24.06.2020г., 07.08.2020г., 15.09.2020г., 18.09.2020г., 12.10.2020г., 16.10.2020г. и 30.10.2020г. в изпълнение на Договора № 80-09-66/14.05.2019г. от ищеца са били предадени и лица, действали от името на ответника, са приели стока – компютърни конфигурации, общо за   25 104 лева с ДДС.

Доставките са били удостоверени с данъчни фактури - фактура № **********/19.03.2020г. за 528 лева, входирана при ответника на 25.03.2020г., фактура № **********/19.03.2020г. за 751. 20 лева, входирана на 25.03.2020г., фактура № **********/19.03.2020г. за 528 лева, входирана на 25.03.2020г.,  фактура № **********/19.03.2020г. за 751. 20 лева, входирана на 16.06.2020г.,  фактура № **********/08.06.2020г. за 1 836 лева, входирана на 16.06.2020г.,  фактура № **********/19.06.2020г. за 918 лева, входирана на 30.06.2020г.,  фактура № **********/19.06.2020г. за 751. 20 лева, входирана на 30.06.2020г., фактура № № **********/24.06.2020г. за 918 лева, входирана на 30.06.2020г.,  фактура № **********/07.08.2020г. за 1 836 лева, входирана на 27.08.2020г.,  фактура № **********/07.08.2020г. за 1 584 лева, входирана на 27.08.2020г., фактура № **********/15.09.2020г. за 751. 20 лева, входирана на 21.09.2020г.,  фактура № **********/18.09.2020г. за 7 392 лева, входирана на 21.09.2020г., фактура № **********/12.10.2020г. за 5 280 лева, входирана на 16.10.2020г.,  фактура № **********/16.10.2020г. за 751. 20 лева, входирана на 23.10.2020г.,  и фактура № **********/30.10.2020г. за 528 лева, входирана на 18.11.2020г. Ведно с  фактурите, двустранно подписани,  от ищеца са били приложени приемо-предавателни протоколи с дата, датата на фактурите, също двустранно подписани, както и съпроводителни писма. Документите са представени по делото.

На 13.04.2020г.  в изпълнение на Договора № 80-09-67/14.05.2019г. от ищеца са били предадени и лица, действали от името на ответника, са приели стока – конфигурации сървър, общо за   36 853. 20 лева по  Договор № 80-09-67/14.05.2019г., за което са били издадени две данъчни фактури - № **********/13.04.2020г. и  № **********/13.04.2020г., с подпис и за ответника, входирани при ответника на 28.04.2020г., на стойност съответно 14 818. 80 лева и 22 034. 40 лева, ведно с приемо-предавателни протоколи от 13.04.2020г., всички двустранно подписани, и съпроводителни писма, също представени по делото.  

Фактурите са били осчетоводени при всяка от страните, включително при ответника, както и конкретните доставени стоки – заприходени при ответника. В този смисъл е заключението на изслушаната по делото съдебна счетоводна експертиза и уточненията на вещото лице, направени в открито съдебно заседание.

По делото от ответника е представен доклад вх. № 70-98-14/17.02.2021г. на и.д. главен счетоводител, съгласно който процесните фактури са били приети за изцяло дължими.

За времето от 26.05.2020г. до 01.02.2021г. върху сумата от 528 лева е изтекла лихва за забава в размер на 36. 96 лева, съответно на промените в основния лихвен процент за периода; за времето от 26.05.2020г. до 01.02.2021г. върху сумата от 751. 20  лева е изтекла лихва от 52. 58 лева; от 17.08.2020г. до 01.02.2021г. върху сумата от 751. 20 лева – 35. 26 лева лихва; от 17.08.2020г. до 01.02.2021г. върху сумата от 1 836 лева е изтекла лихва в размер на  86. 19 лева; от 31.08.2020г. до 01.02.2021г. върху сумите от 918 лева и 751. 20 лева – съответно 39. 53 лева и 32. 34 лева лихви; от 27.10.20202г. до 01.02.2021г. върху сумите от 1 836 лева и 1 584 лева – 49. 98 лева и 43. 12 лева лихви; от 21.11.2020г. до 01.02.2021г. върху сумите от 751. 20 лева и 7 392 лева – 15. 23 лева и 149. 89 лева лихви; от 16.12.2020г. до 01.02.2021г. върху 5 280 лева – 70. 40 лева лихва; от 23.12.2020г. до 01.02.2021г. – 8. 56 лева лихва върху сумата от 751. 20 лева; от 18.01.2021г. до 01.02.2021г. – върху сумата от 528 лева е изтекла лихва в размер на  2.20 лева, или общо 698. 73 лева лихва за забава.

Също за времето от 29.06.2020г. до 01.02.2021г. върху сумите от 14 818. 80 лева и 22 034. 40 лева са изтекли лихви за забава в размер на 897. 36 лева и 1 334. 31 лева съответно на промените в основния лихвен процент за периода, общо 2 231. 67 лева.

   Размерът на изтеклата законна лихва се установява от  заключението на съдебната счетоводна експертиза, както и от данните  относно размера на основната лихва по сайта calculator.bg.

 

         При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

 

Страните по делото са обвързани от договорите за обществена поръчка от 14.05.2019г., сключени след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка при определянето в  процедурата на ищеца за изпълнител  с възложител ответникът.   Договорите  са  уредени в ЗОП  и сключени в приложение на действалата към датата на сключване  негова редакция – като възмездени писмени договори между възложителя и изпълнителя с предмет доставка на стоки (чл. чл. 3, ал. 1, т. 2). За всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите са се прилагали разпоредбите на ТЗ и ЗЗД (чл. 120 от ЗОП),  включително общите правила относно договорите и специалните разпоредби относно договора за търговска продажба, каквито по  същественото си съдържание са договорите между страните.

В изпълнение на договорите ищецът е доставил стоки - компютърни конфигурации и конфигурации на сървър, при което ответникът дължи уговорената цена – съответно 25 104 лева с ДДС и  36 853. 20 лева с ДДС, общо 61 957. 20 лева. Предявените искове по  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ,  вр. чл. 120 от  ЗОП за заплащане на тази сума  са основателни и следва да бъдат уважени.

Без значение е дали лицата, получили стоките, съгласно издадените приемо-предавателни протоколи, са били изрично овластени от законния представител на ответника за получаването им, както е било уговорено по договорите, щом издадените в удостоверението на доставките данъчни фактури са били осчетоводени при ответника, а стоките – заприходени като получени от висшето учебно заведение. Действията са с характер на потвърждение по смисъла на разпоредбата на  чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, приложима към ответника. Ответникът не е търговец и чл. 301 от ТЗ не е приложим към него, но твърдението на ищеца за потвърждаване  приемането на стоките от ответника, по изложеното, е основателно.   Осчетоводяването на издадените фактури по доставките при ответника е и признание за получаване на стоката и  дължимост на нейната цена. Това е било и съгласно изявленията на  изпълняващия длъжността главен счетоводител на висшето учебно заведение по представената по делото докладна вх. № 70-98-14/17.02.2021г.

За изпълнение на задължението на ответника за заплащане на цената по доставките по договорите  е бил уговорен срок  - 60 календарни дни след представяне на документите, удостоверяващи изпълнението на цялата доставка – придружително писмо заедно с фактура и приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи приемане на всички количества на доставката по места, подписани от представители на изпълнителя и възложителя.

При съобразяване датите на входиране на съпроводителните писма, фактурите и приемателните протоколи, както и при съобразяване на  разпоредбите на чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, съгласно които когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът, като той изтича в края на последния ден, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден, следва да се приеме, че съответно от 26.05.2020г., 17.08.2020г., 31.08.2020г., 27.10.2020г., 21.11.2020г., 16.12.2020г., 23.12.2020г. и 18.01.2021г. ответникът е в забава за плащанията на цената по Договора № 80-09-66/14.05.2019г.  и дължи лихва      в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.), като съгласно установеното от фактическа страна – до 01.02.2021г. -  698. 73 лева лихва за забава, а по втория от договорите – от 29.06.2020г., при дължимост на лихва до 01.02.2021г. -  2 231. 67 лева, или лихва общо от 2 930. 40 лева. В процесните договори страните не са се отклонили от  предвижданията на  чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

Основателно е и искането за присъждане на лихви за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Възражението на ответника, че не е в забава за плащане на цената по доставките,  е неоснователно.

Без значение е, че по договорите за обществена поръчка  е била уговорена неустойка за забава при плащането на главниците. Съгласно съдебната практика може да се присъди обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение и ако страните  са уговорили неустойка за този вид неизпълнение, щом тя не е била предявена и  платена от длъжника. В тази хипотеза кредиторът е упражнил право на избор (Решение № 230 от 13.07.2011г. по т.д. № 1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 68 от 09.07.2012г. по т.д. № 450/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от 09.10.2015г. по т.д. № 2304/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 120  по т.д. № 1032/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 210 от 11.12.2018г. по т.д. № 2874/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.). Допълнително в самия рамков договор между страните, въз основа на който са били сключени конкретните договори за обществена поръчка, е било предвидено, че изплащането на неустойката не лишава изправната страна от правото да търси реално изпълнение и обезщетение за претърпените вреди. 

 

По разноските

 

         Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от 2 599. 27 лева, 600 лева разноски за вещо лице и 4 560 адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.01.2021г., от които 3 800 лева данъчна основа, общо 7 759. 27 лева.

         От ответника е възразено, че платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

         Възражението е основателно.

Минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения предвижда размер на възнаграждението в случая от 2 479. 45 лева без ДДС. Делото се отличава с известна фактическа сложност поради съществуването на два договора, в рамките на рамково споразумение, и издадени 17 фактури, във връзка с които се претендират отделно и  изтекли лихви, но липсва правна сложност, доказателствата се ограничават до писмени и една изслушана съдебна експертиза с участие на едно вещо лице, както и е проведено само едно открито съдебно заседание с приключване на първоинстанционното производство в рамките на пет месеца. Така възнаграждение за адвокат  от повече от 3 000 лева без ДДС се явява прекомерно и разноските на ищеца за адвокат следва да бъдат намалени, съответно на 3 600 лева с ДДС.      

Или с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца са дължими 6 789. 43 лева от разноските от общо подлежащите на възстановяване 6 799. 27 лева.   

         От установените от ответника разноски от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение  по чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.  чл. 25, ал. 1 от Наредба № 1 за плащане на правната помощ, с оглед изхода на делото са дължими 0.43 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

        

Воден от горното съдът

 

 

                                                Р Е Ш И :

 

         ОСЪЖДА С.У.„С.К.О.“,  с БУЛСТАТ ******** и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „К.“ АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, на основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ,  вр. чл. 120 от  ЗОП, сумата от 61 957. 20 лева (шестдесет и една хиляди деветстотин петдесет и седем лева и двадесет стотинки) неплатена цена с ДДС  по  Договор № 80-09-66/14.05.2019г. за доставка на стоките по Обособена позиция № 1 „Настолни компютри“ и Договор № 80-09-67/14.05.2019г. за доставка на стоките по Обособена позиция № 2 „Сървъри“ във връзка с Рамково споразумение № 80-09-4/14.01.2019г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника за нуждите на СУ“С.К.О.““, със законната лихва за забава от 04.02.2021г. до окончателното плащане на сумата от 61 957. 20 лева, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и  2 930. 40 лева (две хиляди деветстотин и тридесет лева и четиридесет стотинки) изтекли лихви до 01.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 3 024. 47 лева и период.  

         ОСЪЖДА С.У.„С.К.О.“,  с БУЛСТАТ ******** и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „К.“ АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 6 789. 43 лева (шест хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки) разноски по делото, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а „К.“ АД да заплати на С.У.„С.К.О.“ сумата от 0. 43 лева (четиридесет и три стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

                                                                  Съдия: