Присъда по дело №213/2021 на Районен съд - Генерал Тошево

Мотиви към присъда № 2/01.02.2022г. по н.о.х.д. № 213 по описа на Районен
съд- гр. Г.Т. за 2021г.
Районна прокуратура – Г.Т. е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т.
обвинителен акт срещу СН. ИВ. К. с ЕГН – **********, за извършено от нея
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 183,ал.4, във вр. с ал. І във
вр. с чл.28,ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че за времето
от 6 .11. 2020г. до 6.07.2021г. в гр.Г.Т., при условията на повторност, след
като е бил осъдена с Решение №69/2018г. по гр. дело № 157/2018г. на РС
Г.Т., в сила от 24.07.2018г., да издържа свой низходящ- И.О. Д., роден на
24.11.2007г.,ЕГН ********** чрез законен представител- лице полагащо
заместваща грижа и негова баба АНК. Д. Г. ЕГН **********, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 10, 8 месечни вноски по 180- лв. месечно, общо за сумата от 1 944, 00
лв.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Г.Т.,
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимата да бъде призната
за виновна в извършване на вмененото й престъпление, като се наложи
наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на да
отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
АНК. Д. Г. в качеството й на лице, осъществяващо заместваща грижа по
чл.137, ал.ІV от СК по отношение на непълнолетния ИВ. ОГН. ИВ., предявява
срещу подсъдимата граждански за ричинени имуществени вред в размер на
сумата от 1 944, 00 лв., като същата е конституирана като граждански ищец в
процеса.
След преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимата била осъдена с Присъда по НОХД №223/2020г. на РС Г.Т.,
влязла в законна сила на 22.02.2021г. за извършено престъпление по
чл.183,ал.1 от НК с наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца.
Детето ИВ. ОГН. ИВ. е било родено па 24.11.2007г. от родители подс. С.К. и
О. И. Т.. Бащата е починал на ***г. След смъртта му подсъдимата е напуснала
семейното жилище и се дезинтересирала от детето. Не полагала грижи за
отглеждането и издръжката му. Поради тази причина със съдебно решение от
23.01.2018г. по гр.д. № 00503/2017г. по описа па Районен съд - Г.Т., детето е
било настанено в семейството на роднини, а именно при баба му по бащина
линия - АНК. Д. Г., в дома й в гр. Г.Т., за срок до навършване на пълнолетие
на детето. Подсъдимата продължила да не се интересува от детето, поради
което АНК. Д. Г. е завела в Районен съд - Г.Т. иск за издръжка. С Решение №
69/28.06.2018г. по гр.д. № 00157/2018г. по описа на Районен съд - Г.Т., в сила
от 24.07.2018г., подс. С.К. е била осъдена да заплаща на детето И.И. месечна
1

издръжка в размер на 180 лева, с падеж 5-то число на месеца, чрез неговата
баба - свидетеля АНК. Д. Г.. След влизането в сила на съдебното решение,
подсъдимата е била уведомена за него и не предприела никакви действия за
плащане на месечните вноски по дължимата издръжка.
Поради неплащането на присъдената издръжка подсъдимата била осъдена по
цитираната присъда за това, че не за периода от 6.09.2018г. до 6.09.2020г.,
след като била осъдена с посоченото съдебно решение да издържа свий
низходящ-ИВ. ОГН. ИВ., съзнателно не неизпълнила това свое задължение в
размер на две и повече месечни вноски.
По време на провеждане на наказателното производство и след влизането на
присъдата в сила, подсъдимата продължила да не внася месечна издръжка на
нейния низходящ.
За периода от 6.11.2020г., когато отново изпаднала в забава, до 6.07.2021г.
подсъдимата отново не е внесла 10, 8 месечни вноски по дължимата
издръжка, в общ размер на сумата от 1 944, 00 лв., по оценка на приложената
по делото оценъчна експертиза.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приложените
по досъдебното производство писмени доказателства : Решение №
69/28.06.2018г. по гр.д. № 00157/2018г. по описа на Районен съд - Г.Т.,
справки от НАП за действащи трудови договори, изпълнителен лист, запорно
съобщение, удостоверение за раждане, декларирани данни пред отдел
„местни данъци и такси“, както и от направените признания на подсъдимата,
които не противоречат на гласните и писмени доказателства събрани в
досъдебното производство.
Предвид изложеното съдът приема от правна страна следното: Подсъдимата
СН. ИВ. К. е осъществила състава на престъплението по 183,ал.4, във вр. с
ал. І във вр. с чл.28,ал.1 от НК, като за времето от 6 .11. 2020г. до
6.07.2021г. в гр.Г.Т., при условията на повторност, след като е бил осъдена с
Решение №69/2018г. по гр. дело № 157/2018г. на РС Г.Т., в сила от
24.07.2018г., да издържа свой низходящ- И.О. Д., роден на
24.11.2007г.,ЕГН ********** чрез законен представител- лице полагащо
заместваща грижа и негова баба АНК. Д. Г. ЕГН **********, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 10, 8 месечни вноски по 180- лв. месечно, общо за сумата от 1 944, 00
лв.
Деянието е извършено в срока по чл.30 от НК, поради което се квалифицира
като повторност.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от Семейния кодекс / СК /, родителите
са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите /по аргумент за противното от чл.143, ал.4 от СК/.
2

Това означава, че за инкриминирания период подсъдимата, след като е била
осъдена с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.183,ал.1 от
НК, не е изпълнявала своите задължения на родител, от които не може да
бъде освободена, дори да няма доходи. За горепосочения период подсъдимата
не е заплатила нито една от дължимите ежемесечни издръжки за детето си,
като през цялото това време за всичките негови потребности се е грижила
АНК. Д. Г.. Задължението на родителя за издръжка на низходящи е
приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е
основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-
важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана
с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната
изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим
на задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най-обременителното за един
длъжник е задължението му, което като не изпълни влече след себе си
наказателна отговорност.
За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.І във вр. с ал. 4 от НК е
необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл.183 от НК
е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.
Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък
деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при
хипотезите посочени в Семейния кодекс.
Субект на престъплението е подсъдимата. Престъплението е извършено
умишлено. Подсъдимата К. е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е
допускала настъпването им. Родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи,
даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Подсъдимата е
знаела, от една страна, че като не изпълнява своите задължения по изплащане
на издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от друга, не е
имала воля да заплати задължението си, които безпротиворечиво се установи
по-горе.
В разпоредбата на чл.183, ал.4 във вр с ал.І от НК е предвидено наказание до
две години лишаване от свобода или пробация, както и обществено
3

порицание.
Поради това, че същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди
на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася.
Издръжката следи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на
което е присъдена. По тези съображения съдебната практика приема, че тя е
изискуема от началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква
неговото изтичане.
От субективна страна деянията са извършени умишлено, при условията на
пряк умисъл. Това е така, защото деецът предвижда неизбежно
неблагоприятните последици от противоправното си поведение, предвиждала
е и е искала настъпването на общественоопасните последици. Налице е
умисъл на дееца, тъй като при осъществяването на престъпното деяние
последният е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от
тази дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. Осъзнавала
е факта на влезлите в сила решения по гражданското дело, както и
произтичащото от него задължение за изплащане на издръжка, но въпреки
това не е престирала това свое задължение. От друга страна се събраха
безспорни доказателства за обективната възможност деецът да заплаща
присъдените издръжки.
Вредни последици има всяко престъпление. Всяко престъпно деяние като
обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на престъплението.
Причините и условията, способствали за извършване на престъплението, са
ниското правно съзнание на дееца, демонстрираното нежелание да се
съобрази с установените по силата на съдебното решение свои задължения,
както и следва да се търсят в липсата на родителска отговорност у
подсъдимата.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, съдът съобрази следните обстоятелства: В случая
като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха обществената опасност на
престъплението с оглед на неплащане на повечето от дължимите вноски и
миналото осъждане на подсъдимата за същото престъпление. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът намира липса на данни за водени
срещу подсъдимата наказателни производства, добри характеристични данни,
поради което съдът наложи минималното наказание от три месеца лишаване
от свобода, както и обществено порицание, което да се изпълни чрез
публикация в местния печат.
С оглед обстоятелствата, че на подсъдимата и било наложено наказание
пробация и предвид разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК съдът намира, че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимата, не е необходимо да бъде изтърпяно наказанието лишаване от
свобода, поради което отложи изтърпяването на наказанието лишаване от
4

свобода за изпитателен срок от три години.
Предявеният граждански иск срещу подсъдимата за претърпени с деянието
имуществени вреди е основателен и доказан по размер, съгласно оценъчната
експертиза по делото. Нанесените с деянието имуществени вреди са в пряко
причинно-следствена връзка, поради което гражданската претенция е
уважена, както е предявена.
На основание чл. 189 от НПК подсъдимата С.К. е осъдена да заплати
сторените по делото разноски, както и държавна такса при уважаването на
гражданския иск.

Районен Съдия:

5

Номер на акта:	2
Дата:	1 февруари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия:	Динко Минчев Динков

Дело:	20213220200213
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 октомври 2021 г.

Присъда по дело №213/2021 на Районен съд - Генерал Тошево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите