Присъда по дело №133/2017 на Окръжен съд - Перник

М О Т И В И към присъда № 8/27.06.2017 г. по НОХД №133/2017 год. по описа на Пернишки окръжен съд

 

Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против И.Л.Д. ***, за това че на 12.09.2016г. в землището на с.Друган, община Радомир, обл.Перник, на път III-627, с посока на движение от с.Долна Диканя към гр.Радомир, при управление на МПС- лек автомобил марка „Фолксваген Поло" с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП - управлявал МПС под въздействието на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,92 на хиляда, чл.20 ал.1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато МПС, което управлявал и чл.20 ал.2 изр.2-ро от ЗДвП - при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с конкретните пътни условия -релефа на местността /наличието на десен завой/, както и с условията на видимост /движение нощно време при липса на допълнителна осветеност на пътя/, като не е намалил скоростта на движение при възникнала опасност за движението и не е осигурил продължаване на движението на автомобила в дясната лента на пътното платно при преминаване през десен завой, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Ф.И. М., и средна телесна повреда на Е.С.Б., изразяваща се в счупване на 5 ребра в лява гръдна половина, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за период от време по-голям от един месец, както и хемопневмоторакс вляво и контузионни промени на ляв бял дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние -престъпление по чл.343 ал.4, вр. ал.З, предл. 1-во и б. „б", вр. чл.342 ал.1 от НК.

В производството по делото е конституиран като частен обвинител пострадалия Е.С.Б..

               Съдебното производство по делото е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК. Преди даване ход на делото подсъдимият Д. и неговия адвокат-защитник са изразили съгласие  по делото да се разгледа по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК- чл.370 и сл.от НПК - в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.372 ал.1 от НПК, съдът  разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че събраните по досъдебното производство доказателства и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

                Подсъдимият И.Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

 Пернишки окръжен съд, след като установи, че самопризнанието на подс.И.Л.Д. се подкрепя от събраните по надлежен ред на досъдебното производство доказателства, с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще полза самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Перник в с.з. поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание около средния, предвиден в закона размер, което предвид разпоредбата на чл.58а от НК да бъде намалено с една трета.

Повереникът на частния обвинител Е.С. пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.55 от НК, което да бъде редуцирано съгласно разпоредбата на чл.58 а от НК, като изтърпяването на така определеното и наложено наказание да бъде отложено при условията на чл.66 от НК. Съображенията, които се излагат в подкрепа на това искане са дългогодишните близки приятелски отношения между подсъдимия и пострадалите не само до момента на настъпилото ПТП, но и към настоящия момент, искреното му съжаление за настъпилия трагичен резултат, оказаното от него съдействие при лечението и възстановяването на пострадалия Е.С.Б..

Защитата на подс.И.Д. пледира за налагане на наказание, което да бъде определено по реда на чл. чл.55 от НК. Сочи като многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, изключителното разкаяние. Възразява срещу сочените от прокурора като отегчаващи наказателната му отговорност обстоятелства наличието на административни нарушения на правилата, установени в ЗДвП, тъй като последното такова е констатирано през 2010 год. При тези съображения се иска налагане на наказание под предвидения минимум, което да бъде редуцирано по чл.58а от НК, с приложение на чл.66 ал.1 от НК.

При упражняване правото си на последна дума подс. Д. изразява искрено съжаление за деянието си. Твърди, че с починалия Ф. са приятели от доста време, съжалява, че той е „причината“ същият да почине, опитва се да помага на неговите близки, както и на пострадалия Е.Б..

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид, че по реда на чл.371 т.2 НПК подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и това му признание е обявено с определение по реда на чл.372, ал.4 НПК, и след като прецени в тяхната съвкупност и взаимовръзка всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия и събраните по надлежен процесуален ред в досъдебното производство такива, установи, че между тях не е налице противоречие, а взаимно се допълват и кореспондират, представляват едно логическо цяло.

При този извод и предвид  разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Л.Д. е роден и живее в гр.***. Той е правоспособен водач на МПС, категория „В", не е осъждан.

На 11.09.2016г., около 20,10 часа подсъдимия Д. отишъл на гости в дома на своя приятел - пострадалия Ф. М., , намиращ се ***. В дома бил също и сина на пострадалия - свидетеля А.М., като тримата седнали на маса в двора на къщата и се черпели е алкохол - домашна ракия, поставена в бутилка от два литра. След около тридесет минути в дома на М.дошъл още един техен познат - свидетелят Д.С., а около 22,00 - 22,30 часа към компанията се присъединил и другият пострадал Е.Б., който дошъл с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Поло", бял на цвят, с рег.№ ***. Всички пиели от домашната ракия и се забавлявали. Около полунощ А. М. се качил на втория етаж на къщата, където живеел и си легнал, като преди да заспи продължавал да чува звуците от веселбата на своя баща и неговите приятели.

Около 01,00 часа след полунощ на 12.09.2016г., мъжете от компанията, които пиели в дома на Ф. М., решили да отидат до язовира в с.Долна Диканя, за да се изкъпят. Към язовира потеглили с автомобила на Е.Б., като той седнал на мястото на водача, до него, на предна дясна седалка, седнал Ф. М.. Д.С. и И.Д. пътували на задната седалка. Така четиримата се придвижили до язовира, където М., С. и Б. се къпали, а Д. ги чакал на брега. На връщане от язовира, И.Д. решил той да управлява автомобила, защото останалите му се сторили твърде повлияни от алкохола и неадекватни, а той самият не се чувствал сериозно повлиян от изпития алкохол. Така на мястото на водача в лек автомобил „Фолксваген Поло" с рег.№ *** седнал подсъдимият Д., а до него, на пасажерското място, седнал Д.С.. Пострадалите Ф. М. и Е.Б. се настанили на задната седалка на автомобила.

На връщане към гр.Радомир, автомобилът, управляван от И.Д., спрял за малко на паркинга на бившата бензиностанция „Петрол" в с.Долна Диканя. В този момент автомобилът, който бил със запалени фарове, бил възприет от свидетелите Д.К. и Р.Т., служители в Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР - Перник, които били на работа в състава на автопатрул *** и в този момент извършвали обход в района на с.Долна Диканя, община Радомир. Поради късния час - около 01,30 часа след полунощ на 12.09.2016г., полицейските служители решили да извършат проверка на автомобила и намиращите се в него лица. Спрели патрулния автомобил на изхода на бензиностанцията и подали звуков и светлинен сигнал, а свидетелят К. слязъл от автомобила, за да извърши проверката. Вместо да се подчини на подадените му сигнали и да спре, подсъдимият Д. рязко ускорил автомобила, преминал покрай спрелия полицейски патрулен автомобил и с висока скорост се отправил по пътя в посока гр.Радомир. В момента, в който лекият автомобил „Фолксваген Поло" с рег.№ *** преминал покрай полицейския автомобил, свидетелите К. и Т. успели да видят водача на автомобила. Полицейските служители незабавно потеглили след автомобила, управляван от Д., с включени звукови и светлинни сигнали на патрулния автомобил.

И.Д. управлявал автомобила по пътя от с.Долна Диканя в посока към гр.Радомир със скорост от около 89 км/ч. Около 500 м. след разклона за с.Владимир и приблизително на същото разстояние преди навлизане в с.Друган, при преминаване през плавен десен завой на пътя, водачът усетил, че автомобилът губи устойчивост. И.Д. не успял да овладее управлението и напълно загубил контрол върху траекторията на движение на управлявания от него автомобил. Лекият автомобил „Фолксваген Поло" с рег.№ *** се насочил в ляво, навлязъл в лентата за насрещно движение, непосредствено след края на десния завой напуснал асфалтовата покривка на пътя и преминал през банкета, намиращ се в левия край на пътното платно, след което продължил движението си в слънчогледовата нива, намираща се от лявата страна на пътното платно. При това движение автомобилът се преобърнал около напречната си ос и се установил окончателно, легнал върху тавана си, като предната му част сочела в посока към с.Долна Диканя, а задната му част - посоката към гр.Радомир.

Докато автомобилът се движел през слънчогледовата нива и се удрял в неравностите, пострадалите Ф. М. и Е.Б. изпаднали от него, а водачът Д. и свидетелят С. останали в купето на автомобила.

Полицейските служители К. и Т., които следвали лекия автомобил „Фолксваген Поло" с рег.№ ***, изгубили зрителен контакт с него около 500м. преди влизане в с.Друган, общ.Радомир. Тъй като предположили, че водачът на автомобила опитва да се скрие, те направили обход на улиците в селото, но не открили никого. Уведомили дежурния в РУ - Радомир, след което потеглили по пътя обратно към с.Долна Диканя. На около 500м. от разклона за с.Владимир свидетелите забелязали следи от автомобилни гуми в тревата, в ляво от пътното платно в посока към гр.Радомир. Полицейските служители спрели, за да огледат и след слизането им от патрулния автомобил чули викове за помощ, които идвали от слънчогледовата нива, намираща се в ляво от пътното платно. К. и Т. навлезли в нивата по следите от автомобила и на около 130 м. видели автомобила „Фолксваген Поло" с рег.№ ***, който издирвали, като същият бил преобърнат върху тавана си. Около автомобила свидетелите възприели четири лица, като две от лицата били изправени и обикаляли около автомобила, а другите две лица лежали на земята. Полицейските служители незабавно сигнализирали за произшествието и извикали екипи на ЦСМП, след което установили самоличността на лицата, намиращи се на мястото на произшествието. В лицето, чиято самоличност установили като И.Л.Д., двамата свидетели разпознали водача на лекия автомобил „Фолксваген Поло", когото възприели при потеглянето на автомобила от паркинга на бившата бензиностанция в с.Долна Диканя.

Видно от Протокола за извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество №402/17.09.2016 год., изготвена от експерт В.О. във взетата от подс.И.Д. кръв за изследване е установено наличие на етилов алкохол в количество 1.92 промила.

Със заключението на автотехническата експертиза и допълнителната такава, изготвени от в.л. инж.В Л. се установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило при сухо време, в тъмната част на денонощието, извън границите на населено място. На мястото на произшествието пътното платно е хоризонтално, двупосочно, с две ленти за движение, покрито с асфалтова настилка, която към момента на произшествието е била в добро състояние, без изпъкналости или вдлъбнатини по нея. Общата ширина на пътното платно е 7,4 метра, като от двете му страни има затревен банкет - от дясната страна на пътното платно по посока на движението с ширина от 2 метра, а от лявата страна - с ширина от 2,8 метра. От лявата страна на пътното платно, след банкета следва голяма слънчогледова нива. Преди мястото на инцидента има плавен десен завой. Подсъдимият Д. е управлявал лекия автомобил „Фолксваген Поло" с рег.№ *** със скорост от 89 км/ч. извън границите на населено място, която скорост се явява по-ниска от максимално разрешената скорост за движение извън населените места - 90 км/ч. Тази скорост обаче е била професионално несъобразена, както с оглед на конкретните пътни условия - наличието на десен завой, така и с оглед на конкретното психофизическо състояние на водача, предвид употребения алкохол. Движението на автомобила със скорост от 89 км/ч при преминаването през завоя е нарушило стабилността му на движение и е довело до възникване на инерционни сили, които, заедно с действията на водача Д., повлияни от употребения от последния алкохол, са оказали влияние за напускането на пътното платно. Заключението на експерта е, че причина за настъпването на ПТП са субективните действия на водача Д., който не е успял да овладее автомобила, след като последния е загубил устойчивост при извършване на десния завой, както и че това се дължи на несъобразената скорост, с която Д. е управлявал автомобила и на обстоятелството, че е бил алкохолно повлиян. Според експертното заключение, конкретното ПТП е можело да бъде избегнато, чрез промяна на траекторията на движение на автомобила - завъртане на волана в дясно, както и ако водачът не е бил под въздействието на алкохол.

Установено е със СМЕ на труп №70/2016 год., изготвена от в.л.  д-р К.Ч. – специалист по съдебна медицина, че в резултат на пътно-транспортното произшествие, возещият се в л.а. „Фолксваген Поло" с рег.№ *** Ф.И. М. е получил тежка съчетана травма - гръдна, коремна и тазова, довела до нараняване на жизненоважни органи и системи, каквито са сърцето, белите дробове и черния дроб, и на голям кръвоносен съд, какъвто е аортата. Описаните травматични увреждания са получени от пострадалия в резултат на действието на твърди тъпи предмети със значителна по интензитет травмираща сила, по механизмите на удар и сътресение на тялото и по своята локализация и морфологична характеристика, разгледани в съвкупност, добре отговарят да са получени при конкретното ПТП, като пътник в лек автомобил. В резултат на описаните увреждания Ф. М. е починал.

 Със заключението на СМЕ №76/2016 год., изготвена също от д-р К.Ч. се установява, че  Е.С.Б. е получил наранявания – счупвания на първо, второ, четвърто, пето и шесто ребра от лява гръдна половина, три от тях по две фрактурни линии, което е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за период от време по-голям от един месец, както и хемопневмоторакс /навлизане на кръв и въздух в гръдна кухина/ вляво и контузионни промени на ляв бял дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, имащи характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Описаните травматични увреждания са получени от пострадалия в резултат на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива предмети със значителна по интензитет травмираща сила и отговарят да са получени в резултат на претърпяно ПТП, като пътник в лек автомобил.

 В хода на разследването са назначени химически експертизи за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта не само  на водача И.Д., но и на пострадалите свидетели. От приложените към производството протоколи за химически експертизи е видно, че в пробата кръв, иззета от водача И.Л.Д. е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 1,92 на хиляда. В кръвната проба, иззета от починалия Ф. М. е установена концентрация на алкохол 2,32 на хиляда, в кръвната проба на пострадалия Е.Б. е установена концентрация на алкохол 1,45 на хиляда, а в кръвната проба, иззета от свидетеля Д.С. е установена концентрация на алкохол 1,55 на хиляда.

 

При така установената, призната от подсъдимия и възприета от настоящия съдебен състав фактическа обстановка, Окръжният съд направи следните ПРАВНИ  ИЗВОДИ:

 

Нормите на чл.342 и сл. НК са бланкетни норми и подсъдимият може да отговаря само и единствено, когато  виновно и съзнателно са нарушени конкретни норми, визирани в ЗДвП и ППЗДвП и последвалите в случая смърт на едно лице и средна телесна повреда – на друго, да са  в пряка причинна връзка с тези нарушения.

Според настоящия съдебен състав, на 12.09.2016г. в землището на с.Друган, община Радомир, обл.Перник, на път ІІІ-627, с посока на движение от с.Долна Диканя към гр.Радомир, като е управлявал  МПС- лек автомобил марка „Фолксваген Поло" с рег. № ***, подсъдимият И.Л.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.2, изр.2-ро от ЗДвП - при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с конкретните пътни условия - релефа на местността /наличието на десен завой/, както и с условията на видимост /движение нощно време при липса на допълнителна осветеност на пътя/, като не е намалил скоростта на движение при възникнала опасност за движението и не е осигурил продължаване на движението на автомобила в дясната лента на пътното платно при преминаване през десен завой, като с деянието си, извършено в пияно състояние,  по непредпазливост е причинил смъртта на Ф.И. М., и средна телесна повреда на Е.С.Б..

Само това нарушение на правилата за движение е  в пряка причинна връзка с настъпилия резултат – преобръщане на  автомобила, при което са причинени травматични увреждания, довели до смъртта на Ф. М. и до причиняване на средната телесна повреда на Е.Б..

Неотносими към настъпилото произшествие са вменените на подсъдимия нарушения по чл.5 ал.3 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП.

 Първата от тези норми от специалния закон регламентира общи и пожелателни, широки задължения на водачите на ППС, без да им предписват конкретно поведение - действие или бездействие, не съдържат конкретни правила за поведение. „Пияното състояние“ е самостоятелно квалифициращо обстоятелства, предвидено в разпоредбата на чл.343 ал.3 предл.първо от НК.

  Разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗдвП също е обща и възлага на водачите да „контролират непрекъснато превозните средства, които управляват, като под „контрол“ се разбира внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респ.нейното изменение, както и всяко действие с органите за управление на превозното средство. Такова нарушение на правилата за движение  е самостоятелно и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение относно режима на скоростта. Това са случаите на изгубване на контрол върху управление поради заспиване на водача, отклоняване на вниманието, разсейване и т.н.  Това правило е с различно съдържание от това по ал.2 на чл.20 от ЗдвП- за преодоляване на възникнала опасност и нейното предотвратяване.

Основен принцип в наказателното право е, че при нарушение на специална норма, не се прилага общата. Общата норма ще бъде нарушена само и единствено при липса на допуснато нарушение на специални правила.

С оглед  на възприета   фактическа обстановка  и направените въз основа на нея правни изводи, Пернишкият окръжен съд прие,  че с деянието си подсъдимия И.Л.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл.343, ал.4, вр. ал.3 предл.първо и б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от НК.

Разпоредбите на ал.3 и ал.4 на чл.343 от НК са корелативно свързани не само в санкционната им част, но и относно всички квалифициращи признаци, посочени в ал. 3 или иначе казано, в ал.4 на нормата законодателят е приел квалификация по ал. 3, б. "б" и когато при произшествието е причинена смърт и телесни повреди на повече от едно лице, какъвто е настоящият казус. От тук следва извода, че с текста на чл.343, ал.4 НК е въведен самостоятелен квалифициран състав на престъплението по чл.342, ал.1 НК, който единствено в санкционната си част препраща към наказанието по б.”б” на предходната алинея. Съставомерният резултат по ал.4 на чл.343 от НК обхваща кумулативно дадени, различни по характер увреждания на различни лица, причинени в рамките на едно ПТП, както е в конкретния случай- касае са за причинена смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго.

    От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост. При транспортни злополуки, причинени по непредпазливост, съдът е задължен да преценява и от субективна страна нарушенията на правилата за движение по улиците и пътищата и само, когато констатира наличието на непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, може да вмени във вина на подсъдимия настъпването на обществено опасните последици. Съгласно тази разпоредба деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 При така установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, Пернишкият окръжен съд призна подсъдимия И.Л.Д. за виновен в извършването на престъпление по о чл.343, ал.4, вр. ал.3 предл. първо и б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от НК, като го призна за невиновен и оправда да е извършил същото престъпление и във вр.чл 5 ал.3 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП. 

При определяне на наказанието, съдът взе предвид всички обстоятелства, касаещи индивидуализацията на същото. При това съдът отчете наличие само на смекчаващи такива - подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични данни, изразява искрено съжаление за стореното, преживява истинска житейска драма, предвид загубата на дългогодишен приятел. Като смекчаващо за него следва да бъде отчетено и обстоятелството, че пострадалите са се съгласили той да управлява автомобила, въпреки, че е употребил алкохол. Настоящият съдебен състав на Окръжен съд Перник намира, че въпреки отчитането само на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, същите не са многобройни или изключителни такива по смисъла на чл.55 от НК, какъвто довод се прави, както от защитата, така и от частния обвинител.

Предвид всичко това, съдът определи наказание лишаване от свобода в размер на 3 /три/ години, в какъвто размер в конкретния случай то би могло да бъде адекватно на принципа за съответствие между извършеното престъпление и наложеното наказание и най-вече за постигане на целите по чл.36 НК - лична и генерална превенция.

Съобразявайки се с разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, съдът намали наказанието с една трета, а именно с 1 година, като наложи  наказание на подсъдимия лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години.   Според настоящия съдебен състав са налице всички условия за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, предвид отразеното по-горе за неговата личност, поради което отложи изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от четири години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

При изложеното по-горе и предвид императивната разпоредба на  чл. 343 г  вр. чл. 343 вр чл. 37 т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия и наказание лишаване  от право да управлява МПС за срок от две години. За да определи този срок на лишаване от право да управлява МПС, съдът се съобрази с константната и задължителна практика на съдилищата /ППВС №1/1983 г., Решение №94/26.02.2009 год по н.д.№580/2008 г.ВКС НК ІІ НО Решение №534/03.12.2008 г. по н.д. №547/2008 г.ВКС НК ІІ НО, Решение №274/21.06.2012 г. на ВКС по н.д.№743/2012 г. НК І НО  и др./, според която наказанието „лишаване от права” не може да бъде наложено за срок, по- малък от наложеното наказание „лишаване от свобода”.

          Предвид изхода на делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия И.Л.Д. да заплати в полза на държавата по сметка ОД на МВР гр.Перник сумата 1134.29 лв. за разноски, направени по досъдебното производство.

Съобразявайки се с изискванията на чл.301 ал.1 т.11 от НПК, съдът постанови след влизане на присъдата в сила, приложените по делото веществени доказателства - предна рег. табела ***, връзка с три ключа, единият от които с емблемата на “Фолксваген” и л.а. “Фолксваген Голф” с рег. № *** оставен на съхранение в ОД на МВР - Перник - да бъдат върнати на техния собственик или упълномощен негов представител. Останалите веществени доказателства, които са без стойност- да бъдат унищожени.

          Като взе предвид приложеното и в този смисъл, съдът постанови диспозитива на присъдата си.

                                                                  

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: