Решение по дело №21/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. чл.317 от ГПК.

С решение № 28/30.04.2012 г., постановено по Г.д. № 2333/2011 г., Кърджалийският районен съд е признал за неистински подписите, положени от името на (авторството на изявлението от името на) ищеца Р. Ю. С. в представените ведомости за заплати на ответника “Е.-Б.-Т.” О. за месеците от януари 2011 г. (включително) до октомври 2011 (включително), като е изключил ведомостите от доказателствата по делото. Със същото решение “Е.-Б.-Т.” О. е осъдено да заплати на ищеца Р. Ю. С. сумата от 2687.52 лв. – неизплатено трудово възнаграждение по трудово правоотношение между ищеца и ответника, възникнало въз основа на трудов договор между тях с № 33 от 10.01.2011 г., за отработени 22 дни през месец януари 2011 г. и отработени 7 работни дни през месец ноември 2011 г. и 9 месечни трудови възнаграждения за периода от 01.02.2011 г. до 31.10.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска – 08.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата както и направените по делото разноски в размер на 500 лв., а по сметка на РС – К. 107.50 лв. държавна такса и 340 лв. разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът “Е. – Б. – Т.” О. – Г.К., представляван от процесуален си представител, който го обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. В жалбата се сочи, че от доказателствата по делото, включително и декларация обр.6, както и от заключението на вещото лице се установило, че дружеството изплатило на ищеца претендираните суми, а напротив Р. С. дължал сумата в размер на 4 146.68 лв. Съдът неправилно не кредитирал приетата и неоспорена от страните декларация обр.6, от която било видно, че дължимото възнаграждение било начислено и своевременно заплатено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на РС – К., като постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата си.

Въззиваемият Р. Ю. С. не е представил отговор на основание чл.263 от ГПК и не взема становище по въззивната жалба. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му като нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2, във вр. с чл.124 от КТ заплащане на сумата от 2687.52 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение. Ищецът сочи в исковата молба, че за посочения в исковата молба период не бил получил дължимото трудово възнаграждение. Ответникът оспорва иска като твърди, че е заплатил претендираното трудово възнаграждение, както и авансово изплатени суми, от които не били отчетени 4 146.68 лв.

Установява се от представените доказателства по делото - трудова книжка № ****** на Р. Ю. С., трудов договор № **/10.01.2011 г. и заповед № **/08.11.2011 г., че въззиваемият Р. Ю. С. е бил в трудово правоотношение с “Е. – Б. – Т.” О. – Г.К. за времето от 10.01.2011 г. до 08.11.2011 г., като е заемал длъжността “шофьор” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 350 лв.

От писмените заключения на вещото лице Г. Д. по назначените съдебно-счетоводни експертизи, както и от разпита на същата в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че за периода от 10.01.2011 г. до 08.11.2011 г. по ведомост за заплати на Р. Ю. С. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 3496.26 лв., от което са удържани лични осигурителни вноски по КСО, здравноосигурителни вноски по ЗЗО и данък по чл.42 от ЗДДФЛ в размер на 808.74 лв., като нетният размер на трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на 2687.52 лв. Установява се също, че във ведомостите за заплати срещу името на ищеца има положен подпис.

От писмените заключения на вещото лице Н. Я. по назначените съдебно-почеркови експертизи, както и от разпита на същия пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че подписите, посочени като обекти на експертизата не са идентични с представените сравнителни образци от подписа на ищеца Р. Ю. С.. Установява се също, че подписите, положени от името на ищеца Р. Ю. С. в приложените по делото и представени в открито съдебно заседание ведомости за заплати за 2011 г. не са положени от ищеца, а подписът, положен от името на ищеца Р. Ю. С. върху трудов договор № 33/10.01.2011 г. не е положен от него.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.128, т.2, във вр. с чл.124 от КТ заплащане на сумата от 2687.52 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение е основателен и доказан и правилно е бил уважен от Кърджалийския районен съд, чието решение е обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Безспорно по делото е, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът Р. С. е заемел длъжността “шофьор” при ответното дружество, въпреки обстоятелството, че трудовият договор не е подписан от ищеца, както се установява от заключението на вещото лице Н. Я.. При липса на довод в тази насока във въззивната жалба, съдът няма правомощието да осъществи съдебен контрол на първоинстанционното решение в тази му част, поради което следва да се приеме, че трудовото правоотношение е възникнало валидно и е породило желаните между страните правни последици. На следващо място от доказателствата по делото, и най-вече от заключенията на вещото лице Н. Я. по назначените съдебно-почеркови експертизи, се установява, че претендираното трудово възнаграждение не е било изплатено на ищеца, тъй като подписите във ведомостите за заплати не са положени от ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост, срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, или се превежда на влог в посочената от него банка. В настоящия случай изплащането на трудовото възнаграждение на ищеца е ставало по ведомост и следва да бъде установено с положения от него подпис във ведомостите за заплати. При положение, че такъв подпис липсва, или че положеният подпис не е на ищеца, следва да бъде направен извод, че трудовото възнаграждение не е изплатено. В тази връзка неоснователен е изложения във въззивната жалба довод, че изплащането на трудовите възнаграждения се установява от приетата по делото декларация обр.6. Това е така защото с посочената декларация се установяват внесени от работодателя осигурителни вноски, здравноосигурителни вноски и данък общ доход за цялото предприятие. Самия факт на внасянето на такива вноски, които по съществото си са публични задължения, не би могъл да доведе до извод за заплащане на дължимо трудово възнаграждение, което се установява с положения във ведомостите подпис на работника.

Що се отнася до изплатените на ищеца суми за пътни разходи и неотчетена от него сума в размер на 4 146.68 лв., съгласно заключението на вещото лице Г. Д., следва да се посочи, че тази сума не е предмет на делото, тъй като за същата не е предявен насрещен иск и не е направено възражение за прихващане. В тази връзка обстоятелството дали ищецът Р. С. дължи на ответника “Е. –Б. – Т.” О. суми по дадени аванси за пътни разходи не е от значение за дължимостта на трудовото възнаграждение.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 28/30.04.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 2333 по описа за 2011 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не се претендират от въззиваемия, а и такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във с чл.316 от ГПК, във вр. с чл.317 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/30.04.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 2333 по описа за 2011 г. на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.