№ 521
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500615 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 13.07.2023г по гр.д. № 11078/2022г Софийски градски съд, ГО е
осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. М. Б. П. сумата от 20
000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 7 200лв-
обезщетение за имуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , ведно със
законната лихва върху главниците. СГС е отхвърлил предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 50 000лв. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора .
С определение от 09.01.2024г решението от 13.07.2023г е изменено в частта за
разноските, по реда на чл.248 от ГПК, по молба на ищеца.
Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби и от двете страни.
Въззивникът- ищец С. Б. П., представлявана от адв. В., обжалва решението в
отхвърлителната му част, касаеща обезщетението за неимуществени вреди като
поддържа, че решението е незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че СГС правилно е
установил фактическата обстановка по делото, но изводите му са необосновани и
незаконосъобразни. Поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон-
1
чл.52 от ЗЗД, не е съобразил всички установени претърпени от ищеца неимуществени
вреди. Поддържа, че определеното обезщетение е ниско и несправедливо. Моли
въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с
което да уважи предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в пълен размер.
Въззивникът- ответник Прокуратура на РБ обжалва решението в осъдителната
част, с твърдения, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД и
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Оспорва
изводите на съда в този смисъл като необосновани и неправилни. Оспорва да са
установени по делото вреди, претърпени от ищцата , които да следва да се обезщетят с
приетите от СГС суми. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението,
претендирано от ищеца като заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. Моли
решението на СГС да бъде отменено в обжалваните части и предявените искове за
заплащане на обезщетение да бъдат отхвърлени, евентуално определените обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди да бъде намалени по размер.
Страните не са депозирали отговор на въззивната жалба на насрещната им страна.
В о.с.з. страните се представляват.
Въззивникът – ищец С. П. се представлява от адв. В., която поддържа жалбата на
ищцата и моли предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
да бъде уважен в пълен размер. Поддържа, че съдът не е съобразил всички претърпени
от ищцата неимуществени вреди, както и не е съобразил всички обстоятелства,
относими към размера на обезщетението за неимуществени вреди. Моли жалбата на
ответника да бъде отхвърлена. Претендира разноски по делото съобразно списък по
чл.80 от ГПК, който представя. Уточнява, че ищцата С. П. е нейн / на адвоката-
пълномощник/ роднина.
Въззивникът- ответник Прокуратурата на РБ се представлява от прок. П. от САП,
която моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена. Моли жалбата на ищеца да
бъде оставена без уважение. Поддържа, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно завишено , не съответства на разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и не са съобрази всички обстоятелства, влияещи на размера на
обезщетението. Възразява, че мярката за неотклонение е законосъобразно изпълнена,
че ищцата е публична личност и следва да търпи медийно разгласяване на случая.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
2
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на дакона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно по
съображения, изложени във въззивната жалба на ищцата.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда. В исковата молба ищцата е
навела твърдения, че 3години, 1 против нея е водено наказателно производство, че е
била народен представител и на два пъти й е снеман имунитета, за което е давала
съгласие, че е била с мярка за неотклонение ”подписка”, че е участвала в 12 съдебни
заседания на две съдебни инстанции. Излага твърдения, че е пострадало доброто й име,
чувството й за достойнство, че воденото наказателно производство е имало широко
медийно разгласяване, че две години и половина се е съобразявала с мярката за
неотклонение и ежеседмично е проверявана от полицаи. Поддържа, че воденото
наказателно производство е било използвано от политическите опоненти. Поддържа,
че е била третирана като престъпник, унизена.
Не се спори по делото относно материалноправната легитимацията на ответника
по така предявените осъдителни искове.
Фактическата обстановка по делото е правилно и подробно установена от
първоинстанционния съд.
Не се спори, ищцата е била народен представител в 43 и 44-то НС през 2016г-
2017г.
Установява се, че с постановление от 25.03.2016 г следовател към Следствения
отдел на СГС е привлякъл ищцата като обвиняема за извършването на престъпление по
чл. 220, ал. 2, връзка с чл. 1 от НК. Обвинението е било за това, че на 13.08.2009 г като
3
Председател на Управителния съвет на Селскостопанската академия и Председател на
академията С. Б. е сключила неизгоден договор за предоставянето на ползването на 9
726,224 дка земеделска земя.
Ищцата е била с наложена мярка за неотклонение „подписка”
Не се спори, че на два пъти на ищцата е искан имунитета като народен
представител. Главният прокурор е поискал от Народното събрание да разреши да се
възбуди срещу ищцата наказателно производство за престъпление по чл. 220, ал. 2, във
връзка с ал. 1 от НК през 2016г . На 23.03.2016 г ищцата е уведомила Председателя на
НС, че е съгласна срещу нея да бъде възбудено наказателно производство. Повторно,
2017г главният прокурорв е поискал НС да даде разрешение за продължаване на
наказателното производство срещу С. Б.. С писмо от 27.04.2017г ищцата е дала
съгласие срещу нея да бъде възбудено и водено наказателно производство.
На 27.07.2016 г СГП е внесла обвинителен акт в съда , образувано е НОХД
1784/2016г, което е прекратено и делото върнато на Прокуратурата с указания за
отстраняване на нарушения.
Повторно е внесен обвинителен акт против С. П. и е образувано НОХД №
3433/2016г , по което дело са проведени 11 открити съдебни заседания. На 26.06.2018 г
СГС е постановил присъда, с която е признал С. Б. за невиновна.
Оправдателната присъда е протестирана от Прокуратурата на РБ , образувано е
ВНОХД № 25/2019г по описа на САС. Въззивният съд е провел едно открито съдебно
заседание и на 25.03.2019 г САС е постановил решение, с което е потвърдил присъдата
на СГС. Удостоверено , е че оправдателната присъдата на СГС е влязла в сила на
20.04.2019 г.
По делото са представени договори за защита по досъдебно производство по
НОХД 3433/2016г на СГС и за защита пред САС, сключени между С. Б. и Адвокатско
дружество Д., А. и съдружници , от които се установява, че ищцата е заплатила
7 200.00 лева за адвокатска защита по воденото наказателно производство.
По делото са предствени разпечатки от средства за масова информация,
национални и местни, в които е съобщена новината, че на С. Б., депутат от БСП, е
поискан имунитета във връзка с водено наказателно производство, дадена е
информация за повдигнатото й обвинение за ощетяване на Селскостопанската
академия, за това, че депутатът от БСП Б. е предадена на съд, като публикациите са
придружени със снимков материал на ищцата. Публикувана е информация и за
оправдаването на депутата. Публикувана е информация за активност на главния
прокурор във връзка с движението на воденото наказателно дело против ищцата-
проверки за бавност, сигнали против състава постановил за оправдателната присъда
В о.с.з. на 19.05.2023г са изслушани свидетелите И. И. и В. П..
4
Свидетелят П., съпруг на ищцата, установява, че воденото наказателно
производство се отразило зле на ищцата. Установява, че когато е бил поискан
имунитета й вечерта новината била разгласена от медиите, родителите на ищцата и
неговите родители се притеснили. Установява, че ищцата е изпитвала притеснения ,
когато обяснявала на родителите си за какво е обвинението Установява, че на два пъти
полицията е проверявала на адреса ищцата, че ищцата ежемесечно е ходела да се
подписва. Установява, че отношенията на колеги в Селскостопанската академия към
ищцата се променили, чували се недомлъвки, прекратявали се разговори. Установява,
че по време на посещения в избирателния район ищцата се притеснявала много.
Установява още, че когато ищцата отишла на предизборна обиколка в Търговище
получила студено отношение. Установява, че ищцата имала безсънни нощи, била
разсеяна, стресирана, неспокойна.
Свидетелят И. установява, че е колега на ищцата от Народното събрание.
Установява, че когато й е бил поискан имунитета ищцата споделила с него, че се
чувства унизена, била притеснена. Установява, че след пленарното заседание отвън
чакали журналисти, които й задала неудобни въпроси.Според свидетеля колегите им от
другите парламентарни групи злоупотребявали, подмятали й грозни намеци.
Свидетелят установява, че ищцата била притеснена, че уронва престижа на колеги и на
партия.
Съдът намира, че свидетелските показания са житейски логични в частта,
описваща емоционалните и психически преживявания на ищеца след повдигането на
обвинение против него, повърхностни, но правдоподобни. Свидетелските показания са
взаимно подкрепящи се и не се опровергават от доказателства по делото. Свидетелите
установяват факти, които лично са възприели поради което показанията могат да се
кредитират като доказателствен материал по делото.
С оглед изложените факт съдът приема, че е налице състава на чл.2, т.3 от
ЗОДОВ, тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер, което обвинение е било незаконно и по същото е постановена оправдателна
присъда. Не се спори, че отговорността за незаконното обвинение следва да носи
Прокуратурата на РБ, доколкото длъжностни лице в нейната структура са отговорни за
повдигането на обвинението против ищеца.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява
доказан по основание.
За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищеца има
право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г
и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите,
5
причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите
елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В
този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата
е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва
да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените
вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива,
претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС.
Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на
справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените
критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
Съгласно реш. 187/2015г по гр.д. № 829/2015г и реш.267/2014г по гр.д. №
820/2012г ІVГО при определени професии, за които очакванията и изискванията на
обществото към тях за почтеност и спазване на законите са завишени следва да се
съобрази дали незаконното обвинение не дава по- силно негативно отражение върху
неимуществената сфера на пострадалото лице.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищцата ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на повдигане на обвинението ищцата е била на 58г. Наложена й е
била мярка за неотклонение ”подписка”. Претърпяла е двукратно искане от Главния
прокурор за снемане на имунитет в качеството й на народен представител и на два пъти
6
ищцата сама е давала съгласие да бъде наказателно разследвана. Обвинението,
повдигнато на ищеца по чл.220,ал.2 вр. ал.1 от НК е било за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т.7 от НК.
Няма твърдения и доказателства по делото ищецът да е била осъждана за
престъпления или други правонарушения .
Пероидът на висящност на наказателното производство в неговата досъдебна и
съдебна фаза е 3 години и 1 месец, който период не се твърди и не се установява да е
прекомерно дълъг и продължителен като период на търпене на незаконосъобразно
повдигнато обвинение и последиците от него. През този период ищецът е участвала
лично в 12 открити съдебни заседания, както и на процесуално следствени действия
преди започване на съдебното производство.
През този период, през който е била обвиняем и подсъдим и във връзка с
повдигнатото обвинение ищцата е претърпяла болки и страдания, описани от
изслушаните по делото свидетели. Изложеното от свидетелите описва претърпените от
ищеца неимуществени вреди вследствие провдигнатото му обвинение и настъпилата
промяна в нейния живот в личен план, емоционално, в семейството. Установяват се
изпитваните от ищеца притеснения във връзка с повдигнатото й обвинение,
притесненията от и за близки, промяната в нейното поведение, изпитваните срам и
неудобства, страх, унижение. Така описаните неимуществени вреди са по интензитет и
вид сравними с обичайните за хора в сходно положение.
Това, което мотивира съдът да приеме, че на ищцата се дължи обезщетение в
завишен размер е на първо място заеманата от нея длъжност на народен представител,
свързаните с това искания за снемане на имунитет и силната разгласа на воденото
наказателно производство в средствата за масова информация, както и начина на
контролиране на наложената й най-лека мярка за неотклонение.
Депутатската професия е една от тези , които предполагат по- силно негативно
отражение на обвинението върху лицето, поради засилените очаквания на обществото
и държавата към народния представител. Народният представител излиза пред своите
избиратели и след като бъде избран представлява българските избиратели като
работата му се основава на обществено доверие, добро име, професионална
компетентност. Именно тези нужни за народния представител качества и умения се
опровергават при подвигане на обвинение за езвършване на престъпление от общ
характер. Ето защо и тази професия, упражнявана от ищеца, предполага по-сериозно
имиджово ощетяване при повигане на незаконно обвинение, което следва да се
обезщети при установяване на незаконност на обвинението.
На следващо място искането на имунитет на народен представител е свързано с
разгласяване сред колегите на ищцата на информация за повдигнатото й обвинение,
което е унизително и стресиращо обстоятелство, поставящо ищцата в състояние на
7
допълнително неудобство пред колеги и пред обществото.
В този смисъл съдът следва да съобрази още, че избирателните райони на ищцата,
посочени от свидетелите- Добрич и Търговище са сравнително малки населени места.
В такова населено място новината за повдигнатото обвинение на ищцата като
кандидат или като народен представител е станала достояние по-лесно на голям обем
от хора, което неминуемо е дало отражение на обществения имидж на ищеца.
Неоснователно е възражението на прокуратурата за това, че тя не следва да носи
отговорност за медийните публикации във връзка с повдигнатото обвинение.
Прокуратурата на РБ носи отговорност за всички неимуществени вреди, причинени на
гражданин от нейни действия и бездействия, в това число от повдигнатото обвинение
за престъплание, установено като незаконосъобразно. Разгласяването на
обстоятелството за повдигнато обвинение, ако е причинило неимуществени вреди на
засегнатото лице, е в пряка връзка с незаконните действия на прокуратурата, дори и
сведенията за това да не са излязла официално от самата прокуратура . Следва да се
отчете и фактът, че в публикациите в средствата за масова информация , представени
пред съда, освен името на ищеца е публикувана и снимката й, което прави образа й по-
разпознаваем и то не само от близки лица, с което според съдебният състав, се
увеличават понесените от ищеца неудобства . Видно от показанията на свидетелите по
делото ищцата е изпитвала силни неудобства и притеснения при посещения в
избирателните си райони и хората са я посрещали студено. Свидетелите установяват,
че повдигнатото обвинение е било предмет на обсъждане както в Селскостопанската
академвия, така и в Народното събрание от хората в негативен за ищеца аспект, което
логично й е причинило неимуществени вреди.
Неоснователно е позоваването на Прокуратурата на РБ, че ищцата като
обществена личност следва да търпи по-висок медиен интерес към личността си.
Ищцата следва да търпи като заемаща висока обществена позиция медийно отразяване
на дейността си, но не и разгласяване на унизителни или неверни факти, както и
данни за повдигнато й незаконно обвинение.
На следващо място съдът приема, че ищцата е претърпяла завишени по обем
неимуществени вреди от начина на контролиране на мярката за неотклонение, която й
е наложена- подписка. Според чл. 60, ал. 1 от НПК, "подписката" се състои в поемане
на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение
на съответния орган. Изпълнението й се контролира от структурите на МВР , съгласно
чл. 60, ал. 3 от НПК, които при констатирани нарушения уведомяват съда или
прокуратурата. По делото се установява, че органите на МВтР са контролирали
изпълнението на наложената мярка за неотклонение, което е тяхно задължение. Не се
установява тенденциозност при упражняване на този контрол от страна на МВтР, тъй
като по делото не се установява, че контрол на наложената мярка за неотклонение
8
„подписка“ се е упражнявал само по отношение на ищеца, но не и по отношение на
други лица с такава мярка за неотклонение. Това, което според съдебният състав води
до завишен обем неимуществени вреди- неудобство и стрес , е обстоятелството ,че
ищцата е ходела ежемесечно да се подписва, според показанията на свид. П..
Свидетелските показания не са оспорени в хода на производството и липсва основание
съдът да приеме,че в тази си част същите са необективни. В закона –НПК- няма
уредено задължение на лице с мярка за неотклонение „подписка“ да се явява регулярно
за подпис пред държавен орган. Налагането на това задължение на ищцата приближава
наложената й най- лека мярка за неотклонение към начина на контролиране на
наказанието „ пробация“. Съгласно чл. 42б от НК наложеното наказание на вече
осъдено лице „пробация“ може да се изпълнява чрез полагане регулярно на подпис от
осъденото лице. Ищцата по делото не е осъдена, няма в закона задължение същата да
се явява за полагане на подпис и това изискване към нея приближава наложената й
мярка за неотклонение към изпълнение на наложено наказание. Смисълът на мярката
за неотклонение „ подписка“ не е санкция към обвиняемо лице , а има за цел да
гарантира успешното призоваване на лицето от разследващите органи и съда и
съответно- успешното приключване на наказателното производство. Липсва основание
да се налага на лице с мярка „подписка“ задължение да се явява пред държавен орган и
да се подписва на определен период от време- според свид. П.- ежемесечно. Така
възприетия контрол на наложената мярка за неотклонение , без да е установено да е
тенденциозен и осъществяван само по отношение на настоящата ищца, е прекомерен и
е основание за допълнителен стрес и унижение на ищцата. Независимо от това съдът
следва да посочи, че по делото се установява и засилена активност на прокуратурата
във връзка с движението и разглеждането на воденото наказателно производство,
които са обективирани в исканията на главния прокурор за провека на съдебният
състав, постановил оправдателната присъда .
От друга страна при определяне на размера на обезщетение за неимуществени
вреди следва да се посочи, че ищецът не установява да е имала здравословни проблеми
във връзка с повдигнатото обвинение, не се установява във връзка с това обвинение да
е загубила своята работа, нито подкрепата на своето семейство.
При така установените неимуществени вреди и при определяне размера на
обезщетение съдът следва да съобрази какъв е имуществения еквивалент, които
справедливо да обезщети ищцата за претърпените от нея вреди. В тази връзка съдът
следва да съобрази както задължителните указания дадени с ППВС № 4/68г , така и с
трайната съдебна практика по сходни казуси.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид установените при съвкупното
тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди и на основание чл.52 ЗЗД
съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ обезщетение по
чл.2,т.3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 30 000.00лв. При определяне на този размер на
9
обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав следва да посочи, че е
съобразил както обичайните при сходни случаи вреди претърпени от ищеца, така и
тези обосноваващи по-висок размер на обезщетението. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил и стандарта на живот в
страната към момента на постановяване на оправдателната присъда, доколкото
обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване на ищцата. При
съобразяване на всички гореизложени факти съдът приема, че посочената сума
репарира в относително пълен и справедлив размер причинените на ищеца
неимуществени вреди от незаконните действия на ответника, като над посочената сума
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за заплащане на имуществени вреди
Неоснователни са възраженията на ответника за присъденото обезщетение за
вреди от заплатено адвокатсто възнаграждение за защита по наказателното
производство, водено против ищеца.
По делото са представени в заверен препис документите във връзка с
организирането на защитата на С. Б. в рамките на наказателното производство, които
установяват плащане от страна на ищцата на сумата от 7 200лв за защита и съдействие
.
Пълномощните са надлежно оформени с подпис на упълномощител и посочване
на защитата, която се дължи. В договора за правна помощ е посочен размера на
договореното възнаграждение и е удостоверено плащането на сумата от 7 200лв , като
с подписа си адвокатът е удостоверил получаването на това възнагражедние.
Ищецът доказва реално направени разходи за защита от адвокат по време на
воденото против нея наказателно производство в размер на търсената сума. Това са
разноски, които ищецът прави в пряка връзка с незаконното обвинение и репарирането
на които , на осн. чл.2,т.3 от ЗОДОВ, следва да се поеме от Прокуратурата на РБ. За
всички вреди от незаконното обвинение Прокуратурата на РБ носи имуществена
отговорност, стига да са пряка причинна връзка с незаконното обвинение.
Пред настоящата инстанция, видно от развитите оплаквания във въззивната
жалба, ответникът поддържа възражението си за прекомерност на заплатеното и
претендирано сега като вреда възнаграждение за адвокатска защита. За пълнота следва
да се изложи , че съгласно ТР № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС прокуратурата има право
на такова възражение в рамките на настоящото производство, но същото е
неоснователно. С оглед на минималните размери, определени с разпоредбите на чл.12
и чл.13, ал.1,т.3 от НМРАВ , в редакцията към момента на подписването на отделните
договори за правна защита съдебният състав приема, че заплатеното възнаграждение
от настоящия ищец не е прекомерно. Отделно от това, съдът намира, че заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение за защита по воденото наказателно производство е
10
справедливо с оглед продължителността и сложността на делото , множеството
събрани доказателства и предоставената на ищцата защита.
Върху определените обезщетения ответникът дължи лихва за забава от влизане в
сила на оправдателната присъда- 20.04.2019г до окончателното изплащане на сумите.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 20 000лв до
30 000лв и в тази част предявеният иск следва да бъде уважен. В останалата си част
решението на СГС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на ответника, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
При този изход от спора ответникът дължи на ищеца разноски заплатени за
адвокатско възнаграждение , направени пред първата съдебна инстанция в размер на
още 629.37лв.
Ответникът дължи на ищеца и сумата от 5.00лв- разноски за държавна такса ,
заплатена по сметка на САС , на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Пълномощникът на ищеца
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Съдебният състав като взе предвид фактическата и правна сложност на спора,
обстоятелството, че е проведено едно съдебно заседание и нови доказателства не са
събирани, както и обема на предоставената защита от пълномощника на ищеца съдът
намира,че по справедливост възнаграждението което се дължи по делото възлиза на
сумата от 3 000лв, а с оглед изхода от спора на адв. В. следва да бъде заплатена сумата
от 1951.05лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3893 от 13.07.2023г, постановено по гр.д. № 11078/2022г по
описа на Софийски градски съд, ІГО, 2-ри състав, в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от С. М. Б. П. против Прокуратурата на Република България за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 20 000лв до 30 000лв и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. М. Б. П. с ЕГН
11
********** сумата от още 10 000лв, представляващи разликата между присъдените
20 000лв и дължимите се 30 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, претърпени поради незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.220, ал.2 вр. ал.1 от НК, по което е оправдана с присъда по НОХД
№ 3433/2016г по описа на СРС , ведно със законната лихва върху сумата считано от
20.04.2019г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3893 от 13.07.2023г, постановено по гр.д. №
11078/2022г по описа на Софийски градски съд, ІГО, 2-ри състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. М. Б. П. с ЕГН
********** сумата от 634.37лв- разноски по делото, направени пред двете съдебни
инстанция , на осн. чл.10,ал.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат И. В. от
САК сумата от 1951.05лв- възнаграждение за защита по делото пред въззивната
инстанция, на осн. чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12