№ 22
гр. Пловдив, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20225300900222 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът М. М. Г., ЕГН **********, от ****, чрез пълномощник адв.П. П., съдебен
адрес **** твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие на 28.04.2018 г. в
****. Твърди, че произшествието е причинено виновно от А. И. А., който при управление на
л.а. Опел Астра с рег.№**** е нарушил правилата за движение по пътищата – не се е
съобразил с интензивността на движението и с пресичащия на пешеходна пътека ищец и не
е намалил скоростта, в следствие на което е блъснал пешеходеца с автомобила си. Твърди,
че при произшествието са му причинени следните телесни повреди – компресионно
счупване на тялото на втори поясен прешлен, счупване на двата глезена на дясната
подбедрица, както и счупване на вътрешния глезен на лявата подбедрица. Отговорността и
вината на водача на МПС е установена със споразумение по н.о.х.д.№406/2021 г. на РС
Асеновград. Твърди се, че ищецът е откаран в тежко състояние в болнично заведение.
Описват се предприетите изследвания и манипулации по време на болничното и
последвалото домашно лечение. Описват се и търпените от ищеца болки и страдания.
Ищецът е изпитвал болки в двата крайника и в кръста, краката му са били гипсирани, а
движенията – ограничени за продължителен период от време. В продължение на 4 месеца
ищецът е бил на легло с произтичащите от това дискомфорт и необходимост от специални
грижи. В последствие ищецът е използвал патерици в продължение на около 6 месеца, а още
две години – бастун. Ищецът е провел рехабилитационни и раздвижващи процедури, които
са му причинили допълнителни болки и неудобства. Преди процесното ПТП същият е бил в
добро здраве, жизнен и подвижен и сам се е обслужвал в ежедневието си. Понастоящем
1
продължава да търпи физически и емоционален дискомфорт, който ще продължи до края на
жИ.та му. Произшествието е оказало траен негативен психологически ефект върху ищеца –
страхува се, че ще остане инвалидизиран до края на жИ.та си и ще бъде в тежест на
съпругата и децата си. Емоционалното разстройство, което е преживял след инцидента, е
прераснало в депресивно такова. По-нататък в исковата молба се твърди, че отговорността
на водача на процесното МПС е застрахована от ответника към датата на произшествието.
Във връзка с това ищецът е отправил извънсъдебна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер 90 000 лв. След разменена кореспонденция
застрахователят е изплатил на ищеца сумата 10 000 лв., която ищецът намира за
недостатъчна да овъзмезди претърпените от него вреди. Ето защо в исковата молба е
формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 80 000 лв.
(разликата между претендираните от застрахователя извънсъдебно и изплатените от него
средства) – обезщетение за неимуществени вреди от описаното застрахователно събитие,
ведно със законна лихва от 05.10.2021 г. (уточнение в съдебно заседание от 08.11.2022 г.) до
окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, оспорва исковете. Признава, че е сключен
договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите за посочения в исковата молба автомобил.
Оспорва механизма на произшествието, описан от ищеца, както и протИ.правния характер
на поведението на водача и неговата вина за настъпилия пътен инцидент. Възразява и по
размера на претендираното обезщетение, като го счита за необосновано и прекомерно
завишен. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца,
който, преди да предприеме пресичане на пътното платно, не се е убедил в липсата и на
други участници в движението и не е взел адекватни мерки за собствената си безопасност,
изскочил е внезапно на платното за движение, като е попаднал в т.нар.опасна зона за
спиране на водача на автомобила.
С допълнителна искова молба, подадена в срок, ищецът възразява да е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, като счита, че приложима в
случая е императивната норма на чл.119, ал.5 ЗДвП и развива подробни съображения в тази
насока.
С отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа общо направените в
първоначалния отговор възражения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, че на 28.04.2018 г. е посетено пътнотранспортно произшествие в ****, при което е
констатирано, че А. И. А., при движение с л.а.Опел Астра с рег.****, е блъснал ищеца,
фигуриращ в протокола като пешеходец, пресичал на пешеходна пътека тип „Зебра“.
Установява се, че с определение по н.о.х.д.№406/2021 г. на РС Асеновград, е
2
одобрено споразумение, с което А. И. А., роден на ****, е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.а), пр.ІІ във връзка с ал.1, б.б),
пр.ІІ във вр.с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 28.04.2018 г. в **** при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил Опел Астра с рег.****, е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2, чл.116 и чл.119, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, при което по непредпазлИ.ст е причинил на М. М. Г. три средни телесни повреди,
изразяващи се в компресионно счупване на тялото на втори поясен прешлен, счупване на
двата глезена на дясната подбедрица и счупване на вътрешния глезен на лявата подбедрица,
довели до трайно затрудняване движението на снагата, на долния десен и на долния ляв
крайник за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Няма спор и се установява от приложената по делото застрахователна полица, че за
управлявания от А. И. А. автомобил с рег.**** е сключен договор с ответното дружество за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие от
29.01.2018 г. до 29.01.2019 г.
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 05.10.2021 г.
(л.204 и л.205). С писмо от 26.11.2021 г. (на л.140) ответникът е уведомил ищеца, че за
преживените от него неимуществени вреди е определено застрахователно обезщетение в
размер 10 000 лв. Няма спор и се установява от приложеното на л.141 платежно нареждане,
че на 23.11.2021 г. ответникът е изплатил на ищеца сумата 10 000 лв. – обезщетение по щета
№0801-005835/2021-01.
От приложените по делото медицински документи се установява, че ищецът е
постъпил в болнично заведение на 28.04.2018 г. и е изписан на 01.05.2018 г. с диагноза
„травма на други интраабдоминални органи, без открита травма в корема. Компресионна
фрактура на L2. Фрактура на медиален малеолус на лява глезенна става“. В епикризата от
„УМБАЛ Св.Георги“ ЕАД е отразена извършена консултация с ортопед, при която
пациентът и близките му са отказали предложеното им оперативно лечение. Отразено е
също, че е извършен консултативен преглед от неврохирург и предложено на болния при
негово съгласие да постъпи в неврохирургия за лечение. В крайна сметка ищецът е
пролежал горепосочения период от време в Първа клиника по хирургия на болничното
заведение.
Счупванията на външен и вътрешен малеолус и на гръбначен прешлен са
констатирани от ортопед и на 04.05.2018 г., когато на ищеца е поставена гипсова
имобилизация, видно от амбулаторните листове на л.30 и л.31. От приложения на л.36
амбулаторен лист от 02.11.2018 г. се установява, че ищецът е провел 7-дневен
физиотерапевтичен курс по повод затруднено движение в дясна глезенна става, към който
момент същият се е придвижвал с помощно средство – патерица. Според амбулаторния лист
от 11.01.2019 г. (на л.38) след сваляне на гипса ищецът е с парализа на дясното ходило и
тежка пареза на лявото. Не може да ходи – самостоятелната походка е невъзможна. От
останалите амбулаторни листове се установява, че ищецът е посещавал медицински
специалисти на 30.07.2019 г., на 27.12.2019 г., на 27.02.2020 г. и на 20.07.2021 г. с
3
оплаквания от нестабилност в походката и при движение в областта на двете подбедрици,
както и от болезнени и ограничени движения в кръста и в двете глезенни стави. Видно от
амбулаторния листа на л.47, на 02.02.2021 г. на ищеца е поставена диагноза „Рецидивиращо
депресивно разстройство“ поради оплаквания от вътрешно напрежение, безспокойство,
безсъние и липса на настроение. От абмулаторния лист на л.211 се установява, че към
19.08.2022 г. ищецът е провел нов 7-дневен физиотерапевтичен курс по повод множеството
счупвания – с недостатъчен терапевтичен ефект, поради което е насочен към стационарна
физиотерапия и рехабилитация.
Изслушан по реда на чл.176 ГПК, ищецът признава, че преди да стъпи на
пешеходната пътека е видял да приближава МПС от ляво, което се е движело с висока
скорост, след което предприел пресичане.
Разпитани са като свидетели С. Б., А. А. и И. Г.. Св.Б. бил на отсрещния тротоар и
пресичал срещу ищеца, когато той пострадал. Свидетелят възприел ищеца едва след
настъпването на удара, тъй като се оглеждал за автомобили. След удара ищецът се намирал
паднал върху пешеходната пътека. Свидетелят не е възприел звук или следи от спирачки.
Пострадалият бил в съзнание, но изпитвал болка, глезените му били изкривени. Повикана
била линейка.
От показанията на св.А. (прекия причинител на произшествието) се установява, че
ударът е настъпил внезапно, преди него водачът не възприел ищеца. Произшествието се
случило през деня, при ясно време. Свидетелят не употребил спирачки. След удара
пешеходецът лежал на земята по гръб, на самата пешеходна пътека и се оплаквал от болки в
краката. Извикали „Бърза помощ“.
От показанията на св.Г. се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е
имал силни болки в краката, приет е бил в спешното отделение на УМБАЛ „Св.Георги“АД,
където бил прегледан на рентген и били установени процесните счупвания. На ищеца е била
предложена операция, която той и роднините му отказали. Още в болницата десният му
крак бил гипсиран. Направени били консултации с ортопед и неврохирург, които отново
предложили операция, чието естество било разяснено на роднините, но последните не били
съгласни на оперативни интервенции на този етап. Вътрешни увреждания били отхвърлени.
Ищецът бил откаран вкъщи със специален транспорт и на носилка, тъй като не можел да се
движи. По същия начин бил придвижван и на последващите медицински прегледи. Първите
70-80 дни ищецът бил на легло, като междувременно бил гипсиран и левият му крак. Гипсът
от двата крака бил свален на 54-я ден. Въпреки това движенията му били изключително
затруднени заради травмата в гръбнака. От дългото време, прекарано на легло, получил рани
по гърба, които трябвало да се третират с медикаменти. Първите опити за изправяне били
направени в края на м.юли – началото на м.август. Ищецът бил несигурен, макар и на
патерици поради общото отслабване на организма от залежаването. Периодът на
раздвижване продължил около половин година. Ищецът ползвал патерици 5-6 месеца, след
което преминал на бастун, който „хвърлил“ след повече от година и половина. През цялото
време, докато бил на легло и на количка, ищецът бил изцяло обслужван от близките си, като
4
се чувствал дискомфортно не само от това, но и от силните болки, които трудно понасял.
По-късно, докато се раздвижвал, отново ползвал чужда помощ. В период от около три
месеца след свалянето на гипса ищецът посетил различни специалисти, в т.ч.невролог и
кинезитерапевт. Провел рехабилитационни процедури, в т.ч. рехабилитатор го посещавал у
дома. Ежедневието му се променило напълно. Преди инцидента ищецът бил силен по
характер и духовит човек, имал спортен дух, а след травмите, които понесъл станал коренно
различен – настъпили психологически и депресивни промени и страдания, които били не
по-малки от физическите. И понастоящем ищецът не бил възстановен, оплаквал се от болки
в глезените и в кръста дори при минимални физически усилия, като например да изкачи
втория етаж до жилището си. Преди това водел жИ.т, изпълнен със социални контакти, бил
активен и жизнерадостен човек. Впоследствие станал апатичен и безизразен. До ден-днешен
походката му била несигурна и, независимо от климатичните промени, болките му
продължавали, поради което продължава да приема обезболяващи под форма на таблетки
или мехлеми. По предписание на лекарите предстояла хоспитализация в специализирана
болница за рехабилитация.
Прието е заключение на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, според което при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания – компресионно счупване на тялото на ІІ-ри лумбален прешлен, фрактура на
израстъците на двете глезенни стави и травми на други интраабдоминални органи.
Уврежданията е напълно възможно да са получени по начина, описан в исковата молба –
при ПТП като пешеходец. На ищеца е била причинена болка със силно изразен характер.
Болевите усещания са намалявали бавно с времето. Страданията на ищеца са били силно
изразени поради засягане на снагата и двата долни крайници и невъзможност за
придвижване, самообслужване и хигиенен режим. Интензивността на болката е била най-
силна непосредствено след травмата, след свалянето на гипсовите имобилизации и при
прохождането. При нормално протичане на оздравителния процес счупванията в лумбалната
област се възстановяват за 5-6 месеца, а уврежданията в областта на глезенните стави за
период от 4-5 месеца. При ищеца възстановяването е отнело по-продължителен период от
време поради многобройните придружаващи заболявания и възрастта му, както и поради
отказа от оперативно лечение. Понастоящем при лицето са установени ограничени,
болезнени движения в областта на кръста, скованост и ригидност на лумбалната
мускулатура, ограничена флексия на двете глезенни стави с 10 градуса, както и хипотрофия
на мускулатурата на долните крайници. Ударът с лекия автомобил е настъпил на пешеходна
пътека, на около 1,5 м. от тротоара. Счупването на глезените на двете подбедрици е
настъпило в резултат от последвало от удара усукване, а компресионното счупване на
тялото на втори поясен прешлен е настъпило при падане на тялото на пешеходеца на
пътната настилка. Скоростта на водача е била в рамките на разрешената за населеното място
– автомобилът се е движил с 23 км/ч. Водачът е могъл да избегне удара като спре преди
това, ако бе реагирал чрез задействане на спирачната система при навлизането на
пешеходеца на платното за движение. Единствената причина за настъпване на
произшествието се корени в поведението на водача на МПС, който в момента на навлизане
5
на ищеца на пътното платно е бил на около 13-14 м от него и е могъл своевременно да
реагира. Преди инцидента ищецът е бил в увредено общо здраве, но наличните при него
дегенеративни заболявания не допринасят за получените от него травми. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че в резултат от счупванията при ищеца са настъпили и
неврологични увреди. Фрактурата на долните крайници е била сериозна, т.к. е вътреставна и
е засегнат хрущял. Наложително е било да се извърши оперативно лечение чрез вкарване на
костен цимент в счупеното тяло. Пълно възстановяване при ищеца е невъзможно с оглед
съществуващите предходни заболявания. Дори при операция ищецът не би се възстановил
напълно предвид възрастта му и общото му състояние.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран
извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищеца в претендирания от него
размер. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за последния резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек
автомобил Опел Астра с рег.**** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по
силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: протИ.правно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между протИ.правното поведение и вредите, както и вина на прекия
6
причинител. В тази връзка следва да бъде съобразено споразумението по н.о.х.д.№406/2021
г. на РС Асеновград, което се приравнява на влязла в сила присъда. Присъдата съгласно
чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно горепосочените елементи –
протИ.правност на деянието, авторството на дееца и вината под форма на непредпазлИ.ст, а
така също и относно съставомерния елемент от престъплението, което е резултатно и
задължително изисква да е причинена телесна повреда – в конкретния случай са причинени
три средни телесни повреди, които се установяват и от експертизата по настоящото дело.
Присъдата е задължителна за гражданския съд и по отношение съставомерния елемент на
деянието – извършено на пешеходна пътека, както и относно наличието на причинно-
следствена връзка между протИ.правното поведение на делинквента и телесните
увреждания, която връзка също е обективен съставомерен елемент от престъпния състав.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедлИ.ст. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.)
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о.
В тази връзка, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че
ищецът е претърпял силни интензивни болки непосредствено след процесното
произшествие, като болевите усещания при него са отшумявали бавно и продължително.
Установява се, че поради комплексността на травматичното увреждане и засягането на
грабначния стълб в поясния му отдел и двата крака на ищеца, същият е бил прикован на
легло в продължение на тримесечен период от време, в рамките на който е бил безпомощен
– не е можел да се грижи сам за себе си, грижи за него са полагали близките му. През този
период от време жИ.тът му е бил съпътстван от болка и множество неудобства, в т.ч.
свързани с най-елементарните жизнени потребности, като хранене и поддържане на хигиена.
Двете му подбедрици са били гипсирани за повече от месец, а счупването в поясния отдел е
следвало да зарасне при спазване на стриктен леглови режим. Преди произшествието
ищецът, въпреки сравнително увреденото си общо здраве, е бил активен и социален човек,
не е имал необходимост от помощ и грижа. След това жИ.тът му е променен коренно.
Установява се, че прохождането при него е започнало трудно и е продължило дълго.
Мускулите му са хипотрофирали при залежаването. Налагало се е за период от близо година
и половина да ползва помощни средства – количка, патерици, бастун, както и през цялото
време чужда помощ. Налагало се е да посещава различни медицински специалисти с всички
трудности за него и семейството му, произтичащи от нуждата от придвижване, да провежда
лечение, макар и консервативно. Изпитвал е психологичен и емоционален стрес, прераснал
в рецидивиращо депресивно разстройство. Установява се, че ищецът е провел на два пъти
7
рехабилитация, което е причинило на същия допълнителни болки и неудобства. Установява
се, че понастоящем ищецът не е напълно възстановен и не може да се възстанови предвид
възрастта си. Продължава да изпитва несигурност в походката и болки в глезените и кръста.
Колкото до обстоятелството дали се е подложил на оперативно лечение или е отказал
такова, съдът намира, че същото няма значение за размера на преживените от ищеца
неимуществени вреди, тъй като оперативното лечение поначало е източник на допълнителни
негативни усещания – болки, неудобства и пр. С отказа от оперативно лечение ищецът е
спестил болките и страданията, следващи неизменно от операцията, и това компенсира
понесените от него болки и страдания във връзка с по-продължителния възстановителен
период. В крайна сметка според вещото лице, изготвило медицинската част на експертизата,
при ищеца пълно възстановяване не би настъпило със или без операция. Ето защо съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че с отказа от операция ищецът е
допринесъл за увеличения размер на вредите. Неоснователно е и възражението, че
състоянието на ищеца е такова и поради неизвършване на рехабилитация, тъй като от
доказателствата по делото – амбулаторни листове, справка от НОИ за проведено болнично и
извънболнично лечение, от свидетелските показания, както и от експертизата, се установява,
че рехабилитационни процедури са били провеждани. Самата рехабилитация води до
допълнителни вреди, тъй като е свързана с необходимост от придвижване до съответния
стационар, което при ищеца е било затруднено, с допълнителни болеви усещания и
дискомфорт. От заключението не е пределно ясно дали рехабилитацията би довела до
съкращаване на периода на възстановяване при ищеца с оглед възрастта и общото му
здравословно състояние, но със сигурност с извършването й вредите са увеличени, а не
обратното.
Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че справедлИ.то обезщетение за ищеца,
съобразно доказаните по делото болки и страдания и други морални вреди, които е
претърпял, както и съобразно общоприетите критерии за справедлИ.ст, съобразено и с
обществено-икономическите условия за жИ.т в страната, се свежда до сумата 80 000 лв.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира за
неоснователно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между протИ.правното поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В
конкретната хипотеза не се установява протИ.правно поведение на ищеца, не се установява
същият да е навлязъл внезапно на пътното платно, попадайки в т.нар.“опасна зона“ на
водача на МПС. В последния случай срещу него не би имало осъдителна присъда. Не е
нарушена разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, изискваща от пешеходците преди
навлизане на платното за движение да се съобразят с приближаващите пътни превозни
средства. Видно от заключението на приетата по делото експертиза, единствена причина за
процесното ПТП е протИ.правното поведение на св.А., който към момента на навлизане на
пешеходеца на платното за движение е могъл да реагира чрез своевременно задействане на
спирачната система. Последното ще рече, че пешеходецът е предприел пресичане при
възможност за безопасно такова и се е съобразил с приближаващото се превозно средство,
8
съответно последното е могло да намали скоростта, както е задължено при приближаване на
пешеходна пътека, и да спре, за да преминат стъпилите на нея пешеходци, още повече, че в
конкретния случай те са били не един, а двама. Споделят се и възраженията на ищеца в
насока на това, че приложимо е императивното правило на чл.119, ал.5 ЗДвП, според което
при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка
"пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за
движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие. Ето защо и дължимото обезщетение не следва да бъде
намалявано поради съпричиняване от страна на пострадалия. Същото следва да бъде
намалено с изплатената извънсъдебно сума в размер 10 000 лв., при което искът следва да
бъде уважен като доказан и основателен за сумата 70 000 лв. и да се отхвърли за разликата
до пълния предявен размер от 80 000 лв.
Ищецът претендира лихва за забава. Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното
обезщетение по ал.1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. В ал.3 е казано, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ
застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но не от датата на деликта, а от по-
ранната от двете горепосочени дати. По делото няма данни кога застрахованият е уведомил
застрахователя за застрахователното събитие, следователно лихва за забава в плащането на
обезщетение за претендираните имуществени вреди се дължи от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, което се установява да се е случило на
05.10.2021 г. Съответно горното обезщетение следва да бъде присъдено на ищеца, ведно със
законна лихва, считано от 05.10.2021 г. до окончателното му плащане.
При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, същият има право
на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил възнаграждение за свидетел в
размер 25 лв., от което по съразмерност в тежест на насрещната страна следва да му се
присъди сумата 21,88 лв. Претендира се от тази страна адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 ЗА. Представен е по делото договор за правна защита и съдействие от
08.11.2022 г., както и допълнително споразумение към него от 19.12.2022 г., с които между
ищцовата страна и адв.П. П. е уговорена безплатна защита на основание чл.38,, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата. В тази хипотеза съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на
възнаграждение, ако насрещната страна е осъдена на разноски. С оглед уважаването на
исковете, то в полза на адв.П. се дължи адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (изм. и доп., бр. 88 от 4.11.2022 г.), действаща към датата на сключване на
договора, в размер 6 250 лв. Същото следва да се присъди в тежест на ответника.
9
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото на основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК, поради което по силата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
сумата 2 800 лв. – държавна такса в размер 4 % от присъденото вземане, както и сумата 615
лв. – разноски за вещи лица, по сметка на ОС Пловдив, общо 3 415 лв. в полза бюджета на
съдебната власт.
Ответникът също има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Тази страна
претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи по реда на чл.1 и
чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер 450 лв., и е
направила разноски за възнаграждения на вещи лица в размер 250 лв. и за съдебни
удостоверения в размер 10 лв. (не се следват разноските за свидетел в размер 25 лв., тъй
като на свидетеля не е платено възнаграждение), общо 710 лв., от които ищецът следва да
бъде осъден да му заплати по съразмерност сумата 88,75 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати на М. М. Г., ЕГН **********, от
****, сумата 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), ведно със законна лихва от 05.10.2021 г.
до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, което се
дължи вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на 28.04.2018 г. в ****,
причинено виновно при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Опел
Астра с рег.****, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застраховател „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД,
ЕИК *********, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 70 000 лв. до пълния предявен
размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати на М. М. Г., ЕГН **********, от
****, сумата 21,88 лв. лв. (двадесет и един лева и 80 ст.) – деловодни разноски по
съразмерност за производството по т.д.№222/2022 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI
състав.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати на адвокат П. А. П., АК Пловдив,
БУЛСТАТ *********, адрес на упражняване на дейността – **** сумата 6 250 лв. (шест
хиляди двеста и петдесет лева) – адвокатско възнаграждение за производството по т.д.
№222/2022 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза
бюджета на съдебната власт, сумата 3 415 лв. (три хиляди четиристотин и петнадесет лева)
10
– държавна такса и разноски по т.д.№222/2022 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, от ****, да заплати на „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“
№1, сумата 88,75 лв. (осемдесет и осем лева и 75 ст.) – деловодни разноски по
съразмерност за производството по т.д.№222/2022 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11