Р
Е Ш Е Н И Е
№ 37 02.04.2009 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболски окръжен съд І-ви
наказателен състав
на 18 март 2009 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Ф.
ЧЛЕНОВЕ: Ив.И.
Ат.А.
Секретар Ат.Г.
Прокурор Ж.И.
Като разгледа
докладваното от съд.Ф.
ВНОХД №47 по описа за
2009 г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
С Присъда №9/08.01.2009 г. постановена по НОХД №1168/2008 г. ЯРС е признал
подсъдимия П.А.П. за виновен в това , че
на 05.08.2007 г. в гр.Ямбол на бензиностанция 1305 , находяща се в кв.Каргон , в качеството
си на управител и собственик на ЕТ”Аспра
– 5 – Ко – П.А. *** , без надлежно разрешение от Дирекция „Областна инспекция по труда „ –
гр.Ямбол е приел на работа лице , ненавършило 18 годишна възраст – К. Г. К.
ЕГН-********** – прест. по чл.192 а ал.1 от НК , на осн. чл.78 А ал.1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 500 лева.
Срещу така
постановената присъда е постъпил протест от
Районна прокуратура – Ямбол . В протеста се излагат съображения за
незаконосъобразност на постановената присъда предвид обстоятелството, че предвиденото за престъплението по чл.192 а ал.1 от НК
наказание е кумулативно такова -
лишаване от свобода и глоба , а не алтернативно в какъвто смисъл е разпоредбата
на чл.78 А от НК , като се прави
искане за отмяната и в частта по приложение на разпоредбата на чл.78 А от НК.
В съдебно
заседание пред въззивния съд участващия
по делото прокурор не поддържа протеста на Районна прокуратура – Ямбол.Излага
съображения за законосъобразност на постановената присъда , като излага
съображения , че закона е посочил
максимално тежкото наказание лишаване от свобода в съответния размер , като
такова при което разпоредбата
на чл.78 А от НК може да се приложи , като не е предвидено изключение за
невъзможност за приложението му при
кумулативно предвидени различни по вид наказания в тази рамка.
В съдебно заседание въззиваемия редовно призован не се
явява.Представя по делото възражение за
неоснователност на протеста , като иска оставянето му без уважение , а
протестираната присъда в сила.
Съдът след цялостна
проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания
съдебен акт и в съответствие с правомощията
си по чл.313 и сл. от НПК намира
следното:
Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Приетите фактически положения на базата на които са
направени правните изводи на съда са установени след анализ на събраните по
делото доказателства.
Въззивният съд счита,че
правилно решаващият такъв е приел за
установено ,че на 05.08.2007 г. въззиваемия
П.П. в качеството си на
представител и собственик на
ЕТ”Аспра – 5 - Ко – П.А.”***
приел на работа св.Кремена
Колева / ЕГН-**********/ , която към
този момент не била навършила 18 години.К.съгласно договорката с П. имала задължението да продава гориво и да
консултира клиентите в бензиностанция 1305 находяща се в гр.Ямбол , кв.Каргон ,
собственост на търговеца.Въззиваемия подсъдим
приел на работа св.К. като не е депозирал искане до Дирекция ОИТ гр.Ямбол за приемане на
работа на лице ненавършило 18 годишна възраст
и няма издадено разрешение за това по реда на чл.303 ал.3 от КТ.На
19.05.2008 г. свид.Колева напуснала
работа.
За да приеме за
установени изложените фактически обстоятелства правилно и обосновано решаващият
съд е съобразил всички събрани и
проверени в хода на производството доказателства-гласни и писмени такива
, а именно показанията на свид.К.а
, Х. и М. и обясненията на подсъдимия ,
които са логични , последователни и безпротиворечиви , а и съответстват на събраните по делото писмени
доказателства-протоколи за извършени проверки , сведения предоставени на Д ОИТ
Ямбол , разчетно платежна ведомост и др.
Правилно,законосъобразно и обосновано
приемайки за установени изложените фактически обстоятелства решаващият съд е
приел,че с деянието си въззиваемия е
осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.192 а ал.1 от НК
, с действията си по приемане на
работа на св.К. К. , която към този
момент не е била навършила 18 години , без разрешение на Д ОИТ Ямбол , в качеството си на управител и
собственик на ЕТ на бензиностанция 1305
в кв.Каргон в гр.Ямбол , собственост на ЕТ.Безспорно с постигането на
договореност между П. и св.К. за
характера на работата ,
дейностите които същата следва да извършва , а именно продажба на нефтопродукти
и консултиране на клиенти , както и
времето и мястото за извършване на тази дейност е налице приемане на
работа на същата от въззиваемия подсъдим , като
непълнолетната К. в изпълнение на постигнатата договореност изпълнявала
възложената и работа /престирала е труд/ за визирания период.Липсва съмнение
относно обстоятелството на липса на съгласие за това от Д ОИТ Ямбол , за каквото съгласие въззиваемия
подсъдим П. не е направил и искане
до Д ОИТ Ямбол.Безспорно видно от обясненията му същият е осъществил
от субективна страна деянието при пряк умисъл , тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Въззивният съд счита,че
и извода на първоинстанционния такъв за
наличието на предпоставките на чл.78 А от НК по отношение на
въззивника П. е обоснован и законосъобразен.Предвиденото за деянието по чл.192 а ал.1 от НК наказание
е до шест месеца лишаване от свобода и глоба от 500 до 1000 лева,възз.П. не е
осъждан , а и не са налице причинени
имуществени вреди от същото.При определяне на размера на наказанието глоба решаващият съд е взел предвид както степента на обществена опасност на
осъщественото по начина на осъществяване и с
оглед на настъпилите реално общественоопасни последици,така и тази на личността
на подсъдимия , като същото е и справедливо в неговия размер от 500 лв.
Въззивният съд счита ,
че не могат да се споделят доводите на обвинението в депозирания протест за
постановяване на присъдата при
нарушение на материалния закон. В б.А на ал.1 на чл.78 А от НК законодателя е посочил , че за да
се приложи разпоредбата на чл.78 А от НК
предвиденото наказание за
осъщественото престъпно деяние следва да
е такова лишаване от свобода в размер до три години когато
деянието е умишлено или друго по –
леко наказание.В конкретния случай предвиденото
наказание за престъплението по чл.192 а ал.1 от НК е лишаване от свобода до шест месеца / т.е. под
три години/ като е предвидено и кумулативно наказание - глоба в размер от 500 до 1000 лева
, като глобата безспорно е друго наказание , което по вид е по – леко от
наказанието лишаване от свобода / по аргумент
от чл.37 НК/. Не е налице изискване предвиденото по текста друго
, по – леко наказание да е
алтернативно , а не кумулативно предвидено.
При цялостната проверка
на атакувания съдебен акт съда не констатира пропуски и грешки водещи до
изменението или отмяната му.
По изложените
съображения ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№9/08.01.2009 г. постановено по НОХД №1168/2008 г. по описа на ЯРС.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.