Решение по дело №208/2020 на Районен съд - Стара Загора

                  Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля В.Г. / актосъставител /, констативен протокол, график за работа на охранителите, извлечение от дневник за дежурствата, трудов договор № 191/02.07.2013 г., допълнение към трудов договор от 19.07.2019 г., длъжностна характеристика, протокол за предупреждение.

 

 

     От показанията на св. Г. се установява, че обектът е бил в работен режим и на входа служитнели на дружеството са осъществявА.охранителна дейност и съответния пропусквателен режим. Показанията на св. Г. в тази насока се подкрепят и от писмените доказателства –констативен протокол, график за работа на охранителите, извлечение от дневник за дежурствата, трудов договор № 191/02.07.2013 г., допълнение към трудов договор от 19.07.2019 г., длъжностна характеристика. Всички тези доказателствени средства кореспондират из цяло по между си , не съдържат никакво противоречие и взаимно се допълват , което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие.

 

Всички тези установени обстоятелства са пряко свързани с главния факт в процеса / има ли извършено нарушение и кой е неговият автор /  и водят до единствено възможният извод, че  „ Ембул Инвестмъвт „ АД  е осъществявала дейност по самоохрана. В тази връзка възраженията, че не е осъществявана охранителна дейност се явяват из цяло неоснователни и не отговарящи на обективната действителност.

 

           

По изложените съображения съдът възприема посочената по-горе фактическа обстановка, която съответства на посочената в обстоятелствената част на наказателното постановление.

 

 

При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 2, ал. 3 т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 т. 4 ЗЧОД и на основание чл. 72, ал. 1 ЗЧОД е наложена имуществена санкция.

 

Извършеното административно нарушение от санкционираното дружество / жалбоподател в настоящото производство/ е формално.

 

 Жалбоподателят „ Ембул Инвестмъвт „ АД  със седалище град Стара Загора е ЮЛ, което е извършвало дейност по самоохрана на имущество по чл. 5, ал. 1 т. 4  от ЗЧОД .

 

   Като ЮЛ извършващо дейност по чл. 5 от ЗЧОД  е следвало в съответствие с чл. 2, ал. 3 т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 т. 4 ЗЧОД да притежава лиценз..Това изискване е абсолютно и безусловно.

 

  В конкретният казус жалбоподателят не се е съобразил с това изискване и е осъществявал охранителна дейност без съответния лиценз / същият е бил изтекъл към момента на проверката и на практика не е притежавал такъв /. т.е.  проявил е бездействие, с което е допуснал административно нарушение на чл. 2, ал. 3 т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 т. 4 ЗЧОД .

 

Административното нарушение е извършено от ЮЛ, на същото е наложена имуществена санкция, което прави АНО обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.

 

 

              Издаденото наказателно постановление от към съдържание съдържа всички задължителни реквизити . В съответствие с чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН са посочени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение. Посочената правна квалификация на нарушението съответства на изложената фактическа обстановка, поради което съдът приема, че е спазена формата и са съхранени и процесуалните права на нарушителя, съответно жалбоподателя в настоящият процес.

 

 

                   При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление водещи до отмяната му. Същото из цяло отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентен орган / посочена е заповедта за упълномощаване в наказателното постановление и същата е представена като доказателство/

 

        Наложената имуществена санкция на основание чл. 72, ал. 1 ЗЧОД е правилно индивидуализирана и определена. Същата е в минимален размер и няма основание за изменението и.

      

                    Неоснователни са възраженията за приложение на чл. 28 ЗАНН.

    

                    Охранителната дейност е правнорегламентирана и като дейност свързана с повишен риск и опасност следва да отговаря на определени нормативни изисквания.Всяко неизпъленние в тази насока и най-вече осъществяване на дейност без лиценз прави извършеното нарушение с повишена степен на обществена опасност.

                    Следователно не може да се приеме, че извършеното адвминистративно нарушение представлява маловажен случай, което прави възраженията в жалбата неоснователни.

 

                   Изложените до тук мотиви дават основание да се приеме, че жалбата е неоснователна и тъй като няма основания за изменение или отмяна на наказателното постановление същото следва да се потвърди.

 

                    Водим от горните мотиви,  съдът

 

 

                                                 Р  Е  Ш  И:

 

                 РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Административен съд - град Стара Загора в 14-дневен срок от съобщението на страните.                                                                                                           

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: