№ 930
гр. Варна, 19.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500166 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 85896/25.10.2024г.
/вх. No на ВРС/, подадена от ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано No
5, представлявано заедно от изпълнителните директори – Недялко Чандъров и
Пламен Шинов, срещу решение № 3377/30.09.2024г., постановено по гр.д.№
14300/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на В. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., жк. В. *, вх. *, ет.*, ап.**,
следните суми: - сумата в размер на 14 987.29 лева /четиринадесет хиляди
деветстотин осемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/, увеличена
по реда на чл. 214 от ГПК, представляваща дължимо незаплатено
застрахователно обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск по
застрахователна полица № ************** при клауза за покрити рискове
„ПЪЛНО КАСКО“ за мотоциклет „***“, модел: „*****“, с държавен peг.
номер № В **** В, рама № ************, по повод настъпило
застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета с
референтен № ************ – ***************, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба –
02.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; - сумата в размер
на 1 040.00 лева /хиляда и четиридесет лева/, увеличена по реда на чл. 214 от
ГПК, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
26.04.2023 г. до 01.11.2023г.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, като постановено при липса на мотиви и в
1
противоречие с доказателствения материал. Сочи, че ищецът не е ангажирал
доказателства нито за паркирането на мотоциклета по указания начин и на
указаното място, нито за конкретните обстоятелства, при които са получени
уврежданията. Липсва задължителна за следване съдебна практика, която да
приема, че увреждане на имуществото по време на застрахователния договор
води до автоматично ангажиране на отговорността на застрахователя, а ако
подобен подход се следва в някои съдилища, то той не следвало да се споделя.
Основен постулат е, че всяка страна трябва да докаже твърденията си, което се
явява израз на проявлението на диспозитивното и състезателното начало в
гражданския процес. В мотивационната част на съдебното решение
безкритично било прието за доказано, че всички повреди по процесния
мотоциклет са резултат от заявеното събитие, въпреки че експертните
заключения имат противоречия в тази част, които не са обсъдени, не е
обсъдено и наличието на варианти в заключението, което предполага
извършването на допълнителен анализ, съпоставка и кредитиране на едни
изводи за сметка на други. Първоинстанционният съд е допуснал повторно
заключение, което жалбоподателят счита, че е процесуално нарушение.
Доколкото, обаче, то било събрано, съдът е следвало да го анализира заедно с
първоначалната експертиза, а ако и противоречи да се даде приоритет на
едното или другото заключение. Това второ заключение е с изключителна
степен на хипотетичност и вътрешни противоречия и не следвало да се
кредитира. Съдът е следвало да кредитира първото заключение, което
изключвало посочения механизъм. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и за отхвърляне на претенцията, евентуално за намаляване
на присъдената сума, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение правилно
и законосъобразно. Счита за доказани обстоятелствата, при които е
възникнало ПТП-то при конкретно заявеното застрахователно събитие, като
намира за установени и вида, характера и степента на уврежданията, както и
стойността на нужния ремонт за възстановяване на увредените детайли. В
случая въззивникът се опитвал да внуши, че съществувало противоречие
между двете експертизи. Принципно диаметрално различие нямало, а били
разгледани различни варианти на съприкосновение при инцидента, но и двете
вещи лица били единодушни, че при притискане можели да се получат
уврежданията. Разликата била, че в.л. Ат. Я. разгледал хипотеза на
провлачване, а не на просто падане след притискане, и понеже не открил
следи от такова провлачване, разгледал хипотеза на страничен лек удар.
Докато в. л. Ал. В. разгледал хипотеза на падане на дясната страна след
притискане между други две МПС. Отделно, цитира съдебна практика и сочи,
че в аспекта на императивната норма на чл. 408 от КЗ неизпълнения на
задължения от страна на застрахования биха били релевантни за възникване
на право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение само ако неизпълнението им е допринесло за проявлението на
2
вредите от ПТП или за обема им или е попречило на доказването им, но такъв
принос по делото не е твърдян още по малко е бил доказан. Моли решението
да бъде потвърдено и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Отправя и доказателствено искане за допускане на повторна експертиза.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК. Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във
връзка с доклада по делото, не е налице хипотеза, в която да се налага
обезпечаване на правилното приложение на материална норма.
По доказателственото искане:
Съдът намира, че страните не са оспорили своевременно заключението
на вещото лице по допуснатата допълнителна СТЕ, поради което и не следва
да се допуска повторна такава.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 85896/25.10.2024г. /вх.
No на ВРС/, подадена от ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано No 5,
представлявано заедно от изпълнителните директори – Недялко Чандъров и
Пламен Шинов, срещу решение № 3377/30.09.2024г., постановено по гр.д.№
14300/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на В. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., жк. В. *, вх. *, ет.*, ап.**,
следните суми: - сумата в размер на 14 987.29 лева /четиринадесет хиляди
деветстотин осемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/, увеличена
по реда на чл. 214 от ГПК, представляваща дължимо незаплатено
застрахователно обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск по
застрахователна полица № ************** при клауза за покрити рискове
„ПЪЛНО КАСКО“ за мотоциклет „***“, модел: „*****“, с държавен peг.
номер № В **** В, рама № ************, по повод настъпило
застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета с
референтен № ************ – ***************, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба –
02.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; - сумата в размер
на 1 040.00 лева /хиляда и четиридесет лева/, увеличена по реда на чл. 214 от
ГПК, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
26.04.2023 г. до 01.11.2023г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна да бъде
допуснато повторно заключение по допуснатата допълнителна СТЕ.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.03.2025г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, както и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62,
както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в
случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4