Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2105
по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „П.л.к.” ЕООД срещу отказ № 20190531135022/ 01.10.2019 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише по партида
на дружеството в търговския регистър юридическото лице „Х.” АД за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал.
4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Жалбоподателят
счита, че за него не възниква задължение да заяви за вписване като действителен
собственик на което и да е физическо лице, тъй като няма такова, което да
притежава предвидения в закона дял от капитала на „П.л.к.” ЕООД. Твърди, че
капитала на дружеството се притежава от друго юридическо лице, което е „Х.” АД и
е публично дружество, поради което не е
длъжно да декларира физическо лице, действителен собственик на капитала. Ето
защо и доколкото все пак за жалбоподателя е възникнало задължението да заяви за
вписване действителен собственик, той счита, че това може да бъде изпълнено
само по един начин – като за действителен собственик бъде заявено за вписване юридическото
лице „Х.” АД.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес
от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
Предмет на регистърното
производство, по което е постановен обжалвания
в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата
на „П.л.к.” ЕООД на юридическото лице „Х.” АД за действителен собственик по чл.
63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
При подаване на заявление за
вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице,
което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ,
извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то
изхожда от оправомощено лице и е изготвено при
спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване
обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за това дали от представените
от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват,
както и че съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови
норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В чл. 61, ал. 1 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква
за учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от
същия закон да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи
подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни
действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от
тях права. С чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно
физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че
обстоятелството, което е заявено за вписване със заявлението, по което е
постановен обжалвания отказ, е такова, което подлежи на вписване в търговския
регистър.
При тълкуване на нормите на чл. 61,
ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР на
ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието действителен
собственик, се налага категоричният извод, че такъв може да бъде единствено и
само физическо лице, което отговаря на предвидените в закона условия. Видът на
правния субект, който може да бъде действителен собственик по смисъла на този
закон и с оглед преследваната от него цел, е посочен изрично във всяка една от
цитираните норми – във всяка от тях е записано, че това е физическо лице. В
подкрепа на този извод е и разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, в която е
регламентирано какъв по вид субект се заявява като действителен собственик
тогава, когато липсва физическо лице, което да има качеството на такъв при
прилагане на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, като е посочено, че това отново е само
физическо лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Така
направеният извод следва и при съобразяване на това какви данни относно лицата,
които са действителни собственици, е предвидено да бъдат вписани в съответния
регистър съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Това са гражданство, единен граждански
номер и дата на раждане на действителния собственик. Тези данни представляват индивидуализиращи
такива само за една категория правни субекти и това са физическите лица.
Следователно като действителен собственик на едно търговско дружество, което е
учредено на територията на Република България, може да бъде вписано само
физическо лице, но не и което и да било юридическо лице. В тази насока е и практиката на Софийски апелативен съд – Решение № 2231/ 11.10.2019
г., постановено по т.д. № 4597/ 2019 г. по описа на САС, ТО, 11 състав. След
като едно юридическо лице не може да бъде действителен собственик по смисъла на
§ 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, то тогава, когато е заявено в търговския регистър
вписването като действителен собственик на такъв вид правен субект,
длъжностното лице трябва да постанови отказ, тъй като заявените за вписване
обстоятелство не съответства на закона – на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП.
При съобразяване на
обстоятелствата, които са заявени за вписване в търговския регистър, с
подаденото от „П.л.к.” ЕООД заявление и които са декларирани в декларацията,
съставена по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и на чл. 38 от Правилника за прилагане
на ЗМИП, се установява, че в настоящото регистърно
производство се иска като действителен собственик на търговското дружество „П.л.к.”
ЕООД да бъде вписано едно юридическо лице - „Х.” АД, а не което и да е физическо
лице, каквото е изискването на ЗМИП. Това означава, че заявеното за вписване
обстоятелство противоречи на императивните правни норми на чл. 61, ал. 1 ЗМИП,
чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, което е основание за длъжностното
лице по регистрация да постанови отказ да извърши исканото вписване, както е
направено в случая. Трябва да се посочи, че това противоречие не може да се
отстрани по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а именно чрез даване на указания от
длъжностното лице по регистрация за посочване на физическо лице, което да бъде
вписано като действителен собственик. В тази разпоредба е предвидено
задължение за длъжностното лице по регистрацията да извърши проверка за редовност
на заявлението, с което е сезиран, като в нея са уредени и изрично случаите,
при които то може да даде указания на заявителя и срок за отстраняване на констатираната
нередовност и това са само два: първият е когато към заявлението за вписване,
заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел
не са приложени всички документи, които се изискват по закон, и вторият е когато
не е платена дължимата държавна такса. Във всички останали случаи на
нередовност на заявлението, както и когато се иска вписване на обстоятелство,
което не съответства на императивни законови изисквания, както е в настоящия
случай, длъжностното лице по регистрация не може да дава указания за
отстраняване на тези несъответствия, а те представляват основание за
постановяване на отказ по чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ.
По изложените съображения жалбата
срещу отказ № 20190531135022/ 01.10.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „П.л.к.” ЕООД срещу отказ № 20190531135022/ 01.10.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията да впише по
партида на дружеството-жалбоподател в търговския регистър юридическото лице „Х.” АД за действителен собственик по чл.
63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от съобщаването
му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: