РЕШЕНИЕ №
14.04.2021г., гр.Разград
Разградски окръжен съд
На двадесет
и четвърти март, две хиляди и двадесет и
първа година
В открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Секретар Дияна Георгиева
Като разгледа
докладваното от съдията В.Димитрова т.дело
№36 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба, подадена от Р.П.А. ***, чрез
пълномощник адв.Стоян Димитров от АК-Разград, посочен
и като съдебен адресат против ЗК”Лев Инс“АД със
седалище гр.София, ЕИК ********* на правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на
300 000 лева, изразяващи се
в претърпени болки и страдания вследствие загубата на дъщеря й, П А. П, починала
на 29.03.2017 г., в резултат на ПТП, настъпило
на същата дата, причинено от
лице, което има сключена застраховка “Гражданска отговорност“ със
застрахователното дружество- ответник. Претендира се заплащане и на имуществени
вреди в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
във връзка със заявяване на застрахователната претенция пред ответника, както и
законна лихва върху исковите суми, с различен начален момент, съответно за
неимуществените вреди, считано от деня на увреждането, а за имуществените,
считано от 31.01.2019г., съгласно чл.493, ал.1, т.4 от КЗ.Заявена е претенция
за разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба
се излагат твърдения, че ищцата е наследник по закон на нейната дъщеря П А. П, починала на 29.03.2017г.; изключително близките отношения между
майка и дъщеря, внезапната и нелепа смърт на която на 34 години, довели до търпените от нея
ищцата неописуеми болки и страдания, непреходни такива, които
ще останат за цял живот.
Сочи се на това, че смъртта на дъщерята
на ищцата е настъпила при
ПТП, причинено по непредпазливост и по изключителна вина на водача на л. а.
"Мерцедес- Спринтер 210Д" с ДК№Н 8230 АХ, застрахован
при ответника, по отношение на когото е налице влязла в сила присъда.
Ответната в производството страна ЗК "ЛЕВ
ИНС" АД е депозирала
отговори на исковата молба, като заявява становище за допустимост на
предявените искове, при
проведена процедура по чл.
429, ал. 3 от
КЗ и наличие на
валидна към дата на процесното ПТП застраховка
"Гражданска отговорност". Оспорва изцяло
претенцията за лихви, поради недължимост на вземането
за главницата.
В условия на евентуалност въвежда
възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалата при ПТП, дъщеря на ищцата,
поради това, че е пътувала в пострадалия лек автомобил без предпазен колан, в
нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, към момента на инцидента и с
това си поведение е допринесла в
значителна степен за настъпване на травмите, довели до летален край при
настъпване на произшествието. Прави своевременно искане, на осн.чл.219
от ГПК за привличането на И.Г.С., водач
на л. а.
"Мерцедес- Спринтер 210Д" с ДК№Н 8230 АХ,
като трето лице помагач.
Третото лице помагач, конституирано на страната на
ответника И.Г.С. не заявява по същество становище по предявените искове.
В с. з. ищцата, лично и чрез пълномощника си поддържа предявените искове, като по реда и в срока на чл. 214
от ГПК прави изменение на
предявения иск за
неимуществени вреди като намалява искането си до размера на 220 000. 00 лв. Поддържа по основание и размер иска си за
обезщетяване на претендираните имуществени вреди. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 830, 00 лв.,
удостоверени с приложен по делото договор за правна помощ.
В заседанието по същество,
ответникът чрез пълномощник отправя искане за отхвърляне на предявените искове.Представя
писмени бележки, в които застъпва становище за завишеност
на претенцията за неимуществени вреди.Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, който от своя страна прави такова за тези претендирани от застрахователното дружество.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, с оглед твърденията
и становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Предявени са
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Същите
са допустими, предвид развилата се процедура,
предвидена в КЗ по сезиране на ответника със съответна застрахователна
претенция и изразено несъгласие от увреденото лице с размера на предложеното
обезщетение.
Ищцата е сезирала ответника на 01.02.2019г., чрез пълномощник със застрахователна претенция за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на 300 000 лева,вследствие
смъртта на нейната дъщеря, настъпила на 29.03.2017г., вследствие на ПТП,
причинено от водач, застрахован при дружеството.По образуваната при ответника застрахователна щета е определено от същия обезщетение за неимуществените вреди в
размер на 80 000 лева, с което същата не е била съгласна и съответно , то
не й е изплатено.В
хода на разглеждане на делото, въпреки неговото спиране по общо съгласие на
страните, последните не постигнаха спогодба за приключването му.
По отношение на иска за неимуществени вреди, съдът
съобрази следното:
Наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между третото лице помагач, водач на л. а. "Мерцедес- Спринтер
210Д" с ДК№Н 8230 АХ и застрахователното дружество ответник е
безспорно установено по делото.
Установява се също така, че с
Присъда от 27.11.2018г. по о
НОХД № ЗЗ/2018 по опис на ШОС, влязла в сила на 14.04.2020г.И.Г.С.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3б. "б" във вр. с
чл. 342, ал. от
НК и
осъден за това, че на 29. 03. 2017 г. при управление на л. а. "Мерцедес- Спринтер 210Д" с ДК№Н 8230 АХ по път Русе-Варна, в
нарушение на съответни
правила за движение, посочени в ЗДвП, е предприел непозволено и несъобразено с пътната обстановка
изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил, навлязъл в платно за
насрещно движение, ударил насрещно движещия се л. а. "Пежо 307" с
рег. № РР1ЗЗ0 АХ и причинил по непредпазливост причинил смъртта на две
лица-Звездомир Илиев, водач на пострадалия автомобил и пътуващата на седалката
до него,
дъщеря на ищцата П А.
П, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в съответен размер, което
следва да търпи и търпи ефективно.
Вещите лица по
назначената в производството комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза установяват и заключават,
че причината за смъртта на П П е развилият се
травматичен и хиповолемичен шок, след получена тежка
и несъвместима със живота травма, инерционна и механична, като последната е в
резултат от действието на твърди тъпи, тъпоръбести и
със заострен режещ ръб предмети, от навлезли към купето на л.а. „Пежо 307“,
деформирани детайли, отпред назад. Тя се
е возила в автомобила на предната седалка до шофьора с поставен предпазен колан,
предвид отварянето на предпазните въздушни възглавници.Налични по тялото са и
инерционни увреждания, от рязката промяна в скоростта на движение, след челното
и последващо
дясно странично последователно сблъскване на л.а. „Пежо 307“ с други две
МПС.
Съдът възприема така депозираното
заключение, като компетентно и обосновано.
За
установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди са допуснати и сочени гласни доказателства.
Според свидетеля Йордан Петков, първи братовчед на
съпруга на ищцата сочи, че същата , нейния съпруг и двете им дъщери живеели
заедно, докато П, първородната, завърши средното си образование.След това
дъщерята учила в гр.Пловдив и работела в предприятие по озеленяване в
гр.Разград.Отношенията между починалата и нейната майка били много близки, основани на обич и
привързаност, винаги двете били усмихнати.Този свидетел е придружавал майката в
болницата, в часовете след катастрофата и е видял рухването й, когато узнала,
че дъщеря й е починала.Преживяла много тежко загубата на дъщеря си, като вече в
нея нямало живецът и усмивката, които имала преди.Продължава да тъгува за
дъщеря си и да посещава гроба й.
Свидетелят Светлин Русев , колега на ищцата в ОДБХ
Разград я закарал до спешна помощ при вестта за катастрофата с дъщеря й.След
завръщането на ищцата на работа тя била коренно променен човек, от весела и
душа на компанията, станала много затворена, споделя ла, че животът й вече не е
същия, и че част пот нея си е отишла.Има впечатления от майката и дъщерята,
като счита, че същите са показвали любов и уважение.
Не е оборено изнесеното в исковата молба, че, приживе дъщерята на ищцата е била здрава, физически активна, трудолюбива и
амбициозна, жизнерадостна и всеотдайна в работата и близките си.За ангажираността й като общински съветник в ОС-Разград,сочат и показанията
на св.Петков и писмените доказателства в тази насока.Поведението и успехите й, били повод за радост и
гордост за нейната майка, ищцата. Към дата на смъртта си, П П е била 34
годишна, неомъжена,финансово обезпечена, живеела е заедно с
по-малката си сестра.
Внезапно и
трагично настъпилата смърт на първородната й дъщеря , повлияла изключително негативно на ищцата,
която продължава да изживява болката и страданието от загубата на своето дете.Няма
спор,че ищцата е в работоспособна възраст
и не се е нуждаела от финансова подкрепа от страна на своята дъщеря.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 432 от КЗ
и чл. 86 от ЗЗД.
По иска
за неимуществени вреди:
За да възникне отговорността на застрахователя,
следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ наличие на деликт при
съответното авторство, 2/ противоправност, 3/ вина, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя И.Г.С. и застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", ЗК
"ЛЕВ ИНС" АД, 5/
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността
на застрахователя, 6/ отправено писмена застрахователна претенция от увреденото лице до
застрахователя по чл. 380 от КЗ.
По въпросите, обхванати от разпоредбата на чл. 300 от ГПК, а именно и кой е
извършил деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, гражданският съд е обвързан от приетото с Присъдата
от 27.11.2018г. по НОХД № ЗЗ/2018
по опис на ШОС, влязла в сила на 14.04.2020г., с която И.Г.С. е
признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343, ал.
3б. "б" във вр. с чл. 342, ал.
от НК.
При
така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че ищццата е понесла тежко смъртта на своята дъщеря, била съсипана, променена, придобила
чувство за загуба на смисъл на живота, станала затворена, мълчалива.Въпреки
изминалото време от смъртта на дъщеря й,
тя не може да преодолее скръбта си от внезапната смърт на първородната си дъщеря.При
съобразяване на факта, че към момента на смъртта на нейната дъщеря, ищцата е била на 56 години – възраст, в
която все по-отчетливо започва да
изпитва нужда от подкрепата и съдействието на своите деца. От друга страна, с
оглед на данните , че установява, че ищцата е работоспособна, в добро
здравословно състояние, , като няма данни за финансова зависимост от починалата
й дъщеря, както и наличие на нужда към
датата на нейната смърт от
непосредствени лични грижи.Към момента на смъртта си П А. е била вече напълно
отраснала /на 34 години/, живеела е самостоятелно, имала е професионална и
обществена реализация.
При
съобразяване на горното, съдът намира,
че обезщетението за неимуществени вреди в полза на ищцата следва да бъде
определено съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, в обичайните граници за подобни случаи, съобразно установената съдебна
практика, и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а
именно – в размер на 160 000 лв., над
този размер искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат по чл. 51 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира
следното:
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да бъде намалено.Съпричиняването на вредата предполага наличието на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде, както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат. В настоящия случай не
се установява с действията си П П,
пътник в автомобила да е създала предпоставки за настъпване на вредите,
като в този смисъл съдът съобразява всички налични данни свързани с обстановката
и механизма на протичане на ПТП, предвид
на което приема за
недоказано наведеното от ответника възражение за съпричиняване.
Ищцата претендира
присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано
от 29.03.2017г., – датата на увреждането.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ. В случая моментът е изтичането на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 КЗ от предявяване на застрахователната претенция.Искането е
предявено пред застрахователя на 01.02.2019 г., тримесечният срок е изтекъл на 02.05.2019
г. и от 03.05.2019 г. се дължи законна лихва за забава върху определеното
обезщетение.
По иска за имуществени
вреди :
Същите се претендират в
размер на 600 лева и представляват заплатено адвокатско възнаграждение във
връзка със заявяване на застрахователната претенция пред ответника, като наред
с главницата се иска и присъждане на законна лихва, считано от 31.01.2019г.,
съгласно чл.493, ал.1, т.4 от КЗ.
Във връзка с
упълномощаването на адв.С.Димитров за изготвяне на
застрахователна претенция пред ответника по делото е представено надлежно
пълномощно, подписано от Р.А., с вписано
заплатено в брой на адвоката възнаграждение в размер на 600.00 лева.Така извършеното плащане, което не е пряка и
непосредствена последица от деликта, според този съд
подлежи на присъждане, тъй-като попада в
категорията разумно направени разходи във връзка с предявяване на претенцията,
чието възстановяване е в тежест на застрахователя – чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ , като по тези
съображения претенция на ищцата за осъждането на ответника за тази сума се
явява основателна, като същата следва да бъде присъдена, ведно със законната
лихва, считано от 01.02.2019г.до окончателното й заплащане, тъй като тази дата
е тази на която ответника е узнал за извършения от ищцата разход.
Страните претендират присъждане на
направените деловодни разноски.
Ищцата е представлявана от
упълномощен адвокат, на който е заплатено адвокатско възнаграждение в брой,
според представения договор за правна помощ, в
размер на 9 830.00 лв. При съобразяване, че в производството
са предявени два съединени оценими искове , съответно
в размер на 220 000 лева и 600.00 лева, съобразно Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира и с оглед
направеното възражение за прекомерност при съобразяване на чл.7 от Наредбата,
че за иска за имуществени вреди се дължи възнаграждение в размер на 300 лв., а
по този за неимуществени вреди, такова в размер на 5 930. 00 лв. или общо 6 230. 00 лв.За да уважи възражението
за прекомерност на ответната страна, съдът съобрази вида на търсената защита,
фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на страните.Предвид
степента на уважаване на иска в полза на ищцата следва да се присъдят разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 530.91
лв.
На
ответното дружество се следват разноски за процесуална защита, изчислени на
база отхвърлен материален интерес от 60 000 лева.Претендирани
са такива, както следва възнаграждение за един адвокат в размер на 3 000
лв., за заплащането на което са представени доказателства, както и 600.00
разходи в производството за експертиза.
В
случая заплатеното адвокатско възнаграждение е под минималният размер по горецитираната разпоредба на Наредба № 1/2004 г. върху
интерес от 220 000 лева, поради което не следва да бъде уважавано възражението
за прекомерност, направено от пълномощника на ищцата и редуциране на този
размер.Съобразно отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 981. 81 лева.
Ответникът
дължи в полза на окръжния съд заплащане на ДТ върху уважения размер на
исковете, а именно сумата 6 424 .00 лева.
Предвид изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
********* да заплати на Р.П.А.,
ЕГН ********** сумата от 160 000 лв. /сто и шестдесет хиляди лева/,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на дъщеря й,
П А. П, настъпила на 29.03.2017 г. при ПТП, причинено по вина на водач
на МПС , застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху така
присъдената сума, считано от 03.05. 2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
********* да заплати на Р.П.А.,
ЕГН ********** сумата от 600.00/шестотин/ лв.,
представляваща сторени разходи във връзка със заявяване на застрахователната
претенция по повод смъртта на нейната дъщеря, ведно със законната лихва,
считано от 01.02.2019г. до окончателното й заплащане..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска,
предявен от Р.П.А. за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над 160 000 лв. до предявения размер от 220 000 лв.,
както и претенцията за заплащане на лихва за забава от датата на увреждането 29.03.2017г. до 02.05. 2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗК
"ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК ********* да заплати в полза на РОС сумата 6 424.00
лева, представляваща
дължимата държавна такса върху цената на уважения иск.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2 от
ГПК ЗК
"ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК ********* да заплати на Р.П.А. разноски в размер на 4 530.91 лева,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78, ал.3 от ГПК Р.П.А. да заплати на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* разноски
в размер на 981. 81 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-Варна в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните и третото, подпомагащо ответното
дружество лице.
Съдия:
ДГ