№ 4412
гр. С, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело №..0221110142292 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от Р. И. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Г бл....,
насочени срещу СГС, с адрес гр.С, бул.“В“ №.. за присъждане на обезщетение за претърпени
вреди от нарушения на правото на Европейския съюз, както следва: 2631.39 лв.
имуществени вреди във връзка с в.гр.д.№ 12061/2012 г. по описа на СГС, 1415.88 лв.
имуществени вреди по в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на СГС, неимуществени вреди от
4464.55 лв. по в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на СГС и неимуществени вреди от 1488.18 лв.
по в.гр.д.№ 12061/2012 г. по описа на СГС /съобразно уточнението, направено от ищеца в
молбата му от 09.02.2023 г. – л.94-96 ог делото/.
В исковата молба се твърди, че при разглеждането и решаването на посочените две
дела са допуснати нарушения на правото на Европейския съюз в областта на защита на
потребителите, което е имплементирано в Закона за защита на потребителите, респ. Закона
за защита на потребителите и правилата за търговия. В тази насока се сочат Директива
93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива
2011/83/ЕС относно правата на потребителите и в частност изменението на чл.62 от ЗЗП,
Директива 97/7/ЕО. Ищецът се позовава и на решения на съда в Люксембург по дела С-
266/18, С-243/08, С-397/11, С-168/05, С-40/08, С-618/10, С-472/11, С-488/11.
С оглед на това аргументира становище, че в мотивите на съдебните актове по
процесните дела пред СГС са изведени задължения за ищеца, които не съществуват и
противоречат на правото на Европейския съюз. В тази насока излага доводи, че СГС е
приел, че чл.150, ал.2, изр.2 от Закона за енергетиката поражда задължения за собствениците
в сграда етажна собственост, дори и ако отсъства извършен от тях избор с решение на
общото събрание, да бъдат присъединени към топлопреносната мрежа, както и отсъства
протокол или друг документ за такова присъединяване и пускане в редовна експлоатация на
съоръженията /абонатната станция/ и инсталациите. Освен това, според ищеца, дори и в
действащия Закон за енергетиката се дава възможност на потребителите да изберат по какъв
начин да получават топлинна енергия – да не бъдат свързани към топлопреносната мрежа, да
сключат писмен договор с доставчик, да учредят асоциация, която да сключи писмен
1
договор с топлопреносното предприятие, или с решение на общото събрание да поискат от
топлопреносното предприятие включване в топлопреносната мрежа.
В този смисъл се обоснова становище за противоречие на изводите на СГС с
Директива 93/13/ЕИО и решения на съда на Европейския съюз, доколкото този съд дописва
и засилва смисъла на чл.150, ал.2, предл.2 от ЗЕ, превръщайки го в задължение по закон.
Ищецът обръща внимание, че нормите на правото на Европейския съюз имат директно
действие в страните-членки и то е с предимство пред съществуващите норми в страната-
членка, които им противоречат.
В срока за отговор, ответникът СГС е депозирал такъв, с който изразява становище
по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът поддържа
становище, че ищецът с първоначалната искова молба е предявил претенция едниствено във
връзка с в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на СГС, а в последствие, след оставяне без движение
на същата е добивил още една претенция /във връзка с в.гр.д.№ 12061/2012 г. по описа на
СГС/, която представлява самостоятелен иск, предявяването на който на този етап на
производството е недопустимо.
По съществото на спора се твърди, че ищецът не обосновава факти, които да са част
от фактическия състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди то
нарушения на правото на Европейския съюз, именно: 1/ нарушение на правна норма,
предоставяща права на частно-правни субекти и в частност – нарушение на норма,
предоставяща права конкретно на ищеца, 2/ достатъчно съществено и явно нарушение на
тази норма и 3/ пряка причинна връзка между нарушението и вредата.
При изложените от ищецът твърдения, ответникът изразява становище за
недопустимост, което обосновава с решение на СЕС по делото Kobler, в което е прието, че
отговорността на националния съд може да бъде ангажирана само в изключителни,
извънредни случаи, като в производството по ангажиране отговорността на националната
съдебна юрисдикция за нарушения на общностното право не се извършва преразглеждане и
пререшаване на спора, който е решен с влязло в сила съдебно решение. Ответникът цитира и
§ 28 от решение по делото Gracia Ruiz v Spain, в което се приема, че в производство като
процесното не се извършва преценка за наличие на фактически и правни грешки от
съдилищата.
С оглед на това се сочи, че СГС не е легитимиран да отговаря по иск, основаващ се
на твърдения за приета правна уредба, която не съответства според изложението на ищеца,
на норми на правото на Европейския съюз. С такава процесуална легитивация, според
ответника, разполааг единствено Народното събрание.
В същото време ответникът поддържа становище, че по процесните дела не е
допуснато от СГС очевидно, флагрантно нарушение на общностното право в областта на
потребителската защита. Ответникът твърди, че по съответствието на цитираните от ищеца
норми от Закона за енергетиката е налице произнасяне на съда на Европейския съюз, по
направено преюдициално запитване. В подкрепа на това посочва решение по съединени
дела С-708/17, С-725/17 и решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376. Ответникът твърди, че в
тях се приема, че доставката на отопление в сграда -етажна собсвеност, е резултат от искане,
направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените в
националното право особени правила за етажната собственост, като всеки етажен
собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на акта, регулиращ съответната
етажна собственост и решенията, приемани от общото събрание на собствениците на
сградата.
Отделно от това се обръща внимание, че СЕС е приел, че чл.27 от Директива 2011/83
вр. Чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда –
етажна собственост, присъединена къв система за централно отопление, да са длъжни да
2
участват в разходите за топлинна енергия за общита части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението и не го
използват в своя апартамент.
С оглед на това ответникът изразява становище, че приложимите към спора, по който
страна е бил ищецът, правни норми от посочените директиви, са транспонирани коректно от
националния законодател и приложимият български закон не им противоречи.
На самостоятелно основание исковете се оспорват поради липсата на реално
претърпени от ищеца вреди, както и поради погасяване по давност на исковете във връзка с
в.гр.д.№ 12061/2012 г.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения иск. Ответникът
СГС не изпраща представител. Депозира писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, а именно за присъждане
на обезщетение за вреди от неприлагане на Директива 93/13/ЕИО, Директива 2011/83/ЕС и
Директива 97/7/ЕО.
За вредите от нарушаване на правото на Европейския съюз отговаря държавата,
когато нарушението е достатъчно съществено, като за нейната отговорност е без значение от
поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са причинени вредите. За
отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т.е. отговорността за вреди е
обективна. Съдебната практика приема, че когато нарушението е извършено умишлено или
при неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде квалифицирано като
"достатъчно съществено", но това не означава, че полагането на дължимата грижа изключва
отговорността на държавата. Нарушението може да бъде квалифицирано като "достатъчно
съществено" и въпреки полагането на дължимата грижа: когато държавният орган няма
право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно формулирана, при неизпълнение на
задължението за отправяне на преюдициално запитване и др. Причинният процес започва от
приемането или поддържането в националното право на норма, която противоречи на
правото на Европейския съюз и преминава без прекъсване до нейното приложение и
осъществяването на съответните негативни последици. Поведението на различните
държавни органи в този причинен процес има значение единствено за процесуалната им
легитимация да отговарят като ответници по иска за обезщетение. Обезщетение за
нарушение на правото на Европейския съюз може да се претендира, както поради
нарушения от нормотворчески, правораздавателни и правозащитни органи, на органи на
изпълнителната власт и на местното самоуправление, така и за допускането на нарушения
от частноправни субекти.
Правото на Европейския съюз може да бъде нарушено не само, когато е приложена
национална правна уредба, съдържаща правило, което не е съобразено с правото на
Европейския съюз, но също и когато правото на Европейския съюз не е приложено или е
приложено неточно, като приложимата правна норма е тълкувана неправилно (напр.
неавтономно), но също и когато тя не е приложена, независимо от това дали същата е
уредена изрично, или може да бъде изведена от националната правна уредба, т.е. обективно
да съществува в друг вид в националното право. Ако Съдът на Европейския съюз установи
противоречие, силата на неговото решение ще преодолее задължителната сила на решението
на Конституционния съд.
В случая страните не спорят, а и безспорно се установява от представените писмени
3
доказателства, че Р. С. е бил ответник по искове, заведени от „Топлофикация С“ ЕАД, по
които са образувани гр.д.№..3991/2011 г. по описа на СРС и гр.д.№ 18732/2013 г. по описа
на СРС, по които, след подадени жалби са проведени въззивни производства пред СГС –
сътоветно в.гр.д.№ 12061/2012 г. и в.гр.д.№ 8713/2020 г. И по двете дела, при постановяване
на крайните съдебни актове, е прието, че Сименов е потребител на топлинна енергия. С
оглед на това и на събраните в хода на производствата доказателства, са установени
задължения на Р. С. към „Топлофикация С“ ЕАД.
Съдът като се запозна с представените решения по процесните две дела, както и с
представените от ищеца документи от тези дела, намира, че не е налице нарушение на
правото на Европейския съюз, още по-малко пък съществено такова. При произнасянето си
СГС е взело предвид обстоятелството, че Р. С. като собственик на имот в отполснабдена
сграда, е потребил топлинна енергия на стойност, установена от назначено вещо лице. В
тази насока следва да се има предвид, че в решение по съединени дела С-708/17, С-725/17 и
решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376, се приема, че доставката на отопление в сграда -
етажна собсвеност, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни собственици
в съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на
акта, регулиращ съответната етажна собственост и решенията, приемани от общото
събрание на собствениците на сградата. В този смисъл, ищецът като собственик на обект в
сграда в режим на етажна собственост е длъжен да се съобразява с желанието на
мнозинството в тази сграда да бъде доставяна топлинна енергия за отопление и за битово-
горещо водоснабдяване. Видно от двете решения на СГС, в тях е прието, че е взето решение
от общото събрание на етажната собственост в тази насока, като е определена и фирмата,
която да осъществява услугата дялово разпределение. За целта са обсъдени писмо от
управителя на етажната собственост, в която С. притежава жилище от 22.11.2000 г. и
решение на общото събрание от 28.09.2000 г.
Нещо повече, въззивният съд /СГС/ изрично е отбелязал в решението си от 10.08.2022
г., че С. има право да откаже да използва топлоенергия за отопление на своя имот и за
битово горещо водоснабдяване, но той остава задължен за заплащане на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Този извод в пълна степен съотвества на
цитираната практика на Съда на Европейския съюз. Не може да се подмине и фактът, че
въпреки че Сименов оспорва да поръчвал и да е използвал топлинна енергия, назначените по
двете дела експерти са установили, че в имота му има разход на битово гореща вода, като
освен за нея, задълженията му се формират и от съответната част от топлоенергията,
преминала през сградната инсталация.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не е налице нарушение на правото на
Европейския съюз от страна на СГС при поризнасянето му по в.гр.д.№ 12061/2012 г. и
в.гр.д.№ 8713/2020 г. Превдид липсата на основната предпоставка за уважаване на иска,
безпредметно се явява обсъждането дали ищецът е претърпял вреди, от какъв вид и в какъв
размер.
По така изложените съображения, настоящият състав намира, че предявените искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на делото, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, отевтникът има право
на разноски, каквото искане е направил с отговора на исковата молба. От данните по делото
се установиха еднствено разноски за процесуално представителство на ответника, които
следва да бъдат определени от съда съобразно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ. За защита по дела с определен материален интерес, в цитираната разпоредба е
предвидено възнаграждение от 100 до 360 лв. В случая, съобразявайки конкретната
фактическа и правна сложност на делото, обема на събраните доказателства, процесуалното
4
поведение на ищеца, конкретно извършените от процесуалния представител на ответника
действия по защита в производството, както и броя проведени съдебни заседания, съдът
намира, че следва да определи възнаграждение в размер от 150.00 лв..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. И. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Г бл....,
насочени срещу СГС, с адрес гр.С, бул.“В“ №.. за присъждане на обезщетение за претърпени
вреди от нарушения на правото на Европейския съюз - от неприлагане на Директива
93/13/ЕИО, Директива 2011/83/ЕС и Директива 97/7/ЕО, както следва: 2631.39 лв.
имуществени вреди във връзка с в.гр.д.№ 12061/2012 г. по описа на СГС, 1415.88 лв.
имуществени вреди по в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на СГС, неимуществени вреди от
4464.55 лв. по в.гр.д.№ 8713/2020 г. по описа на СГС и неимуществени вреди от 1488.18 лв.
по в.гр.д.№ 12061/2012 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Г бл...., да заплати на СГС, с
адрес гр.С, бул.“В“ №.., сумата от 150.00 лв, представляваща направени от ответника
разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5