Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.04.2012г. гр.Свиленград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Свиленградски районен съд
гражданска колегия
на двадесет и първи март две хиляди
и дванадесета година
в публично съдебно заседание в
следния състав:
Районен
съдия: Ива Димитрова
секретар: А.Д.
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 23 по
описа на РС-Свиленград за 2012г. и за да се
произнесе, взе впредвид следното:
Предявен е иск с правно
основание по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.288 от ТЗ за
установяване на парично вземане.
Производството по делото е образувано по искова
молба на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление : 1 309, гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш" №1, представлявано от изпълнителните директори Андреас
Майерхофер и Пламен Василев Петров, против Л.И.В., ЕГН: ********** ***, в която се сочи, че въз основа на сключен между "М." ЕАД и Л.В.В. договор за предоставяне на GSМ услуги № В0011887 от 12.07.2000 г. и
договор № В1059561 от 06.08.2008 г.
за периода от 07.07.2009 г. до 27.01.2010 г.
било извършено изпълнение от страна на дружеството.
Ответникът обаче не заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете
съгласно договорите и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД, предвид което и на основание чл.415 от
ГПК предявява иск за установяване съществуването на парично вземане в размер на
503,32 лв.
Сочи още, че от страна на „М." ЕАД било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа
на което било образувано ч.гр.дело №712 по описа за 2011г. на Районен
съд- Свиленград. В хода на заповедното производство и в срока по чл.414, ал.2
от ГПК било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от Л.В.В.. Поради това и на
основание чл. 415 от ГПК предявява иск за дължимо парично вземане в размер на 503,32 лв., от
които: - по
договор № В0011887 от 12.07.2000 г. за
предоставени услуги в периода от 07.07.2009 г.
до 06.09.2009 г. и фактури: № ********* от 07.08.2009 г., издадена за сумата от
309,61 лв. с включен ДДС, по която било извършено частично плащане в размер на 75,00 лв., в резултат бил налице
непогасен остатък на задължението в
размер на 234,61 лв. с включен ДДС и фактура с № ********* от 07.09.2009 г.,
издадена за сумата от 202,80 лв. с включен ДДС, както и по договор № В1059561 от 06.08.2008 г. за предоставени услуги в периода
от 28.11.2009 г. до 27.01.2010 г. и
фактури:№ ********* от 28.12.2009 г.,
издадена за сумата от 80,86 лв. с включен ДДС, по която имало извършено е частично плащане в размер на 15,00 лв.,
в резултат бил налице непогасен остатък
на задължението в размер на 65,86 лв. с включен ДДС и фактура с № ********* от
28.01.2010 г., издадена за сумата от 0,05 лв. с включен ДДС.
Предвид изложеното моли да се постанови решение, с което да се приеме за
установено, на основание чл.124, ал.1
и чл.422 от ГПК, по отношение на ищеца „Мобилтел” ЕАД, ЕИК:*********,
че ответникът Л.В.В., ЕГН: **********, дължи сума в общ размер от 503,32 лева,
представляващи сбор от главниците: - по договор №В0011887 от 12.07.2000г. за предоставени услуги в периода
от 07.07.2009г. до 06.09.2009 г. и
данъчни фактури: № ********* от 07.08.2009
г. и № ********* от 07.09.2009 г.,
както и по договор № В1059561 от 06.08.2008 г. за предоставени услуги в периода
от 28.11.2009 г. до 27.01.2010 г. и
данъчни фактури: № ********* от
28.12.2009 г. и № ********* от 28.01.2010 г., ведно със законната лихва върху сборната сума 503,32 лв., начиная от датата
на образуване на ч.гр.д.№712 по описа за 2011 г. на Районен съд - Свиленград до
окончателното изплащане на задължението,
които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 712/2011 г. на Районен съд - Свиленград, както и
направените деловодни разноски в общ размер
на 65,00 лв., от които и по списък: доплатената за образуване на настоящото
производство държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 40,00 лв. по настоящото производство.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от страна на ответника по делото, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Заявява, че обстоятелствата,
на които се основавал искът не отговаряли на истината. Несъстоятелно било твърдението, че с представените с исковата молба фактури бил посочен само номера на сим картата, а по сключените
договори и представени с исковата
молба не било посочено за кой номер сим карта били сключени тези договори, т.е. не ставало ясно тази претендирана сума за кой
телефонен номер се дължи. Не ставало ясно за коя точно сим карта се отнасяли
тези два договора. Наред с това тези договори не били представени в цялост,
а само част от тях, като не било представено и доказателство, че претендираните суми
били изискуеми. Поради това моли да се отхвърли
иска като неоснователен. Претендира разноските по делото.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между “М.” ЕАД и
ответницата В.
са
били
сключени
представените и приети като доказателства по делото договор за ползвани
абонатни далекосъобщителни услуги №В0011887 от 06.04.2006г. и договор № В1059561
от 06.08.2008 г.,
ведно с приложение №1 към последния, сключени за неопределен срок съгласно
чл.28, вр. чл.3 и чл.5.3, вр. чл.5.1 от посочените догови, по силата на които операторът се
задължил да я включи като абонат в услугите, предоставяни чрез обществената си
подвижна GSM-мрежа, а ответницата да заплаща цената на пакетите услуги,
съгласно действащия ценоразпис на Оператора, цените на тарифтине планове МTel
Relax 100,
МTel Relax 300, Мtel Extra Advance и Общи условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел” АД, абонатите и потребителите на
обществената мобилна клетъчна мрежа и Общи условия за взаимоотношенията между "Мобилтел" EАД
и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М."
ЕАД по стандарти GSM и UMTS. По чл.10 от договора №В0011887 от 06.04.2006г. страните са
постигнали съгласие абонатът да заплаща цената на ползваните от него услуги до
15 дни от издаването на месечната фактура, независимо от това дали е получил
същата. Поели са по т. 26 от същия договор и задължението да спазват разпоредбите на
горепосочените Общи условия. А съгласно чл.3.4 от другия договор №
В1059561 от 06.08.2008 г. начинът и сроковете за плащане са уредени в Общите
условия, с които ответницата
е запозната, съгласно отразеното в договора и които са задължителни за
страните, съгласно чл.6 от ОУ. И по втория договор № В1059561 от 06.08.2008 г. срокът за плащането на ползваните услуги е
15-дневен от издаване на фактурата, съгл. чл.26.5 от Общите условия към този
договор.
По делото са представени и приети
като доказателства данъчни фактури по договор №В0011887: фактура №
********* от 09.08.2009 г., издадена за сумата от 309,61 лв. с включен ДДС, по която ищецът сочи за извършено частично плащане в размер на 75,00 лв. и следователно с непогасен остатък
на задължението в размер на 234,61 лв. с включен ДДС и фактура № *********
от 09.09.2009 г., издадена за сумата от 202,80 лв. с включен ДДС, както
и данъчни фактури по
договор № В1059561, както следва: фактура № ********* от 30.12.2009 г.,
издадена за сумата от 80,86 лв. с включен ДДС, по която също се твърди извършено частично плащане в размер на 15,00 лв.,
т.е. - непогасен остатък на
задължението в размер на 65,86 лв. с включен ДДС и фактура с № ********* от
28.01.2010 г., издадена за сумата от 0,05 лв. с включен ДДС.
Приложено е и ч.гр.д.№712/2011г. по описа
на РС-Свиленград, по което има издадена Заповед №872 за изпълнение по чл.410 от ГПК от 04.11.2011г. за процесната сума в размер на 503,32 лв. – главница,
дължима по данъчна фактура № ********* от 07.08.2009 г., данъчна фактура № ********* от 07.09.2009г., данъчна фактура № ********* от 28.12.2009г. и данъчна
фактура № ********* от 28.01.2010г.,
издадени въз основа на договор №В0011887 от
12.07.2000 г. и договор №В1059561 от 06.08.2008г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението на 03.11.2011г. до изплащане
на вземането, както и разноските по делото в размер на 25,00 лв. за държавна
такса и 40,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за
изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника В.,
за което кредиторът е уведомен редовно със съобщение, връчено на 09.12.2011г. Исковата молба е подадена в съда на 09.01.2012г., т.е. в законния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният положителен
установителен иск по чл.422 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ, вр.
чл.288 от ТЗ за установяване на
парично вземане е допустим,
като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното
ч.гр.д.№712/2011г. по описа на РС-Свиленград, по което има издадена срещу
ответника В. Заповед №872 за изпълнение по чл.410 от ГПК от от 04.11.2011г. за процесните описани по-горе суми. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника В., за което кредиторът БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД е уведомен редовно със съобщение, връчено на 09.12.2011г. Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 09.01.2012г.,
т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество РС-Свиленград
намира иска по чл.422 от ГПК за основателен.
В хода на производството по предявения
иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на
ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на
насрещните задължения по процесните договори от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните
вноски, дължими по договорите за ползвани абонатни далекосъобщителни
услуги.
Не е спорно между страните по
делото, че ответницата В. е страна по два сключени с ищеца „М.” ЕАД договора за
далекосъобщителни услуги, както и че срещу нея са издадени процесните данъчни
фактури за дължими от нея суми, а също така и че против В. е издадена и Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за същите тези суми. От
страна на ответницата единствено се оспорва, че не може да се направи категоричен
извод за наличие на връзка между издадените на нейно име фактури и процесните
договори, предвид твърдяното от нея непосочване на телефонните номера, за които
са сключени договорите и съответно издадени фактурите.
С оглед общите правила за доказване в
процеса /чл. 154, ал.1 от ГПК/, в тежест на ответната страна е да докаже, че е
погасила задълженията си към ищеца за ползваните услуги. По делото тя не е
ангажирала такива доказателства, нещо повече, липсват и доводи в тази насока. В хода на процеса не е налице оспорване на нито един от представените от
ищеца документи /договори или фактури/ на основание чл.193, ал.1 от ГПК, което
дава възможност на съдът да приеме за доказани фактите, описани в официално
заверените преписи от свидетелстващите и диспозитивни документи, на които се
позовава ищеца. Единствено ответницата В. чрез пълномощника си заяви, че от
посочените два договора не ставало ясно за кой телефонен номер се дължат
претендираните суми, което обаче се опроверга по делото, имайки предвид, че от
една страна в приложението „данни за потребителя” към договора с №В1059561 от
06.08.2008г., изрично е отразен телефонният номер (**********), който абонатен
номер е същия като посочения в издадените по договора фактури с № ********* от 30.12.2009 г. и с № ********* от 28.01.2010 г. От друга
страна ищецът сочи, че по две от фактурите с №
********* от 09.08.2009 г. по договор №В0011887 и фактура №
********* от 30.12.2009 г. по договор с №В1059561, е налице частично плащане от страна на ответницата съответно за 75 лв.
и за 15 лв., който факт не бе оспорен от В., поради което съдът счита, че с
така извършените частични плащания се признават задълженията на последната към
ищеца „М.” ЕАД по процесните два договора и издадените въз основа на тях
фактури.
Неоснователно е възражението на
ответница за ненастъпила изискуемост на вземанията на ищеца по процесните
фактури, тъй като, както се посочи по горе падежът на задълженията на
ответницата В. са изрично уговорени, както следва: съгл. чл.10 от договора №В0011887 от 06.04.2006г. страните са постигнали съгласие абонатът да
заплаща цената на ползваните от него услуги до 15 дни от издаването на
месечната фактура, независимо от това дали е получил същата, а съгласно чл.26.5 от Общите
условия към другия договор № В1059561 от 06.08.2008 г., вр. чл.3.4 от договора срокът за плащането на ползваните услуги също е 15-дневен от издаване на фактурата. Имайки предвид датите на издаване на процесните фактури (фактура №
********* от 09.08.2009 г., фактура № ********* от 09.09.2009 г., фактура №
********* от 30.12.2009 г. и
фактура с № ********* от 28.01.2010 г.) и така постигнатите между страните
договорки, то несъмнено следва да се приеме за доказана и настъпилата
изискуемост на отделните вземания по фактурите, което следва и от чл.84, ал.1
от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ, който предвижда, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след безрезултатното му
изтичане.
Ето защо съдът намира, че вземането на ищеца , с
правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, предл. 2-ро, се явява доказано по
основание и размер. Съобразно тази норма, при търговска продажба купувачът е
длъжен да плати цената при предаването на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, ако не е уговорено друго. Това друго в конкретния
случай е предвидено с договорите между абоната и Оператора и Общите условия по
тях. Касае се да доставени услуги за които не е платена цената, което представлява
виновно неизпълнение на договорно задължение, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за което ответницата В. отговаря. От данните по делото
се установи по безспорен начин, че и към настоящия момент дължимите суми в
размерите по фактурите, не са заплатени по сметка на ищцовото дружество
„Мобилтел” ЕАД. С оглед това съдът приема, че съществува вземането на “М.” ЕАД
по частно гражданско дело № 712/2011 г. по описа на Районен съд-Свиленград, по
което е издадена заповед № 872 от 04.11.2011 г., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за заплащане на сумата от 503,32 лв. за
ползвани далекосъобщителни услуги по данъчна фактура № ********* от 07.08.2009
г., данъчна фактура № ********* от
07.09.2009г., данъчна фактура № *********
от 28.12.2009г. и данъчна фактура № ********* от 28.01.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението на 03.11.2011г. до изплащане на
вземането, както и разноските по делото в размер на 25,00 лв. за държавна такса
и 40,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Искът по чл. 422 от ГПК като
основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските и държавните такси:
С
оглед изхода на делото в полза на ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 65,00 лв. за държавна такса
по настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.77, вр. чл.72, ал.1 от ГПК, предвид невнасяне на цялата дължима
държавна такса при завеждане на исковата молба и с оглед изхода на делото,
следва ответницата В. да бъде осъдена да заплати по сметка на СвРС остатъка от
неплатената държавна такса в размер на още 50,00 лв.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.288 от ТЗ, по отношение на ответника Л.И.В., ЕГН: ********** *** съществуването на вземането на ищеца „МОБИЛТЕЛ”
ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление : гр. София, район
Илинден, ул. "Кукуш" №1, представлявано
от изпълнителните директори Андреас Майерхофер и Пламен Василев Петров, по Заповед №872/04.11.2011г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №712/2011г. по описа на СвРС за сумата от 503,32 лв. – главница, дължима по данъчни фактури № №********* от
07.08.2009 г., ********* от
07.09.2009г., ********* от 28.12.2009г., *********
от 28.01.2010г. по договор №В0011887 от 06.04.2006 г. и договор №В1059561 от 06.08.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението на 03.11.2011г. до изплащане на
вземането, както и разноските по ч.гр.д. №712/2011г. по
описа на СвРС в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 40,00
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ответника Л.И.В., ЕГН: ********** ***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати на ищеца „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК:
*********
със седалище и адрес на управление : гр. София, район
Илинден, ул. "Кукуш" №1, представлявано
от изпълнителните директори Андреас Майерхофер и Пламен Василев Петров,
направените по делото разноски в размер на 65,00 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.И.В., ЕГН: ********** ***, на основание чл.77, вр. чл.72,
ал.1 от ГПК да заплати по сметка на РС-Свиленград държавна такса от 50,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
|
|