Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр. Перник, 23.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети
въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Емилия
Павлова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 659 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 113 от 25.04.2017 г., чието поправяне по реда на чл. 247 ГПК е отхвърлено
с решение от 26.05.2017 г., постановени по гр. дело № 1244/2016 г. по описа на В.
районен съд, е допусната съдебна делба между М.Ц.Д., действащ като едноличен търговец
с фирма ЕТ МЦМ М.Д., и В.Ц.Б. на следния недвижим имот: самостоятелен обект с
идентификатор 10971.502.563.33 по КККР на *** със застроена площ от 26.05 кв.м.
и полезна площ от 22.18 кв.м., заедно със съответните припадащи се части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия
етаж: 10971.502.563.1.29; над обекта: 10971.502.563.1.36, 10971.502.563.1.38,
10971.502.563.1.37 и 10971.502.563.1.35; под обекта: няма, с права 5.183/26.05 идеални
части за М.Ц.Д., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ МЦМ М.Д., и
20.867/26.05 идеални части за В.Ц.Б..
Срещу
така постановените решения са постъпили въззивни жалби от съделителя ответник -
В.Ц.Б.. Във въззивната жалба срещу решението, с което е допусната делбата, са
изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния
закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа
се, че не са налице предпоставките на чл. 34 от ЗС за допускане на съдебна
делба, тъй като постановеното решение по гр. дело № 1/2009 г. на В. РС, по силата
на което ищецът е бил признат за съсобственик на процесния делбен имот по
отношение на неговия праводател му е непротивопоставимо, доколкото същото е
влязло в сила на 29.06.2012 г., вписано е на *** г., а наследодателят му – Л. Д.,
е придобил същия на *** г. и е добросъвестен купувач, ползващ се от изключението
по чл. 226, ал. 3 от ГПК. Поддържа, че прехвърлянето на спорното право преди
вписване на исковата молба има за последица необвързаност на приобретателя, а същото
има обвързващо действие едва от *** г. Оспорва обстоятелството, че ищецът не е бил
уведомен за разрешението за строеж, тъй като със заповед № ДК-10-2/*** г. е
била оставена без разглеждане жалбата на ищеца за отмяна на разрешението за
строеж, касаещо преустройството на делбения имот, и на *** г. тази заповед е
била влязла в сила. Сочи, че решението, с което ищецът е признат за съсобственик
не съдържа размера на притежаваната от него квота, а и помещението на делбения
имот съответствало единствено на този, на който бил признат за собственик по
неговия нотариален акт. При евентуалност на оплакванията изтъква, че първоинстанционният
съд неправилно е изчислил и квотите в съсобствеността, като не е съобразил притежавана
от него квота. Моли да се отмени обжалваното решение и отхвърли иска за делба.
Във
въззивната жалба срещу решението от 26.05.2017 г., с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка по
реда на чл. 247 от ГПК, са изложени оплаквания за неправилност на същото,
поддържайки, че не е налице единство между диспозитив и мотиви по отношение
квотите в съсобствеността. Моли решението да бъде отменено и районният съд да
бъде задължен да се произнесе по молбата за поправка на очевидна фактическа
грешка.
Въззиваемият
- съделителят ищец М.Ц.Д., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ МЦМ М.Д.,
е подал писмени отговори, с които оспорва жалбите, поддържайки че същите са
неоснователни.
Жалбата
срещу решение № 113 от 25.04.2017 г. е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса,
поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Въззивният
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и служебно следи единствено
за неприложение от страна на първоинстанционния съд единствено на императивна
материалноправна норма (уредена в обществен интерес), каквото нарушение настоящият
състав на съда не констатира при постановяване на обжалваното решение. В случая
не е налице и задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото, съобразно задължителните за органите на съдебната власт
указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От
представения препис от решение № 82 от 20.12.2010 г., влязло в сила на
29.06.2012 г., постановено по гр. дело № 1/2009 г. по описа на В. РС, съдържащо
се и в оригинал към приложеното в цялост към настоящото производство гр. дело №
1/2009 г. по описа на В. РС, се установява, че М.Ц.Д., действащ като едноличен
търговец с фирма ЕТ МЦМ М.Д., е съсобственик заедно с Н. Ц. А. и А. К. А. на процесния
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификационен №
10971.502.563.1.33, находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор
№ 10971.502.563 по кадастралната карта на ***. В диспозитива на решението е
отбелязано, че същото е постановено при участието на Л. В. Д. – трето лице помагач
на страната на ответниците, конституирана като такова с определение от
27.01.2010 г. на В. РС. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила
решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България, поради което със сила на пресъдено
нещо е установено, че ищецът е съсобственик на имота, чиято съдебна делба се иска.
От
представения по гр. дело № 1/2009 г. по описа на В. РС нотариален акт за придобит
недвижим имот № *** г., том І, рег. № ***, дело № 036 от 2009 г. на нотариус Ц.
Д., вписана под № *** в регистъра на НК, с район на действие – района на В. РС,
се установява, че след образуване на производството по гр. дело № 1/2009 г. по
описа на В. РС Н. Ц. А. и А. К. А. са продали на Л. В. Д. процесния недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – търговски обект с идентификационен
№ 10971.502.563.1.33, находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 10971.502.563 по кадастралната карта на ***. Представено е също
и удостоверение за наследници № 4959, издадено на *** г. от Община ***, от
което се установява, че Л. В. Д. е починала на *** г. и е оставила за свои наследници
по закон – сина си В.Ц.Б. и съпруга си Ц. В. Б.. От представеното удостоверение
за наследници № АО-01-18-3720, издадено на *** г. от Община ***, се установява,
че в хода но производството пред В. РС Ц. В. Б. е починал, като единствен наследник
на последния и Л. В. Д. се явява съделителят В.Ц.Б..
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК ако в течение на производството спорното
право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните
страни. Отделно от това следва да се отбележи, че между страните няма спор, а и
от приложеното гр. дело № 1/2009 г. по описа на В. РС се установява още, че Л.
В. Д. е участвала в производството по гр. дело № 1/2009 г. по описа на В. РС,
поради което и по силата на чл. 223, ал. 1 от ГПК Л. В. Д. е обвързана от силата
на пресъдено нещо спрямо ищеца М.Ц.Д., действащ като едноличен търговец с фирма
ЕТ МЦМ М.Д.. Имайки предвид, че според разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ГПК
влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за
техните правоприемници, то без съмнение В.Ц.Б. като единствен законен наследник
на Л. В. Д. е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на
29.06.2012 г. решение № 82 от 20.12.2010 г., постановено по гр. дело № 1/2009
г. по описа на В. РС. Ето защо са несъстоятелни оплакванията на жалбоподателя В.Ц.Б.,
че влязлото в сила решение № 82 от 20.12.2010 г., постановено по гр. дело №
1/2009 г. по описа на В. РС, не го обвързва. Нещо повече, обстоятелството, че
исковата молба по гр. дело № 1/2009 г. по описа на М.Ц.Д., действащ като едноличен
търговец с фирма ЕТ МЦМ М.Д., не е била вписана, а вписването на влязлото в
сила съдебно решение по същото е станало едва след придобиване на имота от
страна по делото въз основа на нотариален акт за придобит недвижим имот № ***
г. не рефлектира върху правния извод, че В.Ц.Б. е обвързан от силата на пресъдено
нещо по изложените по-горе съображения, като вписването на исковата молба по
иск с правно основания чл. 108 от ЗС има само оповестително действие, но не и защитно
такова, което е противопоставимото по смисъла на чл. 226, ал. 3 от ГПК, поради
което са неоснователни доводите на жалбоподателя и в тази насока.
Между
страните не съществува спор, а и от представеното удостоверение № 10 от *** г.
на главния архитект на гр. В. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Преустройство
на складово помещение (бившо котелно) в Пивница“, съдържащо се в гр. дело №
1/2009 г. по описа на В. РС, което е приложено към делото, безспорно се установява,
че към настоящия момент е променен правния статут на процесния недвижим имот
след извършено преустройство и понастоящем същият представлява самостоятелен
обект с предназначение За търговска дейност („Пивница“) с идентификатор 10971.502.563.1.33,
находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор
10971.502.563 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, като с
подаване на исковата молба за делба ищецът конклудентно е приел извършената
промяна.
По
отношение на оплакването, касаещо размера и начина на определяне на квотите на
съделителите по отношение на процесния недвижим имот следва да се отбележи, че
от представеното допълнително споразумение от *** г., съдържащо се по гр. дело
№ 1/2009 г. по описа на В. РС, се установява, че праводателите на страните – Българска
фотография АД – клон М., правоприемник на ДО Българска фотография – В. (ДО Фотокомплекс
– В.), и Четмо и писмо ЕООД – В., правоприемник на ДО Книгоразпространение – В.,
сключено преди тяхната приватизация към разпределителен протокол от *** г. (също
представен по гр. дело № 1/2009 г. по описа на В. РС), са разпредели ползването
на бившето котелно помещение (обща част по предназначение преди преустройството
му), като праводателят на ищеца Българска фотография АД е получил 6.33 кв.м. от
бившето котелно помещение, а праводателят на ответника Четмо и писмо ЕООД е получил
22.95 кв.м. Изложеното води до извод, че притежаваните от праводателя на ищеца Българска
фотография АД, респ. от ищеца, процент идеални части от процесния недвижим имот
възлиза на 21.62 % (процента), който се получава по следния алгоритъм: 6.33
кв.м. се раздели на общата площ на обекта по разделителния протокол, която възлиза
на 29.28 кв.м (6.33 кв.м. + 22.95 кв.м.), а притежаваните от праводателя на
ответника Четмо и писмо ЕООД, респ. от ответника, процент идеални части от
процесния недвижим имот възлиза на 78.38 % (процента), който се получава по следния
алгоритъм: 22.95 кв.м. се раздели също на общата площ по разделителния протокол
от 29.28 кв.м. Изчислено в процентно съотношение в обжалваното решение притежаваната
от съделителя М.Ц.Д., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ МЦМ М.Д.,
идеална част от имота възлиза на 19.90 %, а тази на В.Ц.Б. възлиза на 80.10 %.
Имайки предвид обаче, че решението е обжалвано единствено от съделителя В.Ц.Б.
и с оглед разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК, според която ако решението
не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде
влошено с новото решение, то за настоящата съдебна инстанция съществува забрана
за промяна квотите на съделителите, макар и в обжалваното решение да е определена
по-малък обем от съсобствеността на съделителя М.Ц.Д., действащ като едноличен
търговец с фирма ЕТ МЦМ М.Д.. За пълнота на мотивите следва да се добави, че не
съществува законова пречка за определяне на квотите по начина, по който същите
са определени в обжалваното решение, поради което оплакването и в тази насока е
неоснователно.
Неоснователни
са и оплакванията в подадената въззивна жалба срещу решението от 26.05.2017 г.,
с което е оставена без уважение молбата на В.Ц.Б. по реда на чл. 247 от ГПК за
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 113 от 25.04.2017 г., тъй
като е налице пълно единствено между волята на съда формирана в мотивите към решението
и нейното външно обективиране в диспозитива на съдебния акт.
Тъй
като крайните правни изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, обжалваните решения на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК като правилни
следва да бъде потвърдени.
На
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия съделител
М.Ц.Д., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ МЦМ М.Д., следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 460.00
лева.
По
изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113 от 25.04.2017 г., постановено по гр.
дело № 1244/2016 г. по описа на В. районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.05.2017 г., постановено по гр. дело №
1244/2016 г. по описа на В. районен съд, с което е оставена без уважение молба
на В.Ц.Б. по реда на чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№ 113 от 25.04.2017 г.
ОСЪЖДА В.Ц.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати М.Ц.Д., действащ като едноличен търговец с
фирма ЕТ МЦМ М.Д., ЕИК *********, със съдебен адрес:***, на основание чл.
273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 460.00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчване на
препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.