РЕШЕНИЕ
№ 19522
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110117689 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. Д., ЕГН **********, против Т. В.
С., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 2 144,07 лева, представляваща главница за дължим
адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023 г. и
изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство за една съдебна инстанция - в
производството по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, срещу ответника
************, ведно със законната лихва за период от 19.02.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 9733/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.
Ищецът А. Д., чрез адв. М. С., твърди в исковата молба, че на 25.09.2023 г. сключил с
ответницата Т. В. С. договор за правна защита и съдействие за предявяване на иск за
обявяване за нищожен на договор за потребителски кредит. Твърди още, че договорът за
правна защита и съдействие бил сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. Навежда твърдения, че въз основа на поетата защита изготвил и депозирал в
СРС искова молба от името на ищцата Т. В. С. – ответник в настоящото производство, въз
основа на която било образувано гр. дело № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, с
цена на иска 15 408,18 лв., за което и на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско
възнаграждение било в размер на 2 144,07 лв. с ДДС. Поддържа, че на 27.11.2023 г.
ответницата подписала отказ от иска, без да се свърже с ищеца. Сочи, че производството по
гр. дело № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, било прекратено на основание чл. 233
от ГПК, поради отказ от иска от страна на ответницата.
Навежда твърдения, че поради направения отказ от иска на 19.02.2024 г. депозирал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочената
сума, като било образувано ч.гр.д. № 9733/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният
съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу
1
ответницата и разпоредил същата да заплати на заявителя претендираните суми. Препис от
заповедта бил връчен на длъжника, като в указания срок същият депозирал възражение по
реда на чл. 414 от ГПК, поради което са предявени настоящите искове. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответницата дължи
на ищеца сумата 2 144,07 лева (двe хиляди сто четиридесет и четири лева и 07 стотинки),
представляваща главница за дължим адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита
и съдействие от 25.09.2023 г. и изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за
една съдебна инстанция, ведно със законна лихва за период от 19.02.2024 г. до изплащане на
вземането. Претендира разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответницата Т. С., с който възразява срещу исковата молба на ищеца. Твърди, че
на 25.09.2023 г. сключила договор за правна защита с ищеца по договор с фирмата за бързи
кредити **********. Поддържа, че фирмата поискала да се откаже от внесеното съдебно
дело и тя го направила чрез приложена молба. Навежда твърдения, че единственото, което е
сторил адвокатът, е да внесе делото в съда. Възразява срещу хонорара, поискан от адв. А. Д.,
тъй като съгласно чл. 233 от ГПК имала право на отказ във всяко положение на делото.
Твърди още, че адвокатът не е извършвал никакви действия по делото срещу **********.
Счита, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за правна защита и съдействие за процесния
период, както и че е изпълнил задълженията си по договора.
В тежест на ответницата е да докаже възраженията си срещу исковете, вкл. че
договорът е бил прекратен към процесния период, евентуално – плащане на исковите суми.
Страните не спорят, че на 25.09.2023 г. са сключили договор за правна защита и
съдействие, както и че ищецът е осигурил процесуално представителство по гр. дело №
52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав.
По делото е приет договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023 г., сключен
между ответницата Т. В. С. и ищеца адв. А. З. Д., от който се установява, че страните са
договорили адвокатът да предостави на клиента правна защита и съдействие, изразяващи се
в подаване на искова молба и процесуално представителство за една съдебна инстанция –
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, предявени пред
Софийски районен съд, срещу ***********, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: *************, представлявано от изпълнителния директор С. Ю. А., с ЕГН
**********, както и по отношение на всички универсални и частни правоприемници на
Дружеството, във връзка с договор за потребителски кредит 581891 от 18.07.2023 г., както и
по отношение на всички други искове срещу горецитираното дружество и всички негови
универсални и частни правоприемници неограничено.
От приложеното за послужване в настоящото производство гр.д. № 52978/2023 г. по
описа на СРС, 161 състав, се установява следното:
Производството по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, е образувано
по искова молба с вх. № 267602/27.09.2023 г., подадена от Т. В. С., чрез адв. А. Д., с която е
предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и при
евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ от ЗЗД, вр. чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД.
С разпореждане № 129047 от 17.10.2023 г. по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС,
161 състав, съдът е освободил Т. В. С. от държавна такса по иска, предявен против
**********
Ответникът по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав - ******** е
депозирал отговор на искова молба с вх. № 339652/27.11.2023 г., с който оспорва исковете
като неоснователни. Моли съда да прекрати производството по делото поради постигнато
извънсъдебно споразумение.
Представено е споразумение № 581891/09.11.2023 г., сключено между *********, в
2
качеството му на кредитор, от една страна, и от друга страна Т. В. С. – страни по гр.д. №
52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав. Страните са се споразумели, че съгласно
сключения помежду им договор за кредит № 581891 длъжникът дължи на кредитора сума по
кредита в общ размер на 6 947,95 лева, като кредиторът прави отстъпка в общ размер на
1 811,66 лева, която се явява неустойка за непредоставено обезпечение, като остатъкът от
дължимата сума е в общ размер на 5 136,29 лева. Длъжникът е поел задължение да заплати
остатъка от дължимата по кредита сума на една вноска в размер на 5 136,29 лева до
10.11.2023 г. по посочените в споразумението банкови сметки на кредитора. От своя страна
кредиторът се е задължил да поиска спиране на всички съдебни производства, ако такива са
започнати, както и след погасяване на всички суми съгласно уговорените в споразумението
срокове, да подаде молба за прекратяване на съдебното производство, ако такова е
образувано. Съгласно т. 5 от споразумението след заплащане на цялата дължима сума от
страна на длъжника и постъпването й по сметка на кредитора в уговорения между страните
краен срок, кредиторът ще счита, че вземането му е изцяло погасено и няма да има
финансови претенции във връзка с това задължение, като в потвърждение на горното на
длъжника ще бъде издадено официално удостоверение за погасен дълг. Посоченото е също,
че предвидените в споразумението последици ще настъпят само и единствено при
заплащане, извършено до изтичане на уговорения краен срок, като в противен случай
кредиторът си запазва правото да инициира или възобнови съдебните процесуални действия
и да търси и събира принудително от длъжника целия размер на задължението му,
включително и опростените суми. Страните са заявили, че нямат претенции една към друга
по отношение на стари погасени кредити, отпуснати от кредитора по договори, различни от
договор за кредит № 581891 на Т. В. С., независимо дали става въпрос за главница, лихва,
неустойка, такси, законна лихва или разноски. Кредиторът е поел задължение да предприеме
съответните действия за подаване на изискуемата информация към ЦКР към БНБ в срок до
15-то число на месеца, следващ месеца на окончателното погасяване на задълженията.
Представено е удостоверение за липса на кредитно задължение от 13.11.2023 г.,
издадено от ***********, в качеството му на кредитодател, на Т. В. С., в качеството й на
кредитополучател, от което се установява, че договор за кредит от 18.07.2023 г. е погасен
към дата 10.11.2023 г. и кредитополучателят няма задължения към съответния договор.
Подадено е становище по отговор на искова молба с вх. № 345039/30.11.2023 г. от Т.
В. С., чрез адв. А. Д., с което се оспорва да е налице основание за прекратяване на
производството и се поддържат твърденията и доказателствените искания в исковата молба.
Депозирана е молба с вх. № 368649/21.12.2023 г. от ищцата Т. В. С., с която същата е
заявила отказ от предявените срещу ответника ********* искове и е поискала от съда да
прекрати производството по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, като е
посочила, че няма други претенции към ответника.
С определение № 46047 от 28.12.2023 г., постановено по гр.д. № 52978/2023 г. по
описа на СРС, 161 състав, съдът е прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по
гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че основният спорен
между страните въпрос е дали ответницата дължи на ищеца претендираното адвокатско
възнаграждение, уговорено по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., предвид възраженията, заявени с
отговора на исковата молба.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 495 от 25.06.2010 г. по гр. д. №
1669/2009 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО, упражняването на адвокатската професия, съгласно
определението в чл. 2 ЗАдв., е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата
и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тази дейност се осъществява
чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа -
молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа,
представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт, пред
физически и юридически лица срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение
/чл. 36 ЗАдв./. С оглед тези основни характеристики на адвокатската дейност, е налице
основание да се приеме, че договорните отношения между адвоката и клиента да се
определят като най-близки и сходни на договора за поръчка. Ето защо спорното право се
регулира от общите правила на договора за поръчка, регламентирани в чл. 280 - 292 ЗЗД,
както и от специалните правила, установени в ЗАдв.
В отклонение от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение по
договора за поръчка се дължи, само ако е уговорено, то възнаграждението по договора за
3
правна защита и съдействие, сключен с адвокат, се дължи винаги съобразно чл. 36, ал. 1 от
ЗАдв., освен ако адвокатът не се възползва от някоя от предвидените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
хипотези за оказване на безплатна правна помощ, като при определяне на размера на
възнаграждението свободата на договаряне е ограничена от изискването, визирано в чл. 36,
ал. 2 ЗАдв., а именно същият да бъде справедлив и обоснован.
От приетия по делото договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023 г. /л. 8 -
гръб и л. 9/ се установява, че страните са договорили възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата. Посочено е, че адвокатската помощ и съдействие се извършва
напълно безвъзмездно, тъй като клиентът е материално затруднено лице съгласно
посочената разпоредба. Съгласно раздел III, т. 2 от договора, когато клиентът се откаже без
основателни причини от сключения договор, респективно оттегли адвокатското
пълномощно, се дължи възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения като за цялостното процесуално
представителство, а не само за изготвянето на документи като ИМ, ОИМ, ВЖ, ОВЖ, КЖ,
ОКЖ и др., което правило се отнася и за случаите, когато клиентът сключи извънсъдебно
или съдебно споразумение с другата страна без подпис на адвоката в него. Посочено е, че
ако отказът е направен преди входирането на исковата молба, дължимото адвокатско
възнаграждение се дължи в минимален размер, който представлява 70% от сумата,
представляваща минималното адвокатско възнаграждение. В случай, че отказът е направен
след входирането на исковата молба, се дължи пълният размер на адвокатското
възнаграждение съобразно предвидения минимум за процесуално представителство.
Посочено е също, че договорът влиза в сила от датата на подписването му от страните и е в
сила до приключването на съдебното производство пред посочената инстанция и/или до
приключването на извънсъдебните процедури и основания, описани в договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
/Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и
осъжда другата страна да го заплати. В тези случаи съдът осъжда насрещната страна да
заплати възнаграждение на съответния адвокат, но при спазване правилата на чл. 78 ГПК,
т.е. само при благоприятен изход на спора за страната, която се е ползвала от безплатна
адвокатска помощ. Видно от цитираните разпоредби условие за присъждане на
възнаграждение в полза на адвокат, осъществил безплатно представителство по дело, е да са
налице условията за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна. Това
следва от предвиденото в чл. 38, 2 ЗАдв. изискване, а именно насрещната страна да бъде
осъдена за разноски. Страната, която е представлявана безплатно от адвокат трябва да има
право на разноски, за да може адвокатът да иска плащане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
- Определение № 2664/21.09.2023г. по гр.д. № 1092/2023г. по описа на III гр. о. на ВКС. В
допълнение следва да се посочи, че в случаите на предоставена безплатна правна помощ,
присъденото възнаграждение следва да е пропорционално на постановеното в полза на
страната решение, съответно размерът му следва да е определен от съда съобразно
уважената, респ. отхвърлената част от предявените искове, отчитайки както защитения
интерес, така и действителната фактическа и правна сложност на делото. В тази връзка
следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от възнаграждението, което адвокатът
претендира по чл. 38 от ЗАдв.
Между адвоката по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и насрещната страна не е налице договорно
правоотношение, като задължението на последната за заплащане на възнаграждение на
адвоката на противната страна произтича именно от отговорността й за разноските
/Определение № 60414 от 17.11.2021 г. по ч.т.д. № 2305/2020 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
Определение № 50205 от 17.10.2022 г. по т.д. № 2247/2020 г. по описа на I търг. отделение/. В
случай на оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение няма за цел
възстановяване на спечелилата делото страна изцяло или частично на направените от нея
разходи за адвокатски хонорар, а възмездяване на положения от адвоката труд - Определение
№ 201 от 14.02.2023г. по ч.гр.д. № 4251/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС и цитираните в
него.
В договора за правна защита и съдействие от 25.09.2023 г. не е посочена сума, която
се претендира, но от приложеното за послужване в настоящото производство гр.д. №
4
52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, се установява, че с депозираната искова молба с
вх. № 267602/27.09.2023 г., подадена от Т. В. С., чрез адв. А. Д., е заявена претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер по чл. 38, ал. 1 във вр. с ал.
2 от ЗАдв. по двата иска, както следва: по иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка
с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД минимално адвокатско възнаграждение в размер на 1 786,73 лв. без
ДДС, респ. 2 144,07 лв. с ДДС, и по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и
второ ЗЗД за прогласяване на недействителна на клаузата на чл. 4 от приложение № 5 към
договор за потребителски кредит № 581891 минимално адвокатско възнаграждение в размер
на 1 102,99 лв. без ДДС, респ. 1 323,58 лв. с ДДС.
На първо място следва да се посочи, че в чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв. изчерпателно са
очертани предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да
е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи
адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-
нисък от предвидения в Наредбата, като осъди другата страна да го заплати. Във връзка с
минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, следва да се отбележи, че съобразявайки Решение на СЕС
от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., задължително за националните съдилища, настоящият
състав приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по НМРАВ при определяне
размера на адвокатското възнаграждение, включително по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В тези
случаи размерът следва да се определя съобразно действителната фактическата и правна
сложност на делото, като се вземат предвид цената на предявените искове, изчерпателността
и относимостта на защитата спрямо изложените от насрещната страна твърдения, вида на
спора, интереса, както и вида и количеството на извършената работа.
На следващо място следва да се отбележи, че решението дали да окаже или не
безплатна правна помощ е единствено на адвоката. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски. От изложеното следва, че адвокатът не би получил
възнаграждение при всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за
неговия доверител изход на спора. В случая производството по гр.д. № 52978/2023 г. по
описа на СРС, 161 състав, е прекратено на основание чл. 233 ГПК - поради отказ от
предявените искове, поради което съдът намира, че не е налице една от предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ, а
именно изходът на спора да е благоприятен за страната, която се е ползвала от безплатна
адвокатска помощ. В допълнение при прекратяване на производството поради отказ от иска
отговорността за разноските се възлага върху ищеца. – арг. чл. 78, ал. 4 ГПК. В случая
именно ищцата по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, е представлявана
безплатно, поради което същата няма право на разноски, съответно насрещната страна не е
осъдена на такива.
При предоставена безплатна правна помощ съдът не е обвързан от възнаграждението,
което адвокатът претендира по чл. 38 от ЗАдв., тъй като „адвокатът сам, по собствена воля,
се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес
на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата
на чл. 78, ал. 1-3 ГПК“ – Определение № 50049 от 01.08.2023г. по гр.д. № 1953/2022г. по
описа на II гр. о. на ВКС. Ето защо при всеки конкретен случай адвокатът следва сам да
прецени дали да окаже безплатна правна помощ, отчитайки риска да не получи
възнаграждение.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав намира, че въпреки че
ответницата е страна по договора за правна защита и съдействие от 25.09.2023 г., задължена
да заплати възнаграждение на адвоката по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и то само при наличие на
предвидените за това предпоставки /чл. 38, ал. 2 ЗАдв./ се явява насрещната страна по спора
– в случая ответникът в производството, по което е оказана безплатната адвокатска помощ и
съдействие. В договора за правна защита и съдействие страните са уговорили, че клиентът
дължи възнаграждение и в случаите на неоснователен отказ от договора, оттегляне на
адвокатското пълномощно, извънсъдебно или съдебно споразумение с другата страна без
подпис на адвоката. Съдът намира, че подобни уговорки противоречат не само на
безвъзмездния характер на договора, но и на идеята на безплатната адвокатска помощ, която
5
в случая е предоставена на материално затруднено лице. Отделно от това следва да се
посочи, че в тези случаи лицето, задължено да заплати труда на адвоката е не това, което е
представлявано от него безплатно, а насрещната страна, осъдена за разноски по правилата
на чл. 78, ал. 1 - 3 ГПК, като размерът на възнаграждението се определя от съда.
Съгласно практиката на ВКС, предпоставките за уважаване на искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. са: да е уговорено между тях оказването на безплатна адвокатска помощ и
съдействие на съответното основание по ал. 1 на същия член /без значение дали това се
установява с писмен договор или по друг начин/, да е оказана определената по съгласие на
страните услуга, да липсват данни, опровергаващи заявлението на страните по договора, че
тя е осъществена безплатно и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за
разноски /или да са налице предпоставките, пораждащи отговорността й за заплащане на
такива/. Съдът намира, че в случая част от посочените предпоставки не са налице, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено ответницата.
Ответницата обаче не претендира и не доказва извършването на разноски, поради което и
такива не следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д., ЕГН **********, с адрес: *************, против Т.
В. С., ЕГН **********, с адрес: *******************, иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 2 144,07 лева, представляваща главница за дължим
адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023 г. и
изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство за една съдебна инстанция - в
производството по гр.д. № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, срещу ответника
************, ведно със законната лихва за период от 19.02.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 9733/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6