№ 301
гр. Варна, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000418 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №
2541/22.05.2024 г. на ЗАД„Далл Богг: Живот и Здраве“АД, подадена чрез адв.К. И., срещу
решение № 67/04.04.2024г., постановено по т. д. № 249/2023 г. по описа на Окръжен съд -
Разград, в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати на М. В. Н.
сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на нейната майка М. И.а Н., ЕГН **********,
починала на ***** в резултат от ПТП, настъпило на 30.09.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата както и сумата 570 лева,
представляваща имуществени вреди, претърпени от същото събитие, изразяващи се в
заплатени разходи за погребението на пострадалото лице, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда на 11.09.2023г. до окончателното
заплащане.
Във въззивната жалба се сочи незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение.
Във връзка с обезщетението за неимуществени вреди въззивникът счита, че съдът
неправилно е определил размера му съгласно чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като, от една
страна, не е спазен принципа за справедливост, а от друга страна, съдът не е отчел
съпричиняването на вредите от пострадалата при ПТП. Според въззивника, при отчитане на
тези обстоятелства съдът би следвало да приеме за справедлив размер този на изплатеното
на увреденото лице извънсъдебно обезщетение до размера от 70 000 лева.
Във връзка с възражението за съпричиняване застрахователят посочва, че пострадалата
се е движила по платното за движение, въпреки наличието на тротоар, поради което има
значителен принос за настъпване на вредите. Дори и процесният товарен автомобил да е
1
представлявал препятствие на тротоара, то други пречки и препятствия не е имало и
пострадалата е имала възможност да ползва тротоара и да слезе на пътното платно
единствено, за да го заобиколи препятствието. Въззивникът твърди, че пострадалата е
действала в разрез с правилата на ЗДвП и е проявила незаинтересованост към своята
безопасност. С тези доводи застрахователят обосновава принос на загиналата М. Н. в размер
на поне 60%, като след приспадане на вече изплатеното обезщетение в размер 70 000 лева от
определения справедлив размер обезщетение от 160 000 лева, предявеният иск се явява
изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Освен изложеното, застрахователят
твърди и прекомерен размер на определеното от съда глобално обезщетение за
неимуществени вреди. Твърди се, че този размер не съответства на реално претърпените от
ищеца болки и страдания като степен и интензитет, на съдебната практика в аналогични
случаи, не отчита приноса на пострадалата за настъпване на произшествието. В конкретния
случай, въззивникът счита, че сочените от ищцата вреди до голяма степен са предизвикани и
от други неприятни житейски събития – загубата на нейната баба и влошаване на
отношенията с баща й, който малко след процесните събития е осъден на лишаване от
свобода. Счита, че следва да бъде отчетена и възрастта на ищцата, която е напълно
самостоятелна. По отношение на имуществените вреди, в която част също се обжалва
първоинстанционното решение, въззивникът счита, че те са били вече обезщетени, поради
което искът за тях е изцяло неоснователен. Претендира отмяна на процесното осъдително
решение ведно с присъждане на разноските за производствата.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна М. В. Н.,
редовно уведомена с връчен препис от жалбата на застрахователя.
За да се произнесе по жалбата съставът на апелативен съд установи, че производството
е инициирано по искова молба на М. В. Н. от *****, чрез пълномощника й адв.К. К., с която
се претендира осъждане на ответното дружество ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД,
да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, търпени от последната поради
смъртта на нейната майка М. И.а Н., настъпила при ПТП на ***** в *****, причинено от М.
И. С. като водач на товарен автомобил Фиат, модел Дукато с рег.№*****, който нарушил
правилата за движение по пътищата и при движение назад по непредпазливост причинил
смъртта на пешеходката Н.. Твърди се, че смъртта е настъпила на посочената дата и
непосредствено като резултат от причиненото ПТП. Твърди се наличие на влязла в сила
присъда спрямо виновния водач, причинил ПТП по НОХД №53/2022г. на ОС-Разград.
Твърди се наличието на валидна застраховка на Гражданската отговорност на
автомобилистите за процесния автомобил към датата на ПТП по полица №*****. Твърди се,
че ищцата е имала изградена силна връзка със своята майка като изпитвала потребност да
бъде с нея. Общували всеки ден, живеели в един дом и споделяли общо домакинство и
планове за бъдещето. Ищцата твърди, че след смъртта на своята майка се чувства опечалена
и самотна, животът загубил смисъл за нея, изпитвала силно и непреодолимо страдание,
което се отразило на социалните й контакти и адаптация. Поради търпяното страдание
ищцата завела застрахователна претенция на 28.03.2022г. за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 160 000 лева, по която била образувано преписка №*****.
Твърди, че с писмо от 10.06.22г. застрахователят ДаллБогг: Живот и здраве АД я уведомил,
че ще й бъде изплатена сумата от 70 000 лева, която в действителност била преведена по
посочената от ищцата банкова сметка, на 31.05.2022г. Твърди се, че този размер не
съответства на търпените от ищцата вреди, поради което претендира осъждане на
застрахователя да заплати допълнително сумата от 90 000 лева – обезщетение за
неимуществените вреди от смъртта на М. Н. както и сторените разходи за погребение в
размер на 1570 лева. Претендира се и законната лихва върху обезщетенията, считано от
28.03.22г. /уведомяване на застрахователя/ по отношение на неимуществените вреди, а по
отношение на главницата за разходи – считано от предявяване на исковата молба на
11.09.2023г.
2
В срока за отговор застрахователното дружество ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ
АД оспорва основателността на иска изцяло. /л.105 и сл./ Ответникът заявява извършено
извънсъдебно плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, на
31.05.22г., с което твърди, че е изпълнил задължението си, произтичащо от
застрахователното правоотношение и деликта. Оспорва размера на претендираното
обезщетение като съобразен със принципа за справедливост, заложен с чл.52 ЗЗД. Въвежда
възражение за значителен принос на починалото лице за настъпилите вреди като счита, че
пострадалата е преминавала зад товарния автомобил на нерагламентирано място, извън
пешеходна пътека. Поддържа се възражение срещу размера като твърди, че същият не е
съобразен с икономическите условия в страната и стандарта на живот и доходите на ищцата.
По отношение на имуществените разноски се излага, че сторените в наказателното
производство са вече присъдени, тъй като деликвентът М. С. е бил осъден да ги заплати.
Оспорва се и иска за законната лихва, тъй като застрахователят твърди, че е изплатил
дължимото обезщетение веднага, без забава, а освен това ако се дължи лихва, то тя следва да
се изчисли от изтичане на три месеца от сезирането му със застрахователна претенция, т.е.
считано от 28.06.22г. Претендира отхвърляне на иска изцяло.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните в първата
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение, въззивният състав намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
При преценка редовността на въззивната жалба констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител /л.180 по
делото/, в преклузивния срок.
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е
свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране
и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма.
Пренесеният пред Апелативен съд спор е с по-тесен предмет от първоинстанционния
поради обстоятелството, че въззивникът не обжалва собствената си отговорност по прекия
иск съгласно чл.432 КЗ като застраховател на гражданската отговорност на виновния за ПТП
водач както и правото на обезщетение на увреденото лице, поради извършено извънсъдебно
плащане на част от претендираното /70 хил.лева/; не оспорва предпоставките на чл.45 ЗЗД;
не обжалва решението в отхвърлителната му част /по отношение сумата от 1000 лева, част
от претенцията за имуществени вреди/. Предмет на въззивното производство е осъдителната
част от първоинстанционното решение изцяло, по отношение на двете присъдени главници
ведно с лихвите върху тях.
Не се спори относно наличието застрахователно правоотношение между деликвента М.
И. С. и ответното застрахователно дружество по полица №*****, с покритие към датата на
ПТП. Не се спори, че при процесното произшествие, на мястото на ПТП, е починала
майката на ищцата– М. Н.. Не се спори относно механизма на произшествието. По
отношение водача на автомобила е налице влязла в сила присъда по НОХД №53/2022г. на
ОС-Разград, която се ползва с указаната в чл.300 ГПК задължителна сила спрямо настоящия
съд относно гражданските последици от събитието. Не се спори, че застрахователят е
сезиран от страна на увредената ищца с претенция от 28.03.2022г., предявена за сумата от
3
160 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди както и за сумата от 570 лева –
обезщетение за имуществените вреди от събитието – сторените от ищцата разходи за
погребение на нейната майка.
Въззивникът поддържа идентични на инвокираните пред първата инстанция
възражения и доводи, свързани с принос на пострадалата и прекомерен размер на
обезщетението за неимуществени вреди, несъобразен с чл.52 ЗЗД.
Като се базира на направените с жалбата оплаквания, при определяне размера на
обезщетението въззивният съд следва да обсъди претенцията на ищеца /уважена изцяло от
първостепенния съд/ съгласно материалноправната разпоредба на чл.52 ЗЗД и критериите за
справедлива обезвреда, нивата на обезщетяване при сходни вреди към датата на процесното
ПТП и при отчитане икономическите показатели в страната към този момент. Именно в тази
насока са направените от застрахователя оплаквания срещу определеното обезщетение в
общ размер на 160 000 лева, макар възраженията в жалбата да са бланкетни, а да не
изхождат от конкретните обстоятелства, установени по делото.
Съобразно чл.498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното и изплатено
обезщетение. В настоящия случай ищцата претендира именно разликата над платеното й от
застрахователя доброволно обезщетение в размер на 70 000 лева до претендирания размер
от 160 000 лева, т.е.поддържа искова претенция за 90 000 лева.
Съгласно Постановление №4/1968г. на ПВС и решение №110/16.10.2023г. на ВКС по
гр.д.№148/2023г., при определяне обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на близък, от значение са възрастта на починалия и на увредения, отношенията им,
обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, емоционалният и социален
резонанс на трагичното събитие върху живота на увреденото лице, общественото разбиране
за справедливост, съотнесено към икономическата конюнктура в страната. За правилното
прилагане на чл.52 ЗЗД следва да се съобразяват освен общите критерии, посочени по-горе,
но и спецификата на случая, действителното съдържание на съществувалите житейски
отношения между пострадалия и претендиращия обезщетение. Трайно възприето в
практиката на съдилищата (Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, Решение № 476
от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV гр. о., решение № 83 от 21.10.2020 г. по т. д. №
1664/2019 г., І т. о., решение № 106 от 13.10.2020 г. по т. д. № 1931/2019 г., ІІ т. о., решение №
56 от 17.08.2020 г. по т. д. № 1548/2019 г., ІІ т. о., решение № 63 от 28.07.2020 г. по т. д. №
2086/2019 г., ІІ т. о., решение № 62 от 24.07.2020 г. по т. д. № 777/2019 г., ІІ т. о., решение №
196 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г., ІV г. о., решение № 96 от 25.11.2020г. по т.д.
№1881/2019г., ІІ т. о., Решение № 112 от 21.06.2017 г. по т. д. № 60334/2016 г. на І г.о.,
Решение № 111 от 17.03.2014г. по гр.д.№ 4207/2013г. на ІV г.о.) е разбирането, че принципът
за справедливост, посочен в чл.52 ЗЗД изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и
страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. В понятието "неимуществени
вреди" се включват както телесни, така и психически и емоционални вреди на пострадалия,
претърпени болки и страдания, в това число всички негативните изживявания, причинени
от увреждането или свързани с него. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост след преценка на всички обективно установени факти и
обстоятелства за всеки конкретен случай. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази
събраните доказателства, които са относими към релевантните факти и правилно да оцени
тяхното значение и тежест за размера на обезщетението.
Настоящият състав намира, че с оглед установените близки отношения в семейството
на ищцата, възрастта на пострадалата /на *****/ и на увреденото лице/на 24 години/,
характера и интензивността на търпените от последната душевни болки както и
4
непредотвратимостта им за в бъдеще – поради загуба на най-близкия родственик - майка,
определеният от първата инстанция размер на обезщетение до общо 160 000 лева, съответно
присъдените 90 000 лева, е съответен на общественото разбиране за справедливост и в
съгласие с чл.52 ЗЗД.
Пострадалата М. Н., починала при процесното ПТП, е била на *****, работеща,
активна жена, която приживе непрекъснато е подкрепяла морално и финансово своята
дъщеря – ищцата. Двете са били изключително близки и между тях е съществувала силна и
дълбока привързаност и обич. Преди да отиде да учи в гр.Русе ищцата живеела с родителите
и баба си по бащина линия в *****. Били задружно и сплотено семейство. Независимо че
учела в Русе, ищцата се чувала непрекъснато с майка си. Непосредствено след смъртта на
М., починала и бабата, която била обгрижвана до този момент от нея /починалата била неин
личен асистент/, а бащата на ищцата получил ефективна присъда и влязъл в затвора. Още
преди смъртта на М., поради поредица житейски трудности, бащата често злоупотребявал с
алкохол, въпреки че преди този етап имали хубаво и задружно семейство. Така, за кратко
време след трагичното събитие, ищцата претърпяла множество загуби, които създали у нея
чувството, че е загубила цялото си семейство.
Съобразно изслушаната и кредитирана от съда психологическа експертиза /л.173 и
сл./, смъртта на М. Н. на ***** е била силен стресогенен фактор за ищцата, довел до
състояние на остър стрес. В случая е установено стресогенно въздействие на емоционално
ниво, т.н. психичен стрес, което на фона на личностните качества на ищцата
/свръхчувствителност, емоционална нестабилност/ са довели до разгръщане на реакция с
високо ниво на безпокойство, тревожност, чувство на уязвимост и усещане за огромна
загуба. Състоянието на ищцата не е овладяно и приключило във фаза траурна реакция, която
е преходна, а е преминало в продължителна реакция на скръб, свързана с прояви на
негативни чувства – тъга, плач, гняв и тревожност, а така и с промяна в поведението –
нарушение на съня, социално отдръпване и тенденция към соматизация /стомашно-чревни
неразположения и болки в гърба и кръста, установени от вещото лице на база медицинска
документация/. При прегледа от психолог при ищцата е установен субективен дистрес,
нарушаващ обичайното функциониране най-вече в социалната сфера – семейство, контакти
и работа. Състоянието й не е прераснало в тревожно-депресивно или друг вид личностно
разстройство; не е налице патологично психично или психологическо увреждане, но
определено тя е преминала през всички фази на скръбта като настоящият й статус показва,
че още преживява емоционални реакции, свързани с преживяната травма от загубата на най-
скъпия и близък човек. /повече от 3 години от събитието/ Това преживяване я дебалансира,
разстройва нормалното й функциониране като млад човек. При устното изслушване на
вещото лице същото заявява, че не може да отграничи коя специфика в състоянието на
ищцата се дължи конкретно на загубата на нейната майка и коя на последвалите негативни
преживявания – смъртта на баба й и отсъствието на баща й поради влязла в сила присъда.
Вещото лице посочва, че всички негативни преживявания водят до поддържане на
непрекъснато високо ниво на стрес, което провокира както тревожността и емоционалната
лабилност на ищцата, така и здравословните й проблеми, свързани с болки в гърба и
стомаха. Посочва, че смъртта на майката е била отключващо стреса житейско събитие,
подхранван и от следващите събития в живота й. Състоянието на ищцата е свързано
причинно с внезапно настъпилата смърт на най-близкия й човек. Установените от вещото
лице чувства и поведение на ищцата след инцидента представляват психологически отговор
на преживяната тежка загуба /загуба на майка/. След година и половина коментираните
емоционални реакции се определят от вещото лице като такива с намаляващ интензитет.
Същите не нарушават обичайното социално функциониране на личността на ищцата и
вероятно ще отшумят във времето благодарение на подкрепящата приятелска среда.
Функционирането на М. към момента на експертизата е пълноценно и без признаци за
адаптационни нарушения, макар да не отговаря на потребностите на лицето и себеоценката
5
му отпреди събитието. При прегледа вещото лице е установило изразено наличие на
тревожност и наличие на актуална психотравма. Изследваната е в състояние на стрес, макар
същият да няма разрушителни стойности, водещи до невротизъм или психични заболявания.
Въз основа на заключението съдът намира, че независимо от липсата на патология ищцата е
търпяла и търпи понастоящем неимуществени вреди от загубата на своята майка, които имат
както емоционално-волево, така и физическо проявление, изразяващо се в различни
здравословни оплаквания.
Изслушаните пред първата инстанция свидетели /вуйчото на ищцата и нейният
приятел/, чиито показания съдът цени като обективни и достоверни, сочат, че пострадалата
и нейната дъщеря били изключително близки. Живеели заедно в едно домакинство с бащата
и баба по бащина линия, на която пострадалата била личен асистент поради тежко
заболяване. М. сама съобщила на вуйчо си, че майка и е починала като се измъчвала от
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта й. Според свидетеля, М. все още е
потисната и ужасена от загубата на своята майка. Семейството й много я поддържало докато
учела в Русе като свидетелят също я подпомагал, тъй като семейството имало финансови
проблеми. Вторият свидетел Хр.П. сочи, че познавал пострадалата М., а с увреденото лице
понастоящем живеят заедно на семейни начала. Към момента на смъртта живеел отделно, но
гостувал в дома на ищцата и познавал майка й. Също изразява впечатления, че в
семейството на М. отношенията били сплотени и близки, а майка й често и изпращала пари,
последно преди да почине й изпратила пари за маратонки. В деня на смъртта свидетелят
заварил приятелката си в много тежко състояние – плачела и обяснявала как е починала
майка й. Не можела и не искала да остане сама, поради което предпочела да отиде в дома на
свидетеля. Оттогава живее при него. За погребението М. взела пари на заем от познати,
които после постепенно връщала. По това време работела, за да се издържа. Налице са
данни, че прекъснала образованието си, за да може да си осигури по-висок доход с
упражнявана свободна професия. След смъртта на майка си М. изпаднала за дълго в тежко
емоционално състояние - изпадала чест в депресивни състояния, не можела да спи, сънувала
кошмари, постоянно плачела, отказвала да излиза, станала затворена и необщителна. Това
продължило повече от година. Свидетелят излага, че в последно време състоянието й
започнало да се подобрява- започнала да излиза с приятелки на кафе, работела, подобрило
се емоционалното й състояние. Тези показания съвпадат със становището на вещото лице, че
тежкото емоционално състояние е доминирало живота на ищцата в период от година и
половина като траурна реакция, а негови проявления в емоционален аспект има и
понастоящем, макар същите да отшумяват. Свидетелят посочва чести здравословни
проблеми на ищцата, свързани със стомашни неразположения и болки в кръста. За същите
като проява на предпоставената от стреса соматизацията свидетелства и психологическата
експертиза.
С оглед на установеното, съдът намира, че трагичното събитие действително е
белязало живота на ищцата за дълъг период от време като е нарушило баланса,
спокойствието, чувството й за принадлежност и сигурност. Смъртта на М. безвъзвратно е
прекъснала пълноценната връзка между майка и дъщеря, очакването на ищцата за общо и
споделено бъдеще. Претърпените от ищцата вреди се изразяват както в преживения шок от
внезапността на произшествието и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, така и в
отключената от същото събитие остра траурна и стресова реакция, намерила проявление в
емоционални, психологически и соматични симптоми, продължили много повече от
предвидимото и обичайно при загуба на близък. /повече от шест месеца/ Починалата е била
на *****, а увреденото лице едва на 24 години, в период, в който двете са могли да имат
дълго пълноценно и осъзнато общуване. Непосредствено преди ПТП майката е била стожер
в семейството на ищцата. В резултат на произшествието ищцата е загубила своята майка, а
тази загуба се характеризира с възможно най-висок интензитет на преживяна болка и
страдания. Безвъзвратно от живота на ищцата, преждевременно, си е отишъл най-близкият й
6
човек. Ищцата е имала усещане, че е загубила не само майка си, а цялото си семейство, рода
си, тъй като пострадалата била до този момент единствен подкрепящ роднина. Починалата
М. приживе се грижела за болната си свекърва /баба на ищцата/ и се опитвала финансово да
подпомага М.. Бабата страдала от деменция и малко след произшествието починала, а
бащата на М. влязъл в затвора. Тази поредица от злощастни събития засилила състоянието
на продължителна депресия, потиснатост, социална изолация и дълбоко душевно страдание
на ищцата. М. се чувствала сама. В лицето на М. тя загубила както родител, така и пример в
живота си, човекът, на когото разчитала в бъдеще. Поради изложеното и като съобрази
нивата на обезщетяване при сходен вид вреди, съдът намира определеното от първата
инстанция обезщетение за адекватно и справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД. То съответства
на лимитите на отговорност на застрахователя както и на икономическата конюнктура в
страната. Сумата от 90 000 лева допълнително обезщетение към изплатените извънсъдебно
70 000 лева, отговарят на изискването за справедливо обезщетяване на търпените от ищеца
морални вреди.
Размерът на това обезщетение не може да бъде съобразяван пряко с други
икономически критерии като ръст на МРЗ, осигурителен доход и БВП, доколкото липсва
методика, която да бъде прилагана по еднакъв начин от съдилищата. При определяне на
обезщетение за понесени морални вреди, въпреки неизчерпателно посочените в ППВС
4/1968г. критерии за справедливост, съдът не може да преценява самостоятелно
икономически показатели, напр.необходима издръжка на член от семейството,
осигурителния доход, съотв. загубване на доход поради загуба на близък, тъй като такава
преценка кореспондира на друг вид вреди. Икономическата конюнктура съдът взема
предвид само като помощен критерий при определяне размера на обезщетението, доколкото
тези показатели формират и обществената нагласа за справедливост на даден етап от
развитие на обществото. Нейно проявление са и предвидените в КЗ лимити на отговорност
на застрахователя, непроменени от 2018г. до релевантния момент на ПТП. Не на последно
място съдът преценява и обилната казуистика при сходен вид вреди, като намира че
определеното от първата инстанция обезщетение съответства на справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД.
Настоящият състав намира за неоснователно поддържаното с въззивната жалба на
застрахователя възражение за значителен принос на пострадалата при настъпване на
вредите. От изслушаната САТЕ, която не е оспорена от страните и се кредитира от въззивния
състав, се установява, че за да предприеме движение покрай спрелия товарен автомобил,
ищцата не е разполагала с друга възможност, тъй като автомобилът е бил паркиран косо на
тротоара, по който е следвало да се движи пострадалата, и не е позволявал преминаване на
пешеходци по него. Съгласно чл.40 ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. Съгласно експертизата, пешеходката се е придвижвала на бавен ход /3.3 км./ч/ по
платното за движение в дясната му част, успоредно на оста на пътя и на тротоара, намиращ
се от дясната й страна, на която именно е бил паркиран автомобилът. Тъй като товарната му
част е била заета от натрупани щайги, водачът не е имал видимост към задната част, зад
товарния автомобил. Само дясното странично огледало е давало възможност да се види
тесен участък зад него. В конкретната ситуация водачът не е имал възможност /от предна
лява седалка/ да види през огледалата за обратно виждане пешеходката, която преминавала
зад него. Той не я е възприел преди потеглянето си назад. Същевременно, до водачът е имало
пасажер, който е могъл да наблюдава пътя зад автомобила. Вещото лице от САТЕ посочва
/л.162/, че водачът с помощта на пътника до него, би могъл да реагира своевременно на
опасността и да спре преди мястото на удара или да отклони траекторията на автомобила.
7
Пострадалата М. Н. се е движела по платното, тъй като не е имала техническа възможност
да се движи по тротоара вдясно от нея. /същият е бил препречен от автомобила/ Характерно
е, че при преминаване на пешеходката покрай автомобила, той е бил паркиран, с изключен
двигател, без индикации за задвижването му. Автомобилът първо се е изправил по
протежение на пътя /успоредно на тротоара/, след което потеглил на заден ход
равноускорително и ударил в гръб пешеходката М. Н., която се придвижвала по платното зад
автомобила. Според устните обяснения на автотехническата експертиза, за да ползва друг
тротоар М. е следвало да се придвижи до една от страничните главни улици, но този тротоар
е на съвсем различна улица. Съществено е, че според експерта пострадалата не е имала
техническа възможност да предвиди действията на водача, да възприеме потеглянето му и
движението на заден ход, съответно не е могла да реагира своевременно като се измести на
тротоара. Непосредствено преди удара автомобилът се е движел с 21 км/ч. като независимо
от удара на пешеходката при движението си назад, е предприел следващо движение напред,
с което е преминал два пъти върху тялото на пострадалото лице.
В трайната практика на ВКС по приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД е възприето
разрешението, че принос ще е налице в случаите, когато произлезлите от деликта вреди се
намират в причинна връзка не само с поведението на деликвента, но и с поведението на
самия пострадал. За се приеме наличие на принос, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат като с поведението си е създал условия или е улеснил
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Изводът на съда за наличие на принос по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, като приносът следва да
бъде доказан по несъмнен начин от страната, която се позовава на него, чрез установяване на
конкретни действия или бездействия на увредения, намиращи се в причинна връзка с
настъпването на вредоносното събитие и/или на вредите от него.
При възприетите от съда данни от автотехническата експертиза и устното
изслушване на вещото лице /л.182/ не се установява конкретно поведение на пострадалата
М. Н., с което същата да е предизвикала или улеснила настъпване на произшествието. На
първо място, пешеходката не е имала друга възможност да се придвижва в траекторията си в
локалната отсечка, излизайки от покрития пазар, тъй като автомобилът е заемал частта от
тротоара, по който е следвало тя да се движи. В устните си обяснения вещото лице посочва
конкретната конфигурация на пътя и прилежащите пешеходни зони /пътеки, тротоари/, като
изрично посочва, че пострадалата не е имала друг логичен избор на движение, освен да
заобиколи престояващият автомобил. Единственият вариант за пропускане на удара е бил тя
да се качи отново на тротоара зад автомобила, което не е успяла да стори в рамките на тези
12 секунди. /времето от потегляне на автомобила до удара/ От друга страна, при
преминаването си покрай товарния автомобил, същият е бил паркиран и с изключен
двигател, поради което пешеходката не е могла да го възприеме като опасност, не е могла да
предположи, че същият ще потегли и то в нейната посока на движение. Разпоредбите на
ччл.108 ЗДвП задължават пешеходците да се движат по банкета на пътното платно, когато
такъв банкет съществува и е използваем. Съгласно т.5 на параграф 6 от ДР на ЗДвП "пътен
банкет" е надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение, а според т.4."граница
на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя
платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно - банкет,
тротоар, лента за принудително спиране и други. В случая, независимо от движението на
пострадалата извън тротоара, върху дясната граница на платното за движение, не
представлява нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДвП, тъй като тротоарът е бил зает от товарния
автомобил. Независимо от посочване нормата на чл.108 от ЗДвП, застрахователят не е
установил по реда на главното и пълно доказване, че в интервала от потеглянето на
8
автомобила до удара, пострадалата е имала обективна възможност да възприеме опасността
и да се премести на тротоара. /т.4.5 от АТЕ/ Установяването на това обстоятелство е
възложено в тежест на страната, въвела възражението за принос, но последната не е
установила по реда на главното и пълно доказване релевантните факти. Според
заключението, пострадалата не е имала техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП и такава възможност не следва при прилагане от съда на опитните правила, въз
основа на заключението. Дали същата е могла да се върне на тротоара или не, не е бил
въпрос, поставян на експертизата и същият не намира ясен и категоричен отговор в
доказателствата по делото. Поради изложеното, съдът намира възражението за недоказано и
поради това неоснователно.
Поради липсата на установен принос на пострадалата за настъпилите вреди,
обезщетението в размер на 90 000 лева не следва да бъде редуцирано съгласно чл.51, ал.2
ЗЗД.
Върху присъденото обезщетение се дължат и законните лихви, претендирани от
датата на уведомяване на застрахователя на 28.03.2022г. до окончателното изплащане на
задължението. В тази част от решението застрахователят не е въвел конкретни оплаквания,
извън функционалната обусловеност на претенцията от произнасянето относно главницата.
Допустима и основателна е и претенцията за имуществени вреди, установена в
размер на 570 лева. По отношение на това обезщетение, претендирано пред застрахователя,
във въззивната жалба не са изложени конкретни и обосновани оплаквания. Ако и
застрахователят да претендира, че е заплатил доброволно тази сума, т.е. че същата е част от
платеното извънсъдебно в размер на 70 000 лева, то такива твърдения не са били
своевременно въведени и не са доказани. Съгласно чл.493 КЗ, обект на застраховане по
застраховка ГО е отговорността на застрахованите лица за причинени от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
МПС като застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт и останалите хипотези, посочени в ал.1 и ал.2 на
разпоредбата. По делото са ангажирани доказателства за извършения от ищцата разход за
погребението на нейната майка, поради което не са налице основания за ревизиране на
съдебния акт в тази част. /на л.75 по делото/. Още повече, че въззивникът не е изложил
конкретни оплаквания срещу съдебното решение в тази част, извън възражението за принос
на пострадалата. Освен това, видно от приложеното уведомление на застрахователя до
увреденото лице, от 10.06.2022г. /на л.77/ както и от преводното нареждане на сумата от
70 000 лева, същата е предназначена от самия въззивник да обезщети единствено
неимуществените вреди на М. Н..
Поради достигане до идентични на първата инстанция правни изводи, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора, разноски се следват на въззиваемата страна М. Н., която
претендира единствено определяне на адв.възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ съгласно чл.38 ЗАдв. По делото е представено пълномощно за адв.К. К. от АК-Русе
както и договор за правна помощ, видно от който е договорено предоставянето на безплатна
помощ от адвоката на ищцата в хипотезата на чл.38, т.2 от ЗАдв. /л.45 по въз.дело/
Съобразно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното
тълкуване и прилагане правото на Европейския съюз, дадени с решение на СЕС от
25.01.2024г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан от установените с подзаконов нормативен
акт минималния размери на дължимото адвокатско възнаграждение. Посочените правила в
Наредба №1/2004г. за МРАВ не следва да се прилагат, а определените в нея минимални
размери могат да служат единствено за ориентир при служебно определяне на
възнагражденията, като за тяхното присъждане от значение са следните обстоятелства:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и, преди всичко,
9
фактическата и правна сложност на делото (определение № 50015/16.02.2024г. по т. д. №
1908/2022г. на ВКС, I т.о.). При съобразяване на тези критерии за конкретния спор, а именно
обстоятелството, че пред въззивния съд процесуалните представители на страните
поддържат вече заявени в първата инстанция становища и възражения; пълномощникът на
въззиваемата адв.Кр. К. е участвал лично в проведеното открито съдебно заседание, но не е
изготвил и депозирал отговор на въззивната жалба; че по делото на АС не са извършени
процесуални действия по събиране на нови доказателства във връзка с нововъзникнали или
новоузнати обстоятелства и не на последно място – спорът не се характеризира с фактическа
и правна сложност, налице е трайно установена и последователна практика по
приложението на относимите материални норми, въззивният съд намира за адекватно
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна за въззивното
производство сумата от 2 600 лева. /1/3 от минималния размер по Наредбата, а така и близък
до договорено възнаграждение на адвоката на насрещната страна/.
Воден от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №67/04.04.2024г., постановено по гр.дело №249 по описа
за 2023г. на Окръжен съд – Разград, в обжалваната част, в която ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София е осъден да заплати на М. В. Н., ЕГН **********, от
*****, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат от смъртта
на нейната майка М. И.а Н. като пешеходец при ПТП на ***** в *****, в размер на 90 000
лева, при отчитане на извънсъдебно платени 70 000 лева /общо до размера 160 000 лева/,
ведно със законната лихва върху присъдената главница от 90 000 лева, считано от
уведомяване на застрахователя на 28.03.22г. до окончателното изплащане на задължението
както и обезщетение за имуществени вреди от същото събитие – разходи за погребение на
пострадалата, в размер на 570 лева, ведно със законните лихви върху главницата, считано от
завеждане на исковата молба на 11.09.23г. до окончателното изплащане, на основание чл.432
вр.чл.496 КЗ.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София да
заплати на адв.К. К. К. от АК-Русе, личен номер *****, *****, сумата от 2 600 лева,
адв.възнаграждение за оказана на ищеца М. Н. по делото безплатна правна помощ, на
основание чл.38 от ЗАдв. и чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10