РЕШЕНИЕ
№ 10007
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20211110131301 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото съдът намира следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на ЕЛ. Г. Б., ЕГН **********, срещу Г. Т. Б., ЕГН **********, която
се поддържа и в съдебно заседание (производството по делото в частта относно търсената
защита от домашно насилие по отношение на малолетния А.Б. Джаникян, ЕГН **********,
е прекратено с влязло в сила на 15.06.2021 г. определение № 599/04.06.2021 г. – л. 12 от
делото). Твърди се, че ответницата по молбата е осъществила акт на домашно насилие
спрямо молителката на 06.05.2021 г. Претендират се разноски.
Ответницата взима становище по делото, като не оспорва, че на процесната дата
страните са се намирали на адреса, на който живеят. Счита, че не е осъществен акт на
домашно насилие. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните фактически и правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответницата е вуйна на молителката и безспорно попада сред лицата, срещу които
може да се твърди защита- чл. 3, т. 7 ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за вербална агресия и
осъществено, физическо и емоционално насилие спрямо молителката.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения на страните обстоятелствата, че ответницата е вуйна на молителката, както и че
на 06.05.2021 г., около 11:30-12:00 часа, страните са се намирали на адреса, на който живеят:
1
гр. София, ул. „Живата вода“ № 7, като на адреса по същото време са присъствали лице от
мъжки пол, повикано от ответницата, синът на молителката и внучката на ответницата,
последните двама - малолетни (л. 58 от делото).
По делото са представени писмени доказателства - декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 5
от делото), лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 065067 от 06.05.2021 г. (л. 25 от делото),
пр.пр. № 25463/2021 г. по описа на СРП (л. 96– 113 и л. 146-162 от делото), справка от
Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Национална система 112“ (л. 172 от
делото).
Други релевантни към спора писмени доказателства не са представени.
В представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е описан подробно
твърдения акт на домашно насилие по същия начин, по който са изложени и твърденията в
сезиращата съда молба за защита. Същата обаче е обявена от закона за достатъчно
доказателство, единствено когато по делото няма други доказателства. В случая обаче на
описаните действия на процесната дата са присъствали свидетели – малолетния син на
молителката и малолетната внучка на ответницата. Предвид изложеното декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не следва да се ползва от доказателствената стойност, придадена й от чл.
13, ал. 3 ЗЗДН, като следва да бъде проведено пълно и главно доказване на твърдените
актове на насилие.
Съдът цени показанията на разпитания по делото св. Димитрина Апостолова-Цветкова
в частта относно обстоятелствата, че на 06.05.2021 г. около 15:30-16:00 часа молителката
заедно със сина й отишли в дома на свидетелката, както и че и двамата били разстроени и са
се разплакали пред нея, като в останалата им част не ги кредитира, тъй като свидетелката
възпроизвежда факти и обстоятелства, които не е възприела непосредствено.
Съдът цени показанията на разпитания по делото св. Момчил Добрев в частта относно
обстоятелството, че на процесната дата е провел телефонен разговор с ответницата, а по-
късно през деня отишъл в дома на ответницата и е забелязал червени петна по слепоочията
на последната, като в останалата им част не ги кредитира, тъй като свидетелят
възпроизвежда факти и обстоятелства, които не е възприел непосредствено.
Показанията на свидетеля Венцислав Баков, които съдът прецени по реда на чл. 172
ГПК, намира за кореспондиращи със събраните по делото доказателства и логични в частта
относно обстоятелството, че на процесната дата от ответницата по делото е научил за
спречкването между страните, както и че след като отишъл при майка си забелязал червени
петна по слепоочията на същата, а в останалата им част не ги кредитира, тъй като
свидетелят възпроизвежда факти и обстоятелства, които не е възприел непосредствено.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото безспорно се установява, както от
събраните гласни доказателствени средства, така и предвид отделените като безспорни по
делото обстоятелства, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на битови и междуличностни противоречия. Извършването на
процесния акт на домашно насилие от страна на ответницата спрямо молителката обаче по
делото не беше установен. Това е така, доколкото нито един от разпитаните по делото трима
свидетели не е очевидец на процесния акт на насилие. Всички те са възприели последици от
възникнал между страните скандал, но не установяват дали на процесната дата ответницата
е извършила акт на домашно насилие под формата на физическо, психическо или
емоционално такова. Съдът е указал на молителката, че у нея е доказателствената тежест
при пълно и главно доказване да установи твърдения акт на домашно насилие по време,
място, начин на извършване, както и авторството му. Съдът съобрази, че на процесния акт
на насилие безспорно /отделено и от съда като безспорно между страните обстоятелство/ са
присъствали очевидци – както се посочи по-горе, това са малолетният син на молителката и
малолетната внучка на ответницата. Същите, макар и малолетни, могат да имат
процесуалното качество на свидетели и да бъдат разпитани като такива от съда
2
/обстоятелството, че са недееспособни, се съобразява от съда при преценката на показанията
им, но не отнема способността им да бъдат свидетели – вж. „Българско гражданско
процесуално право“, Ж.Сталев, А.Мингова, В. Попова, Р. Иванова, Осмо издание, София
2006, Сиела-Софт енд паблишинг, стр. 296/. В случая обаче е поискано единствено
изслушване на малолетното дете А.Б. Джаникян, ЕГН **********, по реда на чл. 15 ЗЗакрД,
което е оставено без уважение доколкото производството по делото в частта по отношение
на търсената защита за детето е прекратено с влязъл в сила съдебен акт, т.е. детето А.Б.
Джаникян, ЕГН **********, не е страна в процеса и не се засягат негови права и интереси,
което да предполага необходимост от неговото изслушване. Разпит като свидетели на
присъствалите на процесния акт на домашно насилие свидетели не е поискано в
производството, а такива безспорно са присъствали.
Следва да се има предвид, че мерките за защита от домашно насилие, макар и да не
представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие
на безспорно установени актове на домашно насилие, каквито в настоящия случай не са
налице.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение,
като неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на
молителя против ответника.
По отношение разноските за делото
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни. С
оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, молителката дължи направените от
ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 (хиляда) лева (л. 45
от делото).
При този изход на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд и държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЕЛ. Г. Б., ЕГН **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу Г. Т. Б., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение
на ответницата да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН ЕЛ. Г. Б., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН ЕЛ. Г. Б., ЕГН **********, да заплати на Г.
Т. Б., ЕГН **********, ЕГН **********, разноски в размер на 1000,00 (хиляда) лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3