№ 4330
гр. Варна, 04.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100101693 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е по иск на Р. Д. М., ЕГН**********, с адрес по делото
гр. Девня, ... срещу отв. М. АЛ. Б., ЕГН**********, с адрес по делото гр.
Варна, ул. ...; и детето АЛ. М. Б., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна,
ул. ..., с правно основание на иска чл.66, ал.2 СК и с искане за установяване
произход от бащата, при направено оспорено припознаване, по отношение
на детето А.Б..
Предявени са още искове с правно основание чл.70 СК вр. чл.59 СК за
предоставяне упражняването на родителските права върху детето в полза
на ищеца; за определяне на местоживеене на детето на посочен адрес при
ищеца; за определяне на предложен от ищеца режим на лични контакти на
детето с баща му; а също по чл.70 СК вр. чл.143 СК за осъждане на майката,
за плащане на издръжка в полза на детето, в размер 180.00лв. месечно, с
падеж 5-то число на месеца, считано от деня на постановяване на
решението до настъпване на основание за промяна или отпадане на
задължението.
В срока по чл.211 от ГПК са предявени и са приети за общо
разглеждане насрещни искове на М. АЛ. Б., ЕГН********** срещу Р. Д. М.,
ЕГН**********, с правно основание чл.70 СК вр. чл.59 СК за предоставяне
упражняването на родителските права върху детето в полза на майката; за
определяне местоживеене на детето на посочен адрес при майката; за
определяне на предложен от нея режим на лични контакти на детето с баща
му; а също и по чл.70 СК вр. чл.143 СК за осъждане на бащата, за плащане
на издръжка в полза на детето, в размер 500.00лв. месечно, с падеж 1-во
число на месеца, считано от деня на насрещната искова молба до настъпване
на основание за промяна или отпадане на задължението; както и по чл.70 СК
вр. чл.149 СК за осъждане на бащата, за плащане на издръжка за минало
1
време в полза на детето, в размер на общо 6000лв., дължими за периода
08.10.2020г. – 08.10.2021г. , ведно със законната лихва върху тази сума от
исковата молба – 08.10.2021г. до пълното изплащане на задължението.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че от м.04.2018г. той и ответницата започнали интимна
връзка, от която на 05.06.2019г. се родило детето Александър. При раждането
детето било записано с произход само от майката, с цел получаване от нея на
социални помощи за самотен родител. Произходът на детето от ищеца обаче е
бил напълно ясен и безспорен за родителите.
На 24.03.2021г. ищецът е подал заявление в р. Одесос на Община Варна
за припознаване на детето Александър, но на 30.06.2021г. бил уведомен от
администрацията, че майката е оспорила припознаването. В личен разговор тя
потвърдила това. Поради това и в срока по чл.66, ал.2 СК ищецът предявява
настоящия иск за установяване на произхода на детето от него, считайки себе
си за биологичен баща, което било известно на семейството.
В исковата молба и в отговора по насрещния иск на ответницата,
ищецът навежда още твърдения, част от които без пряко отношение към
спора, защото не е за развод, а за произход и като следствие за родителски
права, но които обобщено се свеждат до следното: От раждането ищецът
заживял с детето и с майка му и от този момент той полагал всички
ежедневни грижи за сина си. За сметка на това майката не полагала грижи за
детето, а ходила на фризьорски курсова. В началото на 2021г. заминала за
Германия, за да работи там като проститутка и да изпраща пари за детето, с
което ищецът не бил съгласен. По-късно ищецът разбрал и че преди
раждането на детето ответницата работела същата работа в България. След
заминаването на майката всички грижи били поети от бащата, както на
практика било и от раждането. Но през същия месец бабата и чичото по
майчина линия принудително и чрез социалните служби са отнели детето от
ищеца, защото той не бил вписан за баща. От този момент на ищеца се
създават трудности за общуване със сина му, а ответницата оставила грижите
за момчето на бабата по майчина линия и близките й. Твърди се още, че
ответницата никога не е разполагала и не разполага с родителски качества за
отглеждането на детето. Тя упражнявала недопустима професия, изоставяла
системно детето, не познава нуждите му, отчуждава го от баща му, не може
да осигури необходимите възпитание, финансово осигуряване и личен
пример, тя има съмнителна връзка с гражданин на друга държава, който не се
познава с детето, като между момчето и майка му няма близка емоционална
връзка.
Ищецът твърди още, че има нужния капацитет и подходящите
условията да гледа и да се грижи за детето, с което имат близка емоционална
връзка. Не изкарва средства по противозаконен начин и не я е подлагал на
физическо и на психическо насилие (както тя твърди). От момента на
извеждането на детето от баба му по майчина линия ищецът е предоставял
редовно средства в натура за издръжка на детето в размер не по-малко от
2
180лв. на месец, като отделно е давал на бабата редовно и суми от по 50-80лв.
на ръка. Така е отделял каквото може, макар да няма редовни доходи.
Поради всичко това, предвид родителските си качества и отношението
си с детето ищецът счита, че той следва упражнява родителските права и
детето да живее при него, в дом необходимите условия за отглеждането му.
Заявява също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в
предявения размер, която ответницата може да поеме съобразно доходите си,
но която не изплащала. Поради това претендира издръжка занапред.
Оспорва изцяло насрещните искове за предоставяне родителските права
на ответницата, определяне местоживеене при нея и издръжка за бъдеще и за
минало време, с аргументи в обобщения вече смисъл и липса на предпоставки
за уважаване на насрещните искове. Само при евентуалност счита размерите
на исковете за издръжка за необосновани, като предлага свой РЛО с детето.
Моли за уважаване на началните искове и за присъждане на разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М.Б. представя писмен отговор.
С него тя признава изрично и изцяло предявения иск по чл.66, ал.2 СК и
несъмнения произход на детето Александър от ищеца, макар че излага други
причини за общото решение ищецът да не бъде вписан в акта за раждане.
Исковете на бащата по чл.70 СК вр. чл.59 СК обаче категорично
оспорва с доводи и възражения, отразени в отговора на исковата молба и в
исковата таква по своя насрещния иск, част от които са без пряко отношение
към делото, защото не е за развод, а за произход и като следствие за
родителски права, но които обобщено се свеждат до следното: Още отпреди
раждането на момчето ищецът се занимава само с продажба и
разпространение на наркотици. Заедно с това е подлагал ответницата на
системен тормоз и на физическо насилие с удари по главата и тялото,
включително и докато кърми или държи бебето. Без промяна са останали тези
действия на ищеца и след раждането, а отношенията дори ескалирали.
Същевременно финансите в семейството били оскъдни. Така ответницата се
принудила да замине за чужбина,но с уговорка за разпределяне на
обгрижването на момчето между ищеца и бабата по бащина линия. Ищецът
обаче е полагал самостоятелни грижи за сина си единствено от 08.03. до
19.03. 2021г., а в края на периода детето е било представено в окаяно
състояние пред служители на ДСП-Девня. От раждането на детето основните
грижи са били полагани от майката, тя е осигурявала във времето цялата
лична и материална грижа за него. Не било вярно, че не е кърмила детето, че е
отсъствала заради фризьорски курс и че ищецът сам е гледал детето (както
той твърди). Бащата изобщо не е полагал нужните грижи и не е осигурявал
регулярно издръжка за детето. Към момента ответницата се е устроила в
България, работи и гледа сина си; не проституира откакто е родила детето. Тя
зачита правото на ищеца на контакти със сина им, но моли за регламентиране
на същите и настоява ответникът да не употребява наркотици, поне в
присъствието на детето.
3
Майката твърди, че тя е родителят с по-големи възпитателски капацитет
и потенциал, че между нея и детето има силна едмоционална връзка и че при
майката е налице подходяща и подкрепяща среда. Поради това и предвид
родителските си качества и отношението си с детето тя счита, че следва
упражнява родителските права и детето да живее при нея, в дом
необходимите условия за отглеждането му.
Заявява също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в
предявения размер, която бащата може да поеме съобразно доходите си, но
която не изплащал. Поради това претендира издръжка занапред и за период
от една година преди исковете, през която ищецът не бил плащал такава.
Моли за уважаване на насрещните искове, за преценка за недоказаност
на началните искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК отв. А.Б. (детето, чрез особения му
представител), депозира писмен отговор, с който не оспорва фактическите
твърдения на ищеца. При липса на противоречие по повод отношенията
между майка и баща счита искът по чл.66, ал.2 СК за вероятно основателен.
Относно исковете чл.70 СК счита за нужно събирането на доказателства, след
които да изрази и становище.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: факта на раждането на детето с установен произход от
майката; че ищецът е подал заявление за припознаване на детето; че това
припознаване е оспорено от майката;че исковата молба е подадена в законния
тримесечен срок от получаване на съобщението за оспореното припознаване;
в тежест на ищеца също така е да докаже пълно и главно, че детето е заченато
от него, като в тази връзка докаже вероятния период на зачеване; че през този
период ищецът е имал интимна връзка с майката на детето; както и
биологичната съвместимост между бащата и детето.
По исковете по чл.70 СК вр. чл.59 СК следва да докаже сочените от
него налични родителски качества, привързаността на детето към него,
социално – битовите и материалните възможности за отглеждането му и
отношението на детето с обкръжаващата среда в дома на родителя и извън
него. Следва да докаже още сочените родителски слабости на ответника.
Следва да докаже и причините за заявения режим на лични контакти на
детето с другия родител, нуждите на детето от издръжка в претендирания
размер и възможностите на двамата родители в релевантния период, да
поемат същата.
По насрещните искове следва да докаже положителните си твърдения,
на които основава възраженията си срещу тези искове. Конкретно по иска по
чл.149 СК (и ако се докаже, че за минал период е дължал да плаща
издръжка, като правно установен родител на детето), следва да докаже че
престирал издръжка в сочените месечни размери и по твърдяния начин
(180лв. на месец в натура и отделно давал на бабата редовно и суми от по 50-
80лв. на ръка).
4
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: Всеки от ответниците следва да докаже положителните
твърдения, на които базира твърденията и оспорванията си.
Отделно и конкретно отв. М.Б. следва докаже поддържаните от нея
обстоятелства относно личността, противозаконната дейност на бащата,
характера му и твърдяното системно насилие над майката, които съставляват
опасност детето да контактува с него. По исковете по чл.70 СК вр. чл.59 СК
тя следва да докаже още родителските си качества, привързаността на детето
към нея, социално – битовите и материалните възможности за отглеждането
му и отношението на детето с обкръжаващата среда в дома на родителя и
извън него. Следва да докаже сочените родителски слабости на ответника.
Следва да докаже и причините за заявения режим на лични контакти на
детето с другия родител, нуждите на детето от издръжка в заявения размер и
възможностите на двамата родители в релевантния период, да поемат същата.
Конкретно по иска по чл.143 СК следва да докаже сочената начална
дата преди евентуалното установяване от съда на произхода на детето от
бащата.
Конкретно по иска си по чл.149 СК следва да докаже пълно и главно
още, че за заявения минал период ответникът по този иск е дължал издръжка,
като правно установен родител на детето, преди евентуално установяване от
съда на произхода на детето от бащата.
На отв. А.Б. не се разпределя допълнителна тежест за доказване, освен
общата горепосочена, с оглед характера на отговора.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК, обявява за безспорно по делото,
че: ищецът и отв. Б. са биологични родители на детето Александър, но които
по общо техни съгласие са решили произходът на детето от баща му да не
бъде вписан в акта за раждане на момчето; че на 24.03.2021г. ищецът е подал
заявление пред Община Варна за припознаване на детето Александър, но на
30.06.2021г. бил уведомен от администрацията, че майката е оспорила
припознаването, което тя потвърдила и в личен разговор; съответно че срокът
по чл.66, ал.2 СК е спазен.
Спори се по родителските права, местоживеенето, режима на контакти,
издръжката занапред (по размер и титулярство) и издръжката за минало време
(по основание и размер).
По предварителните въпроси: При преценка за редовност и допустимост
съдът не констатира пороци. Искът по чл.66, ал.2 СК е предявен в законовия
му срок, а предпоставките за допускането му (оспорено припознаване) са
налице.
По принцип въпросите по чл.59 СК и чл.127 СК са следствие от влязло
в сила решение за установяване на неустановен към начлото на делото
произход на детето от единия родител. Доколкото обаче с оглед интересите на
детето е предвидено в чл.70 СК нормиране на тези въпроси най-рано с
5
невлязло в сила първоинстанционно решение относно произхода, тези
въпроси следва да бъдат разгледани и разрешени в настоящото производство.
По процедурата: На осн. чл.15, ал.6 ЗЗДет следва да се конституира
ДСП – Варна като контролираща страна в процеса.
На осн. чл.15, ал.1 от ЗЗДт изслушване на детето не се следва, с оглед на
възразтта му под 10 навършени години.
По арг. от чл.321, ал.1 ГПК и с оглед въпросите за родителските права и
за режима на лични отношения, ищецът и майката следва да бъдат задължени
да се явят лично в о.с.з.
По арг. от чл.149, ал.1 ГПК страните следва да се насочат към
медиация.
По доказателствата: Представените от страните писмени такива следва
да бъдат допуснати до прилагане по делото.
Пълен социален доклад по случая се следва служебно, на осн. чл.7 ГПК.
По исканията на ищеца:
ДНК експертиза не се налага, предвид позициите относно произхода.
Преписката по припознаването няма пречка да се изиска, макар да няма
спор относно нея и предпоставките за разглеждане на иска по чл.66, ал.2 СК.
Тъй като ще се уважи искането на ответницата за изискване на цялата
преписка при ДСП-Девня за детето, тя включва и протокол за предаването
му.
Молбата за задължаване на майката да представи неиндивидуализирани
документи относно новия й съпруг следва да се отхвърли поради
неотносимост, но и поради неиндивидуализираност на документите,
изискуема по чл.190 ГПК.
На ищеца следва да се допуснат двама свидетели за доказване сочените
от него: родителски качества, полаганите грижи, привързаност на детето към
него, възможности за отглеждането му, отношение на детето с
обкръжаващата среда при ищеца; родителските слабости на другия родител;
причините за сочения РЛО; нуждите на детето от издръжка в претендирания
размер и възможностите на двамата родители да поемат същата;
предоставяната (в натура или в пари) издръжка за процесния изминал
период.
По исканията на майката:
Следва да се изиска от РУП-Девня информация за ДП, по които ищецът
е (бил) обвиняем, в това число и за етапа им.
Следва да се изиска и свидетелство за съдимост на Р.М..
Информация за кредити на ищеца е неотносима към спора.
Информация за трудовите отношение на Р.М. от 2019г. вече е налице по
делото, във връзка с молбата му по чл.83, ал.2 ГПК.
6
Няма пречка да се изиска от ДСП-Девня цялата преписка относно
детето А.Б..
На майката следва да се допуснат двама свидетели за доказването на
твърдяните от нея: родителски качества, полаганите грижи, привързаност на
детето към нея, възможности за отглеждането му, отношение на детето с
обкръжаващата среда при нея; родителските слабости на другия родител;
причините за сочения РЛО; нуждите на детето от издръжка в търсения размер
и възможностите на двамата родители да поемат същата; евентуално
правното задължение на другия родител за издръжка на детето през заявения
и изминал период преди делото.
Молбата за допускане на СПсЕ е напълно основателна, като липсата на
поставени към момента въпроси следва да се санира служебно на осн. чл.7 от
ГПК и с оглед задължението за преценка на най-добрия интерес на детето.
Предвид редовност на процедурата по размяна на книжа, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 17.02.2022г. от 11.00часа, за
които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с
настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговора.
КОНСТИТУИРА като контролираща страна в производството по
делото ДСП – Варна, с оглед че детето живее в гр. Варна от образуване на
делото.
Страната да се призове за о.с.з,, като й се въчат преписи от настоящото
определение, от исковата молба и отговора и от насрещната искова молба и
отговора по нея.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените от страните
писмени доказателства.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца за допускането на
ДНК-експертиза относно произхода.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца за задължаване
майката да представи неиндивидуализирани документи относно новия й
съпруг, по реда на чл.190 от ГПК.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответницата за изискването
на информация относно кредитите на ищеца и относно трудовите отношение
на М. от 2019г., по реда на чл.192 ГПК.
7
* ИЗИСКВА от Община Варна, район Одесос, заверен препис от
пълната преписка по припознаване №АУ030392ВН/24.03.2021г. на детето АЛ.
М. Б., ЕГН**********, на осн. чл.186 от ГПК.
* ИЗИСКВА от ДСП-Девня заверен препис от пълната преписка
относно детето АЛ. М. Б., ЕГН**********, на осн. чл.186 ГПК.
* ИЗИСКВА от РУП-Девня информация за всички ДП, по които Р. Д.
М., ЕГН********** е (бил) обвиняем, в т.ч. и за етапа им, както и за всички
проверки, които са с участието на същото лице, на осн. чл.186 от ГПК.
*ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка в НБДН за адресите,
гражданското състояние и родителите на Р. Д. М., ЕГН**********, за целите
на последващото изискване на данни за съдимостта му.
* ДА СЕ ИЗИСКА от „Бюро съдимост” към ВРС / ДРС пълна справка
за съдимост на Р. Д. М., ЕГН**********, с всички бюлетини към нея, след и с
оглед постъпване на даниите от НБДН.
* ВЪЗЛАГА на ДСП - гр. Варна, след извършване на съответно
социално проучване, включително в семейната, здравната и образователната
среда на детето, да изготви до следващо о.с.з. по делото социален доклад по
следните въпроси:
1. Какви са данните от социалното проучване за отношенията между
всеки от родителите – помежду им и по повод детето?
2. Какви са данните от социалното проучване за базисните личностни и
възпитателски качества на всеки от родителите?
3. Кое лице полага непосредствени грижи за детето?
4. Какви са условията за отглеждане на детето при всеки от родителите?
5. В какво социално обкръжение се отглежда детето?
6. Какви са данните за трудовата ангажираност и доходи на родителите?
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца и на ответницата, да водят по
двама свидетели в о.с.з., за доказването и опровергаване на относимите към
делото въпроси за: родителските качества, полаганите грижи, привързаност
на детето към тях, възможностите им за отглеждането му, отношението на
детето с обкръжаващата среда при двамата; родителските слабости на другия
родител; причините за сочения РЛО; нуждите на детето от издръжка в
претендирания размер и възможностите на родителите да поемат същата;
задължението да се плаща издръжка за детето за процесния изминал период и
предоставяната (в натура или в пари) издръжка за същия изминал период.
* НАЗНАЧАВА съдебно – психологична експертиза, като вещото лице
по нея, след запознаване с материалите по делото и след извършване на
нужните тестове и обследване на двамата родители и на детето, да даде
заключение по следните задачи, поставени от съда, при отчитане и на
спорните въпроси:
8
1/ Какво е актуалното психологично и емоционално състояние на детето
към момента на изследването?
2/ Какви са актуалните отношение и привързаност на детето към всеки
от родителите му и към средата при тях и от какви фактори са обусловени?
3/ Какво е актуалното психологично и емоционално състояние на всеки
от двамата родители? Налице ли са в обичаен и достатъчен обем родителски и
личностни способности и капацитет у всеки от двамата родители,
респективно доколко такива са налице.
4/Как се отразява на детето актуалното положение относно
отглеждането му и режима на отношения с двамата родители; има ли данни за
негативни за детето обстоятелства при аткуалното положение и какви, ако
има?
5/ Има ли индикации за преживяни травми или епизоди у детето, поради
поведение на някой от родителите (трайно отсъствие, насилие или други)?
6/ С оглед актуалното психологично и емоционално състояние на детето
и родителите, с оглед конкретните отношения в смействтото и при отговорите
по горните въпроси – могат ли да се извлекат специфични препоръки относно
отглеждането на детето и режима на контакти с другия родител?
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит за изготвяне на експертизата в размер на
350.00лв., вносими от М.Б., в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме
за недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране
на допуснати от съда доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р.Г., което да се призове след внасянето на
депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, на която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., като следва да уведоми своевременно съда при
обективна невъзможност за това, по арг. от чл.196 ГПК. и чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
9
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10