МОТИВИ
към Решение № 266/01.03.2018г. по НАХД № 622/2018г. по описа на РС-Б.Производството по делото е образувано по
повод постановлението на Районна прокуратура гр. ***, с което на основание чл.
375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемия В.Х.В. с ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл.
343в, ал.2 НК, а именно
за това, че на 30.01.2018 година, в гр.Б.по бул. „***” до бл. 65 в к.с „***”
управлявал лек автомобил - „***” с рег.№ ***в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление с НП № 16-3392-000647/14.12.2016 година на Началник РУ ***към ОДМВР
Ямбол, връчено му на 21.12.2017 година и влязло в законна сила на 29.12.2017
година.
В съдебно заседание
обвиняемият редовно призован се явява лично, като заявява, че се признава за
виновен и съжалява за случилото се.
В пледоарията си
прокурорът застъпва, че фактическата
обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки
се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен
и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание „глоба”. Отчитайки многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства, прокурорът счита, че размерът на глобата следва да се определи към
минимума, а именно – 1000 лева.
Защитникът
на обвиняемия – адв. З.З. – БАК също счита, че са налице предпоставките на чл.
78а НК, като моли за определяне на минимално наказание.
Обвиняемият
В. се придържа към заявеното от неговия защитник, като в предоставената от съда
възможност за последна дума заявява, че иска наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият В.Х.В. с
ЕГН ********** ***, българин, български гражданин, неосъждан, работи като
строителен работник.
Към дата 30.01.2018г.
обв. В. бил неправоспособен водач,
доколкото не е бил придобил правоспособност по предвидения за това ред (с
издаване на съответното СУМПС). На 21.12.2017 година лично му било връчено наказателно
постановление № 16-3392-000647/14.12.2016 година на Началник РУ ***към ОДМВР Ямбол
(в законна сила на 29.12.2017 година), с което за нарушение по чл. 177, ал.4,
пр. 1, вр. с чл. 177, ал.1, т.2, предл. 1 от ЗДвП (в редакцията на нормите към
датата на нарушението) му било наложено наказание – „Глоба” в размер на 1000
лева.
За времето от 07.00
часа до 08.30 часа на 30.01.2018 г. св. И.Д.и св. М.М.- полицейски инспектори
при Второ РУ на ОДМВР - гр. ***, участвали в СПО на територията на Второ РУ-***.
Към 08.10 часа на 30.01.2018г. същите спрели за проверка лек автомобил „***” с
рег.№ ***, движещ се в гр. ***, ж.к. „***”,
по бул. „***” до бл. 65. Повод за проверката бил фактът, че автомобилът се
движел без включени къси светлини. В хода на проверката двамата свидетели
установили, че водач на автомобила е обв. В., като при поискване на документите
му, същият не представил Свидетелство за управление на МПС. За съдействие
пристигнал мл. автоконтрольор Н.П.- служител в Сектор Пътна полиция при ОДМВР -
гр. ***. При направената справка в масивите на МВР, св. Проданов установил, че
обвиняемият е неправоспособен водач и има издадено НП № 16-3392-000647/14.12.2016
година на Началник РУ ***към ОДМВР Ямбол, връчено му на 21.12.2017 година и
влязло в законна сила на 29.12.2017 година. След тази констатация, св. Проданов
съставил АУАН № 027701 от 30.01.2018г. срещу водача.
За случая били информирани
и органите на разследването, като било образувано бързо производство № 4343М –
78/2018 г. по описа на Второ РУ на ОДМВР - гр. ***, пр.пр. № 334/2018 г. по
описа на Районна прокуратура - гр. ***. В хода на разследването В. бил
привлечен като обвиняем, като в последвалия разпит заявил, че желае да сключи споразумение
с БРП.
По
доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите И.Д.(л.11-12 от ДП); Н.П.(л. 13-14 от ДП); М.М.(л. 15-16 от ДП).
От писмените доказателства: справка за нарушител (л. 22-23 от ДП); АУАН № 027701
(л.4 от ДП); справка за съдимост (л. 10 от ДП); наказателно постановление (л.
17); АУАН с № 179176 (л. 18 от ДП); наказателно постановление (л. 19 от ДП);
АУАН с № 769300 (л. 20 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от
обвиняемия, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави
по-детайлен анализ на доказателствените материали.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 343в, ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на
МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в
движение и придвижването му в пространството в гр. ***, к.с „***” по бул. „***” до
бл.65, представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и
задължителните указания на ВС, дадени в т.2а
на ППВС № 1/1983г., според които понятието "управление", включва
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че лек автомобил марка „***” с рег.№ ***, който обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство”
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабден с двигател
за придвижване и не е релсово превозно средство.
На последно
място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. В конкретния случай и този признак от обективна
страна е налице, доколкото видно от приложеното по делото Наказателно постановление №
16-3392-000647/14.12.2016 година на Началник РУ ***към ОДМВР Ямбол, влязло в
сила на 29.12.2017г. (месец преди процесното деяние), обвиняемият е бил
санкциониран за нарушение по чл. 177, ал.4, пр. 1, вр. с чл. 177, ал.1, т.2,
предл. 1 от ЗДвП (в редакцията на нормите към датата на нарушението – 10.11.2016г.)
– т.е. за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият В. е съзнавал общественопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия,
че не бива да управлява МПС, тъй като е неправоспособен, както и че с Наказателно постановление №
16-3392-000647/14.12.2016 година на Началник РУ-***към ОДМВР-Ямбол, влязло в
сила на 29.12.2017г. е наказан за
управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление (НП му е
връчено лично на 21.12.2017г.) и не е изминал едногодишен срок от наказването
му, както и че с действията си привежда в движение лекия автомобил и го
предвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият е искал да
управлява МПС-то и то именно в едногодишния срок от наказването му за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. В
същото време по отношение на обвиняемия В.
са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е
неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не
е бил в пияно състояние, нито са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС,
когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да
приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че същият е в
млада възраст, както и че до настоящия момент няма каквито и да е данни за
извършени противообществени прояви (същевременно настоящият състав счита, че не
следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на В.,
доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обв. В. е трудово ангажиран, като изразява искрено
съжаление и разкаяние за постъпката си. Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият
е лице със сравнително ниска степен на общественаопасност, като настоящето престъпно
деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият е осъзнал стореното и
искрено се разкайва за него. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира. Поради тези съображение и като съобрази имущественото положение на
обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се определи наказание при наличие
на множество смекчаващи отговорността обстоятелства в минимален размер, а именно
– „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното
наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите
и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.2 НПК вр. с чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-Б.5.00 лева за служебно издаване
на изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да налагат произнасяне от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М.Баев
Вярно
с оригинала: М.Р.