МОТИВИ към присъда № 61 от 06.04.2016 г., постановена
по НЧХД № 3088/2015 г. по описа на
БРС, НК, XX-ти състав.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод постъпила в съда тъжба, с която
тъжителят Г.З.А.
с ЕГН ********** e поискал подсъдимият П.В.Р. с ЕГН **********
да бъде призна за виновен и осъден за извършено от него на 16.06.2014 г. в
гр.Бургас престъпление по чл.131, ал.1, т.5 , вр. с чл. 130, ал.1 от НК.
В
хода на съдебното производство тъжителят бе конституиран в качеството му на
граждански ищец, като предяви, а съдът прие за съвместно разглеждане,
граждански иск против подсъдимия Р. в размер на 30 000 лв., представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане
вследствие извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.5 , вр. с чл. 130, ал.1
от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 16.06.2014 година до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание повереникът на
частния тъжител поддържа повдигнатото обвинение и счита, че е доказано по
категоричен начин,
че подсъдимият Р. е осъществил от субективна и обективна страна състава на
инкриминираното престъпление. С оглед на това моли за постановяване на присъда,
с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Моли
също така предявения граждански иск да бъде уважен в пълен размер,
претендира разноските по делото.
Защитникът
на подсъдимия излага аргументи в подкрепа на позицията, че следва деянието на
неговия подзащитен да бъде преквалифицирано като такова по чл.130, ал.1 от НК,
тъй като по делото липсвали доказателства то да е извършено по особено
мъчителен начин. Счита, че след преквалификацията следва да намери приложение
институтът на реторсията и подсъдимият да бъде освободен от наказание. Освен
това изтъква, че не бил изяснен механизма на причиняване на телесните повреди
на пострадалия. Намира гражданската претенция за изцяло недоказана, поради
което моли за нейното цялостно отхвърляне.
Подсъдимият Вълков се придържа към становищата на защитника
си. Изразява
съжаление за стореното.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
П.В.Р.
е с ЕГН ********** и с адрес ***, българин, български гражданин, средно
образование, женен, неосъждан към извършване на деянието, работи като вахтен
помощник.
Подсъдимият
и тъжителят Г.А. били съседи, тъй като и двамата живеели на адрес: гр.Бургас,
ж.к. „Изгрев”, бл., вх., ет.. Р. живеел
на посочения адрес като обитавал апартамент №17 заедно със своята съпруга –св.Д.Р.,
и тяхното дете, а тъжителят обитавал апартамент №16 заедно със своите родители
– свидетелите З и С А. Семействата на подсъдимия и тъжителя били във влошени
междусъседски взаимоотношения, като поводът за това бил домашният любимец на Р.
С оглед на тези влошени отношения последвали множество жалби от и срещу С А, Д.Р.
и Зи А., които били подавани до
Началника на Пето РУ при ОД на МВР Бургас. Впоследствие по всяка една по
жалбите е бил постановяван отказ от прокурор при БРП да се образува досъдебно
производство.
Отношенията
между тях ескалирали, когато на 16.06.2014 г. рано сутринта около 6.00 часа
подсъдимият, след прекарана вечер навън, се прибирал към дома си с такси.
Когато таксито спряло пред неговия вход, между Р. и таксиметровият шофьор
възникнал конфликт, което било наблюдавано от св.В. Подсъдимият се качил на
шестия етаж, където живеел и започнал да вика и да блъска по вратата на
апартамент №16, където живеели семейство Атанасови. В резултат на това
св.Славея Атанасова се събудила и отишла в коридора до входната врата на
апартамента им да провери какво става и от къде идва шума от блъскане.
Свидетелката чула как, блъскайки, подсъдимият Р. отправял заплахи и закани, а
именно: „Ще ви убия! Ще ви избия! Ще ви заколя! Ще ви изтрепя! Ще те утрепя!”. В резултат на ударите и виковете се събудил и
тъжителят, който отишъл също до входната врата на жилището им да провери какво
става. С оглед на това тъжителят отворил външната врата, която се отваряла
навън. В този момент подсъдимият, който бил сам до този момент навън, връхлетял
върху Г.А. и го наръгал с нож в областта на корема. За да се предпази А. се
отдръпнал назад, затворил вратата и изкарал ножа от корема си. Уплашена от вида
на сина си след наръгването му, тъй като целият бил в кръв, св.Атанасова
звъннала на Спешен телефон 112, от където й казали да слезе пред блока и да
посрещне полицията и линейката, които били изпратени незабавно. С оглед на това,
св.Атанасова взела ключовете и се приготвила да слезе пред блока. С цел майка
му да излезе, както и да предотврати продължаващите блъсканици по вратата и
викове от страна на Р., А. отново отворил навън рязко вратата на тяхното
жилище, като преди това с оглед евентуална защита взел бухалка в ръката си. При
отварянето на врата втория път подсъдимият и тъжителят си разменили няколко
думи, при което Р. посегнал за втори път с нож към А., при което подсъдимият
нанесъл порезна рана на дясната мишница на тъжителя. С оглед да предотврати
последващи нападения от страна на подсъдимия, тъжителят му нанесъл два-три удара
с бухалката. След което св.А слязла долу да доведе полицейските органи и
медицинските лица. След пристигането на медицинския екип, тъжителя бил отведен
до „МБАЛ- Бургас” АД, където впоследствие отишъл бащата на тъжителя –св.Злати А..
Св.С А останала в дома им с оглед събиране на доказателства по образуваното
досъдебно производство.
В
резултат на получените наранявания, тъжителят бил лекуван около 4-5 дни в
болница, след което преминал на домашно лечение около три – четири седмици.
В
хода на настоящото производство беше назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза, вещото лице по която Д-р М. посочи, че пострадалият Г.А. е получил
прободно нараняване в лява коремна половина, непроникваща в коремната кухина.
Причинена му е и порезна рана на дясна мишница с парциална лезия на мускул
бицепс. Вещото лице е посочило, че така описаните увреждания отговарят да са в
резултат от действието на предмет с режещ ръб и остър връх, какъвто е всеки
нож. Според заключението както раната на корема, така и парциалната лезия на
двуглавия мускул водят до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Изрично е уточнено, че в конкретния случай е извършена оперативна
интервенция, но няма описание в история на заболяването каква част от двуглавия
мускул е препязан. Сочи се, че травмите, нанесени на Г.А., са в причинна връзка
с нанесените удари.
В
резултат на нанесените му удари с бухалката, подсъдимият е получил на теменната
повърхност на главата надлъжна цепковидна рана с размери 5, 5 см и две коси
ивицести кръвонасядания по рамото и корема.
По
повод на този инцидент на 16.06.2014 г. първоначално е било образувано с
извършването на първото действие по разследване досъдебно производство №05-866/2014 г. по описа на Пето РУ при ОД на
МВР Бургас и пр.пр.№4864/2014 г., Пор №321/2014 г. по описа на Окръжна Прокуратура-Бургас
за престъпление по чл.115, вр. чл.18 от НК. В хода на производството и с
предложение на разследващия орган с постановление от 02.10.2014 г. наблюдаващият
делото прокурор е изпратил материалите по ДП на Районна прокуратура-Бургас, тъй
като е приел, че тези действия на Р. изпълвали от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК. Това
постановление било обжалван от пострадалото лице, като едновременно с това бил
пуснат сигнал до Апелативна прокуратура-Бургас, която се произнесла с
постановление, с което оставила без уважение искането. Действията по
разследване продължили да се извършват от БРП, като в съда било внесено
споразумение, сключено между БРП, П.Р. и неговия защитник. Това споразумение
било одобрено от съда с определение на 11.06.2015 г., като П.Р. бил признат за
виновен в извършването на четири престъпления, извършени при условията на
реална съвкупност, а именно три с правна квалификация по чл.144, ал.3, вр. ал.1
от НК и едно по чл.216 от НК. Към материалите по настоящото дело е приобщено и
приложеното към гр.дело №4789/2015 г. по описа на БРС, а именно НОХД №2328/2015
г. по описа на БРС, ведно с ДП №05-866/2014
г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Бургас. Видно от протокола за предявяване
на разследването, находящ /стр.276/, за него и за изхода на ДП пострадалият
чрез своя повереник е узнал на 18.05.2015 г., поради което настоящият съдебен
състав намира, че срокът по чл.81, ал.3 от НПК не е пропуснат.
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите В А В, С Г А и З Г А.. При изграждане на своите
фактически констатации, съдът взе предвид и обясненията на подсъдимия и
показанията на св.Д.Р. в частта им относно това, че между семейството на
подсъдимия и семейството на тъжителя е имало конфликт много преди процесния
случай и са подавани множество жалби в полицията и от двете страни. Съдът взе
предвид и следната писмена доказателствена маса - писмените доказателства,
приложени към тъжбата – епикриза /стр.8/, съдебномедицинско удостоверение
№235/2014 г. /стр.9/, актове на разследващ орган и прокуратурата /от стр.12 до
стр.21/, постановление за привличане на обвиняем от 14.05.2015 г. по ДП
№05-866/2014 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Бургас /стр.22-24/, протокол
от провело се съдебно заседание на 11.06.2015 г. по НОХД №2328/2015 г. по описа
на Районен съд-Бургас, инкорпориращ определение, с което е одобрено
споразумение /стр.25-31/, определение №8652/30.11.2015 г. по ГД №4789/15 г. по
описа на БРС и искова молба /стр.65-67/, протокол за оглед на местопроизшествие
и снимков материал към него /стр.87-102/, протокол от 16.06.2014 г.
/стр.133-136/, протокол за доброволно предаване /стр.140/, медицински документи
/стр.142-168/, справка /стр.184/, нотариален акт, писмени доказателства
/стр.225-252/, протокол за оглед на веществени доказателства /стр.259-261/,
протокол за предявяване на разследването /стр.276/, докладна записка /стр.304/,
справка от БРП /стр.307-308/, справка за съдимост /стр.319/, съдебномедицинско
удостоверение №224/2014 г. /стр.320/ и изготвената в настоящото съдебно
производство съдебномедицинска експертиза /чл.291-292/. Съдът като прецени така
изброените доказателствени източници поотделно и в тяхната съвкупност, намира,
че гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин. Гласните
доказателствени средства, инкорпорирани в протоколите за разпит по досъдебното
производство, приобщени като писмен доказателствен материал и експертизите не
се вземат предвид при изграждане на фактическата обстановка, с оглед принципа
на непосредственост и устност.
По
отношение на обясненията на подсъдимия, съдът отчете, че те са както средство
за защита, така и доказателствено средство, чиято истинност и достоверност
следва да бъдат проверени. За съда възниква задължението да ги прецени
внимателно и задълбочено, успоредно с показанията на останалите свидетели, с
другите доказателства и да прецени тяхната логичност и вътрешна убедителност. С
оглед на това, съдът намира, че същите следва да бъдат ценени само в честта, в
която подсъдимият изнася факти относно конфликтните отношения между неговото
семейство и това на Атанасови, както и че самият той е получил нараняване
въпросната вечер. Обясненията му в останалата част съдът намира за изложени с
цел подкрепа на защитната му линия и с оглед избягване на отговорност. За да
стигне до този извод съдът отчете, че в частта, която съдът не кредитира,
обясненията му противоречат на останалия доказателствен материал, включително
останалите гласни доказателствени средства, инкорпорирани в показанията на
св.Атанасова.
Подсъдимият
заявява, че след като се прибрал с таксито, се обадил на съпругата си да слезе
да му донесе дребни пари, за да го плати. Същата слязла и след като си оправили
сметките с таксиметровия шофьор тръгнали да се прибират. Обясненията му в тази
им част се оборват от безпристрастните показания на св. В, който категорично
заяви, че този ден рано сутринта е пил кафе на терасата си, когато е видял как
подсъдимият се е прибрал с такси и между него и шофьорът на колата е възникнал
конфликт, като през цялото време подсъдимият е бил сам и неговата съпруга не е
слизала при него.
На
следващо място, подсъдимият излага подробни обяснения относно взаимоотношенията
му със семейството на тъжителя, предхождащи датата на инкриминираното деяние,
но стигайки до развилата се случка на 16.06.2014 г. заявява, че повечето неща
не си спомня. Посочва само, че след като са се качили със съпругата си на
етажна площадка на шестия етаж, той е отворил вратата на асансьора, за да
излезе съпругата му. В същото време вратата на находящия се срещу асансьора
апартамент /където живеят Атанасови/ се отворила и тъжителят го ударил с нещо,
от което се чул шум като плющене, след което тъжителят се прибрал, а
подсъдимият взел от тях нещо, което не помни какво е било, и започнал да блъска
по вратата на Атанасови, за да защити семейството си. Първо следва да се
отбележи, че житейски нелогично е някой да седи на входната врата на
апартамента си в 6.00 часа сутринта с единствена цел да удари свой съсед. Макар
обясненията му в тази им част да се припокриват отчасти с показанията на св.Р.,
съдът не ги кредитира, не кредитира и показанията на св.Р. в тази им част. За
да изключи частично показанията на св.Р. от доказателствената маса, съдът
отчете не само обстоятелството, че тя е съпруга на подсъдимия и излага факти в
подкрепа на защитната му линия, но защото показанията й в тази им част не се
подкрепя от останалата доказателствена маса. Същата посочва, че чула шум като
плющене и се е обърнала, при което видяла своя съпруг с окървавена глава, а
едва след като последният е започнал да тропа по вратата на Атанасови е видяла
тъжителя с „някакъв черен предмет” в дясната ръка, който в първия момент
наподобила на пистолет. Буди недоумение обстоятелството как е възможно да се
обърка пистолет с бухалка.
Малко
по-надолу в своите показания св.Р. заяви, че е видяла края на събитието,
уточнявайки, че не е разбрала как са се получили деформациите по входната врата
на сем.А, както и дали нейният мъж има ножове в ръцете си и дали тъжителят е
наранен. С оглед на това и като взе предвид факта, че съдът прие за установено,
че св.Р. не е слизала да носи пари на мъжа си, за да плати таксито, то съдът
приема за установено, че свидетелката действително е била свидетел само на края
на разигралата се случка, тъй като е била събудена от виковете и крясъците на
нейния мъж. Предвид фактите, които прие за установени, съдът намира, че св.Р.
действително е видяла края на събитието, едва след като вече нейният съпруг е
нанесъл пораженията по входната врата на апартамента, в който живее тъжителят,
след като Р. е нанесъл на Г.А. двете прободни наранявания и в опита си да го
защити и за да успее майка му да излезе да посрещне екипите на спешна
медицинска помощи полиция, А. е нанесъл няколко удара на подсъдимия.
Показанията
на свидетелите В А В, С Г А и З Г А. съдът кредитира изцяло. Показанията на
последните двама, макар и близки родственици на тъжителя, по мнение на съда се
отличават с непредубеденост, конкретност и достоверност, още повече, че
специално свид. Атанасова е очевидец на деянието и не отрича факта, че синът й
е нанесъл също удари на подсъдимия. От нейните показания се установява по
несъмнен начин, че подсъдимият е блъскал по вратата и е отправял заплахи към
всички членове на семейство Атанасови. Показанията в тази им част се подкрепят,
както от самите показания на св.Р. /подсъдимият също не отрича/, но и от
влязлото в сила определение, с което е одобрено споразумение за решаване на
НОХД №2328/2015 г. по описа на БРС, по което П.Р. се е признал за виновен в
извършването на четири престъпления, извършени при условията на реална
съвкупност, а именно три с правна квалификация по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и
едно по чл.216 от НК. Видно от протокола за провелото се съдебно заседание на
11.06.2015 г/, в който е инкорпорирано споразумението, Р. се е признал за
виновен в извършването на три закани за убийство, насочени към З А., С А и Г.А.,
което оборва пък от друга страна твърдението на самия подсъдим в настоящото
производство, че е тръгнал да блъска по вратата на тъжителя едва след като е
бил ударен от него и след като е взел „нещо” с цел да защити семейството си,
тъй като се страхувал за него.
От
показанията на св.Атанасова се установява, че след като тъжителят е отворил
вратата, подсъдимият, който бил сам до този момент навън, връхлетял върху Г.А.
и го наръгал с нож в областта на корема. С цел да се предпази А. се отдръпнал
назад и затворил вратата и изкарал ножа от корема си, а св.Атанасова звъннала
на Спешен телефон 112 /справка от Дирекция „НА112”, находяща се на стр.226/, от
където й казали да слезе долу и да посрещне полицейския и медицинския екип,
които били изпратени незабавно. С оглед на това, св.Атанасова взела ключовете и
се приготвила да слезе пред блока. Свидетелката ясно и категорично заявява, че
тъжителя отново отворил навън рязко вратата на тяхното жилище, като преди това
с оглед евентуална защита взел бухалка в ръката си и при отварянето на врата
втория път подсъдимият посегнал за с нож към А., при което му нанесъл порезна
рана ръката и едва след това тъжителят нанесъл два-три удара на подсъдимия.
Обстоятелството,
че подсъдимият е нанесъл два удара с нож на тъжителя, в резултат на които е
причинил две леки телесни повреди, изразяващи се в проподно нараняване в лява
коремна половина, непроникваща в коремна кухина и порезна рана на дясна мишница
с парциална лезия мускил, и двете водещи до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, се установява от съдебномедицинско удостоверение
№235/08.07.2014 г. и изготвената в настоящото производство съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира като процесуално годна, пълна, ясна и
обоснована. Както от обясненията на св.Атанасова, така и от съдебномедицинската
експертиза се установява, че двете наранявания на тъжителя са причинени с нощ.
Свидетелката Атанасова категорично заяви, че е видяла, че синът й е бил наранен
и двата пъти с ножа, след като върху него е връхлетял подсъдимия. Според
заключението на приетата в настоящото производство експертиза двете увреждания
са в резултат на действието на предмет с режещ ръб и остър връх, какъвто е
всеки нож. С оглед на това и предвид цялостна оценка на всички доказателствени
материали, съдът намира, че е доказано по несъмнен начин, че автор на
инкриминираното деяние е именно подсъдимият П. Р, тъй като ударите, които той в
нанесъл на тъжителя, са в причинно следствена връзка с травмите, получени от
тъжителя в дясната мишница и в лявата коремна половина, което води до
неоснователност и на възражението на защитата, че не е изяснен механизмът на
деянието.
По
безспорен начин се установи, че след като са му нанесени телесните наранявания
от Р., тъжителят е бил няколко дни в болницата, където е имало лекарска
интервенция, след което е продължил да се лекува в домашна обстановка около 3-4
седмици. Това се установява както от показанията на св.А., така и от
съдебномедицинската експертиза и последвалите я устни уточнения от вещото лице.
Вещото лице, както в своето заключение, така и впоследствие устно потвърди в
съдебно заседание, че в медицинската документация не е описно каква част от
мускула на дясната ръка е прерязана, поради което приема, че се касае за
временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в
затруднение движението на дясната ръка за срок от около 3-4 седмици при обичаен
ход на оздравителния процес.
Писмената
доказателствена съвкупност, подробно изброена от съда, се кредитира от съда
изцяло, тъй като доказателствената й стойност не бе оборена и не съдържат
противоречия и неясноти.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните прави изводи:
С
оглед на гореустановената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията
си подсъдимият П.Р. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, а именно на 16.06.2014 година, в гр.
Бургас, ж.к. “Изгрев”, бл. , вх. , ет. 6, ап. 16, чрез намушкване с нож в
областта на коремната кухина и десен горен крайник, е причинил лека телесна
повреда на Г.З.А., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК и представляваща прободна рана в лявата част на коремната
половина и порезна рана на дясна мишница с парциална лезия на мускул бицепс.
Получените
увреждания, като вредоносен резултат са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на подсъдимия.
В
тъжбата, дала повод за образуване на настоящото производство, е посочено, че
действията на подсъдимия изпълват от обективна страна състава на престъпление
по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.130, ал.1 от НК, а именно телесната повреда да е нанесена
на пострадалия по особено мъчителен начин. Според настоящият съдебен състав,
това не се установи от събраната доказателствена маса, което и обоснова извод
подсъдимият да бъде призна за невинен по обвинение в престъпление по чл.131, ал.1,
т.5 от НК за това, че телесната повреда, причинена по начин, особено мъчителна
за пострадалия.
За
да е налице особено мъчителен за пострадалия начин е необходимо мъченията да са
преднамерено създадени или страданията да са изключителни. Същите следва да са
причинени по особен начин с цел да се създадат особени мъки и страдания. За
правната квалификация са важни преди всичко интензитетът и продължителността. В
своето заключение вещото лице е посочило, че на пострадалия са нанесени две
телесни увреждания, изразяващи се в проподно нараняване в лява коремна
половина, непроникващо в коремна кухина и порезна рана на дясна мишница с
парциална лезия на мускул, представляващи временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Уточнило е и че парциалната лезия на двуглавия мускул на
дясната ръка довело до затруднено движение на дясната ръка за срок от около 3-4
седмици. Следователно характерът и естеството на причинените травми не могат да
обосноват извод за изпитани от пострадалия изключителни мъки. От заключението
на съдебномедицинските експертизи не се установява причиняването на всяка една
от раните да е била съпътствана с изключителни страдания на пострадалия, боят
да е траел продължително време и в този смисъл да сочи към усещания за
значителна болезненост в целия период на нанасяне на удари. При изслушването в
съдебно заседание вещото лице заяви, че болката е много субективен признак,
както и че чувствителността за болка на всеки индивид е строго специфична,
поради което не може да каже с какъв интензитет е била болката, която тъжителят
е изпитвал. Съдът намира, че двата удара са били нанесени от подсъдимия в
кратък период от време, бързо един след друг, като целият инцидент се е
разиграл за кратко време, при което още първият удар е причинил болков пик, а усещанията
за болка от втория удар са се наслагвали в този пик. Важно е да се отбележи, че
единият удар е бил лявата коремна половина, където се намират жизнено важни
органи, но въпреки това ударът не е бил с голяма сила, предвид факта, че не е
имало проникване в коремната кухина.
В
своята пледоария защитникът направи възражение за това, че неговият подзащитен
е действал при условията на реторсия, което възражение е неоснователно. Както
бе посочено по-горе, съдът констатира, че след като подсъдимият е нанесъл
първото нараняване на тъжителя, последният се прибрал в апартамента си.
Неговата майка се е обадила на Спешен телефон 112, от където са й казали, че
трябва някой да слезе да посрещне медицинския екип и полицейските органи. С
оглед на това е било необходимо вратата на обитавания от Атанасови апартамент
да бъде отворена, поради което и с цел защита от продължаващия да блъска от
външна страна Р., тъжителят взел бухалка и отворил вратата. Отваряйки вратата,
двамата си разменили по няколко думи, в резултат на което подсъдимият връхлетял
срещу тъжителя с нож в ръка и му нанесъл второто нараняване в дясната ръка. С
оглед избягване на последващи наранявания, тъжителят му нанесъл няколко удара, в
резултат на което подсъдимият получил нараняване по главата, както и две коси
ивицести кръвонасядания по рамото и по корема. Фактическите обстоятелства преди
и по време на инцидента, водят до извода, че подсъдимият не се е намирал при
условията на неизбежна отбрана спрямо поведението на тъжителя, в каквато насока
има доводи. Точно обратното е вярно, а именно, че тъжителят е бил в състояние
на неизбежна отбрана от предизвиканото от подсъдимия непосредствено
противоправно нападение срещу телесната му неприкосновеност, тъй като
нападението е започнало на прага на дома му чрез ножове и е застрашавало както
личността му, така и личността на неговата майка. Нанасяйки ударите с
бухалката, за да преустанови по-нататъшните удари с нож в тялото му от страна
на подсъдимия, тъжителят е упражнил активно правото си на защита с цел отблъскване
на нападението. Защитата на тъжител, нанасяйки няколко удара с бухалка в тялото
на подсъдимия не е общественоопасно, а правомерно поведение, в рамките на
необходимите нейни предели, съответни на характера и опасността на нападението.
Според съда, приемането на обратната хипотеза, а именно, че подсъдимият е
нанесъл ударите в тялото на тъжителя с нож, за да се защити от него, означава,
че същият би черпел права от собственото си противоправно поведение. В
съдебната практика на ВС (спр. ПП№ 12/1973 г.) и в многобройни решения на
съставите на ВКС относно правото на неизбежна отбрана устойчиво се приема, че
правото на защита срещу противоправно нападение не е пасивно. Нападнатият не е
длъжен да се откаже от активна защита като избяга, а законът му предоставя
право на активна защита чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на
необходимите предели в зависимост от значението на защитавания обект, степента
на опасността, силите и възможностите за отбрана, средствата за нападение и
защита, броя на нападателите и пр. С оглед на тези свои изводи за липса на
обществена опасност на действията на тъжителя, съдът намира, че те не могат да
изпълнят състава на престъплението лека телесна повреда и да се приложи
института на реторсията.
Подсъдимият
е действал при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието
и неговите общественоопасни последици и целял настъпването на такъв вредоносен
резултат - съзнавал опасността от увреждания, които може да получи тъжителят вследствие
нанесени удари с нож, но воден от желание да се саморазправи с него, желаел
настъпването на този резултат. Субективният елемент се извлича от действията на
подсъдимия. Макар да е успял вече веднъж да нанесе нараняване в коремната
кухина чрез пробождане на тъжителя, Р.
продължил да блъска по вратата и да търси А. за саморазправа с него, държейки
отново нож в ръка.
По наказанието:
За
престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, е предвидено наказание „лишаване от
свобода” за срок до две години или „пробация”. Съдът съобрази, че към
инкриминираната дата 16.06.2014 г. подсъдимият е неосъждан. Същият е бил
освобождаван от наказателна отговорност като на основание чл.78 от НК му били
наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от шест месеца. Първото наказание било
изтърпяно на 11.01.2008 г. /стр.252/, а второто наказание било изтърпяно на
06.06.2007 г. /стр.248/. С оглед на това и предвид постановките на т.4 от
Постановление №7/04.11.1985 г. по н.д. №4/1985 г. на Пленума на Върховния съд,
съдът намира, че към настоящия момент спрямо подсъдимия може да намери
приложение института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание при наличие на другите предпоставки. Предвид до
тук изложеното, както и че с деянието не са причинени имуществени вреди, то
стореното попада в предметния обхват на
чл. 78а, ал.1 от НК, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен
и съответно освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по
чл. 130 ал.1 от НК, като му се наложи административно наказание.
При
определяне размера на административното наказание, като смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства съдът отчете необременото съдебно минало на дееца, изразеното
от него съжаление, обстоятелството, че е трудово ангажиран, както и мотивът, а
именно деянието е продиктувано от предшестващ го конфликт между двете семейства.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете обстоятелството, че е причинено
повече от едно нараняване на тъжителя. Съдът определя глобата при баланс на
смекчаващите отговорността обстоятелства, налагащи наказание под средния
размер, предвиден в чл. 78а НК, а именно 2000 лв. Така отмереното по вид и
размер административно наказание съдът намира за адекватно на интензитета и
обществената опасност на престъплението, и съответно достатъчно да реализира в
нужната степен целите на персоналната и генералната превенция, дефинирани в чл.
36 от НК и чл. 12 от ЗАНН – най-вече да предупреди дееца и да го превъзпита към
спазване на законите.
По отношение на
гражданския иск:
В
наказателното производство тъжителят Г.А. е предявил срещу подс. П.Р.
граждански иск за обезвреда на причинените му неимуществени вреди от
непозволено увреждане, в размер на 30 000 лева. Така депозираният иск съдът
намери за допустим и в съдебно заседание, проведено на 09.12.2015 г. го прие,
като конституира Г.А. като граждански ищец. С оглед наведените възражения от
защитника в неговата пледоария, следва още веднъж да се посочи, че според
настоящият съдебен състав не е налице припокриване между претендираното в настоящото
производство обезщетение и претендираното такова по гр.дело №4789/2015 г. по
описа на БРС. Видно от представените писмени доказателства е, че там се претендира
обезвреда за неимуществени вреди в резултат на извършени престъпления по чл.144,
ал.3, вр. с ал.1 от НК, а именно отправяни от подсъдимия в настоящото
производство закани за убийства спрямо тъжителя и неговите роднини. Предмет на
обезвреда в настоящото производство са неимуществени вреди в резултата на непозволено
увреждане от извършено посегателство от подсъдимия спрямо телесната
неприкосновеност на тъжителя.
Предвид
решението по въпросите относно деянието, вината и отговорността, с поведението
си Р. е осъществил фактическия състав на граждански деликт по смисъла на чл. 45
от ЗЗД. По делото бе доказано, че с обсъденото поведение подсъдимият виновно е
причинил на ищеца А. вреди от неимуществен характер, изразяващи се във временно
разстройство на здравето и болезнени усещания вследствие нанесените му травми,
които е длъжен да възмезди. Поради това съдът счита гражданският иск за
безспорно доказан по основание. При индивидуализация размера на обезвредата,
съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД съобрази, че възстановяването на тъжителя от
нанесените му травми е продължило в период около 3-4 седмици /доказателства за
по-дълъг период не са налице/. С оглед споменатите обстоятелства, отчитайки
описания по-горе механизъм и причини за деянието, при което на ищеца са били
причинени уврежданията, съдът намери сумата от 7000 лева за адекватна на
характера и степента на доказаните увреждания, и справедлива от гледна точка на
времетраенето и интензивността на стресовите и болезнените усещания на ищеца.
Подсъдимият бе осъден да заплати на пострадалия обезщетение в размер на 7000
лева, ведно обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума
от датата на увреждането - 16.06.2014 г., до окончателното й изплащане, а
предявеният граждански иск бе отхвърлен за горницата над уважения размер от 7000
лева до предявения размер от 30 000 лева, като недоказан и неоснователен.
По разноските:
С
оглед решението по въпросите за вината, отговорността и по гражданския иск,
подс.Р. бе осъден на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати в полза на
Държавата по сметка на съда следващата се върху уважената част от гражданския
иск държавна такса в размер на 280 лева, както и 5,00 лв. – държавна такса за
издаване на изпълнителен лист. Подсъдимият бе осъден на основание чл.189, ал.3
от НПК - да заплати на тъжителя Г.А. и направените по делото разноски в общ
размер на 1267 лева – 1200 лева адвокатско
възнаграждение за адвокат-повереник, 12 лева държавна такса за образуване на
съдебно наказателно производство от частен характер, 50 лева за възнаграждение
за вещо лице и 5 лв. за съдебно удостоверение.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О:К.А.