Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 857 от 22.10.2010 год. по гр.д. № 4337/2009 год. ВТРС е приел за установено по отношение на В. К. В. от гр.В.Т.,че дължи на „Б. Д.”Е. –С.,район О.,ул.”М.”,№19,сумите от 2754,47 лв. – главница,205,02 лв.-договорена лихва за периода от 25.04.2008 год. – до 01.10.2008 год.,представляващи задължение по договор за кредит от 26.04.2007 год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 02.10.2008 год. до окончателното изплащане за задължението ,за което е издадена заповед за изпълнение № 1633 от 14.10.2008 год. по Ч.Гр.д. № .../2008 год. по описа на ВТРС.Отхвърлил е иска на„Б. Д.”Е. –С. против В. К. В. в частта за установяване съществуване на вземането за договорна лихва по договор за кредит от 26.04.2007 год. – за периода от 25.122007 год. - до 24.04.2008 год. като неоснователен.Осъдил е В. К. В. да заплати на „Б. Д.”Е. –С. разноски в размер на 456,75 лв. Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника .Жали се решението в частта,в която е прието,че вземането съществува и в частта за разноските.Навеждат се доводи за недопустимост,неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.Релевира следните оплаквания:решението е недопустимо- същото било постановено по недопустим иск по чÙ.422 ГПК.Липсвала идентичност в основанието на предявеното парично вземане в заповедното производство по Ч.Гр.д. № ../2008 год. на ВТРС и основанията на претенцията предмет на исковото производство.За да бъдел налице редовен и допустим иск на вземане по чл.422 ГПК,за която е издадена заповед за изпълнение,оспорена от длъжника,то искът трябва да има за предмет същото вземане,за което е заявено издаването на заповед за изпълнение,за да може да се провери дали това е така,трябва предварително да са известни обстоятелствата,на които се основава за явлението за издаване на заповед и тези обстоятелства да съвпадат напълно.В случая бил предявен самостоятелен установителен иск ,от чието установяване банката нямала правен интерес.Вместо да върне исковата молба и прекрати производството по делото съдът е разгледал иска по чл.422 ГПК и постановил недопустимо решение.На следващо място обжалваното решение било неправилно,т.к. първоинстанционният съд приел за установени обстоятелства,за които не са налице доказателства по делото.Първоинстанционният съд не съобразил правилно разпоредбата на чл.147 ЗЗД,изключваща отговорността му като поръчител по Договора за банков кредит от 26.04.2007 год. Моли въззивния съд да обезсили,респ.да отмени решението на първата инстанция в обжалваната част,като прекрати производството по делото или да отхвърли предявения иск. Във въззивната инстанция жалбата се поддържа лично. В законовия срок отговор на въззивната жалба не е постъпил от въззиваемата Б.. В с.з. банката се представлява от процесуалния представител.С довод за неоснователност моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК ,във вр.чл.415 ГПК. Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По наведеното оплакване за недопустимост на предявения установителен иск по чл.422 ГПК с твърдения,че Заповед за незабавно изпълнение № ...от 14.10.2008 год. по Ч.Гр.д. № .../2008 год. ВТРС е издадена на основание чл.417,т.2 от ГПК,а предявеният установителен иск по чл.422 ГПК е предявен на друго основание След като заповедта и установителния иск имат за предмет различно вземане,то специалният установителен иск по чл.422 ГПК е недопустим. Наведените твърдения за недопустимост на иска са неоснователни.Заповедното производство е образувано на основание чл.417,т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги ,с което е установено вземане на Банката,изрично посочено в т.12 от Заявление Вх.№ 6296/02.08.02.10.2008 год.Представеното извлечение от счетоводните книги за с/ка 13878741 по Договор за кредит от 26.04.2007 год. от 02.10.2008 год. пълно и точно отразява дължимостта на сумите.В него изрично и посочено,че жалбоподателят В. е поръчител.Представен е и договорът за кредит ,подписан на всяка страница от поръчителя,в това му качество.В счетоводното извлечение е посочено,че кредитът е в забава 182 дни.В заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК се посочват само изпълнителните основания.И съдът проверява само дали е годно изпълнително основание и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.Видно от исковата молба ищецът претендира съдебно установяване съществуването на вземането си спрямо ответника в качеството му на поръчител поради неплащане да кредита от кредитополучателя на сума в размер на 2 959,49 лв.В т.15.4 от Договора за кредит от 26.04.2007 год. изрично е договорено,че поръчителят се задължава по т.15.1.б.б”б” и б.”в” включително да погасява кредита. По изложените съображение оплакването,че съдът се е произнесъл по непредявен иск се явява неоснователно.И в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и в исковата молба ищецът се е позовал на едни и същи факти.Налице е идентичност в основанието ,страните и размера на претенциите посочени в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и исковата молба – договор за кредит,извлечение от счетоводните книги на банката ,поради което специалният установителен иск е допустим.По направеното оплакване за липса на представителна власт.Оплакването е неоснователно.Въззивният съд споделя изложените съображения на първата инстанция.По делото липсват доказателства за представителната власт на служителите действащи от името на банката –кредитор при сключване на процесния договор.В случая липсва противопоставяне от страна на ръководството на банката за извършените договорености ,което сочи на валидно обвързване от нейна страна относно действието на договора.Въз основа на този договор между банката и жалбоподателя – ответник са възникнали правоотношения,по силата на които и съгласно т.26 и т.15.4 от договора В. се е се е задължил да отговаря солидарно с длъжника за неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. По направеното оплакване,че решението е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон.Договорът за кредит е разрешен на 27.04.2007 год. с краен падеж 25.04.2010 год.Съгласно договора,кредитът се отчита по индивидуална заемна сметка,като средствата по него се предоставят за усвояване на кредита чрез прехвърляне на необходимата сума за закупуване на стоки от 4 000 лв. от заемната в разплащателната сметка на кредитополучателя.На 27.04.2007 год. кредитополучателят е отправил искане до банката за усвояване на кредита,чрез прехвърляне на необходимата сума за закупуване на стоки в размер на 4 000 лв. от заемната в разплащателната сметка.В искането изрично е посочено,че усвояването на средствата,ще се извършва чрез нареждане разписка.Издадено е инспекторско нареждане от същата дата,по силата на което сумата е преведена по разплащателната сметка на ”К. 2001 –К. П.”.За извършения превод на сумата от 4 000 лв. е съставена операционна бележка от 27.04.2007 год. като е дебитирана заемната и кредитирана разплащателната с/ка на .От заключението на вещото лицесе установява,че кредитополучателят е погасил изцяло дължимите месечни вноски по договора за периода от 25.05.2007 год. до 25.04.2008 год.С последната вноска е погасена изцяло дължимата лихва по погасителната вноска и част от дължимата главница.,от които просрочената главница е в претендирания размер.Заключението на вещото лице е оспорено от длъжника с твърдения,че същото е некомпетентно и пристрастно изготвено.За въззивника е съществувала правна възможност да поиска от съда изготвяне на друга експертиза,което не е сторил.Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице ,т.к. с него е даден отговор на поставените от съда въпроси.По направеното оплакване за предсрочната изискуемост на вземането.В т.21 ,б.”б” от Договора страните са договорили,че кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем „при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и /или главница”.Предсрочната изискуемост е предоставена като право на кредитора ,от която той може да се възползва,ако пожелае при сбъдване на визираните в т.21 условия.По делото е установено ,че кредиторът е в забава 180 дни и банката е обявила договора за предсрочно изискуем.От приложените доказателства се установява,че решението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е връчено на ответника – поръчител на 07.08.2008 год.,след като не са намерени съдлъжниците.Съгласно чл.26 от Договора поръчителят отговаря с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на неговите задължения по договора,като изрично се задължава по т.15.1.б.”б” и б”в” - да погасява кредита при условията на договора и погасителния план и да гарантира вземането на кредитора.В правото на кредитора е да обяви предсрочна изискуемост на кредита.Последният се е възползвал от това свое право ,след забава в плащането по кредита от 180 дни ,като е насочил вземането към поръчителя съобразно поетите задължение с договора за поръчителсто и чл.15.т.4 от Договора. По направеното оплакване ,че първоинстанционният съд не съобразил правилно разпоредбата на чл.147 от ЗЗД изключваща отговорността на поръчителя по Договора за банков кредит от 26.04.2008 год.Това оплакване е неоснователно по следните съображения: Съгласно чл.21 от Договора за банков кредит предсрочната изискуемост не настъпва автоматично,обусловена е от обективно неизпълнение на задълженията по договора и от преценката на кредитора едностранно да упражни правото си да направи договора предсрочно изискуем.Изложеното изключва твърдяното бездействие от страна на кредитора по смисъла на чл.147,ал.1 ЗЗД,което да доведе прекратяване на договора за поръчителство.И това е така защото волеизявлението за упражняване на правото на кредитора да направи договора предсрочно изискуем следва да бъде получено и от останалите страни по договора.Същите не са намерени.Такова волеизявление от страна на кредитора не е налице към момента на забавата на кредитора.Направено е с действието на банката до поръчителя да изпълни задължението на кредитополучателя,в качеството си на поръчител.Началният момент на 6-месечния срок по чл.147,ал.1 ЗЗД е започнал да тече на 07.08.2008 год./л.12 / В чл.422,ал.1 ГПК законът е разпоредил ,че искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в съда на 02.10.2008 год..По изложените съображения оплакването се явява неоснователно. С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния,поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. На основание чл.280,ал.2 ГПК решението неподлежи на касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивния съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ...от 22.10.2010 год. по гр.д. № ....по описа за 2009 год. на Великотърновския районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |