Определение по дело №556/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 7
Дата: 2 януари 2014 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20131200900556
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

8.12.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.11

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Татяна Събева

дело

номер

20104100501030

по описа за

2010

година

С решение № ..../.... г. по гр.д. № ..../..... г. на РС - гр. Г.О. е прието за установено, че „М.” О.- гр.Г.О. дължи на „М.” О.- гр.Л. сумата 3 384.38 лв., представляваща общия размер на вземането като цена на доставено гориво по следните фактури с №№ ..../..... г. на обща стойност 3 602.97 лв. и остатък 2 802.97 лв.; № ............ г. с обща стойност 774.07 лв. и остатък 521.98 лв. и № ........../...... г. на стойност 59.43 лв., за което вземане е издадена заповед № .... за изпълнение на парично задължение от ..... г. по ч.г.д. № ......./...... г. на РС - гр. Г.О.. Прието е за установено още, че „М.” О.- гр.Г.О. дължи на „М.” О.- гр.Л. сумата 1429.49 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение от 3 384.38 лв., в размер на законната лихва от 20.8.2006 г. до 16.6.2009 г.-датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за което вземане е издадена заповед № 925 за изпълнение на парично задължение от ...... г. по ч.г.д. № ...../..... г. на РС - гр. Г.О.. С решението е отхвърлен иска по чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в останалата част до пълния размер от 2018.05 лв.- за разликата от 588.56 лв. като погасен по давноС. С решението са присъдени на „М.” О.- гр.Л. 1024.16 лв. разноски по делото, които да бъдат заплатени от „М.” О.- гр.Г.О..

Недоволно от решението е останало „М.” О.- гр.Г.О., което дружество обжалва решението. Твърди се ,че между ”Л.-М. М.” и „М.” О.- гр.Л. не е сключван договор за покупко-продажба на горива, нито е уговарян вид на стоката, нейното количество,цена,начин и срок на плащане. Твърди се ,че „М.” О.- гр.Г.О. не дължи никакви суми на ищеца и се твърди ,че стоката по фактурите не е получавана. Относно представената справка от ищеца за плащани суми се твърди ,че същата изхожда от ищеца и не може да удостовери задължение. Твърди се ,че се оспорва заключението на изслушаната експертиза. Относно фактурите се твърди ,че те не са получавани и подписвани от , нито са осчетоводявани, нито са получавани горива. Твърди се ,че главницата и лихвата са погасени по давноС.

Не е постъпил отговор по въззивната жалба в законния срок, но в съдебно заседание пълномощникът на ответника по жалбата взема становище ,че обжалваното решение е правилно,обосновано и законосъобразно, а оплакванията в жалбата са неоснователни.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Обжалваното решение е постановено по повод исковата на „М.” О.- гр.Л. против „М.” О.- гр.Г.О.. Твърди се ,че на ....... г. между ищеца и ”Л.-М. М.”-Г.О. е сключен договор за зареждане на автомобилите на . Едно от задълженията е било да разплаща в брой на всеки 10 дни полученото гориво. За извършените продажби продавачът издава данъчни фактури № ......./...... г.; ......./....... г. и ....... г. с начин на плащане-платежно нареждане. Твърди се ,че на 6.4.2005 г. и 22.3.2006 г. е извършил частични плащания по ф-ра № ......./....... г. съответно 600 лв. и 200 лв.. Твърди се, че има частично плащане и по ф-ра № ...../...... г за 252.09 лв. на 10.7.2005 г. Твърди се ,че след частичните плащания към момента на подаване на исковата молба задължението на търговеца е в размер на 3 384.38 лв., представляващи доставени и незаплатени гориво-смазочни материали и 2018.05 лв. лихва за забава, считано от 1.3.2005 г. до подаване на молбата. Твърди се ,че на ....... г. ищецът е подал в РС - гр. Г.О. заявление по чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение . Твърди се ,че в законния срок ответника по делото е подал възражение, в което твърди ,че има пълно неизпълнение на договора. Твърди се ,че длъжникът се е подписал под приложената справка ,че се дължи сумата. Твърди се, че по цитираните фактури получател е ”Л.-М. М.”-Г.О., който с решение № ...../...... г. по ф.д. № ...../..... г. е прехвърлил предприятието си на „М.” О.- гр.Г.О.., чийто съдружник и управител е бившия собственик на . Моли да се приеме за установено, че ответникът като правоприемник на ”Л.-М. М.”-Г.О. дължи на ищеца сумата 3384.38 лв. по фактури № ...../....... г.; № ....../...... г. и № ........./....... г. , както и сумата 2018.05 лв. лихва за забава за периода 1.3.2005 г. до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-16.6.2009 г., законната лихва върху главницата до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по иска е взела становище, че иска е неоснователен, че между него и ищеца не са сключвани договори за покупко-продажба на горива и да е уговарян вид и количество и цена на стоките. Твърди се ,че не са получавани стоките и не се дължи плащане на исковите суми. Оспорена е и справката, като изходяща само от ищеца. Твърди се ,че главницата и мораторната лихва са погасени по давноС.

За да постанови решението си районният съдия подробно е обсъдил всички събрани доказателства по делото. Подробно е анализиран договора от ..... г. сключен между ищеца и ”Л.-М. М.”-Г.О.. Правилно и мотивирано съдът е приел, че между страните е налице търговско правоотношение-сключена търговска продажба, по силата на която ищецът се е задължил да зарежда с гориво автомобилите на , във връзка с което са издадени и процесните фактури. В мотивите си съдията е обсъдил възраженията на ответника, които са изложени и във въззивната жалба на последния. В тази връзка правилно съдията се е позовал и на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, за което са изложени подробни съображения. Съдията законосъобразно е приел, че по делото е безспорно установено наличието правоприемство между ответника и , като се е позовал на чл. 15 от ТЗ за извършеното прехвърляне на предприятие от ”Л.-М. М.”-Г.О. на ответното дружество. Правилно съдът е приел по делото за безспорно установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като се е съобразил с писмените доказателства, със заключението на вещото лице, както и с поведението на и на ответното дружество. Следва да се има предвид ,че при събиране на доказателства пред районният съд-предоставяне на документи за двете експертизи, ответникът е създавал пречки за събиране тези допуснати доказателства. В тази връзка следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 161 ГПК, като ответникът по иска не може да черпи права от това си поведение. Правилно съдията е приел съобразно заключението на СИЕ и разпоредбата на чл. 55 ал.1 ТЗ, че размерът на неицплатената част от фактурите е общо 3384.38 лв., като подробно е описан размера, дължим по всяка от фактурите. Във връзка с това съдията е констатирал, че купувачът не е изпълнил задължението си по чл. 327 ТЗ, като е уважил иска за главницата. Окръжен съд - В.Т. напълно споделя изложените мотиви на районния съд относно основателността на претенцията за главницата и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Относно претендиранато обезщетение за забавено плащане на това парично задължение съдията правилно се е позовал на чл. 86 ЗЗД, като в тази връзка относно дължимостта на лихви, следва да е има предвид и разпоредбата на чл. 294 ал.1 от ТЗ. В мотивите си съдията правилно е констатирал наличието на забавено изпълнение на главното задължение от страна на ответника. Съдът правилно се е съобразил с възражението за настъпила погасителна давност на задължението до 20.8.2006 г., като се е позовал на чл. 111б.”б” ЗЗД, като е уважил иска до размер на 1429.49 лв. Въззивният съд напълно споделя изложените мотиви на районния съд относно основателността на претенцията за обезщетението за забавено плащане и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото право на разноски има ответникът по жабата, но искане за такива не е направено и съдът не присъжда разноски.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №..... /..... г. по гр.д. № .... /..... г. на РС - Г.О..

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

09B2CA6A4F728A66C22577F3004DCD81