№ 383
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100508384 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. М., срещу Решение №
20105956/27.04.2021 г., постановено по гр. дело № 52810/2020 г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, III ГО, 83 състав, с която се обжалва изцяло
решението.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, като се излагат подробни съображения.
Моли се да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли молбата за издаване на заповед.
Въззиваемите страни К. П.Л.., действащ лично и в качеството му на
баща и законен представител на малолетното дете В. К. Л.., оспорват
въззивната жалба и молят обжалваното решение да се остави в сила.
Претендират разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
ответницата в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба от 13.09.2019 г.
1
на К. П.Л.., действащ лично и в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете В. К. Л.., за издаване на заповед за
налагане на мярка за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу Д. Д. М., с
която молителят Л. живял във фактическо съжителство в продължение на пет
години до септември 2011 г., от което съжителство е родено детето В. К. Л...
В молбата е изложено, че на 11.09.2019 г. между 15:30 часа и 16:30 часа,
молителят Л. отишъл в МОЛ „Парадайз“, намиращ се в град София, бул.
„*******, за да вземе дъщеря си – В., от нейната майка Д.М., тъй като В.
написала на баща си електронно съобщение, че иска да я вземе, защото се
чувствала притеснена в компанията на своята майка. Срещнали се на ниво „0“
в мола, пред щанд за аксесоари за мобилни апарати. Молителят Л. се
доближил до дъщеря си, поздравил я и искал да поговори с нея насаме за
няколко минути. Когато майката М. го видяла, останала много изненадана,
като започнала да проявява нервност, казала с агресивен тон, че има само две
минути за разговор с детето и то в нейно присъствие. Л. тръгнал с дъщеря си
по коридора, а М. тръгнала след тях, започнала да повишава тон и да бута Л. с
ръце, междувременно го хванала за ръцете и го надрала с нокти, от
образуваната рана започнало да тече кръв.
Молителят Л. се отскубнал и продължил с дъщеря си по коридора, а М.
ги настигнала и започнала да дърпа раницата на детето. При опит на детето да
се отскубне от нея, раницата се върнала към нея и от инерцията я ударила в
областта на стомаха. Впоследствие М. се опитала да издърпа Л. до близък
магазина, започнала да разговаря с охраната на мола и да иска помощ, без да
има нужда от нея, което й било казано и от самата охрана. Бутайки го с ръце
в тялото, стигнали до „Първа Инвестиционна банка“, която се намирала в
самия МОЛ. Излезли хора от банката, които се опитали да успокоят майката
на В., докато тя продължавала да крещи силно. М. отново започнала да дърпа
Л. за раницата, хванала тениската и я разкъсала.
Л. успял да се отскубне, но тя пак го хванала. При опит да се отскубне
за пореден път, пред изхода на Мола, М. започнала да го удря силно с ръце по
лицето и му нанесла силен шамар, в резултат на който от лявата му вежда
започнало да тече кръв. Докато го нападала, блъскала и удряла пред фонтана,
който се намирал до входа/изхода на мола, Д.М. се подхлъзнала от вода на
пода и паднала, през което време молителите успели да излязат от търговския
обект и да си тръгнат. В молбата се излага също, че свидетел на тези действия
станало детето В., която била силно стресирана и наплашена след тази случка.
Няколко часа след това, тя продължавала да трепери и да е силно притеснена
и разстроена. По-късно същия ден молителят Л. отишъл на преглед при лекар
- специалист по съдебна медицина, като му било издадено
съдебномедицинско удостоверение, което да установи нанесените
травматични увреждания.
Ответницата е оспорила твърденията в молбата за наличие на домашно
насилие.
2
С Решение № 20105956/27.04.2021 г., постановено по гр. дело №
-ти
52810/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 83 състав, е
издадена заповед за защита, по силата на която е задължена Д. Д. М. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. П.Л.. и В. К. Л..;
забранено й е да се доближава до К. П.Л.. на разстояние от 100 м за срок от 6
(шест) месеца; наложена й е глоба в размер на 200 лв., осъдена е да заплати по
сметка на СРС държавна такса от 25 лв., а на К. П.Л.., 400 лв. разноски по
делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Първоинстанционният съд неправилно е уважил молбата за защита от
домашно насилие. По делото не са събрани доказателства, установяващи
авторството на процесните насилнически актове.
Към молбата си за защита К. П.Л.. е приложил декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, която изхожда от него, в лично негово качество и като баща и
законен представител на малолетното дете В. К. Л...
В случая следва да се отбележи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
е доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически
акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт.
Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава материална
доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него
факти (за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи
документи имат материална доказателствена сила, ако удостоверяват
неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено средство, тази
декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който в
редовната молба за защита актът е описан, както бе посочено по-горе. Съдът
няма право да указва на пострадалия да представи годна (пълна) декларация,
защото би нарушил своето безпристрастие – неговото задължение се
простира само до там да укаже, че не се сочат доказателства за процесния
насилнически акт и неговото авторство.
Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци (“на
четири очи”), декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника
мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид
нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в обективния мир има
други доказателства за извършеното насилие (напр. очевидци, за каквито в
настоящия случай се твърди, че са присъствали) и носещата
доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за събирането
им, съдът не може да уважи молбата за защита. В случай че са събрани и
други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени
във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на
декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за защита (т.е.
материалната доказателствена сила на декларацията е оборена.
3
В случая, видно от изложението в сезиращата молба, на твърдените за
извършени на публично място насилнически актове, за присъствали и други
лица (охранител от мола, лица, намиращи се в „Първа инвестиционна банка и
излезли да успокояват майката), но носещите доказателствената тежест
молители не са положили дължимата грижа за събирането на други
доказателства, имащи значение за доказването на процесните актове на
домашно насилие
От друга страна, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, от К. П.Л.., в
качеството му на баща и законен представител на детето В. К. Л.., е
недопустимо доказателствено средство – В. е малолетна, т.е. не е навършила
14-годишна възраст, и липсва законоустановена възможност нейният баща да
декларира извършено насилие (чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН).
Представената докладна записка пред първа инстанция относно
извършена проверка по преписка № 228000-9834/19 г., сама по себе си не
представлява годно доказателство в подкрепа основателността на молбата, че
е извършено домашно насилие – физическо и емоционално.
Представените в първата инстанция съдебномедицинско удостоверение
и социален доклад могат да послужат за доказването само на настъпилите
вредни последици от насилническия акт (арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН), но не и
на неговото авторство. От друга страна, не следва да се счита че твърдените
насилнически актове са доказани и от обясненията на детето В., което е
страна по делото и е изслушано в открито съдебно заседание, проведено на
11.02.2020 г. пред Софийски районен съд, защото тя е била изслушана по реда
на чл. 15 от ЗЗДт, а не като свидетел – само свидетелските показания
представляват доказателствено средство.
Други доказателства за авторството на домашното насилие, за защита
срещу което съдът е бил сезиран, няма. Налага се извод, че по делото липсват
годни доказателства, от които да се установява, че ответницата -въззивница е
извършила процесното насилие на 11.09.2019 г.
От приетите като писмени доказателства пред настоящата инстанция
преписи от съдебни решения – от 23.04.2021 г., постановено по гр. дело №
52591/2019 г. по описа на СРС и от 11.11.2021 г., постановено по в. гр. д. №
8530/2021 г. по описа на СГС, а също и препис от определение на Върховния
съд на справедливостта – Семейно отделение, Англия, от 16.12.2021 г.,
постановено по реда на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца, се установява, че в случая се
касае за спор между родителите по отношение упражняване на родителските
права и конфликтни отношения между същите в тази насока, но този спор не
може да бъде разрешен по реда на ЗЗДН – за неговото разрешаване
законодателят е предвидил друг ред.
Съобразявайки изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени, както и издадената въз основа
на него заповед за защита, а молбата за защита по ЗЗДН е недоказана, поради
4
което трябва да се остави без уважение.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда молителят /въззиваема
страна в настоящото производство/ К. П.Л.. да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 25 лв. лева по молбата му за защита, както и
държавна такса в размер на 12.50 лв. – за въззивното производство. Въпреки
изхода на въззивното дело, детето В. К. Л.., не дължи на СГС държавна такса
за молбата за съдебна защита и за въззивното производство, тъй като не е
навършила 18-годишна възраст, поради което държавните такси за молбата за
съдебна защита и въззивното производство, трябва да останат в тежест на
бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
По разноските: претенция за такива са заявили въззиваемите
/молителите в първоинстанционното производство/, но с оглед изхода на
делото, същите нямат право на такива, поради което съдът оставя искането им
без уважение.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20105956/27.04.2021 г., постановено по гр. дело №
-ти
52810/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 83 състав, и
издадената въз основа на това решение заповед за защита, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. П.Л.., ЕГН **********,
лично, и в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете
В. К. Л.., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу Д.
Д. М., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответницата да бъдат наложени мерките по
чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. П.Л.., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавни такси в размер на 37,50 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5