Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260718
08.03.2021 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14416 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба на „НиБ
технолоджи” ЕООД срещу „К Билдинг 61” ЕООД, с която са предявени искове по чл.
327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответното дружеството имали
търговски взаимоотношения от дълго време. По тях ищецът продал на ответника
множество стоки, подробно описани в исковата молба, за което били съставени
фактури от 04.01.2019г., 05.01.2019г., 11.01.2019г., 12.01.2019г.,
09.02.2019г., 11.02.2019г. 20.02.2019г. 25.02.2019г. и 01.05.2019г. Ответното
дружеството не заплатило дължимата цена, поради което дължало и обезщетение за
забава. Иска се осъждането на ответница да заплати цената на стоките и
обезщетение за забавено изпълнение. Претендира се законна лихва от подаването
на исковата молба и разноски вкл. за обезпечително производството. .
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Като писмени
доказателства по делото са приети - описаните фактури, ведно протоколи за
предаването на стоките, всички подписани за представител на ответното дружество.
Приета е и ССЕ.
По
въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и
дали тя е основание за плащане на цената на стоката, е формирана трайна съдебна
практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение №
30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. Процесните носят подписи на представител
на ответника и съгласно приетата ССЕ са осчетоводени от ищеца и включени в
справките по ДДС на ответника- без фактура № ****и № ****. С подписването на
фактурите и протоколите за предаването на стоките, както и отчитането им, ответникът е изразил съгласието
си с доставката, съобразно отразеното в счетоводните документи. Само по себе си,
отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството ответник, представлява недвусмислено признание на задълженията и доказва тяхното
съществуване.
В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в т. ч. решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г.
Доставката
на стоките по фактура № **** и № **** се установява от представените копия на
документите, ведно с приемо-предавателни протоколи.
Предвид
изложеното и след цялостна преценка на събраните по делото доказателства, анализирани
поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че всички
елементи от фактическия състав на претенцията са доказани по несъмнен начин.
Установява се възникването именно на твърдените в исковата молба облигационни
правоотношения, по които ищецът е престирал – предал е стоките, предмет на
продажбите, при което за ответника е възникнало задължението за плащане на
съответните цени. Всички вземания са изискуеми и дължими, доколкото стоките са
приети.
Главният иск е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за търсените суми, ведно
със законната лихва от постъпване на исковата молба до погасяването, като
последица.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът формира
извод за наличие на главен дълг. Падежът на задължението е настъпил съгласно
чл. 327, ал. 1 ТЗ при предаване на стоката, тъй като не се установява да е
уговорено друго. С оглед на това ответникът е изпаднал в забава. Не се
установява да е настъпило погасяване на вземанията, поради което ответникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва. Конкретният размер на обезщетението
за забава се установява от приетата ССЕ, като стойностите съответстват на
претендираните с исковата молба.
Относно
разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото
производство за ДТ, ССЕ и адв. възн. в размер на общо 1216.90 лева.
Предвид разясненията дадени в т. 5 ТР от ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство съдът се произнася и за разноските направени за обезпечаването на
предявените искове. В настоящия случай, такива не следва да бъдат присъждани,
защото представените документи не удостоверяват извършването им. Платежното
нареждане удостоверява плащане към бюджета, но не и във връзка с производство
между кои страни, нито какво е било произнасянето на съда. Договорът за правна
защита и съдействие не съдържа данни за извършвано представителство по
обезпечителното производство.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„К
Билдинг 61” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „НиБ технолоджи” ЕООД,
ЕИК *********, следните
суми:
1. 171.60 лева- главница,
представляваща цена за стоки по фактура № **** от 04.01.2019г. и 11.68 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода от 04.01.2019г. до 05.09.2019г.; 2. 779.70 лева- главница,
представляваща цена за стоки по фактура № **** от 05.01.2019г. и 52.85 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода от 05.01.2019г. до 05.09.2019г.; 3. 689.40 лева- главница,
представляваща цена за стоки по фактура № **** от 11.01.2019г. и 45.58 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода от 11.01.2019г. до 05.09.2019г.; 4. 279.00 лева- главница,
представляваща цена за стоки по фактура № **** от 11.01.2019г. и 18.45 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода от 11.01.2019г. до 05.09.2019г.; 5. 1538.70 лева- главница,
представляваща цена за стоки по фактура № **** от 12.01.2019г. и 101.30 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода от 12.01.2019г. до 05.09.2019г.; 6. 1688.40 лева- главница,
представляваща цена за стоки по фактура № **** от 09.02.2019г. и 98.02 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода от 09.02.2019г. до 05.09.2019г.; 7. 1476.00 лева- главница,
представляваща цена за стоки по фактура № **** от 11.02.2019г. и 84.87 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода от 11.02.2019г. до 05.09.2019г.; 8. 189.60 лева- главница,
представляваща цена за стоки по фактура № **** от 19.02.2019г. и 10.48 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода от 19.01.2019г. до 05.09.2019г.; 9. 117.00 лева- главница,
представляваща цена за стоки по фактура № **** от 20.02.2019г. и 6.44 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода от 20.02.2019г. до 05.09.2019г.; 10. 270.00 лева- главница,
представляваща цена за стоки по фактура № **** от 25.02.2019г. и 14.48 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода от 25.02.2019г. до 05.09.2019г. 11. 168.00- главница,
представляваща цена за стоки по фактура № **** от 01.05.2019г. и 5.97 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода от 01.05.2019г. до 05.09.2019г.; ведно
със законната лихва върху главните
задължения от подаване на исковата молба на 05.09.2019г. до окончателното им
изплащане,
както и сумата от 1216.90 лева-
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Д. К.