№ 2382
гр. Бургас, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20242120104186 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Гаранционен
фонд, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“ №2, ет.4, представляван от Изпълнителните директори М. К. и С.
С., съдебен адрес в гр.Бургас, ***, чрез адв.П.Ч., с искане за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника А. С.
Х., ЕГН **********, адрес в ***, че в полза на ищеца съществува вземане в
размер на 1349,99 лева, представляващо възстановеното от ГФ обезщетение
по претенция №***/01.07.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума, за които суми има
издадена по ч.гр.д.№***/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №*** от 18.03.2024 г.
Твърди се в исковата молба, че на 09.06.2018 г., на територията на Германия
настъпило ПТП с участието на МПС – л.а., марка „***“ с рег.№***,
управляван от ответника А. С. Х., без сключена задължителна застраховка ГО,
както и че при управление на автомобила ответникът губи контрол над
управляваното МПС и се удря в крайпътно дърво и храсти предпазна ограда.
Ищецът твърди, че на основание чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането
и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове
1
от 29.04.2002 г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС) възстановил изплатената от НББАЗ на Националното Бюро на
Германия по претенция №***/01.07.2019 г. сума в размер на 1349,99 лева,
както и че поканил ответника да възстанови изплатената сума, но и към
момента не го е сторил. Правният си интерес ищецът обосновава с
обстоятелствата, че за процесните вземания е издадена от Районен съд –
Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
В подкрепа на иска ангажира доказателства, претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначеният му от съда особен
представител депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва
иска с твърдението, че липсват доказателства дали за управлявания от
ответника лек автомобил не е имало сключена застраховка в Германия, както и
дали ПТП е настъпило по вина на последния. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Ангажира доказателства.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения установителен иск е по
чл.422 от ГПК, вр.чл.559, ал.3 от КЗ и чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№***/2024 г. по описа на
РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че е образувано по
заявление на Гаранционен фонд и въз основа на него има издадена на
18.03.2024 г. Заповед №*** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, с която е разпоредено ответникът, в качеството му на длъжник да
заплати на кредитора сумата от 1349,99 лева, представляваща изплатено по
претенция с №***/01.07.2019 г. обезщетение, изплатено на Националното
бюро на Гармания за причинените при управлението на лек автомобил, марка
„***“, рег.№***, без сключена за него застраховка „ГО“ имуществени вреди
на дърво, в резултат на ПТП, станало в Германия на 09.06.2018 г. по вина на
Х., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението на 15.03.2024 г. до изплащане на вземането.
Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано
производството по гражданско дело №4186 по описа на Бургаския районен
съд за 2024 г., против длъжника в заповедното производство е подадена в
2
едномесечния срок от уведомяването, от лице, легитимирано да предяви иск,
поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е под 25 000 лева,
поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд,
като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от
установяване по отношение на длъжника със сила на присъдено нещо
вземанията за главница и законна лихва.
Не е спорно по делото, че на 09.06.2018 г., на територията на Германия,
гр.Майнбург, е настъпило ПТП с автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег.
№***, управляван от ответника А. Х., за което свидетелства и приетото като
доказателство Уведомление за щета на полицейски инспекторат Майнбург в
превод на български език. От съдържанието му се установяват механизма на
ПТП, причинените в резултат на него вреди и причинно-следствената връзка
между причинените вреди и поведението на ответника и в тази връзка е
посочено, че управляваният от ответника Х. лек автомобил е напуснал
пътното платно надясно, в резултат на което причинил увреждания на дърво,
храсти. Посочено е още, че застрахователят е неизвестен. По делото няма
данни за наличие на друг участник в произшествието, поради което и съдът
приема, че се касае за самостоятелно ПТП, вина за което има водачът на
автомобила. Видно от приетата като доказателство по делото справка от
базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, към датата
на произшествието за процесния автомобил с рег.№*** няма сключена
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Представени са писмени доказателства в превод на български език, от
съдържанието на които се установява, че ищецът Гаранционен фонд е
възстановил изплатеното от Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи /НББА3/ на Национално бюро на Германия обезщетение за
причинените в резултат на това ПТП имуществени вреди в общ размер на
1349,99 лева по претенция №***/01.07.2019 г. В този смисъл по делото е
безспорно установено, че обезщетението е заплатено от НББАЗ и е
възстановено от Гаранционния фонд на НББАЗ в претендирания размер, който
включва и разходи в размер на 476,54 лева. Установено е също така, че ищецът
е отправил регресна покана до ответника за заплащане на сумата и същата е
получена на 08.12.2023 г., но плащане не е последвало и не е налице такова и
към настоящия момент на разглеждане на делото.
3
За уважаване на регресен иск с правно основание чл.559, ал.3 от КЗ спрямо
прекия причинител е необходимо установяване на следните кумулативно
изискуеми предпоставки: възникване на застрахователно събитие на
територията на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се
намира на територията на Република България, липса към датата на събитието
на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност",
причинени в пряка причинно-следствена връзка с виновно поведение на
ответника вреди и техния размер, изплатено обезщетение на увреденото лице
от компенсационен орган на другата държава членка, възстановяване по
силата на международен договор, респ. споразумение, на изплатените суми на
този орган от НББАЗ и възстановяване на НББАЗ на изплатените суми от
Гаранционен фонд. При наличието на горепосочените предпоставки
Гаранционен фонд се суброгира в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и
изплащането му.
В настоящия случай възникването на застрахователно събитие на
територията на друга държава членка не е спорен по делото факт и е
установен с приетото като доказателство Уведомление за щета. Доколкото
приложение намира разпоредбата на чл.4, т.1 от Регламент /Е0/ №864/2007 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2008 година /"Рим ІІ"/,
според която ако не е предвидено друго, приложимото право към
извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава
е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват преките последици от този факт, то приложимо е немското право
относно реда за констатиране на ПТП. Виновният водач на МПС е български
гражданин, управлявал превозно средство, регистрирано и обачайно
намиращо се на територията на Република България и същият не е разполагал
с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не
се представя и такава, сключена в Германия, поради което и
компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието,
е обезщетила увреденото лице – община Майнбург за вредите, което от своя
страна е задължило НББАЗ като местен компенсационен орган да възстанови
на чуждия компенсационен орган изплатените суми, респ. от това е
възникнало задължението на ищеца да заплати на НББАЗ сума в размер на
4
1349,99 лева. Съобразно изричните разпоредби на чл.516, ал.7, вр.чл.517, ал.3
от КЗ, компенсационният орган няма право да прави преценка по същество и
функциите му се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат
на обективно установяване, като дейността му се ограничава до проверка дали
е отправена претенция за обезщетение по установения срок и в предвидените
срокове.
За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените
споразумения между компенсационните органи на страните-членки, като
определянето му е единствено в компетентността на страната, където е
настъпило процесното ПТП, в случая Германия. На компенсиране подлежат
както изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на
имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни
услуги, както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в
компенсацията страни. Стойността на възстановителния ремонт следва да се
определи по цените в държавата, където е извършен, в случая Германия, като в
процесния случай същата се установява от събрания по делото доказателствен
материал и е в размер на 446,59 Евро.
По изложените доводи и съображения, съдът намира, че ищецът
Гаранционен фонд установи всички предпоставки, необходими за уважаване в
пълен размер на предявената от него претенция за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 1349,99 лева,
представляваща възстановеното от него обезщетение по щета №***/2019 г.
Що се отнася до възражението на ответника за погасяване на задължението
вследствие на изтекла давност, съдът намира същото за неоснователно, тъй
като се погасява с изтичане на общия петгодишен давностен срок. Последният
започва да тече от датата на възстановяване от страна на Гаранционен фонд на
заплатеното от НББАЗ обезщетение, което в настоящия случай е осъществено
на 10.06.2019 г. Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК –
14.03.2024 г. давностния срок не е изтекъл.
По посочените съображения предявеният регресен иск следва да бъде
уважен в цялост, като доказан по основание и размер.
С оглед основателността на предявения главен иск, основателна е и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва, считано от
5
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 14.03.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, които са в общ размер на 246,99 лева,
съгласно списъка по чл.80 от ГПК.
Съдът съобразява и тълкувателната практика на ВКС и присъжда в тежест
на ответника и направените от ищеца разноски в заповедното производство в
размер на 26,99 лева за платена държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на основание чл.422 от ГПК, че ответникът А. С.
Х., ЕГН **********, адрес в ***, дължи на ищеца Гаранционен фонд, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.4, представляван от Изпълнителните директори М. К. и С. С., сумата от
1349,99 лева, представляваща възстановеното от ГФ обезщетение по
претенция №***/01.07.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума, за която сума има
издадена по ч.гр.д.№***/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас Зповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №*** от 18.03.2024 г.
ОСЪЖДА А. С. Х., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати на ищеца
Гаранционен фонд, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван от Изпълнителните
директори М. К. и С. С., сумата от 246,99 лева, представляваща направените в
исковото производство разноски и сумата от 26,99 лева, представляваща
направените в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6