Р Е Ш Е
Н И Е
№ 83
гр.Враца, 24.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети
състав, в публичното заседание на 03.02.2022г. /трети февруари две хиляди двадесет
и втора/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа
докладваното от съдията ВАСИЛЕВА адм.
д.№ 456 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс вр.чл.268 ал.1 от Данъчно-одигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е въз основа на жалба,
предявена от „Б.Г.“ ООД *** със седалище
и адрес на управление ***, чрез * М.М., против РЕШЕНИЕ по жалба срещу действия на публичен
изпълнител №94/09.07.2021г. на Зам.Директора
на ТД на НАП Велико Търново / оправомощен със Заповед №ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017г.
на Изп.директор на НАП/ , с което е оставена
без уважение жалбата му с вх.№94-Б
- 3/01.07.2021г., заведена с вх.№14332/05.07.2021г. в ТД на НАП Велико Търново,
предявена против действията на публичен
изпълнител в ТД на НАП Велико Търново ИРМ
Враца, обективирани в Разпореждане изх.№С210006-137-0004675/24.06.2021г.,
за отказ за отписване на погасени по давност задължения
по изп.д. №**********/2012г. с длъжник настоящият жалбодател.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение, като се изтъква, че неправилно
ответникът е приел, че оспореното
пред него разпореждане е допустимо, като не е отчел, че има произнаясне по искане, което не е
направено. Освен това се заявява,
че неправилно както публичният изпълнител, така и горестоящият орган, са приели, че по отношение на посочените от жалбодателя вземания не е изтекла 10-годишна абсолютна погасителна
давност, която започва да тече от първи
януари на следващата година, след
годината, в която задължението е следвало да бъде пратено – в случая от
01.01.2011г. и е изтекла на 31.12.2020г. Сочи се, че спирането на
давностните срокове във връзка с
разпоредбата на чл.3 т.2 и §29 от ЗМДВИППП не удължава срока на абсолютната давност, тъй като тя не
се влияе от прекъсвания, спирания и
други действия по принудителното събиране на публичните вземания. Твърди се, че
разпоредбата на чл.171 ал.2 т.2 от ДОПК не може да се приложи към настоящата хипотеза, тъй като тя се отнася за задължения,
абсолютната давност спрямо които изтича след 01.01.2021г., когато
за задълженията на жалбодателя тя вече е
била настъпила. Идентични съображения се развиват и в с.з. от процесуалния
представител на жалбодателя *В.Ч. Прави се искане за обезсилване на решението
като недопустимо или същото да бъде
отменено като незаконосъобразно, с връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски.
Ответникът по делото чрез
процесуалния си представител * Д.М. оспорва жалбата и прави искане същата да бъде
оставена без уважение. Заявява, че правилно
ответникът е приел, че правото да
се съберат дължимите от жалбодателя суми
не е погасено по давност, тъй като
същата по отношение на тях изтича
на 01.01.2021г., когато е влязла в сила разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК,
според която при предявено вземане в производство по несъстоятелност, абсолютната
давност не се прилага. Освен това с прилагането на §29 от ЗМДВИППП,
срокът, в който не е текла давността,
удължава срока на абсолютната давност
и тя за задълженията на жалбодателя
изтича след 01.01.2021г.,поради което
спрямо посочените в жалбата
вземания не е настъпил погасителен
ефект. Прави искане за отхвърляне на жалбата
и за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган административна преписка. Приложено е копие от изп.дело №**********/2012г.
на Публичен изпълнител при ТД на НАП
Велико Търново офис Враца.
Административният съд, като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното дело е
образувано за неплатени публични задължения
в ТД на НАП Велико Търново офис Враца, по него са извършвани принудителни действия от страна на публичния изпълнител. Не се спори, че жалбодателят е дружество,
което е обявено в несъстоятелност и че
описаните във възражението публични задължения
са заявени и приети в това производство.
Касае е до задължения, установени в РА №*********/04.01.2012г. и
представляващи: корпоративен данък за данъчен период 01.01.2009г. –
31.12.2009г. в размер на 91388.09лв., главница и начислени лихви; ДДС за
данъчен период 01.12.2009г. – 31.12.2009г. в размер на 60926.81лв. главница и
лихви; ДДС за данъчен период 01.12.2009г. – 31.12.2009г. в размер на
12506.65лв. лихви; корпоративен данък за данъчен период 01.01.2009г. –
31.12.2009г. в размер на 16799.06лв. лихви; корпоративен данък за данъчен
период 01.01.2009г. – 31.12.2009г. в размер на 3998.89лв. лихви и в Декларация
образец 6 от 19.05.2014г. за периода
01.95.2010г. -31.05.2010г. в размер на 616.39лв. лихви.
От представената по делото
административна преписка е видно, че настоящият жалбодател е предявил Възражение вх.№С210006-000-0273704/
15.06.2021г. /ИТ.00-637/15.06.2021г./ до Публичен изпълнител С. с искане да
бъдат отписани от данъчно-осигурителната му сметка посочените във възражението и описани по-горе
задължения като погасени по давност. Публичният
изпълнител се е произнесъл с Разпореждане
изх.№С210006-137-0004675/24.06.2021г., като е отказал да бъде прекратено поради
изтекла погасителна давност събирането на
посочените от жалбодателя вземания. Разпореждането е връчено по
електронен път на същата дата, видно от представеното по делото удостоверение.
Жалба против това разпореждане е предявена на 01.07.2021г. с вх.№94-Б-3 на офис
Враца /С210006-000-0303432/01.07.2021г./.
Същата е разгледана от ответника и е
оставена без уважение с Решение №94/09.07.2021г. на Директора на ТД на НАП
Велико Търново, тъй като е приета за неоснователна. Основният аргумент за
отхвърляне на искането за отписване на задълженията на жалбодателя е, че при предявяване на публични вземания в
производство по несъстоятелност, в каквото се намира жалбодателят, абсолютната погасителна давност не намира
приложение.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, адресат на административния акт, в законоустановения преклузивен срок
/ по информация на ответника същият не може да предостави доказателства за
връчване на решението/, против административен акт, подлежащ на оспорване,
поради което е допустимо. Разгледано по същество, същото е и основателно по следните съображения:
Институтът на
погасителната давност за изпълнение
на задължения за заплащане на публични
вземания е уреден в чл.171 и сл. от
ДОПК. В чл.171 ал.1 от ДОПК е
прието, че с изтичането на пет годишен срок, началото на който започва
да тече от първи януари на годината,
следваща годината, в която същото е следвало да се заплати, задължението се
явява погасено, като в този случай се вземат предвид всички прекъсвания или
спирания на давностния срок, с които същият се удължава. В чл.171 ал.2 са уредени правилата за прилагане на
абсолютната давност, която е десетгодишна, с начало 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите,
когато:1. задължението е отсрочено или разсрочено;2. вземането е предявено в
производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от
изхода на което зависи установяването или събирането на публичното
задължение;4. изпълнението е спряно по искане на длъжника;5. е подадена жалба
за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Спорът в настоящето производство е дали
по отношение на описаните от жалбодателя публични вземания е изтекъл
абсолютвния давностен срок. Не се спори от страните, че този давностен срок започва да тече на 01.01.2011г., спорът е кога е изтекъл същия. Начинът
на изчисляване на сроковете, които се прилагат в данъчното производство, е
описан в чл.22 от ДОПК, като приложимият в настоящата хипотеза срок е разписан
в ал.3 и той изтича на същото число и в същия месец на съответната година. С
оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че абсолютния давностен
срок по отношение на задълженията на жалбодателя, е изтекъл към
01.01.2021г. / в тази насока е и практиката на ВАС - р.1185/09.02.2022г. по адм.д. 6447/2021г. ,
р.5683/ 12.05.2021г. по адм.д. 1139/2021г., р.5240/23.04.2021г. по адм.д.
6905/2020г. и др./. При така констатираното по отношение на тези задължения не
може да се приложи разпоредбата на чл.171 ал.2 т.2 от ДОПК и същите да не бъдат отписани поради
изтекла абсолютна погасителна давност, понеже са предявени в производството по несъстоятелност, тъй като
тази разпоредба е влязла в сила тогава,
когато задълженията вече не са били дължими.
Настоящият състав намира за
неправилни изложените в обжалваното решение на ответника съображения за
продължаване на давността, съгласно § 29, т. 1 и т. 2 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците/Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г. /.Съгласно § 29, т. 1 от ПЗР на този закон до отмяната на извънредното положение
срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, а според т. 2 на § 29
освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира да тече и за времето на
обявеното извънредно положение. Последната разпоредба въвежда ново основание за
спиране на давността, наред с тези по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, като срокът за новото спиране е до
отмяна на Извънредното положение – 13.05.2020 г. След отмяната на Извънредното
положение давността продължава да тече. Тази разпоредба обаче не препятства
действието на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и след изтичането на този срок
давността се брои за изтекла, независими от основанието за спиране. В § 29, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, се посочва, че до отмяната на
извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, но тази разпоредба не
продължава срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК, както е прието от решаващия
орган/ответника по делото/. Смисълът и целта на разпоредбата са да не изтече
давностния срок при действието на обявеното извънредно положение, съгласно чл.
3, т. 1 от с. з., което е привременна мярка за защита интересите на кредитора,
неспособен да действа поради наличието на извънредни непредвидени
обстоятелства. Тази мярка престава да действа с настъпване на събитието,
визирано в хипотезата на § 29, т. 1 /отмяна на извънредното положение/,
действието й е обвързано с определен срок, след който правните последици,
породени от това действие отпадат. Няма и не може да има за последица
продължаване на срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК със срока на действие на § 29, т. 1
от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Ето
защо по изложените съображения обжалваното решение на Зам.директора на ТД на
НАП – В. Търново и потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител при
същата дирекция ИРМ Враца, са
незаконосъобразни и подлежат на отмяна. След отмяната им преписката следва да се върне на ТД на НАП, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като при липса на други
обстоятелства, освен изложените в настоящето производство, административният
орган следва да изчисли сроковете и се
произнесе по начина, посочен в мотивите на
съдебното решение.
Съдът намира, че няма основание да приеме оспореното решение за
незаконосъобразно поради произнасяне по недопустимо разпореждане. Независимо от
обстоятелството, че публичният
изпълнител е употребил термина „Отказвам прекратяване на събирането на
вземанията по изпълнителното дело“ , а не „Отказвам отписването на вземанията по изпълнителното дело“,
смисълът на разпореденото от него е един и същ.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, съдът намира, че на жалбодателя следва да се присъдят разноски в размер на
50лв. за внесена държавна такса, които
да се заплатят от НАП като ЮЛ, в чиято структура е административният орган,
издал отмененият административен акт.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 вр.чл.146 т.4 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ по жалба срещу действия на публичен
изпълнител №94/09.07.2021г. на
Зам.Директора на ТД на НАП Велико Търново
/оправомощен със Заповед №ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017г. на Изп.директор на
НАП/ , с което е оставена без уважение
жалбата на „Б.Г.“ ООД *** вх. №94-Б - 3/01.07.2021г., заведена с
вх.№14332/05.07.2021г. в ТД на НАП Велико Търново, предявена против действията
на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново ИРМ Враца, обективирани в Разпореждане
изх.№С210006-137-0004675/24.06.2021г., за
отказ за отписване на погасени по
давност задължения по изп.д. №**********/2012г.
ВРЪЩА преписката на
Директора на ТД на НАП Велико Търново за ново произнасяне съобразно
дадените в мотивите указания.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите гр.София ДА ЗАПЛАТИ
на „Б.Г.“ ООД *** сумата 50/
петдесет/ лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
АДМ. СЪДИЯ: